Р Е Ш Е Н И Е
гр.
С., 15.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА Д.
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Генев гр. дело № 4012 по
описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 67-II-149 от 10.08.2014 г., постановено по гр. д. № 44805/2008 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 67 състав, е обявен за за окончателен предявения на страните в о.с.з. проведено на 13.05.2014 г. проект за разделителен протокол, като е разпределя в дял на И.Г.В., ЕГН ********** дял № 2 от одобрения разделителен протокол, включващ следните имоти: МАГАЗИН № 2, находящ се на първи /партерен/ етаж в сграда находяща се в гр. С., ул. „Ц.С.“ №*** с площ от 19 кв. м. разположен северно от входа на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: от изток- ул. „Ц.С.“, от юг-магазин № 1 с площ от 19кв.м., от запад- магазин № 4 с площ от 37 кв.м. и от север- магазин № 3 с площ от 18 кв.м.; МАГАЗИН № 3, находящ се на първи /партерен/ етаж в сграда находяща се в гр. С., ул. „Ц.С.“ №***, с площ от 18 кв.м., разположен северно от входа на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: от изток- ул. „Ц.С.“, от юг- магазин № 2 с площ от 19 кв.м., от запад- магазин № 4 с площ от 37 кв.м. и от север- ул. „Св. Св. К. и М.“ и МАГАЗИН № 4, находящ се на първи /партерен/ етаж в сграда находяща се в гр. С., ул. „Ц.С.“ №***, с площ от 37 кв.м., разположен северно от входа на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: от изток- магазин № 2 с площ от 19 кв.м. и магазин № 3 с площ от 18 кв.м. В дял на М. С. В., ЕГН ********** е разпреден дял № 1 от одобрения разделителен протокол, включващ следните имоти: МАГАЗИН № 1 находящ се на първи /партерен/ етаж в сграда находяща се в гр. С., ул. „Ц.С.“ №***, с площ от 19 кв.м., разположен северно от входа на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: от изток- ул. „Ц.С.“, от юг- проход към стълбището, от запад- инсталационна обща част и от север- магазин № 2 с площ от 19 кв.м.; МАГАЗИН № 5, находящ се на първи /партерен/ етаж в сграда находяща се в гр. С., ул. „Ц.С.“ №***, с площ от 24,00 кв.м. разположен северно от входа на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: от изток- магазин № 4 с площ от 37кв.м., инсталационна обща част и стълбище, от юг- магазин № 2 с площ от 58,70кв.м. от кота +0,80-І етап, от запад- УПИ ХV-15 и от север- ул. „Св. Св. К. и М.“; МАГАЗИН № 1, находящ се на първи /партерен/ етаж в сграда находяща се в гр. С., ул. „Ц.С.“ №***, с площ от 15,30 кв.м., разположен южно от входа на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: от север- вход, стълбище на сградата, от юг- южен магазин № 2 с площ от 58,70кв.м., от изток- ул. „Ц.С.“, от запад- обща част. С решението И.Г.В. е осъден да заплати на М. С. В. сумата в размер на 18733лева за уравняване на дела ѝ. Отхвърлени са предявените от И.В. срещу М. С. В. искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС за сумата от 5000 лева, представляваща припадаща се на идеалната част на ищеца в съсобствеността част от получен доход от наем за магазин № 1, находящ се южно от входа на сградата, събран от ответника за периода м. януари 2009 г.- м. май 2012 г.; за заплащане на сумата от 29017,09 лв. и сумата от 4200 щатски долара, представляващи припадаща се на идеалните части на ответника в съсобствеността стойност на извършени от ищеца разходи за извършени СМР /описани подробни в приложение № 2 и № 3 на уточнителна молба от 26.06.2012 г. лист 198-202 от делото, към която диспозитивът на съдебното решение препраща/. Също така е осъден ищеца да заплати на ответницата на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД сумата в размер на 1200 лева представляваща припадаща се част съразмерно на притежавания от И.В. дял от 1/2 идеална част от имота, представляващ магазин № 1, разположен южно от входа на сградата, от стойността на извършени от М. С. строителни и монтажни работи в имота в периода м. май- юли 2007 г. и в началото на 2008 г., както следва: за изграждане на водопровод, канализация, поставяне на мивка, шпакловка на стени, боядисване на стени, поставяне на теракот, поставяне на осветителни тела, смяна на контакти и ключове за осветление, поставяне на алуминиева дограма и външна ролетна щора, както и сумата от 1550 лева представляваща припадаща се част съразмерно на притежавания от И.В. дял от 1/2 идеална част от имота, представляващ магазин № 1, разположен северно от входа на сградата, от стойността на извършени от М. С. строителни и монтажни работи в имота в периода м. май 2007 г. началото на 2008 г., както следва: за изграждане на водопровод, канализация, поставяне на мивка, шпакловка на стени, боядисване на стени, поставяне на теракот, поставяне на осветителни тела, смяна на контакти и ключове за осветление, поставяне на алуминиева дограма и външна ролетна щора, както и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС сумата от 27,50 лева представляваща необходими разноски, припадащи се съразмерно на притежавания от И.В. дял от 1/2 идеална част от имота, представляващ магазин № 1, разположен южно от входа на сградата, извършени в периода май 2007 г.- началото на 2008 г. и изразяващи се в разходи за доставка и монтаж на водомер и сумата от 27,50 лева представляваща необходими разноски, припадащи се съразмерно на притежавания от И.В. дял от 1/2 идеална част от имота, представляващ магазин № 1, разположен северно от входа на сградата, извършени в периода май 2007 г.- началото на 2008 г. и изразяващи се в разходи за доставка и монтаж на водомер, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 386,64 лева- разноски, като са отхвърлени исковете на М. С. предявени срещу И.В. до пълния предявен размер от общо 1337 лева- разноски за магазин № 1, разположен южно от входа на сградата и до пълния предявен размер от общо 1724,50 лева- разноски за магазин № 1, разположен северно от входа на сградата.
Подадена въззивна жалба от ищеца И.Г.В., чрез адв. Б.А., срещу решението в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 18733 лв. за уравнение на дела ѝ, както и в частта, с която с решението е обявен за окончателен предявения на страните в о.с.з. проведено на 13.05.2014 г. проект за разпределителен протокол, с които е разпределен в дял на М.В. магазин № 5, като съдът бил приел, че този магазин бил в размер на 24 кв. м., и в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове за заплащане на сумите от 29017.09 лв. и от 4200 щатски долара, представляваща стойността на извършените от него СМР в процесните имоти. Във въззивната жалба са изложени твърдения за недопустимост, неправилност на решението, постановено в нарушение на материалноправни закон и съществени нарушени на съдопроизводствените правила. Изложени са твърдения, че съдът неправилно бил приел фактическата обстановка и неправилно бил приел, че магазин № 5 бил с площ 24 кв. м., тъй като по делото било доказано, че същият бил с площ от 65.08 кв.м., което се установявало и от приетите по делото съдебно-технически експертизи. Твърди се, че тъй като от приетите доказателства било установено, че площта на магазин № 5 била 65.08 кв. м., това не представлявало очевидна фактическа грешка както бил приел съда. Твърди се още, че като съда бил приел, че площта на магазина била 24 кв. м., а не 65.08 кв.м., по този начин било отменил влязлото в сила решение от 01.11.2010 г., по същото дело в първата фаза на делбата. На следващо място се твърди, че след като страните не са имали забележки по отношението на разпределителния протокол то същият бил станал окончателен. От събраните доказателства се установявало още, че ищеца бил заплатил претендираните суми за подобрения. Пред въззивната инстанция, процесуалния представител на въззивника поддържа въззивната жалба и претендира разноски.
Въззиваемата страна М. С. В., чрез адв. М.Д. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като считат същата за неоснователна. Посочва се, че съдът правилно бил възприел, че магазин № 5 бил с площ от 24 кв. м. Посочва, се че действителната площ на магазина била 24 кв. м., а останалото били присъединени общи части, поради което не можело общите части да бъдат допуснати до делба. От доказателства се установявало, че нямало разрешение за извършване на пристрояването на магазин № 5. Твърди се още, че исковете за заплащане на сумите от 4200 щатски долара и 29017.09 лв., били погасени по давност, като не била доказана и основателността на исковете. Излагат се твърдения, че в случай, че исковете били уважени да се приемело, че М.В. следвало да отговоря за по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената стойност вследствие на подобренията. Пред въззивната инстанция, процесуалния представител на въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
По извършването на делбата.
Пред въззивния съд спорно се явява обстоятелството досежно площа на допуснатия до делба магазин № 5, находящ се на първи /партерен/ етаж в сграда находяща се в гр. С., ул. „Ц.С.“ №***, който магазин попаднал в дял № 1 и е разпределен на М. С.. В обжалваното решение районният съд е приел, че площта на процесния магазин е 24 кв. м.
Съгласно изготвената техническа експертиза приета от районният съд площта на магазин № 5, находящ в гр. С., ул. „Ц.С.“ №***, на първи /партерен/ етаж в сграда, разположен северно от входа на сградата е формирана, като към първоначално застроената площ от 24 кв. м. са присъединение площите на първоначално предвидения проход и санитарен възел, предвиден за общо ползване както и площта на самия санитарен възел, като вещото лице посочва, че стойността на магазина възлиза на 144.380 лв. при площ от 65.08 кв. м. В откритото съдебно заседание по приемане на експертизата вещото лице М.. посочва, че съгласно първоначалния проект за изграждане на магазините площта на магазин № 5 била 24 кв. м.
Съгласно съдебно-техническата експертиза приета от въззивния съд изготвена от вещо лице В.Г. по отношение на магазин № 5 е констатирано извършването на промяна в разпределението му съгласно одобрения през 2004 г. проект, като вследствие на измервания общата застроена площ на магазина ставало общо както следва: 24.1 кв. м. по проекта от 2004 г. + 32.85 кв. м. приобщена площ от прохода или общо 56.95 кв. м. Вещото лице е извършило проверка в техническата служба при р-н „Възраждане“, където не са намерени одобрени строителни книжа, отразяващи описаните изменения, като поради липса на строителни книжа експертизата не е в състояние да посочи дали същите са били извършени към момента на подаването на исковата молба.
Ликвидирането на една имуществена общност във втората фаза на делбеното производство се извършва въз основа на влязло в сила решение, с което делбата се допуска. То се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите, посочени в чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК: между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник; установеното по тях обвързва съда във фазата по извършването на делбата. Съдът не е обвързан от тези положения, които не се включват в силата на пресъдено нещо, като например констатацията в решението по допускане на делбата за квадратурата на имота. Площта на допуснатите до делба имоти е индивидуализиращ техен белег, но не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, ето защо няма пречка във втората фаза да се уточни действителната площ, която е от значение за оценката на имота (в тази връзка е постановеното решение № 337 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 666/2010 г. на ВКС). Така посочената практика се споделя от настоящия състав. Неизследването на въпроса за действителната площ на допуснатите до делба имоти по съображение, че площта вече е определена в решението по допускане на делбата, представлява съществено нарушение, което ще доведе до неправилност на решението. Спорът за действителната площ на допуснатия до делба недвижим имот следва да се разреши именно във втората фаза на делбата, тъй като от тази площ зависи оценката на имота, съответно сумите, които следва да се изплатят за уравнение на дяловете.
С оглед на горното неоснователен се явява доводът на въззивника, че преразглеждането на въпроса за площта на магазин № 5 водело до недопустимост на обжалваното решението на районния съд, тъй като това обстоятелство се ползвало със сила на присъдено нещо. Както вече беше посочено изясняването на действителната площ на делбените имоти във втората фаза от производството не само, че не води до недопустимост на решението, а се явява предпоставка за правилността на самото решение.
В обжалваното решение районния съд е приел, че площта на магазин № 5 не
била посочена в строителните книжа по делото, като само вещото лице М.. в
открито съдебно заседание е посочило, че магазинът бил с площ 24 кв. м., поради
което съдът е възприел, че магазинът е именно с тази площ. Като е приел, че
магазин № 5 е с с площ 24 кв. м., без да е съобразил, че по делото са изложени
твърдения, че площта на посочения магазин е по-голяма вследствие на извършени преустройства
и като не е изследвал въпроса допълнително, първоинстанционният съд е
постановил частично неправилно
решение. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза приета от
въззивния съд изготвена по отношение на магазин № 5 е констатирано извършването
на промяна в разпределението му съгласно одобрения през 2004 г. проект, като
вследствие на измервания общата застроена площ на магазина станала общо 56.95
кв. м. За така извършените преустройства не е установено по делото наличието на
строителни книжа, като това обстоятелство обаче е без значение в производството
по извършването на съдебната делба. Съгласно решение № 233 по гр.д. № 195/2012 г., ІІ
г.о., в отговор на въпроса за възможността за придобиване право на собственост
върху обект, който е незаконно построен е прието, че и незаконно изграден обект
може да бъде прехвърлен чрез разпоредителна сделка и тя не е нищожна. Освен
това ВКС подчертава, че въпросът дали строежът е законен или не, е относим към
възможността за премахването му, но не и към правото на собственост на
незаконната сграда. Настоящият съдебен състав напълно възприема сочените
разрешения. Следва да се добави, че кога един строеж е незаконен и подлежи на
премахване, се определя от техническите органи съгласно относимите строителни
правила, съответно незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено
предписание за това от компетентните органи – чл. 225 и 225а ЗУТ.
С
оглед на гореизложеното следва да бъде извършено изменение в дял № 1
разпределен на М.В. по отношение на магазин № 5, като стойността на дела се
определи съгласно действителната площ на магазина, а именно 56.95 кв. м., което
обстоятелство ще доведе и до изменение на сумата, която следва да се изплати за
уравнение на дяловете. Съгласно решение №67/24.03.2016г. по гр.д.№5264/2015г.
на първо ГО на ВКС, за да е налице пълно съответствие между получения от всеки
един от съделителите дял (в имот или пари) с неговата квота, имуществото,
предмет на поделяне, се остойностява според действителната му пазарна цена към
момента на извършване на делбата и въз основа на тази цена се определя
дължимото уравнение. Поради това е необходимо чрез изслушване на експертиза да
се установи стойността на имуществото към момента на извършване на делбата, ето
защо въззивната инстанция беше приета техническа експертиза, която имаше за
задача да посочи актуалната оценка на имотите предмета на делбата. Съгласно
приетата пред въззивния съд СТЕ, средната пазарна стойност на делбените обекти
е както следва: магазин № 1, южно от входа – 34352 лв.; магазин № 1, северно от
входа – 42661 лв.; магазин № 2, северно от входа – 42661 лв.; магазин № 3,
ъглов северно от входа – 40415 лв.; магазин № 4, северно от входа – 83076 лв.;
магазин № 5, северно от входа – 127982 лв. В резултат на така извършеното
остойностяване размерът на дял № 1, в който попадат магазин № 1, южно от входа,
магазин № 1, северно от входа и магазин № 5, северно от входа възлиза на 204995
лв., като стойността на дял № 2, в който попадат магазин № 2 северно от входа, магазин
№ 3, ъглов северно от входа и магазин № 4, северно от входа възлиза 166152 лв. С
оглед на което решението, в частта, в която е осъден И.В. да заплати на М.В.
сумата от 18733 лв. за уравняване на дела ѝ следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго съгласно, което се М.В. да заплати на И.В.
сумата от 19421.5 лв. за уравняване на дела му. Също така страните следва да
бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 355 ГПК по сметка на СРС от по още 930.26
лв., представляваща дължимата държавна такса.
По
отношение на производство по сметки.
Така
подадената въззивна жалба в частта за сметките се явява неоснователна. Създадената
по приложението на чл. 346 ГПК задължителна съдебна практика е константна в
разбирането си, че по своята правна същност, искът по чл. 346 ГПК представлява
самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена и в делбеното
производство, когато се касае до искания по сметки между съделителите, във
връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на
съсобствената вещ. Законът цели да се ликвидират едновременно както
съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея.
По делото е представено преводно нареждане от 19.04.1995 г., съгласно което И.В. е превел на Т. С. сумата от 4200 щатски долара. С преводно нареждане от 09.09.2002 г. И.В. превел на Т. С. сумата от 14800 евро.
Съгласно показанита на св. В., същият посочва, че многократно бил предоставял пари в заем на ищеца за извършване на ремонти в процесните магазини. Свидетелт посочва, че бил предоставял през различни периоди от време суми в размер на 18000 швейцарски франка, 7000 швейцарски франка, 6000 долара. С показанията на свидетеля страната се домогва да установи наличието на облигационни отношения между тях, а именно сключването на договори за заем за посочените по-горе суми. С оглед на изричната забрана на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази им част, тъй като същите се явяват недопустими, поради обстоятелството, че се цели установяването на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.
Предявената от възивника при условията на чл. 346 ГПК претенция по сметки за присъждане на стойността на извършени от него подобрения в съсобствения между страните имот, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Съгласно общите правила за разпределянето на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на И.В. е да установи и докаже, че заплащането за материали и труд във връзка с подобренията било извършено с негови средства, като успешно проведено доказване в тази насока не е налице. Съгласно приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза част от претендираните от въззивника работи вече не съществували, като експертизата е извършила остойностяване по СМР съгласно претенцията на въззивника, като е посочена и увеличената стойност на имотите. Настоящият въззивен състав счита, че с представените два броя платежни нареждания по никакъв начин не се установява, че посочените суми са били необходими именно за извършването на претендираните СМР. Твърдението на въззивникът, че сумите са превеждани на Т. С. за наемането на строителни бригади за извършването на СМР не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. Предвид на гореизложеното с оглед липсата на доказателства, които да установяват, че претендираните СМР са извършени със средства на въззивника, се налага извода неоснователността на претенцията му на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
С оглед на частичната
основателност на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи да заплати на ищеца направените във въззивното производство разноски,
като ищецът претендира такива в общ размер на 5046.34 лв., от който 3246.34 лв.
платена държавна такса, 300 депозит за вещо лице и 1500 лв. адвокатско
възнаграждение, за които суми е представен и списък по чл. 80 от ГПК. С оглед
направеното възражение от страна на въззиваемата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, настоящият въззивен състав намира същото за неоснователно,
но предвид обстоятелството за частичната основателност на въззивната жалба
намира, че на страната следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 2523.17 лв.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ № 67-II-149 от 10.08.2014 г.,
постановено по гр. д. № 44805/2008 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 67 състав в частта, в която е поставен в дял на М.
С. В., ЕГН ********** МАГАЗИН № 5,
находящ се на първи /партерен/ етаж в сграда находяща се в гр. С., ул. „Ц.С.“ №***,
с площ от 56,95 кв.м. разположен северно от входа на сградата, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при
граници: от изток- магазин № 4 с площ от 37кв.м., инсталационна обща част и
стълбище, от юг- магазин № 2 с площ от 58,70 кв.м. от кота +0,80-І етап, от
запад- УПИ ХV-15 и от север- ул. „Св. Св. К. и М.“, както и в частта, в
която е осъден И.Г.В., ЕГН ********** да заплати на М. С. В., ЕГН **********
сумата в размер на 18733 лева за уравняване на дела ѝ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на М. С. В., ЕГН ********** МАГАЗИН № 5, находящ се на първи /партерен/ етаж в сграда находяща се в гр. С., ул. „Ц.С.“ №***, с площ от 56,95 кв.м. разположен северно от входа на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: от изток- магазин № 4 с площ от 37кв.м., инсталационна обща част и стълбище, от юг- магазин № 2 с площ от 58,70 кв.м. от кота +0,80-І етап, от запад- УПИ ХV-15 и от север- ул. „Св. Св. К. и М.“ , с пазарна цена 127982 лв.
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН ********** да заплати на И.Г.В., ЕГН ********** сумата в размер на 19421.5 лв. за уравняване на дела му.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 67-II-149 от
10.08.2014 г., постановено по гр. д. № 44805/2008 г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 67
състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН ********** да заплати на И.Г.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2523.17 лева – разноски в производството пред СГС.
ОСЪЖДА М. С.
В., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 355 ГПК по сметка на СРС
държавна такса в размер на още 930.26 лв.
ОСЪЖДА И.Г.В.,
ЕГН **********да заплати на основание чл. 355 ГПК по сметка на СРС държавна
такса в размер на още 930.26 лв.
В останалата си част № 67-II-149 от 10.08.2014 г.,
постановено по гр. д. № 44805/2008 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 67
състав е влязло в сила.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.