№ 587
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100505386 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.01.2022 год., постановено по гр.дело №27942/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 118 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
Г. Б. Г. срещу Х. Н. С. искове с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и с правно
основание чл. 82 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1 869 лв., представляваща
обезщетение за некачествено извършени и неизвършени строително-монтажни работи по
договор от 29.05.2018 год. в апартамент №91, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №57126/2019 год. по описа
на СРС, ГО, 118 с-в – 08.10.2019 год. до окончателното й изплащане, като искът е
отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 2 805 лв. и ответникът е
осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в
исковото производство в размер на 1 058.17 лв. и направените разноски в заповедното
производство в размер на 278.58 лв.
Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Х. Н. С..
Жалбоподателят поддържа, че възнаграждението, което бил получил съгласно процесния
договор било в размер на 17 846.87 лв., а неизпълнената част от задълженията по договора
възлизало на 21 869 лв. От значение за развалянето на договора било твърдяното отклонение
1
от поръчката да е значително с оглед интереса на кредитора – чл. 87, ал. 4 ЗЗД и чл. 265 ЗЗД.
В случая не били налице предпоставките за разваляне на договора, тъй като неизпълнението
от страна на ответника било незначително с оглед интереса на възложителя. В този смисъл
не били настъпили последиците на развалянето. Съгласно чл. 262, ал. 1 ЗЗД, възложителят
можел да проверява изпълнението на договора по всяко време, стига това не пречело на
изпълнителя. По време на изпълнението на процесния договор възложителят не бил
проявявал интерес от това как протичало изпълнението на работата, като не бил ходил до
обекта, като на ответника бил предоставен ключ от апартамента, който бил обект на
ремонтните работи. Следвало да се има предвид, че на няколко пъти, при опит за изпълнява
задълженията си, на ответника бил отказан достъп до апартамента от страна на
възложителя. А тези обстоятелства били от значение за наличието на отклонение от
договора. Първоинстанционният съд неправилно бил счел за неоснователно възложението
на ответника, че не е задължил по представената от ищцата ръкописна оферта, тъй като
същата не се съдържал негов подпис – чл. 180 ГПК. Тази оферта не се ползвала с формална
доказателствена сила и неправилно СРС бил приел, че същата е написана от ответника и
допуснал нарушение на чл. 12 ГПК. Твърденията на ищцата относно размера на вредите от
неизпълнението на договора не били подкрепени с никакви доказателства. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответницата по жалбата Г. Б. Г. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
в обжалваната му част. Поддържа, че претенциите й не били основани на това, че
процесният договор е развален. Те били за обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение, от което следвало, че обстоятелството дали сключеният между страните
договор бил прекратен или не било ирелевантно. Правото на обезщетение възниквало от
факта на неизпълнението. Без значение за предмета на спора било и обстоятелството дали
възложителят бил проявил интерес дали се изпълнява възложената работа. Възможността
възложителят да следи изпълнението на работата било негово право, а не задължение и
условие за качественото изпълнение или предпоставка за търсене на обезщетение. По делото
липсвали доказателства, че предоставеният на ответника ключ от имота му е бил отнет или
че достъпът му е бил ограничен по какъвто и да е начин. Нелогично било твърдението, че
препятстването на достъпа до жилището било довело до некачествено изпълнение на
работата-. Щом нещо било извършено, това означавало, че изпълнителят бил вътре в имота
и нищо не му било попречило да извърши качествено възложената работа. Размерът на
обезщетението за неизпълнението и некачественото изпълнение бил доказан въз основа на
експертизите по делото, които не били оспорени от жалбоподателя. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
2
чл. чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
СГС намира, че дадената правна квалификация на исковете, противно на приетото от
първоинстанционния съд, не е само по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82
ЗЗД, но и по чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като те се основават както на твърдения за
неточно изпълнение в качествено отношение, така и на такива за неизвършени, респ.
недовършени строителни работи от страна на ответника по процесния договор, като е
формулиран петитум за заплащане на обезщетение и доколкото ищцата сочи, че е изплатила
изцяло уговореното възнаграждение, то следва да се приеме, че се иска възнаграждението да
бъде приведено към стойността на точно изпълнената от ответника работа /т.е. намаляване
на възнаграждението/. Погрешната правна квалификация не води до недопустимост на
решението, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите на
които се основава и които в случая правилно са били прецени от първоинстанционния съд
/т.е. липсва нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес/.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени, гласните доказателства чрез
разпита на свидетелката С.Г.С., които следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни, убедителни и неопровергани от останалите данни по делото и
заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че
на 29.05.2018 год. между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор
за изработка – чиято регламентация се съдържа в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД, по силата на който
ищцата възложила, а ответникът приел да извърши за срок от 2 месеца строително-
монтажни работи, подробно описани в оферта на изпълнителя – Приложение №1 –
неразделна част от договора /което е прието като доказателство по делото/ в апартамент
№91, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, срещу задължението на възложителя да заплати
възнаграждение в размер на 17 846.87 лв. – което задължение е било изпълнено от ищцата.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че представената
по делото оферта, която има значение за спора, представлява документ. В тази оферта с
писмени знаци е материализирано изявление. Документи са не само подписаните и
официални изявления, а също така и частните и неподписани изявления. Частните
3
свидетелстващи документи, включително неподписаните, са годни доказателствени средства
/допустими според процесуалния закон, щом няма забрана според действащия по време и
мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които
свидетелстват/. Такива доказателствени средства следва да бъдат преценявани от съда по
вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото, като за проверката им
може да се допускат доказателства и пълно доказване може да бъде извършено не само с
преки, но и с косвени доказателства – в този смисъл виж например Решение № 80 от
3.05.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2560/2017 год., IV г. о., ГК, Решение № 26 от 9.04.2020
год. на ВКС по гр. дело № 1764/2019 год., I г. о., ГК. Следователно от неподписан текст
може да бъде извлечена относима към предмета на спора информация, в случай, че се
установи от кого изхожда документът. В разглеждания случай по делото е установено, че
автор на офертата е именно ответникът – видно от заключението на вещото лице по
съдебно-почерковата експертиза. В този смисъл въззивният съд приема, че страните са
сключили валидно договора и са обвързани от уговорките по него. За ответника е
възникнало задължението да извърши строително-ремонтните работи, описани в оферта –
Приложение /по видове, размери, материали/.
Следващите спорни между страните въпроси по същество във въззивното производство
са свързани с това дали е налице неизпълнение от страна на ответника на договора за
изработка – в количествено и качествено изпълнение, както и дали в резултат на това
неизпълнение са били причинени имуществени вреди и какъв е техният размер.
СГС приема, че изпълнителят е длъжен да извърши работата съобразно поръчката –
съобразно изискванията, упътванията и проектите на поръчващия. Изработеното трябва да
съответства на уговореното в предметно, времево, качествено и количествено отношение.
На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на
възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване на едната страна за сметка на другата. Съответното изпълнение предпоставя
съответното възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на
работата от възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща
два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/
признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Приемането може да се извърши
както изрично, така и с конклудентни действия, като законът не съдържа формални
изисквания за начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде
извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства – писмени доказателства,
гласни доказателства, съдебна експертиза.
Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на
възложителя – да направи възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД или да избере
една от алтернативно предвидените в чл. 265 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на
недостатъците или 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им или 3/
4
намаляване на възнаграждението или да развали договора или 4/ да развали договора.
Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното.
За да може да търси някоя от възможностите, предвидени в посочения законов текст,
възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до
изпълнителя незабавно след откриване на видими недостатъци или появили се скрити
недостатъци води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД. Законът не изисква конкретна
форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е
допустимо те да са направени и само устно /виж например Решение № 202 от 27.02.2015 г.
на ВКС по т. д. № 4123/2013 г., ІІ т. о., ТК/.
В разглеждания случай твърдяното неизпълнение – некачествено извършените и
неизвършените, респ. недовършените работи /с изключение на тези, посочени в т. 5, 6 и 10
от обстоятелствената част на исковата молба/, както и на настъпването на имуществени
вреди в резултат на неизпълнението, са установени по несъмнен начин въз основа на
съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по делото, както и на
заключението на вещото лице по допусната и изслушаната в производството по реда на чл.
207 ГПК съдебно-техническа и оценителна експертиза и заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническата
експертиза, като стойността на обезщетенията за поправката на некачествено извършените
работи, за неизвършените работи и за причинените имуществени вреди възлиза общо на
1 869 лв.
В този смисъл и доколкото не се спори, че ищцата е запазила правата си по чл. 264 ЗЗД
/във връзка с некачествено извършените строителни работи от ответника/, то същата се
легитимира като кредитор на претендираните вземания до размер на горепосочената сума,
както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
С оглед останалите оплаквания във въззивната жалба следва да се отбележи, че в
частност ищцата не се позовава на наличието на съществени недостатъци, нито претендира
последиците от развалянето на процесния договор /виж чл. 265, ал. 2 ГПК/. А в подкрепа на
твърденията си за наличието на кредиторова забава ответникът не е ангажирал каквито и да
било доказателства – доказателствената тежест в тази насока е била негова, съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да
заплати на ищцата на действително направените разноски във въззиввното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
5
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.01.2022 год., постановено по гр.дело №27942/2020
год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Х. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.******* да заплати на Г.
Б. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, ап.91, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК направените разноски във въззиввното производство за възнаграждение за един адвокат
в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6