Р Е Ш Е Н И Е
№ 364
Град Пловдив, 28.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар
Ваня Петкова и с участието на прокурора Петър
Петров, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.д. № 2706 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) и на П.П.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.
Пловдив, чрез адв. С., срещу решение № 1496 от 16.07.2021 г., постановено по
административно дело № 3267/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, ІІ
адм. състав, в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
осъдена да заплати на П.П.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.
Пловдив, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 4 000
лв., както следва: 2000 лв. за периоди 03.06.2003 г. – 01.01.2009 г. вкл. и
20.01.2009 г. до 16.12.2020 г. вкл., в
които е извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на корекционна работа; 2000 лв. за период
03.06.2003 г. – 01.01.2009 г. вкл. и 20.01.2009 г. – 31.12.2012 г. вкл., в
които е извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряването на възможност за участие в спортни, образователни и културни дейности, ведно със законна лихва, считано от
16.12.2020 г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част за разликата до
пълния му предявен размер от 100 000 лв., както и за останалите периоди в обхвата на претендирания - 01.11.2002 г. – 16.12.2020 г. вкл. е бил
отхвърлен.
Касационният
жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) обжалва
решението в частта, с която е бил осъден да заплати обезщетение в размер на
общо 4000 лева. С жалбата се излагат твърдения за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното съдебно решение, като се сочи, че съдът не е преценил
правилно доказателствената тежест на събраните доказателства, не е установил по
категоричен начин вредата, бездействието на администрацията и причинната
връзка. Сочи се, че лишеният от свобода П. търпи наказание „доживотен затвор
без право на замяна“ в Затвора гр. Пловдив при специален режим. Посочва, че
всички помещения са снабдени с тоалетна и течаща вода. Счита за необосновани
твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в килиите. Посочва се, че на
всеки лишен от свобода ежемесечно се предоставя 400 гр. прах за пране, тоалетен
сапун и сапун за пране. Посочва също, че килиите, коридорите и сервизните
помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Представени са
множество доказателства за периодично третиране на помещенията против насекоми
и пълзящи. Посочва, че с П. се води предимно индивидуална работа. Участвал е в
много програми „Катахизис“ , „Умения за мислене“, „Личност и самопознание“ и
„Компютърна програма“, както е имал и възможност за участие в спортни
занимания, а също и в културни такива при наличие на желание. Посочва също, че
е устройван на работа в Затвора гр. Пловдив на доброволни начала. Твърди, че по
делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на
посочените бездействия на ГДИН и в
частност на Затвор Пловдив, като същите подлежат на доказване на общо основание
и са в тежест на ищеца, а не по мнение на съда. Твърди се, че в така събраните
гласни доказателства по делото не са констатирани неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, изразяващи се в малоценност, чувство на унижение или
потиснатост. Твърди, че липсва настъпила вреда по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ.
Твърди, че настоящите битови условия в затвора не следва да се квалифицират
като пример за нечовешко или унизително отнасяне.Посочва, че затворите са
пенитенциарни заведения и не може да се очаква от тях удовлетворяване на
индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.
Посочва, че съдът е
направил субективна преценка за наличието на вреди, като възприема наличието на
вреди по свое лично впечатление, което е съществен порок на решението. Твърди
се, че не са установени факти и обстоятелства, обосноваващи наличие на причинно
– следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на
административен орган в структурата на ГДИН, в резултат на което да са
причинени неимуществени вреди. Счита, че решението е неправилно, поради което
моли същото да бъде отменено в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на ищцовата страна сумата от 4000
лв. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва се жалбата на
ответната страна.
Касационният
жалбоподател П.П.П., чрез адв. С., намира решението по делото в отхвърлителната
му част за неправилно и незаконосъобразно, като моли да му се присъди щялата
сума на претендирано обезщетение, както и разноските за двете инстанции. Твърди
за неоснователно отхвърленото искане за оглед на килиите. Намира за доказани
твърденията си с ангажираните писмени и гласни доказателства, както и тези за
пренаселеност и наличие на дървеници и гризачи. Твърди, че дървеници и гризачи
имало във всички килии и това било ноторно известно поради многото сходни дела.
Твърди, че представените от ответника доказателства за взети мерки не били
ефикасни. Моли да се вземе предвид актуалната съдебна практика на ЕСПЧ.
Допълнително в писмено становище обяснява за условията в Софийския затвор – за
липсата на течаща вода, за много хора в една килия, за наличието на хлебарки,
за липсата на въздух, за това, че не били допускани до спортни занятия, до
библиотека и на концерт. След като се преместил в затвора в Пловдив, посочва,
че килията му била 2/3 кв.м , с колона по средата, и легло и шкаф, захванати
здраво, липса на тоалетна и постоянно течаща топла и студена вода. Твърди, че
от администрацията обещавали работа, но това не се е случвало. Повече от две
години чакал на очен лекар да бъде прегледан, тъй като чувствал, че зрението му
се влошава, но не било изпълнено. Твърди, че е хипертоник, но това не е
отбелязано в картона му, както и че е православен християнин и желаел да
посещава параклиса на затвора. Счита, че за 20 години в затвора е изтърпял
много лоши неща и иска да му се присъди претендираната сума.
Оспорва се жалбата на
ответната страна.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност и на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІV касационен състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страните по делото, за които съответната обжалвана от него
част от решението е неблагоприятна, поради което са процесуално допустими, но
разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК са неоснователни, поради следните съображения:
Производството пред
Административен съд Пловдив, II състав, е образувано по искова молба на П.П.П., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на общо в размер на 100
000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба,
за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация, както следва: 1. от 01.11.2002 г. до 01.01.2009 г. ; в който
период се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. София; 2. от 02.01.2009 г. до
16.12.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, в който период се твърди,
че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив за претърпени от него вреди, изразяващи
се в унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периодите,
през които е пребивавал в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“. В исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в
това, че ищецът е бил поставен в унизително и нечовешко положение, като се
сочи, че нетната площ на пренаселените килии не е надвишавала 3 кв.м.; без
постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода;
през зимата било много студено, а през лятото много топло и задушно, през
цялото време имало мухъл, лошо осветление, липса на достъп до свеж въздух,
наличие на гризачи и дървеници в килиите, липса на работа с психолози и
педагози и неучастие в спортни, образователни и културни програми, не му се
дава работа. По този начин на ищеца се причинявали значителни неимуществени
вреди, болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на
малоценност и т.н.
Въз основа на
събраните доказателства и установените факти съдебният състав е приел за безпредметно
обсъждането на условията в Затвора София и Затвора Пловдив за периодите от
01.11.2002 г. до 02.06.2003 г. и от 02.01.2009 г. до 19.01.2009 г. няма
доказателства същия да е бил в Затвора София, съответно в Затвора Пловдив. От представените
по делото неоспорени справки /л.25 и сл. и л.159 и 160 по делото на
първоинстанционния съд/ се установява, че същият е постъпил в Затвора София на
03.06.2003 г., а в Затвора Пловдив на 20.01.2009 г.
Във връзка с
твърденията за неспазена нетна площ и за това, че площта на пренаселените килии не е
надвишавала 3 кв.м., съдът е приел за недоказано това твърдение, тъй като от
писмените справки, представени от двата затвора, както и от показанията на св.М.,
но също и от посочването на ищеца в предходната искова молба било видно, че
ищецът, който изтърпява доживотна присъда е бил или в единична килия, която
отговаря на изискванията за жилищна площ,
или е бил настаняван в София в СБАЛЛС по повод диагностициране и лечение
в помещения, които също отговаряли на изискванията за жилищна площ, или е бил
/в София/ помещение от 8 кв.м. за двама души, което също отговаря на
изискванията за жилищна площ.
Съдът е приел също,
че по отношение оплакването за неосигуряване на постоянен достъп до санитарен
възел, каквото е изискването ППЗИНЗС, от писмените и гласните доказателства се
установява обратното. Съдът се е позовал на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, според
който на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода“, т.е. липсва изискване за постоянно течаща топла вода, каквато
според справките е била осигурена по график на ищеца, а съгласно
доказателствата по делото е имало постоянно течаща студена вода.
Не е приел за
основателно и твърдението за липсата на
свеж въздух, тъй като от представените справки се установява наличие на
прозорци, т.е. приел е, че е налице възможност за проветряване. В този смисъл съдът е преценил като субективни възприятията на
св.М. дали е препоръчително или не да се отваря прозореца на килията на ищеца в
гр.Пловдив и като такова без отношение към предмета на доказване.
По отношение
оплакването, че през зимата било много студено, а през лятото много топло и
задушно, съдът е приел твърденията за некоректни и изключително общи, като не са ангажирани
доказателства от ищеца за бездействия от страна на администрацията в този
смисъл, поради което е приел за недоказано твърдяното нарушение.
По отношение
твърдяното наличие на влага и мухъл съдът е обсъдил събраните доказателства,
като съдът е обсъдил критично св. показания на св.М., който заявява, че това е
така за килията в Затвора Пловдив, но съдът е намерил, че не е налице бездействие
на затворническата администрация, което
да е довело до подобни проблеми, като съдът е изтъкнал, че влагата и мухълът е
напълно възможно и много вероятно да се дължат на не недостатъчно проветрение,
каквато възможност е била осигурена.
Относно твърденията
за липсата на достатъчно осветление съгласно заявеното от св.М., че лампата била 75 вата, според съда е
било напълно достатъчно за килия от 6-8 кв.м. и отговаря на изискванията на
съответните стандарти за обществени сгради, а други доказателства в този смисъл
не са били ангажирани.
По отношение
твърденията за наличие на гризачи и дървеници съдът е намерил, че не са налице
доказателства за дървеници, а по отношение на гризачите от св. показания на св.М.
не се конкретизирало дали в Затвора Пловдив изобщо става въпрос или конкретно
за килията на ищеца. Съдът е приел, че
при липсата на доказателства в тази насока и от представените справки от страна
на ответника за ДДД – обработка на помещенията, както и от неоспорените справки
става ясно, че ГДИН сключва редовно договори за ЗЗЗ по график с определени
фирми, които се грижат за тези дейности.
Относно твърденията
за това, че на ищеца не била осигурявана работа, съдът е приел, че съгласно
чл.163, ал.2 от ППЗИНЗС „Обвиняемите и
подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено
изявено желание от тях. За целта те подават молба до началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие, която се съхранява в досието.“
Посочил е, че в случая не е установено по делото ищецът да е подавал такива молби, като в
същото време трайната практика на съдилищата е, че осигуряването на работа не е
безусловно задължение на затворническата администрация и именно поради това в
ППЗИНЗС е използвана фразата „по възможност“, поради което съдът е приел и тази
претенция за неоснователна.
Съдът е приел за основателни
възраженията на ищеца за липса на корекционна работа с лишения от свобода за
установените престои в Затвора София и Затвора Пловдив, както и за
неосигуряване на възможност за участие в спортни, образователни и културни
дейности за установения период в затвора София
- от 03.06.2003 г. до 01.01.2009 г. Съдът посочил, че по делото не са представени
доказателства, въпреки че са поискани такива, а на ответника е указана
доказателствената тежест, както и за периода в Затвора Пловдив от 20.01.2009 г. до 31.12.2012 г. вкл., за който
период също не са били представени доказателства, въпреки изричните указания на
съда в тази насока.
За последващия период
в Затвора Пловдив съдът е приел, че от неоспорената справка е видно, че ищецът
е участвал в различни групови работи, курсове, групи, предоставени са му материали
за рисуване и т.н., поради което е
приел, че за периода след 31.12.2012 г. до датата на подаване на исковата молба
оплакванията в този смисъл са неоснователни.
Така съдът приема, че
неимуществените вреди, претърпени от ищеца във връзка с изложеното следва да се
оценят на общо 4 000 лв. – 2000 лв. за липсата на корекционна работа с лишения
от свобода и 2000 лв. за неосигуряването на възможност за участие в
спортни, образователни и културни
дейности, като тези размери са съобразени с това, че осъщественото доказване е
за част от периодите, както е посочено по-горе в изложението, както и поради
това, че са доказани само две от множеството твърдени нарушения, съдът е
съобразил и общата цена на иска, така както ищецът е оценил множеството
нарушения. Приел е, че посочената сума е дължима със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
Решението е правилно.
Предвид чл.284, ал.2
и 5 ЗИНЗС, че настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното, конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е определен от съда по справедливост при съблюдаване
изискванията на чл.52 ЗЗД, като е отчетено, че вредите, които следва да се
обезщетят, имат компенсаторен характер.
Размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен според съда при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД,
приложим в производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ, според която
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Отчитайки обстоятелствата, съставляващи проява на
незаконосъобразната административна дейност, и периода на исковата претенция –
времето, през което ищецът е пребивавал в Затвора, съдът намира изводите на
първостепенния съд за правилни и законосъобразни.
Въз основа на
установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен
състав и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК
препраща и към мотивите на ХХVIII състав.
Настоящата касационна
инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния състав, изведен от
правилно установената по делото фактическа обстановка, а именно че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца през исковия
период.
Законът забранява
осъдените и задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава държавата да им осигури условия за изтърпяване на
наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, като
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното
здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
В случая е установено
неизпълнение на законови задължения по отношение на липсата на корекционна
работа с лишения от свобода за установените престои в Затвора София, както и за
неосигуряване на възможност за участие в спортни, образователни и културни
дейности за установения период в затвора София
- от 03.06.2003 г. до 01.01.2009 г. и за Затвора Пловдив от 20.01.2009 г. до 31.12.2012 г. вкл.
Представените от
касатора ГДИН от 2017 г. до 2020 включително отчети за социалната дейност и
възпитателна работа на лишените от свобода обхващат период, за който съдът вече
е преценил, че не е налице основание за присъждане на обезщетение, тъй като
съдът е приел, че доказателства за тази дейност за Затвора Пловдив са налице за
периода след 31.12.2012 г.
От представените по
делото писмени доказателства от ГДИН пред настоящата инстанция, а именно текущи
годишни доклади, се установява, че за периода на пребиваването си в Затвор
Пловдив от 20.01.2009 г. до 31.12.2020 г. се установява извършвана корекционна
работа с лишения от свобода П..
Макар
новопредставените доказателства да обосновават като недоказана част от исковата
претенция на касатора П., съдът намира, че резултатът от исковата претенция
съобразно постановеното от съда в решението се установява като съответен на
присъденото обезщетение от първостепенния съд и съответно намира за справедлив
съобразно практиката на СЕС.
Така за основателни
съдът намира претенцията на П. относно липсата на корекционна работа с лишения
от свобода за установените престои в Затвора София, както и за неосигуряване на
възможност за участие в спортни, образователни и културни дейности за
установения период в затвора София - от
03.06.2003 г. до 01.01.2009 г. и за периода в Затвора Пловдив от 20.01.2009 г. до 31.12.2012 г. вкл., за
който период също не са били представени доказателства от ответника по
касацията ГДИН.
Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване изискването на чл. 52 ЗЗД, приложим в настоящото
производството по препращане от § 1 от ДР ЗОДОВ. Според чл.52 ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Резултатът от
постановеното решение съдът е съобразил в достатъчна степен разпоредбата на
чл.52 ЗЗД във вр. със съдебната практика по сходни спорове, като е отчел факта,
че се касае за два периода, при обща голяма продължителност на престой на ищеца
касателно претенцията за корекционна работа с лишения от свобода за
установените престои в Затвора София, както и за неосигуряване на възможност за
участие в спортни, образователни и културни дейности за установения период в
затвора София - от 03.06.2003 г. до
01.01.2009 г. и за периода в Затвора Пловдив
от 20.01.2009 г. до 16.12.2012 г. вкл.
В тази насока общият размер на обезщетението
от 4000 лв. по отношение възприетите
периоди, при преценка на среднодневното, респективно средномесечното
обезщетение, което се получава на база на броя дни на престой в затвора, се
явява съобразен с принципа на справедливостта, като се има предвид характера и
интензитета претърпените от страна на ищеца вреди и кумулативното въздействие върху ищеца в условията, в които изтърпява
наказанието си лишаване от свобода. Съдът се е съобразил с постановените три
осъдителни решения срещу България на Европейският съд по правата на човека от 4
юни 2020г., по делата Чобанов и Койрушки, Йорданов и Джелебов и Иванов и други,
образувани по единадесет жалби на лишени от свобода, относно размерът на
присъдените обезщетения за претърпените вреди на национално ниво.
В този смисъл
настоящата касационна инстанция намира, че присъденото обезщетение е съобразено
със съдебната практика на ЕСПЧ. Присъденото
обезщетение е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент,
съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху ищеца, като се
имат предвид и размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения
по казуси, близки на процесния. Присъденото обезщетение дава разрешение в пълен
обем на възникналата отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като отчита
наличието на правоотношение в пенитенциарно заведение, интензитета на вредите,
тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху ищеца. Събраните
доказателства пред първата инстанция са правилно преценени и напълно
обосновани.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ГДИН за недоказаност на вредата, бездействието от страна на
администрацията и причинната връзка. По категоричен начин са установени посочените
по-горе нарушенията по чл.3 ЗИНЗС.
Съдът намира
останалите посочени претенции на касатора П. за недоказани, съответно
неоснователни. Подробно същите са обсадени от съда ведно със събраните по
делото доказателства, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Едва в
настоящото производство се предявява претенция за липсата на преглед при очен
лекар, което липсва в претенцията пред първата инстанция и не следва да бъде
коментирано.
Предвид изложеното
настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено само по отношение на периода от 20.01.2009 г. до 16.12.2020 г. вкл., касаещо нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на корекционна работа, като присъденото
обезщетение се запазва като резултат, предвид изложеното по-горе.
Ето защо и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1496 от
16.07.2021 г., постановено по административно дело № 3267/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ІІ адм. състав, само по отношение на периода от 20.01.2009
г. до 16.12.2020 г. вкл., касаещо
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на корекционна работа, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
на П.П.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив по отношение на периода от 20.01.2009 г.
до 16.12.2020 г. вкл., касаещо нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се
в липса на корекционна работа.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в
останалата му част по отношение на всички останали периоди и искови претенции
за общо присъденото обезщетение за сумата в размер от 4000 /четири хиляди/ лв.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.