Р Е Ш Е Н И Е N 73
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Поморие, 15.04.2019год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря Валентина А.
като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело N 644 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по предявен иск от П.А.А. *** против Н.Х.А. *** за развод. В исковата молба ищцата твърди, че от съвместното им съжителство на 02.12.2013г. се родил синът им Х. Н.А., а с ответника сключили гр.брак на 23.05.2014г., като живеели в къща собственост на родителите на съпруга и малко след като сключили гр. брак разбрала, че ответникът и изневерява. Твърди, че ответникът злоупотребявал с употребата на алкохол и наркотици, не работил, не издържал детето и не се интересувал от детето и съпругата си и упражнявал и психически тормоз върху съпругата, като я заплашвал с физическо насилие и че ще я изгонят и ще й вземат детето. През м.юни 2018г. след скандал я изгонили, като не й позволили да вземе детето и тя се преместила да живее в дома в родителите си и от тогава съпрузите не са се събирали да живеят заедно. Сочи, че ответникът не позволявал ищцата да се вижда с детето и когато на 07.09.2018г. тя срещнала на улицата детето и искала да му даде подарък, съпруга й започнал да я гони, а баща му й нанесъл побой. Твърди, че през целия им съвместен живот тя е отглеждала и се е грижила за детето си, между нея и детето има силна емоционална връзка и желая тя да се грижи за детето си. Моли брака й с ответника да бъде прекратен по вина на ответника, на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето Х. Н.А., ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200.00лв., да му бъде определен режим на лични отношения с детето, след развода да носи предбрачното си фамилното име – Р. Няма претенции за ползването на семейното жилище.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва изложеното в исковата молба сочи, че съпругата сама си е тръгнала през м.юни 2018г. от дома им и напуснала него и детето и от тогава не се интересувала от детето и предявява насрещен иск, като моли брака да бъде прекратен по вина на съпругата и на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето. Твърди, че в интерес на детето е да живее с баща си в неговия дом. Моли съпругата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето размер на 130.00лв. и да бъде определен режим на лични отношения между детето и майката. Претендира разноските по делото.
Предявеният иск е за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство с правно основание чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс, съединен с исковете относно – упражняването на родителските права и издръжката на детето, ползването на семейното жилище след прекратяване на брака и фамилното име на съпругата след неговото прекратяване – чл.322, ал.2 ГПК. Предявения насрещен иск е със същото основание, съединен с исковете относно – упражняването на родителските права и издръжката на детето.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представеното удостоверение за сключен гр.брак, че на 23.05.2014г. страните са сключили гр.брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 0042/23.05.2014г. съставен в гр. Поморие и от брака си имат едно дете – Х. Н.А., роден на ***г. и това се установява от представеното копие от удостоверение за раждане.
Представен е трудов договор № 017/09.11.2018г. видно от който Н.А. е назначен по силата на сключен трудов договор на длъжност пазач, невъоръжена охрана, с посочено трудово възнаграждение в размер на 510.00лв.
По делото е изискана справка за съдимост за ответника – Н.Х.А. от която се установява, че същият е осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал.3 от НК, като със Споразумение № 63/19.09.2018г. по НОХД № 152/2018г., и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
По делото са допуснати до разпит шестима свидетели. Свидетелката А.свидетелства, че познава П. и семейството й от много години. Сочи, че преди родителите да се разделят П. се е грижела за детето и то е било много привързано към майката. След раздялата на съпрузите, тя посетила дома на Н., за да поговорят за възникналите проблеми, като относно контактите на майката с детето и казали, че ще се обадят след като говорят с детето. След няколко дни свидетелката се обадила на Н. и същия й заявил, че тя винаги може да отиде да види детето, но „П. дете няма да види“ и няма да и разрешат да види детето. Свидетелката тръгнала към дома на ищцата да я предупреди, но като отишла в дома й вече било упражнено насилие спрямо П.. Сочи, че тя не е могла да контактува с детето, тъй като същото не говори български език и не посещава датска градина. Свидетеля Р. – баща на П. свидетелства, че съпрузите са се разделили през м. юли 2018г. и от тогава дъщеря му не е допускана до детето. Сочи, че П. се е грижела за детето, преди да се разделят и като са живеели заедно и двамата не са работили, а са им помагали родителите им. Свидетелката Р. свидетелства, че съпрузите са разделени от м. юни 2018г. и от тогава за детето се грижат бащата, бабата и дядото и майката е правила опит да види детето, носила му подаръци, но винаги ставало някакъв скандал, тъй като и двамата били малко буйни и не можела да го види, но е присъствала когато бабата е казвала на детето да отиде при майка си за час-два, но същото не искало и казвала, че тя го заключва. Сочи, че като си тръгнала П. тя отишла вечерта в дома й да и каже, че детето плачи за нея и да се прибера, но тя казала, че няма да се прибере и можа да изпратят детето при нея. Сега детето било много привързано към бащата, но най вече към баба си и дядо си и не търсило майка си, не питало за нея. Свидетелката А. – майка на ответника свидетелства, че когато П. си е тръгнала през м. юни 2018г. от дома им, не е искала да вземе детето със себе си, а взела само портмонето и телефона си и казала на свидетелката, че оставя детето на нея и от тогава свидетелката се грижи за детето и то е много привързано към нея. Сочи, че детето не търси майка си и се чувствало отхвърлено и много плакало когато майката на П., след раздялата отишла в дома им да вземе леглото на детето което била купила и детето е психически травмирано. Свидетелства, че има намерение да напусне работа за да гледа детето. Свидетелката Р.-майка на ищцата свидетелства, че те имат само едно дете – П. и през лятото тя и съпруга й живеят и работят в Поморие и имат двуетажна къща, а през зимата работят в Полша и непрекъснато тя е изпращала пари на дъщеря си. Сочи, че П. и Н. били при нея в Полша и тя им купила автомобил, а като се върнали Н. го „хванали с хапчета и му взели книжката”, а тя трябвало да плати хонорара на адвоката. Свидетелства, че П. сама е гледала детето, а тя постоянно й изпращала пари и през м.юни след като се скарали съпрузите П. се прибрала в дома на родителите си. През м.юни тя и дъщеря й били нападнати и бити от двама мъже на улицата и след като се разделили съпрузите, около 5 пъти П. е виждала детето след като са се разделили.
Свидетелката А.- сестра на ответника свидетелства, че през м юни 2018г. П. и Н. се скарали и П. напуснала жилището, като не пожелала да вземе детето, а на следващия ден свидетелката видяла П. и, и казала да вземе детето, при което същата отговорила, че не го иска. Сочи, че детето е превързано към баща си, който се грижил за него заедно със своите родители и то не се интересувало от майката си, а наричала баба си „майко”, и било стресирано, тъй като в дома на майка си било заключвано.
По делото е представен социален доклад изготвен от соц.работник при Д „СП”, отдел ЗД гр.Поморие. Становище относно упражняването на родителските права в представения социален доклад не се съдържа. В социалния доклад предоставен от Д „СП” Поморие, при проучване на семейната и социалната среда при която живее детето при баща си социалния работник е констатирал, че потребностите на детето са задоволени, детето има режим на отглеждане съобразен с неговата възраст, не посещава детска градина и не разбира български език и е интегрирано в неговата етническа общност. Посочено е, че в жилището в което живее бащата има добри условия за отглеждане не детето, бащата полага грижи за детето след раздялата и е подпомаган от родителите си. В представения социален доклад при проучване на семейната и социалната среда при която живее майка си социалния работник е констатирал, че в жилището на майката също има подходящи условия за отглеждане на детето. Ищцата е подала заявление за ползване на социална услуга в ЦОП Поморие „Семейно консултиране и подкрепа“ и „Психологическо консултиран“. В доклада е посочено, че ответника и родителите му са негативно настроени към майката на детето и бащата не допуска майката до детето. Сочат се и скандали между двете фамилии. Към момента на проучването е констатирана по голяма емоционална привързаност на детето към бащата и същото е заявило, че желае да живее при баща си. Посечено е, че обследването на детето е затруднено, тъй като същото не владее български език. Представено е и становище от ЦОП, в което е посочено, че и майката и бащата не се отнасят отговорно към насрочените консултации и не спазват определения график, като мнението на соц.работник е, че е необходим по дълъг период на психо-социална работа за подготовка на детето за срещи с майката.
Според ПРС
иска за развод е основателен. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен. Между съпрузите е имало конфликти, които те не са успеели да
преодолеят, разделяли са се веднъж когато детето било на 3месеца, като съпругата се е върнала по молба на съпруга отново в дома им и след пореден
скандал м.юни 2018г. ищцата напуснала семейното жилище и се установила да живее
в дома на родителите си. След установената фактическа раздяла конфликтите между
съпрузите са продължили като основно са били свързани с детето, като и двамата
съпрузи желаят прекратяване на брака.
Конфликтите между съпрузите били чести, същите не могат да ги преодолеят и не
полагат усилия за това, поради което
брака следва да бъде прекратен.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, съдът се произнася по въпроса за
вината за настъпилото разстройство на брака, само когато има изрично искане за
това и тъй като и ищцата и ответника са поискали съдът да се произнесе по
въпроса за вината, настоящия състав следва да се произнесе по този въпрос, като
счита, че вината е на двамата съпрузи. Още в началото на съвместния живот между
съпрузите са се появили противоречия, последвани от скандали и те не са съумели
да положат достатъчно усилия да ги преодолеят, поради младата си възраст и
намесата в живота им на родителите им и същите постепенно са се задълбочили. Не
се доказа ответника да е имал извънбрачна връзка, но се доказа, че същия
употребява наркотици, тъй като е бил осъден за
управление на автомобил след употреба на наркотични вещества. От
показанията на свидетелите се установи, че след пореден скандал съпругата е
напуснала семейното жилище и същата не е взела със себе си детето, от което
обаче не следва извода, че същата не се е грижила за детето и не е привързана
към него. Според съда вината за разстройството
на брака е на двамата съпрузи.
Страните спорят
по въпроса кой да упражнява родителските права като и двамата съпрузи желаят
да упражняват родителските права.
При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права следва да се обсъдят съвкупност от обстоятелства, които са от значение по делото като интересите на детето са основен и водещ критерий при преценката на съда по този въпрос. В тази връзка Постановление № 1 /12.11.1974год. на Пленума на ВС като обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права развива подробни съображения относно обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда както при първоначалното определяне на мерките относно упражняването на родителските права така и при искане за тяхното изменение. Решението за предоставяне упражняването на родителските права следва да се основава на интересите на децата, като се преценят, родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др., а изменени обстоятелства по смисъла на чл. 106, ал. 5 от СК/отм./ са, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.
По делото се установи, че след установяване на фактическата раздяла между родителите, детето е останало да живее при бащата и същия и неговото семейство са възпрепятствали контактите на майката с детето.
Установи се от социалния доклад и от показанията на свидетелите, че след раздялата на страните за детето Х. се полагат адекватни грижи, същото е добре обгрижвано, като в отглеждането на детето активно се включва бабата на детето по майчина линия, тъй като ответника и родителите му живеят в една къща. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Бащата е трудово ангажиран и потребностите на детето са задоволени. Установена е добра емоционална връзка на детето с неговата баба по бащина линия и детето живее при добри условия за живот, но то контактува повече с баба си отколкото с баща си и се отглежда основно от нея. Майката на детето живее в жилището на родителите й в което също има добри условия за отглеждане на детето. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. От няколко месеца майката също работи и освен това може да разчита на финансова подкрепа от своите родители.
Според съда добре е било гледано детето и когато родителите са живеели заедно. По това време майката не е работила и изцяло тя се е грижила за детето. След като майката е напуснала съпруга си, тя многократно е искала да вземе детето при себе си и да се грижи за него и да се среща с детето си, но опитите й са били без резултат поради противопоставянето на бащата и неговото семейство.
Връзката на майката с детето е възпрепятствана от бащата и неговото семейство, които явно не осъзнават, че родителите имат еднакви права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда да контактува с майката.
При това положение, се налага изводът, че и двете страни могат да осигурят добри битови условия за отглеждане на детето с тази разлика, че в момента детето макар да е в дома на баща си, то се отглежда предимно от бабата и установената емоционалната връзка на детето е с бабата.
Други важни критерии при изследване на въпроса за предоставяне на родителските права са полът и възрастта на детето. Процесният случай касае момченце на 5 години и в тази ранна възраст детето има нужда именно от майчина закрила и грижа. Полът и възрастта не може да послужи като единствено основание въз основа на което да се реши спора, но преценен с останалите критерии той има съществено значение. По делото няма никакви данни за отрицателно поведение на майката спрямо детето в насока лошо възпитание, непроявяване на интерес, наличието на които фактори би могло да се яви пречка за предоставянето на детето на майката. Бащата обаче е осъден за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, поради което не може да бъде добър пример за детето си.
Така, при съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства в полза на всеки родител, съдът намира, че, предвид изложените съображения, превес има този родител, който в по-голяма пълнота може да осигури едновременно и физическия и душевния комфорт на детето в оптимално съотношение, и в случая това е майката. Бащата не е полагал грижи за детето, а разчита на своите родители и на сестра си, докато майката преди установяването на фактическата раздяла не е работила и се е грижила за детето, притежава родителски качества и според настоящата инстанция родителските права следва да се упражняват от майката.
Съда следва да определи режим на лични контакти между бащата и детето, като счита, че контактите на бащата с детето Х. следва да са всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч. на петъчния ден до 18.00ч. на неделния ден с преспиване при бащата, 30 дни през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск и родителите да редуват помежду си Коледните и Новогодишните празници, като по време на коледните празници на всяка нечетна календарна година детето – Х. да бъде при майка си, а на Новогодишните празници при баща си и обратно – всяка четна година по време на Коледните празници детето да бъде при баща си, а на Новогодишните празници при майка си. При осъществяване режима на лични отношения бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща отново там.
Съдът следва да се произнесе и по въпроса за издръжката на детето. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съда при определяне на издръжката е обвързан от чл. 142 ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 140.00лв. Детето е на 5 години и с напредването на възрастта безспорно ще се увеличават неговите разходи. Няма доказателства за доходите на майката, но същата е в работоспособна възраст и е започнала работа и следва да участва в издръжката на детето. Тъй като съдът счита, че родителските права следва да се упражняват от майката, то бащата следва да плаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка. Детето не посещава детска градина и има разходи свързани със задоволяване потребностите му за храна, дрехи, играчки и развлечения и затова и съдът счита, че за месечната издръжката на детето са необходи около 300.00лв. и бащата следва да заплаща издръжка в размер близък до минималния размер определен от закона, а именно 150 / сто и петдесет/ лева, а останалите средства за издръжка да се поемат от майката, която ще полага и грижите по отглеждането на детето. Предявения от ответника – Н.Х.А. иск за предоставяне упражняването на родителските права върху детето Х. на него следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищцата, няма
претенции за ползване на семейното жилище което е собственост на родителите на
съпруга и ползването му следва да се
предостави на съпруга.
В исковата молба е направено искане от ищцата за възстановяване предбрачното й фамилно име - Р. Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след прекратяване на брака съпругата запазва брачното си фамилно име, но след като съпругата изрично е поискала промяна на фамилното име, то искането е основателно и същата следва да възстанови предбрачното си фамилно име - Р.
И двете страни са поискали да им бъдат присъдени направените по делото, но съобразно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК същите следва да останат в тежест на всеки от тях, така както са направени.
На основание чл.6 т.2 от Тарифата за д.т.
които се събират от съдилищата, страните следва да бъдат осъден да платят
допълнителна д.т. допълнителна д.т. по
иска за развод в размер на по 25.00лв. Н.Х. следва да бъде осъден да заплати и
дължимата д.такса върху присъдената
издръжка в размер на 216 / двеста и
шестнадесет/ лева.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА сключен с акт за граждански брак № 0042/23.05.2014г. съставен в гр.Поморие между П.А.А., ЕГН **********, с адрес *** и Н.Х.А., ЕГН **********, с адрес *** като допуска развод поради настъпилото ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО ПО ВИНА на двамата съпрузи и
ПОСТАНОВЯВА:
Родителските права върху детето Х. Н.А., ЕГН ********** се предоставят на майката - П.А.А., ЕГН **********, като на бащата Н.Х.А., ЕГН ********** се определя режим на лични отношения с детето – Х. Н.А. както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч. на петъчния ден до 18.00ч. на неделния ден с преспиване при бащата, 30 дни през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск и родителите ще редуват помежду си Коледните и Новогодишните празници, като по време на коледните празници на всяка нечетна календарна година детето – Х. да бъде при майка си, а на Новогодишните празници при баща си и обратно – всяка четна година по време на Коледните празници детето да бъде при баща си, а на Новогодишните празници при майка си, като при осъществяване режима на лични отношения бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща отново там.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето – Х. Н.А. при майката.
ОСЪЖДА Н.Х.А., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето Х. Н.А., чрез неговата майка и законен представител П.А.А., ЕГН ********** в размер на 150 / сто и петдесет/ лева ведно със законната лихва върху забавата, считано от влизане на решението в сила до настъпването на основание за изменянето или прекратяването и, като иска в останалия размер до предявения от 200 / двеста/ лева отхвърля като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се в гр.Поморие, ул. собственост на родителите на ответника на съпруга – Н.Х.А..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Р.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н.Х.А., ЕГН ********** против П.А.А., ЕГН ********** за предоставяне упражняването на родителските права върху детето – Х. Н.А. на бащата – Н. Х.А. и за осъждане П.А.А. да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 130 / сто и тридесет/ лева.
Осъжда Н.Х.А., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на ПРС 241 / двеста четиридесет и един/ лева включваща 25.00 / двадесет и пет/ лева – д.т. по чл.6 т.2 от Тарифата за д.т. и 216.00 д.т. върху присъдената издръжка.
Осъжда П.А.А., ЕГН********** да заплати допълнителна държавна такса по сметка на ПРС в размер на 25.00 / двадесет и пет/ лева – д.т. по чл.6 т.2 от Тарифата за д.т.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението на страната за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: