№ 1318
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА Гражданско дело №
20241110106622 по описа за 2024 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане в негова полза на посочените от
него суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния
период, за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и
за плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получили препис от исковата молба, е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Прави и възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства праводателя на ответника е
придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот по реда на 43-то
ПМС/68г., което обстоятелство е удостоверено в нотариален акт от 1978г.
Правото на собственост върху процесния имот е прехвърлено на ответницата въз
1
основа на саморъчно съставено от собственика на имота завещание, обявено от нотариус
Зравко Тончев, рег. № 438 с протокол от 26.11.2021г.
Доколкото завещанието има ретроактивно прехвърлително действие по отношение
правото на собственост върху имота, като се счита, че то е преминало в патримониума на
заветника от момента на смъртта на завещателя, то съдът намира, че през процесния период
ответницата се явява потребител на процесната топлинна енергия и носител на
задължението за нейното заплащане.
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че
в жилището не е имало монтираните отоплителни тела, като в имота се е ползвало топла
водау, чийто разход поради липсата на монтиран водомер/и е отчитан на бада един броя
потребител при норма 140 л. за едно денонищие.
Вещото лице уточнява, че разходът за енергия, отдедана от сградната инстлация се
разпределя на база отопляемия обем на жилищено.
Съгласно заключението от ССЕ цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца
през периода м.08.2020 г.-м.04.2022 г., възлиза на сумата от 1234.10лв.
Съдът намира именно периода - м.08.2020 г.-м.04.2022 г., за релевантен при
определяне на това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради
следното, а именно:
От ответниците е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност".
Заявлението е подадено на 27.09.2023г поради което в този момент е прекъснато
теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 07.2020 г.. този срок е изтекъл на 14.09.2023г. г.., т.е. вземането за
цена на топлинна енергия за м.08.2020г. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.08.2020 г.-
м.04.2022 г., възлиза на сумата от 1234.10лв.., поради което искът следва да се уважи за тази
сума и да се отхвърли за разликата до целия претендиран размер.
2
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето м.08.2020 г.-м.04.2022
г.,.За вземането за м.08.2020 г. този срок е изтекъл на 15.10.2020г., т.е, от 16.10.2020г.
ответникът е изпаднал в забава.
С оглед принципа на диспозитивното начало и заключението от ССЕ, съгласно което
лихвата, текла за процесния период възлиза на сумата от 221.29 лв., то този иск следва да се
уважи за сумата от 221.29 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
249.55 лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от ССЕ стойността на таксата за дялово разпределение,
начислена за процесния период възлиза на сумата от 26.46 лв../таблица № 3, ст. 10 от
експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от
констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV, т.
4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа, коригирана
3
съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 878 лв двете производства.
В полза на на ответника следва да си присъдят разноски за адвокат в размер от 86 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че не е дала повод за
завеждане на делото, тъй като завещанието е било обявено едва през 2021г., през която и
година тя е подала декларация за вписването му.
Предвид факта на обявяването на завешанието и декларирането на имотите, които са
му предмет, лично от ответницата, още през 2021г., т.е.в период предхождащ с близо две
години процесния, то ответвицата е узнала за това, че е титуляр на правото на собственост
върху процесния топлоснабен имот, следователно е била и наясно с качеството си на
потребител на топлинната енергия, доставяна от ищеца до него.
А както се посочи по-горе, завещанието има ретроактивен вещно-прехвърлителен
ефект, чийто начален момент съвпада със смъртта на наследодателя, т.е. от този момент
заветникът се счита титуляр на правото на собственост върху завещания имот и
следователно отговоря за всички задължения и тежести, свързани с ползването му,
включителто и тези за заплащане на топлинна енергия през непокрития по давност период.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между страните, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ***** има вземания към Д. А. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК Г. Д., бл.256, вх.В, ет.4, ап.59, общ. С., обл. С. (столица),, за сумата от
1234.10лв (, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.08.2020 г.-м.04.2022 г, ведно със законна лихва за период от 27.09.2023 г. до изплащане на вземането, като
4
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от е 1 348,84 лева и за периода от 01.05.2020 г. до
м.07.2020 г.,вкл,; за носител на вземането за за сумата от 221.29 лв представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер
от 249.55 лв.
.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *****, срещу Д. А. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК Г. Д., бл.256, вх.В, ет.4, ап.59, общ. С., обл. С. (столица), за постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че има задължения за
заплащане на сумата от 26,46лева (двадесет и шест лева и 46 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 27.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,88 лева (пет лева и 88 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 19.09.2023 г.
ОСЪЖДА Д. А. П. с ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ***** сторените от
него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в общ размер от 878 лв двете производства.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК ***** да заплати на Д. А. П. с ЕГН: ********** да разноски за
адвокат в размер от 86 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Техем Сървисис
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5