Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.09.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1740 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „А.К.“ ЕООД срещу отказ № 20180726085727/07.08.2018 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ да бъде вписана промяна в съдружниците и в управлението на дружеството. В жалбата се твърди, че към заявлението са представени декларация от праводателя на дяловете и от управителя на дружеството, а и отказът е постановен без длъжностното лице да е изпълнило задължението си по чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Иска се отказът да бъде отменен, а на длъжностното лице да бъде указано да извърши вписването.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
Регистърното производство е инициирано от името на жалбоподателя с искане да бъдат вписани нов управител, промяна в начина на представителство и в състава на съдружниците.
От приложените към заявлението обстоятелства се установява писмен договор със нотариална заверка на подписите и съдържанието, че К.С.Х.придобива 5 дяла от капитала на „А.К.“ ЕООД, подписан е дружествен договор, взето е решение от общото събрание на съдружниците според подписания договор за промяна в управлението и представителството, които да се осъществяват заедно и поотделно от Л.В.Т.и К.С.Х..
Представени са декларация по образец по чл. 129 ал. 2 ТЗ съответно от Л.В.Т.и К.С.Х.в качеството им на представляващи „А.К.“ ЕООД.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията сочи, че сред книжата не се установява подписана декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ от праводателя.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес от осигуряване достоверност на утвърдени от закона обстоятелства, подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили предписаните от закона или учредителния акт обстоятелства, обуславящи и проявление на подлежащо на огласяване обстоятелство.
Считано от 15.02.2018 г. нормата на чл. 129 ал. 2 ТЗ обуславя вписването на прехвърляне на дружествен дял от представена декларация от управителя на дружеството и от праводателя, че няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и при прекратени трудови правоотношения до три години преди прехвърляне на дружествения дял. Това нормативно установено изискване е въведено с § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазара на финансовите инструменти по предложение на народен представител, внесено под № 854-04-3 на 12.01.2018 г. между първо и второ четене на законопроекта. Вносителят не излага мотиви към предложението си, а такива не са формулирани и в пленарна зала на 01.02.2018 г. при гласуване на нормативния текст.
При тези обстоятелства смисълът на правилото следва да бъде извлечен при съобразяване съдържанието на промяната в неговата цялост. Вмененото задължение определя като обект на защита интересите на ангажирани по трудово правоотношение лица.
Въвеждайки това задължение законодателят изрично го свързва с новоустановена процедура в чл. 16 ал. 2 и 3 ТЗ. По силата на чл. 16 ал. 2 ТЗ Агенция по вписванията уведомява друг държавен орган – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно следващата алинея специализираният държавен орган извършва проверка на декларираните обстоятелства и при установено несъответствие в данните изпраща резултатите от проверката на органите на прокуратурата. Следователно, ангажиментът на Агенция по вписванията придобива оповестителен характер, а отстояването на идентифицираните интереси на трудещите се е възложено на други държавни органи. От тази гледна точка декларациите по чл. 129 ал. 2 ТЗ се явяват средство за пряко ангажиране на работодателя с реално изпълнение на паричните му задължения към работниците и служителите и пряк ангажимент на предходния титуляр на дяловете за достоверността на тази информация.
Както бе посочено вече длъжностното лице по регистрацията дължи да обезпечи непосредствено обществения интерес от своевременно отразяване на предписани със закон обстоятелства при документално обезпечена достоверност. Законът не предписва необходимост от отразяване в регистъра на декларираните обстоятелства при условията на чл. 129 ал. 2 ТЗ, поради което и те остават извън обхвата на предписаната проверка с чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед изискването на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва единствено да се увери, че поисканото вписване е придружено с декларация по образец 1) от управителя на дружеството, в чиято партида се иска да бъде извършено вписването и 2) от съдружника – отчуждител.
Настоящият състав приема, че всяко задължение, обуславящо реализацията на признато от закона право е оправдано, доколкото е в състояние да осигури ефективна защита на друг, зачетен от правния ред интерес. При положение, че длъжностното лице по регистрацията не дължи проверка на декларираните обстоятелства, а следва да зачете наличието на предписан от закона документ, средство за реализация на възприетата от законодателя цел се явява възможността за ангажиране на декларатора с наказателната отговорност, която носи в случай на невярно деклариране. В случая приложената декларация е подадена от Л.В.Т., афиширала се като представляващ „А. К1“ ООД. Това обстоятелство обаче не е в състояние да засегне възприетата гаранция – наказателната отговорност на Л.Т. произтича от факта на писмено потвърдените обстоятелства. Наказателната отговорност е лична, поради което пряко ангажирано е физическото лице като без значение остава указаното представителство по отношение на юридическото лице. Ето защо възприетият от законодателя обществен интерес в случая е осигурен.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ отказ № 20180726085727/07.08.2018 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише по партидата на „А.“ ЕООД обстоятелствата по заявление А4 вх. № 20180726085727.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за изпълнение.
СЪДИЯ: