№ 33
гр. Берковица, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200179 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена в Районен съд – гр.Берковица жалба от ЕМ.
Г. Г. от гр.Берковица,ул.”Тузлата” 2, ЕГН:********** против Наказателно
постановление №21-0243-000675/24.06.2021г. на Началник РУП към ОД на
МВР-Монтана, РУ – Берковица.
В жалбата са наведени доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Излагат се подробни съображения за това, че изложената в
НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, като
се твърди, че не е осъществено описаното в него нарушение. Предвид на
изложеното, моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява ,но чрез упълномощен
адвокат поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че
наказателното постановление следва да бъде отменено.Навежда довод, че от
събраните в хода на административно-наказателното производство гласни
доказателства не се установява въз основа на какви факти полицейските
1
служители са приели, че именно жалбоподателят е виновен за реализираното
ПТП. Моли жалбата да бъде изцяло уважена, като издаденото наказателно
постановление бъде отменено, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата – РУ Берковица към ОДМВР – Монтана,
не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 19.06.2021год. на Емилян Илиев Трайков е съставен АУАН за
нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП,изразяващо се в
това,че на 18.06.2021год. в 00,30часа в гр.Берковица на кръстовището на
ул.“Александровска „ и ул.“Иван Вазов“ предприемайки маневра напускайки
мястото на паркирани МПС не се съобразява с приближаващите го
автомобили от дясната му страна и отнема предимството на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег.№М8417 ВТ ,не го пропуска и реализира ПТП с
материални щети ,както и като участник в ПТП не остава на мястото на
пътнотранспортното произшествие,напуска ПТП и информира органите на
МВР на 19.06.21год. около 01.10часа.
Актът бил съставен от Т.Г. и подписан от Бисер Трайков като свидетел
и бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис.Писмени възражения не
са представени в законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващият орган издал
обжалваното Наказателното постановление Наказателно постановление №21-
0243-000675/24.06.2021г. на Началник РУП към ОД на МВР-Монтана, РУ –
Берковица , с което наложил на Емилян Илиев Трайков административно
наказание за извършените нарушения ,като за нарушението на чл.25 ал.1 от
ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, т.5 от ЗДвП и за
нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДП-глоба в размер на 100лв. и лишаване от
2
право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от
същия.
Наказателното постановление било връчено лично срещу подпис на
жалбоподателя на 08.07.2021г.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване
на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Същите са съставени от компетентни длъжностни лица. Не са налице
процесуални нарушения в процедурата по връчването им, доколкото и актът и
наказателното постановление са предявени и връчени лично на наказаното
лице срещу подпис.
Съдът намира обаче, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено от съда. Същото е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което е
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а не на
последно място е рефлектирало и върху възможността вмененото на
жалбоподателя нарушение да може да бъде доказано в хода на
административно-наказателното производство.
Нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно
която актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на административното
нарушение. В процесния случай от събраните по делото доказателствени
средства се установява, че актосъставителят и вписаният в акта като свидетел
не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са установили
нарушителя, след като вече е било реализирано пътно-транспортното
произшествие.
Основателен е наведения от жалбоподателя довод за недоказаност на
вмененото му нарушение, което е последица от неспазването на
императивните изисквания при съставянето на АУАН. По делото не бяха
събрани категорични доказателства. Както вече бе посочено, актосъставителя
и свидетеля по АУАН не са очевидци на пътно-транспортното произшествие,
поради което не са възприели факти от обективната действителност,
3
представляващи нарушаване от наказаното лице на посочените в акта
разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа обстановка не се
установява с категоричност ,тъй като никой не е възприел извършеното от
страна на жалбоподателя нарушение при движение на заден ход, нито
механизма на осъществилия се между двете превозни средства сблъсък. Така
посоченото нарушение не е подкрепено от годни доказателства – показания
на свидетели-очевидци или други обективни находки, като почива
единствено на житейско предположение.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не се установява и от приетите
по делото писмени доказателства.По делото не е изготвен и приложен
протокол за ПТП и не става ясно как е изяснен механизма на настъпилото
ПТП.Не са снети писмени обяснения двамата водачи. В АУАН и НП е
посочено,че са причинени материални щети,без да са конкретизирани,нито е
посочено на кой автомобил са причинени,т.е. в АУАН и НП липсват описани
елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение,
които представляват и част от предвидените от закона задължителни
реквизити. Доколкото жалбоподателят е санкциониран за това, че при
движение на заден ход е предизвикал ПТП с материални щети, в акта и
наказателното постановление е следвало щетите да бъдат конкретизирани,
както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите индивидуализиращи
белези. Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите
да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило
пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.
Попълване на празнотите в акта и наказателното постановление чрез
тълкуване на фактите, установени от доказателства по делото, обаче е
недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално
нарушение от страна на административно-наказващият орган. Изискването за
описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това
санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано, съответно за
упражняване правото му на защита. Още повече, че с непосочването на тези
факти са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН.
И не на последно място,не е установено безспорно,че жалбоподателят е
нарушил задълженията си като участник в ПТП,тъй като първоначално между
страните е било налице съгласие,поради което двамата водачи са си тръгнали
4
от мястото,а по-късно е подаден сигнал в полицията.
Предвид на изложеното, по делото не е безспорно доказано
извършването на нарушение по чл.25 ал.1 ЗДП и чл.123 ал.1 т.3 от същия, за
които е санкциониран жалбоподателя. Отговорността на Е.Г. е била
ангажирана при липса на безспорни доказателства за неговата вина,
доколкото от събраните такива не може да се направи категоричен извод, че
същият е нарушил правилата за движение. Административно-наказващият
орган не е изследвал обективно и всестранно всички обстоятелства, относими
към пътния инцидент, за да формира воля за виновно поведение на
жалбоподотеля. В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи
единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването
на извършването на административното нарушение от санкционираното лице
е винаги предпоставка за отмяна на НП.
За да може наказателното постановление, като правораздавателен акт, с
който се ангажира административно-наказателната отговорност на едно лице,
да предизвика тези последици, същият следва да отговаря на формалните
изисквания на закона, гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.
Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0243-000675/24.06.2021г. на
Началник РУП към ОД на МВР-Монтана, РУ – Берковица, с което на ЕМ. Г.
Г. от гр.Берковица,ул.”Тузлата” 2, ЕГН:********** е наложено за нарушение
на чл.25 ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2
във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от
ЗДП-глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от същия, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
5
Административен съд - гр.Монтана в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6