№ 1626
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110114425 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. М. М. срещу
„Трипоид“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 08.02.2023г. между него и ответника бил сключен
договор за автобояджийски услуги, включващ козметичен ремонт и
пребоядисване на предна броня и преден капак, предни калници и прагове на
автомобил Alfa Romeo GT 3.2 V6 24V с рег. № **********, дата на
производство 01.06.2007г., черен цвят. Уговореният между страните срок за
изпълнение бил 31.03.2023г., като цена не била определена при сключването
на договора, а било уговорено това да стане при предаване на работата.
Ответникът не извършил ремонтните дейности, като в период на половин
година автомобилът бил в негова фактическа власт и единствено бил
разглобен на части. Върху него били нанесени и вреди при опит за
допълнителни манипулации, без същите да са били обект на договора. Сочи,
че на 03.08.2023г. заявил на управителя на „Трипоид“ ЕООД, че разваля
договора и желае да получи автомобила си незабавно. На 04.08.2023г. при
отиване в сервиза, автомобилът бил разглобен с видимо незавършен вид по
боята, като управителят поискал сумата от 3577,01лв., за да го върне. Била
повикана полиция, като бил съставен предупредителен протокол, но органите
на реда не оказали съдействие за връщане на автомобила, тъй като това било
гражданскоправен спор, извън тяхната компетентност. Поддържа, че нямал
друг избор, освен да заплати горепосочената сума, за да получи автомобила
обратно, като същата била платена без основание. Дейностите по ремонт и
реставрация, както и сглобяване на автомобила, били извършени от друг
сервиз. На 29.12.2023г. била връчена покана на ответника за връщане на
сумата от 3577,01лв. с предоставен 7-дневен срок за изпълнение, като за
1
периода от 08.01.2024г. до 13.03.2024г. ответникът изпаднал в забава, за което
дължи мораторна лихва от 90,43лв. Твърди, че претърпял и неимуществени
вреди поради неизпълнението на разваления договор, изразяващи се в
притеснение от неизвестността и забавянето при извършване на ремонтите
дейности, и пропускане на автомобилни събития през 2023г., за които
претендира обезщетение от 500лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати следните суми: 3577,01лв. - платена без
основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 90,43лв. - лихва за забава върху горната сума за
периода 08.01.2024г.-13.03.2024г.; и 500лв. - обезщетение за неимуществени
вреди вследствие неизпълнението на разваления договор, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава, че между
страните бил сключен устен договор, с който ищецът му възложил, а той се
съгласил да извърши ремонтни дейности по автомобила. Оспорва платената
сума да е без основание, да е налице пълно неизпълнение на договора и
ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Посочва, че действително при
сключването на договора негов предмет били само козметични ремонтни
дейности, но впоследствие били открити и други проблеми по автомобила, за
което ищецът бил своевременно уведомяван и същите били отстранявани след
неговото одобрение. Твърди, че в началото на м. февруари 2023г. ищецът
докарал автомобила в сервиза на собствен ход и в сглобен вид, като след
проведен между тях разговор се установило, че не се касае само за козметични
забележки. Сочи, че на ищеца било съобщено, че работата по автомобила
щяла да започне в началото на м. март поради натовареността на сервиза.
Заявява, че след разглобяването на автомобила десетина дни след началото на
м. март 2023г. се констатирало, че праговете били сериозно компрометирани и
отремонтирането им щяло да отнеме повече време, за което ищецът бил
уведомен. Същите били възстановени след 3 седмици при непрекъснат
контрол от страна на ищеца по извършване на работата, като накрая същият
бил удовлетворен от работата. Сочи, че се наложило и закупуването на нов
акумулатор, което било направено с фирмени средства, като ищецът му
заявил, че ще го плати накрая. Посочва, че след ремонта на праговете ищецът
поискал смяна на преден десен калник, тъй като същият бил с ръжда и дупки.
Ответникът намерил калник от автоморга, който поръчал след съгласие на
ищеца и заплатил отново с фирмени средства, а ищецът заявил, че „накрая ще
оправят сметката“. След два дни ищецът отишъл в сервиза и отказал монтажа
на този калник на автомобила, тъй като не му харесал. Отказал и да плати
неговата стойност. Ищецът поискал обработване на ръждата по двата калника
и ответникът започнал работа, като впоследствие ищецът настоял за
боядисване на още допълнителни елементи. Предната броня също била
отремонтирана в сервиза по искане на ищеца. Сочи, че по желание на клиента
автомобилът бил репатриран до бояджийска камера в автосервиз, където били
извършени бояджийски услуги, след което репатриран обратно в сервиза на
2
ответника, и разходите за това и за бояджийските услуги били платени със
средства на ответника. Били направени и няколко курса до бояджийската
камера за отделни части от автомобила – броня, калници, капак и др. Посочва,
че ищецът направил забележки по боядисването, като открил прашинки и
настоял за пребоядисване. Имало и два теча по лаковото покритие, които
действително трябвало да се отстранят. Ищецът непрекъснато оглеждал
автомобила и откривал микроскопични прашинки, чието поправяне искал,
което довело до шлайфане на целия автомобил, който станал „като калинка“.
Изтъква, че с ищеца нямали уговорка за боядисване по технологията „пиано
лак“, процесът по изпълнение на който бил чувствително по-скъп, като
ищецът заявил, че иска автомобилът му да бъде приведен в перфектно
състояние. Поддържа, че след няколко дни ищецът отново отишъл в сервиза,
като изявил недоволство от забавянето на работата по неговия автомобил.
След около седмица ищецът отново посетил сервиза и поставил ултиматум за
сглобяване на автомобила и връщането му до една седмица, като ответникът
му отговорил, че може да си го получи във вида към този момент (разглобен),
след като заплати труда и вложените материали, на което ищецът отказал.
След около 40 дни ищецът отишъл да си вземе автомобила, но не искал да
плати разходите. Автомобилът не бил върнат до плащането на извършените
услуги за ремонта по нея в размер на 3577,01лв., което не включвало цена за
сглобяване, кърпене, консумативи, паркинг и други съпътстващи операции.
След като платил сумата, ищецът взел автомобила.
Съобразно изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52 ЗЗД.
С доклада по делото, неоспорен от страните, е отделено за безспорно, че
между страните в устна форма е сключен договор за извършване на ремонтни
дейности по автомобил Alfa Romeo с рег. № **********, собственост на
ищеца, по който ищецът е възложител, а ответникът изпълнител; че ищецът е
платил на ответника сумата от 3577,01лв., след което е получил обратно
фактическата власт върху автомобила.
Наличието на облигационна връзка между страните се потвърждава и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От представената по делото електронна кореспонденция между
страните, чието авторство не се оспорва, се установява, че същите са се
съгласили ответникът, в качеството на изпълнител, да извърши следните
дейности по автомобила на ищеца, а именно: боя на двата предни калника,
където се съединяват с праговете, почистване на тапите на праговете, боя на
прагове, калници, капак и предна броня. Установява се, че в периода от
началото на месец февруари до края на месец юни 2023г. възложителят
периодично е посещавал сервиза, за да види как върви изпълнението на
3
работата, като ответникът му е изпращал и снимки по изпълнението. От
27.06.2023г. комуникацията между страните се е влошила, като ищецът се е
интересувал какво се случва с колата му и дали ще е готова, но не получавал
отговор от ответника, доколкото същият не му вдигал телефона и не отговарял
на съобщенията. В поредното изпратено съобщение от 14.07.2023г. ищецът
изразил недоволството си от това, че колата му вече пети месец не била
готова, при положение че уговорката между страните била ремонтът да бъде
завършен в края на месец март 2023 г. В последното изпратено съобщение от
ответника към ищеца от дата 04.08.2023г. се съдържа описание на
извършената работа по вид и стойност, като е посочена обща цена на
извършеното в размер на 3 010лв.
Не се спори между страните и се установява от представения по делото
фискален бон, че на 04.08.2023 г. ищецът е заплатил в полза на ответника
сумата в размер на 3 577,01лв., за която е издадена фактура №
***/04.08.2023г., включваща описание на извършените според издателя
(ответника) дейности по автомобила.
Представен е приемо-предавателен протокол от 04.08.2023г., видно от
който процесният автомобил е бил предаден на друг сервиз, при следното
състояние: интериор: маслени петна по кожената тапицерия, скъсана
странична опора на седалка, деформация на пасажерска седалка, следи от
мазни пръсти по тавана и „В“ колонки, липса на уплътнения и крепежни
елементи. От представената фактура № 222/03.11.2023 г., ведно с прикачен
касов бон към нея, се установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на
2 520 лв. за извършване на следните услуги по автомобила: професионално
почистване на интериор, импрегниране и обезмасляване на кожен салон, 3-
стъпкова корекция на лаково покритие, шлайфане и отстраняване на стечки от
лак и сглобяване на интериор.
С покана, връчена на 29.12.2023 г., чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, ответникът е поканен в 7-дневен срок от получаване на поканата да
заплати на ищеца процесната сума.
По делото е постъпило заверено копие на пр. пр. № 41576/2023 г. по
описа на СРП. В преписката се съдържа приемо-предавателен протокол от
04.08.2023г., в който е посочено, че на същата дата Ц. М. получил автомобила
си от сервиза на ответника боядисан и в полуразглобен вид, като липсва
подпис под името на ищеца. От приложеното сведение, снето от ответника, се
установява, че при едно от поредните посещения на ищеца в сервиза,
ответникът го помолил да си вземе автомобила и да си плати за извършеното
до момента, като преустановил работата по автомобила. Месец след това
ищецът отишъл да си вземе колата. От приложената към преписката
електронна кореспонденция между страните се установява, че са търсили
калник за процесния автомобил, като в процеса на работа ответникът е питал
възложителя дали да свали дадена част, при което е получил отговор да
потърси съответната част от друг автомобил, за да я сменят.
От разпита на свидетеля О. В. П. се установява, че с ищеца са се
запознали около страстта им към марката автомобили „Алфа Ромео“.
4
Посочва, че ищецът решил да си пребоядиса цялата кола при И., искал да се
реставрира същата, да бъде изпипан цвета, поради което закарал колата си на
И., доколкото същият му бил препоръчан. Колата била оставена за цялостно
боядисване, което изисквало колата да се разглоби, да се изпръскат всички
детайли и след това да се върне във вид все едно е нова. Посочва, че
първоначалната уговорка между страните била колата да бъде направена за
около месец, което обаче не се случило. Комуникацията между страните била
трудна, като впоследствие И. спрял да отговаря на съобщенията и
обажданията на ищеца. Сочи, че И. постоянно се бавел с изпълнението на
работата, като излагал различни оправдания. Посочва, че ищецът взел
автомобила си в насипно състояние, едните части били в багажника, другите
ги извозили с пикап, с бус, като автомобилът изобщо не бил сглобен, което
наложило колата да влезе в друг сервиз за повторно извършване на работата,
която била поета от И.. Сочи, че е запознат, че при взимането на колата имало
известно напрежение между страните, като ищецът му споделил, че
ситуацията била напрягаща и изисквала пари, нерви, време и разправии.
Свидетелства, че ищецът бил разочарован от изпълнението на възложената
работа и всичко това му се отразило зле, тъй като автомобилът бил рядък и
ценен екземпляр, с колекционерска стойност, а той бил маниак на марката.
Посочва, че били извършени някакви дейности по автомобила - пръскани
били детайли, била боядисвана, но свидетелят видял, че след това имало
детайли, които били замърсени, с така наречените стечки по тях, които се
образували при некачествено боядисване. Свидетелят няма спомен за други
неща, които трябвало да се правят по колата.
Разпитаният в хода на производството свидетел М. И. М. посочва, че се
занимава с почистване, третиране и всякакъв вид услуги, свързани с
автомобили – интериор и екстериор. Известно му е, че ищецът притежава лек
автомобил „Алфа Ромео GT“, черен на цвят, който бил рядко изпълнение и
имало малко бройки от този модел. Посочва, че ищецът бил мераклия на този
вид автомобили „Алфа Ромео“, като колата била купена с мерак и желание,
пазена и се полагала необходимата грижа автомобилът да изглежда в заводски
автентичен вид. През годините автомобилът бил каран и при тях, които го
третирали отвътре и отвън, почиствали го, за да може да се задържи
физическото състояние на автомобила. Свидетелства, че през м. август 2023г.
ищецът му се обадил, за да му възложи да оправи щетите по автомобила,
които били причинени от ответника. Посочва, че колата била докарана с
репатрак, в разглобен вид, с липсващи части – били разглобени предената
броня и преден калник, а също така и кори, лайсни и уплътнения вътре по
интериора. По боядисаните елементи имало дефекти - прашинки по
калниците, стечки от боята - по предния капак. Автомобилът бил в
изключително мръсно състояние - мазни пръсти по тавана, по салона,
разбрицани шевове по седалките, имало отпадъци по седалките, колата била в
занемарено състояние. Според свидетеля качественото пребоядисване на
такъв автомобил отнема около седмица, седмица и половина, с разглобяване,
боядисване, изпичане на автомобила и взимане напълно готов и изряден.
Посочва, че за отстраняване на щетите по автомобила било извършено
5
цялостно полиране на същия, цялостно почистване на интериора,
включително импрегниране на кожата, почистване на всички мазни петна по
тавана, по тапицерията, по мокета, изчистване на въздуховода, кори, копчета,
фуги, детайли и сглобяване на интериор, кори по автомобила. Излага, че
когато ищецът му закарал автомобила за отстраняване на щетите, бил
разстроен, тъй като много държал на него и бил колекционерски. Знае, че
ищецът посещавал автомобилни изложения, включително ходел и на тези,
организирани от фирмата на свидетеля.
От разпита на свидетеля М. Ц. М., баща на ищеца, се установява, че
синът му през февруари – март 2023г. закарал автомобила си „Алфа Ромео
GT“ за козметичен ремонт по бронята, предния капак и калниците. Колата
трябвало да бъде готова в края на м. март 2023г., като впоследствие се
отложило за началото на пролетта, а след това и за началото на лятото.
Посочва, че ответникът все ги бавел и отлагал предаването на автомобила,
поради което заедно със сина си решили да отидат да вземат колата от
сервиза. Установили, че същата била в разглобен вид - разглобени врати,
калници, капаци, с лекета, изцапана, всичко било нахвърляно вътре. Това
наложило да извикат репатрак, който да извози автомобила, който обаче
впоследствие отказали, понеже ответникът отказал да им върне автомобила,
докато не му платят стойността на ремонта. В отговор свидетелят поискал от
ответника да му бъде представен протокол за извършената работа, от който да
се установят извършените услуги и цена на същите, но такъв така и не бил
представен. Ответникът поискал 2 000 лв. за боядисване на колата, което било
извършено некачествено, доколкото имало стичане по цялата кола, след което
поискал още 1000 лв. и накрая още 1000 лв., понеже имал разходи и за
престой на автомобила в гаража. Впоследствие се стигнало до разправия
между страните, което наложило сигнализиране на органите на МВР.
Свидетелят отишъл да изтегли пари, за да се разплатят с ответника, като
междувременно се наложило да върнат и втория репатрак, тъй като
ответникът бил препречил изхода и не можели да изкарат автомобила.
Междувременно в сервиза се появил и бояджията, който заявил, че бил
наясно, че имало някои стечени неща по автомобила, като им предложил да
оправи колата в рамките на седмица – две. Посочва, че ответникът поискал
пари още за транспортни разходи, доколкото колата била закарана в специален
сервиз, за да я боядисват, както и за нов акумулатор. След това му заплатили
общо исканата сума, за да могат да си вземат колата. Според свидетеля,
ремонтът бил некачествено извършен, тъй като вратите и калниците не били
подготвени добре за боя и боята била стечена отвсякъде. Ответникът му
обяснил, че се наложило да работи и по задния панел, което според свидетеля
нямало нищо общо с възложената работа. Свидетелят не знае синът му да е
възлагал и друга работа на ответника, освен първоначалната за ремонт на
козметични дефекти по автомобила, като посочва, че ответникът закупил
акумулатор за автомобила, но не било ясно дали е нов, тъй като не им дал
документ за покупката. Излага още, че синът му често посещавал сервиза,
като постоянно се чували и по телефона с ответника, след което винаги бил
много афектиран. Посочва, че по уговорка на страните, цената за възложената
6
работа била платима при издаване на автомобила. Заявява, че синът му
купувал калъфки и чаршафи, за да си завие купето на колата, тъй като било
кожен салон, луксозно изпълнение. Страните имали уговорка ищецът да си
вземе колата 2-3 седмици преди окончателното взимане на 04.08.2023г., но
ответникът отново отказал, понеже бил ангажиран.
При горните факти, съдът прави следните изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, пр. 1:
При всички фактически състави по чл. 55, ал. 1 ЗЗД става въпрос за един
и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената защита, а именно връщане
на направеното имуществено разместване, което обогатява един стопански
субект за сметка на друг, без да има воля или основание за това. В този смисъл
теорията и практиката се обединяват около становището, че за да бъде
основателен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, то следва
да се докаже от ищеца - даването на престация, а от ответника основанието, на
което същият да я задържи. Ако основанието съществува (осъществили са се
фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от
нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване
или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен.
Хипотезата на начална липса на основание е налице тогава, когато изобщо
липсва още към момента на "даването" облигационна или друг вид правно
релевантна връзка между субектите. В този случай ищецът доказва даване на
определена престация, а ответникът доказва основанието да я получи и/или да
я задържи.
В настоящия случай, при съвкупната преценка на доказателствените
източници, които не биват опровергани или разколебани от други
доказателства, а в същото време се допълват и кореспондират помежду си,
следва да се направи извод, че страните по делото са били обвързани от
договор за изработка по чл. 258 ЗЗД. Установява се, че първоначален предмет
на договора е било извършването на козметичен ремонт на автомобила,
включващ боядисване на двата предни калника, където се съединяват с
праговете, почистване на тапите на праговете, боядисване на прагове,
калници, капак и предна броня, което обстоятелство се признава и от
ответника в отговора на исковата молба. От представената по делото
електронна кореспонденция между страните и показанията на свидетеля М.,
които съдът кредитира съгласно чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната заинтересованост, се установява, че
впоследствие предметът на договора е бил разширен, като на изпълнителя е
било възложено и смяната на калник на автомобила, както и закупуването на
нов акумулатор за същия. От събраните свидетелски показания,
непротиворечиви в тази насока, се установява, че първоначалният срок за
извършване на работата е бил края на месец март 2023г., като впоследствие
срокът е бил удължен, което обстоятелство изрично се признава от ищеца в
последното открито съдебно заседание по делото, като същото представлява
признание на неизгоден за него факт. От показанията на свидетеля М. се
установява, че крайният срок, в който работата е следвало да бъде довършена,
е две – три седмици преди взимането на автомобила на 04.08.2023г. От
7
свидетелските показания се установява още, че страните са постигнали
съгласие цената за извършената работа да бъде определена при приемане на
работата.
Съдът намира, че от страна на ответника, чиято бе доказателствената
тежест в тази насока, указана му с доклада по делото, не се доказа наличието
на правно основание за получаване на процесната сума. Това е така, доколкото
съдът намира, че ищецът надлежно е упражнил правото си по чл. 262, ал. 2
ЗЗД за разваляне на процесния договор. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си по
причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Хипотезата на чл. 262, ал.
2 ЗЗД урежда правото на възложителя да развали договора, ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я
изпълни по уговорения или надлежен начин. В случая съдът приема, че най-
късно на 04.08.2023г., когото ищецът е отишъл да вземе автомобила си,
процесният договор е бил развален с едностранно изявление на ищеца,
отправено до ответника, доколкото такова имплицитно се съдържа в
поведението на ищеца по искането му за незабавно връщане на автомобила.
Не се доказа наличието на пълно и точно изпълнение на задълженията на
ответника по договора, чиято е доказателствената тежест, а напротив. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът е бил в забава по отношение на изпълнение на задълженията си по
договора, като е налице и некачествено изпълнение на възложената работа.
Посоченото се установява от непротиворечивите в тази насока свидетелски
показания, съгласно които при посещението в сервиза колата е била в
разглобен вид - разглобени врати, калници, капаци, с лекета, изцапана, всичко
било нахвърляно вътре, по боядисаните елементи имало дефекти - прашинки
по калниците, стечки от боята - по предния капак, което наложило закарването
й в друг сервиз, в който да бъдат отстранени констатираните недостатъци.
Ответникът в отговора на исковата молба признава, че имало два стеча по
лаковото покритие на автомобила. Предвид състоянието на автомобила и
преустановяване на работата по него (който факт също се признава от
ответника), съдът намира, че за ищеца е било явно, че изпълнителят няма да
изпълни възложената работа по надлежен начин, поради което за него се е
породило потестативното право да развали договора, което е упражнил при
посещението си в сервиза на 04.08. Искането за връщане на автомобила, който
е обект на ремонтите дейности, показва явно желание за преустановяване на
облигационната връзка. Тоест, с конклудентни действия е проявена воля за
развалянето му, като според съдебната практика не е необходимо изявлението
за разваляне да бъде буквално, а като такова се разбират и действия, имащи
като последица ясното желание за възстановяване на предишното положение
– в случая връщане на автомобила на възложителя поради неизпълнението на
задълженията на изпълнителя по извършване на ремонтите дейности. От
събраните гласни доказателства се установява, че още с пристигането си в
сервиза ищецът е започнал да събира частите на автомобила си и е поискал да
8
го изведе извън него, но му е бил препречен изходът. Ответникът му е заявил,
че следва да заплати сумата от 3577,01лв., едва след което може да си вземе
автомобилът. При тези обстоятелства, съдът намира за установено, че ищецът
първо е проявил действия, с които показва желанието и изявлението си за
разваляне на договора, а едва след това е бил заставен да заплати
претендираната от ответника сума. От това следва, че сумата е заплатена след
като вече е било налице изявление за разваляне на договора, тоест след
упражненото преобразуващо право, довело като последица до отпадане на
облигационната връзка. Съгласно законовото правило на чл. 88, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, развалянето има обратно действие, с изключение на договорите за
продължително и периодично изпълнение, какъвто процесният не е. Ето защо,
към момента на плащането вече между страните не е имало облигационно
правоотношение и сумата е платена при липса на основание, поради което
този иск се явява основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира и лихва за забава върху сумата от 3 577,01лв. за
периода 08.01.2024г.-13.03.2024г. в размер на 90,43лв. Съгласно чл. 84, ал. 2
ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. В съдебната практика е безспорно, че за
вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване, не е налице ден за
изпълнение, поради което длъжникът бива поставен в забава след като бъде
поканен. От представената по делото покана се установява, че ищецът е
поканил ответника да му върне сумата в 7-дневен срок. Поканата е била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като с изтичане на предоставения срок,
считано от изтичане на двуседмичният срок от залепване на уведомлението,
направено на 11.12.2023г., ответникът е изпаднал в забава и дължи законна
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Нейният размер за периода 08.01.2024г.-13.03.2024г.
възлиза на претендираната сума от 90,43лв., поради което и този иск се явява
основателен.
По иска с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52 ЗЗД:
Ищецът претендира и заплащането на неимуществени вреди от
неизпълнението на разваления договор. В ТР № 4/29.01.2013г. по тълк. дело
№ 4/2012г., ОСГТК на ВКС, е възприето принципното разбиране, че при
липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното
изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за
пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82
ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в
чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се
вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато
неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната).
Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат
вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
9
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника
(знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението
е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
От показанията на разпитаните в хода на делото свидетели се
установява, че за ищеца процесният автомобил има колекционерска стойност,
че същият представлява рядък екземпляр и с него ищецът посещава
автомобилни изложения, като полага грижи автомобилът да изглежда в
автентичен вид. Установява се, че ищецът се е интересувал непрекъснато
какво се случва с колата му, на какъв етап е ремонтът, кога ще бъде готова. В
същото време, с оглед констатиране на нейното състояние, е изпитал
разочарование от некачественото изпълнение на възложената работа и се е
чувствал разстроен от цялостното стечение на обстоятелствата. Предвид тези
обстоятелства, следва да се приеме за доказано, че в резултат от
неизпълнението на договорните задължения на ответника, довело като
последица и до разваляне на договора, ищецът е претърпял неимуществени
вреди, намиращи се в пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Това са вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, поради което подлежат на обезвреда.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Според задължителната съдебна
практика, справедливостта не е абстрактно понятие, а включва обсъждането
на обективни критерии, свързани с вида на нематериалните вреди, начин на
настъпването им, наличие на остатъчни поражения, прогноза за в бъдеще,
възраст на пострадалия и пр. При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът съобразява всички конкретно установени обективно
съществуващи обстоятелства за характера и степента на търпените
неимуществени вреди и намира, че то следва да бъде определено на 200 лв. До
този размер предявеният иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се
явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 500лв.
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД право на разноски има само ищецът, тъй като са уважени изцяло, а по
иска с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД пропорционално на уважената
част. Ето защо, следва да му се присъдят 166,70лв. за държавна такса за
настоящото производство и още 40лв за заплатена такса в предварително
обезпечително производство. Следва да му се присъдят и 949,95лв. разноски
за адвокатско възнаграждение за настоящото производство съразмерно на
уважената част от исковете, както и сумата от 500лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предварителното обезпечително производство
по ч. гр. д. 7557/2024г. по описа на СРС (исковете, за които е проведено
обезпечителното производство по чл. 390 ГПК са уважени изцяло, поради
което и се дължи пълното възнаграждение за това производство). Общо на
ищеца следва да се присъдят 1656,65лв.
10
По предявения иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52 ЗЗД
право на разноски има и ответникът съразмерно на отхвърлената част от иска.
Предвид че в договора за правна защита с уговорено и платено адвокатско
възнаграждение от 850лв. няма направено разграничение каква част за кой от
исковете се дължи, съдът намира, че следва да бъде определена съразмерно (с
оглед цената на всеки от исковете) и по този иск възлиза на 101,98лв.
Съразмерно на отхвърлената му част, следва да се присъдят 61,18лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Трипоид“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ******************************, да заплати на Ц. М. М., ЕГН:
**********, с адрес: ********************, следните суми: на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 3577,01лв., представляваща платена без
основание сума след извършено разваляне на устен договор за изработка за л.
а. „Алфа Ромео GT 3.2 V6“ с рег. № **********, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 13.03.2024г. до окончателното плащане, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 90,43лв., представляваща лихва за забава
върху горната главница за периода 08.01.2024г.-13.03.2024г. и на основание чл.
88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 200лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие неизпълнението на
разваления договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
- 13.03.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ последния иск за
разликата над уважения размер от 200лв. до пълния предявен размер от
500лв.
ОСЪЖДА „Трипоид“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ******************************, да заплати на Ц. М. М., ЕГН:
**********, с адрес: ********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1656,65лв., представляваща разноски по настоящото дело и по ч. гр.
д. № 7557/2024г. по описа на СРС, 52-ри състав, развило се по реда на чл. 390
ГПК (обезпечение на бъдещи искове).
ОСЪЖДА Ц. М. М., ЕГН: **********, с адрес: ********************,
да заплати на „Трипоид“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ******************************, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 61,18лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11