№ 576
гр. Варна, 29.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета П.а
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета П.а Търговско дело №
20203100901349 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ:
М. Т. А., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. ГПК, не се явява,
представлява се от адвокат С. Б., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Г. Т. Т., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се явява,
представлява се от адвокат С. Б., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
А. Я. Т., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се явява,
представлява се от адвокат С. Б., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
ОТВЕТНАТА СТРАНА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, редовно
уведомена в предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител,
представлява се от адвокат Р. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., редовно призован, явява се лично,
депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 30089/20.10.2025 г. заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността
му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., 44 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.
АДВ. Б.: По задача първа от експертизата, вещото лице е описало
обстановката и мястото на ПТП-то. Във връзка с първи въпрос и осми въпрос,
които са свързани, може ли да се посочи каква е била видимостта на водача на
л.а. Тойота и л.а. Рено, в смисъл в най-началния етап от изследването по
експертизата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Автомобилите навлизат към точката на удара
под почти прав ъгъл. В ляво от посоката на движение на л.а. Рено, съответно
от дясно на л.а. Тойота няма конкретни дървета, билбордове или сгради, които
да нарушават видимостта, като считам, че видимостта в надлъжна посока за
появата на л.а. Рено е била в рамките на около 30 метра. Въз основа на тези 30
метра може да се счита, че видимостта за л.а. Тойота е била над 70 метра
преди да настъпи ударът. Т.е., нямало е обективни пречки те да се забележат.
Както е видно и от експертизата и двамата водачи са реагирали един спрямо
друг на движенията си.
АДВ. Б.: По отношение на задача втора от експертизата, на мястото на
произшествието установени ли са спирачни следи от л.а. Тойота преди
2
мястото на удара? Съответно с каква дължина са били те, от къде започват
спрямо мястото на удара?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В експертизата е отразено на стр. 3-та в данните
от огледен протокол, че следите, които могат да бъдат приети ато спирачни за
л.а. Тойота са в рамките на около 12,7 метра. Това изчисление спрямо тази
посочена данна, фигурира на стр. 9-та, в долната част, към края, последния
голям пасаж. Автомобилният водач на л.а. Тойота не е осъществил спиране
преди точката на удар, но е започнал предприемане на аварийно спиране
непосредствено преди самия удар. Това е така, тъй като, за да може
автомобилът да остави спирачни следи, той трябва да бъде приведен в
спирачен режим. За да бъде приведен в спирачен режим, имаме времето, което
е необходимо на водача да отреагира на пътната ситуация, след което
автомобилът да бъде приведен в технически възможност да блокира своите
колела или да достигне до т.нар. ABS система. Именно поради тази причина,
това, че спирачните следи са след мястото на удара, не означава, че водачът не
е реагирал преди точката на удара. Факт е, реагирането е със закъснение, тъй
като водачът на л.а. Тойота е предприел две маневри. Едната, виждайки
навлизащия автомобил в дясната, заемана от него пътна лента е била да се
изнесе към лява лента, за да заобиколи внезапно навлизащия автомобил в
пътната му лента. В последствие, мое лично мнение, което е обосновано и в
експертизата, той преценява, че автомобилът ще заема цялата му пътна лента,
няма да спре, поради което предприема завръщане отново в дясна пътна лента.
Именно поради този факт е настъпил и ударът между двата автомобила, тъй
като към момента на удара, л.а. Рено категорично е бил спрял. Л.а. Тойота се е
движил с голям ъгъл на завръщане в дясна пътна лента.
АДВ. Б.: Доколкото разбирам от експертизата, в момента на удара или
може би по-скоро Вие да кажете, в момента на удара каква е била скоростта на
л.а. Тойота?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Скоростта на л.а. Тойота зависи предимно от
приеманите коефициенти спрямо пътното платно и твърдостта на купетата на
двата автомобила. В експертизата е описано, че ударът попада в най-
усилената част на купето, т.е., предна лява колонка. Може да се разглежда, че
изграждането на всеки един автомобил е със степен на твърдост от тази
предна колонка напред и много по-малка степен на твърдост назад към
3
задната част на автомобила. Поради тази причина, методиката може да
обхване една минимална скорост, която е преминала в деформацията при
удара между двата автомобила и конкретното избутване на л.а. Рено до
крайната позиция, съпроводено с аварийното спиране в краен момент от л.а.
Тойота. Т.е., наслагвайки тези три различни момента и методики,
установяваме, че скоростта на движение на л.а. Тойота е била не по-ниска от
около 70 км/h и повече километра. Дори и само скоростта, която е редуцирал
л.а.Тойота за собственото си спиране след точката на съприкосновението,
трайно установяване, граничи с около 50 км/h. По-точно се разглежда в
експертизата скоростта на движение на л.а. Тойота под формата на
видеозаписа, който е разделен на технически съставните си части от
конкретни кадри, които съставят всяка една минута от записа. Както е
посочено и е дадена обосновка, че всеки един кадър, който забелязваме е
дълготрайност 0,04 секунди. По този начин се изчислява, че скоростта е далеч
по-висока. Почти два пъти по-висока от разрешената за градска зона, а именно
50 км/h.
АДВ. Б.: Можете ли да посочите при своевременно задействане на
аварийно спиране от страна на водача на л.а. Тойота, при реалната му скорост,
която сте определили, щеше ли ударът да настъпи при по-ниска скорост,
съответно каква щеше да бъде силата на удара?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Категорично може да се заключи, че в случай на
реакция от страна на водача на л.а. Тойота в този същия начален момент, в
който той е предприел изменение на траекторията си на движение от дясна в
лява пътна лента, бидейки осъществено аварийно спиране, то ударът щеше да
бъде с много по-ниска интензивност. Дори, в този в този конкретен случай е
имало възможност водачът на л.а. Рено да продължи движението си, т.е.,
ударът да не настъпи конкретно в предна лява колонка и предна лява врата, с
интензивност спрямо лявата част на тялото, а да настъпи в задния край на
автомобила. Да, експертизата не може да бъде точно и да каже какви биха
били тогава наранявания за водача, но те биха били в пъти по-ниски като
степен на сила, която е приложена над тялото. Така, че от тази гледна точка
може да се разсъждава, че, ако л.а. Тойота не беше предприел две изменения в
траекторията си на движение, а само от този начален момент аварийно
спиране, то тогава то щеше да бъде с по-ниска сила. По отношение на
цифровия отговор на този въпрос, може да бъде даден такъв, като при
4
движение с два пъти по-висока скорост от разрешената, а именно около 105
км/h грубо, л.а. Тойота е имал опасна зона в рамките на 91до 92 метра. Към
началото на изменение на траекторията си на движение л.а. Тойота се е
намирал на разстояние от приблизително 50 метра, тъй като не е било
абсолютно точно изследвано, но има възможност това да е толеранс,
примерно от 48 до 55 метра, което категорично показва, че ударът не може да
бъде избегнат при движение със 100 км/h в градска зона и реакция на около 50
метра, ударът не може да бъде избегнат, но скоростта при удара щеше да бъде
по-ниска, както казах преди малко, съответно имаше възможност в този
случай, водачът на л.а. Рено да не спре в дясна лента, т.е., да не се пресекат
траекториите им на движение в точката на удара.
АДВ. Б.: В този случай бихте могли да кажете, с оглед обстоятелството,
че ударът е настъпил при тази скорост, при тази по-ниска скорост, щеше да
получи телесни увреждания, толкова ли тежки щяха да бъдат?
АДВ. Ц.: Възразявам срещу така поставения въпрос.
СЪДЪТ указва на адвокат Б., че вещото лице заяви в днешно
съдебно заседание, че уврежданията биха били по-леки, като всички
останали изявления са в сферата на предположенията, предвид, че
вещото лице не може да предполага евентуални телесни увреждания,
които биха били настъпили при по-ниска скорост.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Единствено, което мога да дам като разяснение
технически е фактът, че при осъществяване на аварийно спиране, в
предходния въпрос, който се обсъждаше, автомобилът би осъществил
спирачна следа в рамките на около 12 до 13 метра, което означава, че би
намалило скоростта ни движение с около 50 км/h, т.е., ударът между двата
автомобила би настъпил с около 50 км/h. Не е малка скоростта, като отново
щяха да имаме значителни деформации по автомобила. Нямаше да може
ударът да бъде поет само от деформациите на автомобила и тъй като тялото се
намира в непосредствена близост, странично до предна лява врата, отново
щяха да настъпят увреждания.
АДВ. Б.: По отношение на задача № 3 от експертизата, може ли да
посочите, ако л.а. Рено бе продължил движението си при реалната скорост и
механизъм, който сте описали в експертизата, щеше ли да настъпи удар с л.а.
Тойота, с оглед обстоятелството, че в този момент л.а. Тойота е бил в лява
5
лента?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Тук не е много коректно зададен технически
въпросът, тъй като л.а. Тойота предприема завръщане в дясна пътна лента.
Ако разглеждаме случая, в който л.е. Тойота изменя траекторията си от дясна в
лява лента и продължи да се движи в нея и л.а. Рено е спрял, удар няма да
настъпи. Ако л.а. Тойота продължи движението си в лява пътна лента, но л.а.
Рено не спре, то отново щяхме да имаме съприкосновение между двата
автомобила. В случай, че л.а. Рено не спре движението си, л.а. Тойота се
завърне, както е направил, в дясна пътна лента, тогава щяха да се разминат.
АДВ. Б.: В хипотезата, като в едната задача се посочва, че л.а. Тойота е
можел, ако продължи движението си по лява лента да се размине със спрелия
вече л.а. Рено на разстояние един метър дистанция.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Това е категорично, тъй като имаме данни, че
вкопаването в асфалта, което е описано в огледния протокол е описано на 0,8
метра в ляво от десния край на пътното платно. Вкопаването категорично е от
задна дясна джанта на л.а. Рено, тъй като само тази джанта от двата
автомобила е описана като деформирана със спукана гума. Т.е., това е
единствената част от двата автомобила, която може да направи това издиране.
В случай, че разглеждаме и аз съм приел, че това издиране е от задно дясно
колело, като се има предвид техническата дължина на л.а. Рено, той е заемал
цялата ширина на дясна пътна лента, като е навлизал само с около 28-30 см в
ширината на лява пътна лента. Т.е., оставащата техническа ширина е
позволявала л.а. Тойота, независимо, че се е движил дори и с по-висока
скорост от 50 км/h, да размине безопасно предната част на л.а. Рено, който е
бил спрял.
АДВ. Б.: Понеже на задача 6-та не давате директен отговор, в
обстоятелствената част на експертизата се описани, но може ли да посочите
като метри по отношение на момента л.а. Рено е бил преминал линията при
знак „Стоп“, на какво отстояние съответно е бил л.а. Тойота и в този момент
могъл ли е да предотврати произшествието при разрешената скорост за
градски условия от 50 км/h.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Тук, този въпрос, технически не може да бъде
разгледан едностранно. Първо, защото стоп-линия е изключително изтрита. Тя
не се вижда на видеозаписа, но се вижда на снимковия материал в
6
досъдебното производство. На второ място, стоп-линият е изтеглена почти в
непосредствена близост до навлизане в кръстовището. В този момент на
преминаване на стоп-линията от л.а. Рено, той вече е бил в аварийно спиране.
Това е разгледано от експертизата, дадени са метрите. Категорично,
автомобилът към момента на пресичане на стоп-линия, л.а. Рено, имам
предвид, не е спирал на този стоп-линия, което като скоростта му на движение
е била около 30 км/h. Тя е била съобразена, отново с приложеното изчисление
в експертизата, че л.а. категорично извършва ляв завой и за да извърши този
ляв завой, той може да се движи със скорост, гранично максимална от 30 км/h.
Т.е., този човек, който четейки показанията, които са събрани в настоящото
производство, той е живял в гр. Ямбол, той е запознат с пътното платно и за
това съм приел, че той е наближил, не е спрял на стопа, това са технически
данни, които са събрани, но приемам, че той се е движил с максималната
скорост за този пътен участък, тъй като му е бил добре познат и за да си
позволиш да не спреш на знак, като това не е един път извършено действие,
това е, как да кажа, водачите, които познават района и имат възможност да
наблюдават в дълга дистанция идващите автомобили, могат да си позволят да
заменят знак стоп с пресичане на път с предимство. Технически от законова
точка не коментирам. Казвам как би могло да се случи това и защо се е
стигнало до тази реакция от водача на л.а. Рено.
АДВ. Б.: По задача 11-та от експертизата, с оглед обстоятелството, Вие
посочихте, че другият водач на л.а. Тойота се е движил близо със 104 км/h
преди да започне да намалява скоростта си, било ли е възможно чисто от
техническа гледна точка със сигурност другият водач да предположи, че той
толкова бързо ще се придвижи към кръстовището, при положение, че
разрешената скорост за градски условия е 50 км/h, а той е бил с два пъти по-
висока скорост?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Технически, когато сме неподвижни наблюдатели
на друг движещ се обект, е възможно да ни направи впечатление, че обектът
се движи с обичайната скорост на останалите автомобили или не. В
конкретния случая, л.а. Рено се е движил, неговият водач е променял
траекторията си, поради което и неговата възможност за възприятие е била
намалена. На второ място, следва да има предвид, както е примерът с
влаковата композиция, ако наблюдаваме влаковата композиция, която идва
срещу нас, ние не можем да определим с точност дали скоростта е висока или
7
ниска. Но, ако я гледаме странично, можем да определим, че тя бавна, средна,
висока, много висока. Т.е., тук, водачът на л.а. Рено е наблюдавал движението
на л.а. Тойота по надлъжната ос на пътното платно, поради което неговите
технически възприятия са били затруднени.
АДВ. Б.: По задача 3-та от експертизата, където описвате механизма на
ПТП, посочвате, че л.а. Тойота е предприел маневра наляво, в лявата лента, в
смисъл. Това на какво разстояние е било от мястото на удара?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Малко по-рано в протокола коментираме, че това
изменение е било на около 48 до 55 метра, като в експертизата е посочено 48
метра.
АДВ. Б.: В този момент, с оглед възможността за спиране при скорост от
50 км/h е било възможно аварийно спиране?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В експертизата е посочено, че всеки автомобил
при движение със скорост до 50 км/h има спирачна опасна зона в рамките на
до 35 метра, което означава, че, ако разглеждаме начална реакция на водача на
л.а. Тойота при 50 и повече метра преди точката на ПТП, то той категорично
при движение с 50 км/h би могъл да спре безопасно преди точката на
съприкосновение, като под безопасно имам предвид, че не само трябва да
имаме 30 или 35 метра, за да спрем, а и да имаме примерно един метър
разстояние между двата обекта, за да се каже, че това е било безопасно
спиране.
АДВ. Б.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
АДВ. Ц.: Тъй като изяснихте видимостта на водача на л.а. Тойота, бих
искала да попитам каква е била видимостта на водача на л.а. Рено към л.а.
Тойота и при каква позиция в кръстовището той е могъл да започне
наблюдението си върху л.а Тойота, чисто технически?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Видимостта на двамата водачи е била
безпрекословна един към друг. Те са имали възможност да се забележат. Въз
основа на това забелязване и двамата водачи са предприели конкретни
действия. Л.а. Рено, с пострадалия водач, е предприел аварийно спиране, както
казах преди това, със скорост от около 30 км/h до нула. За да настъпи това
конкретно спиране, водачът трябва да реагира предходно, като в рамките
8
приблизително 11 метра преди точката на ПТП, водачът на л.е. Рено е привел
автомобила в аварийно спиране. Съдя за аварийно спиране, както съм посочил
в експертизата, видно от записа и от кадрите, които съм извадил, че предно
дясно колело няма рутиране. Т.е., пластмасовата изолация на джантата, която
наричаме тас, е с конкретна фигурация, графична, която се забелязва на
снимковия албум, който съм съставил от видеозаписа и се вижда, че тези
конфигурации не се преместват по посока на движение. Т.е., и на записа, и в
фигурите, които съм приложил в експертизата се вижда, че л.а. Рено е в
аварийно спиране към момента, а не просто обичайно спиране, тъй като при
обичайното спиране колелата не блокират, въз основа, на което съм дал това
заключение на стр. 6-та, че имаме два момента: 6,7 метра реакция на водача
плюс 4,3 метра, в които автомобилът е спиран. За това казвам, че
автомобилният водач е предприел аварийно спиране около 11 метра преди
точката на удара. Тъй като точката на удара се намира ориентировъчно в
средата на дясна пътна лента, тъй като ударът е настъпил в лявата колонка на
л.а. Рено, считам, че водачът е започнал аварийно спиране непосредствено или
преди преминаване на стоп-линията. Както казах, не мога да бъда абсолютно
категоричен, тъй като тя е изключително изтрита и е видна единствено на
кадри от снимковия албум, който е изготвен към датата на обслужване на
произшествието. Той, за да реагира преди навлизане в кръстовището, той е
забелязал опасността. Т.е., той в този момент, преди да пресече стоп-линията и
да предизвика аварийното спиране, примерно, секунда по-рано, той е отчел, че
този автомобил наближава. За да можем да кажем, че този автомобил го
застраша и това е било реакция в рамките на около една секунда средно преди
настъпване на опасната зона, изпълнение на опасната зона, означава, че
автомобилът се е намирал на приблизително 15 метра преди да пресече стоп-
линията. Т.е., на около 25 метра преди точката на удара.
АДВ. Ц.: Ако можем да обобщим: автомобил Рено е започнал да
изпълнява аварийно спиране в зоната на кръстовището, на 11 метра от мястото
на удара, като тези 15 метра преди стоп-линията какво отношение имат?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Считам, че е времето, в което той е наблюдавал
автомобил Тойота и е преценил, че този автомобил заплашва неговото
движение. Тъй като трябва да разделим двата момента. Водачът трябва да
възприеме една опасност, след което да изготви собствената си реакция, за да
предизвика аварийно спиране на автомобила. Т.е., в опасната зона не можем
9
да караме времето, в което той наблюдава и преценява, че л.а. Тойота
заплашва неговото движение дали поради самото наличие на автомобила в
дясна пътна лента или защото е забелязал, че движението му е по-различно от
другите автомобили.
АДВ. Ц.: Тези компоненти, като разсъждаваме субективно и
предполагаемо, бихме включили и знак „стоп“, който, ако не е как се движи
другият водач, най-малкото имаме стоп линия и знак, на който трябва да се
спре.
АДВ. Б.: Няма отношение.
АДВ. Ц.: Предприето ли е своевременно аварийното спиране от водача
на л.а. Рено?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Не. Аз както казах, автомобилът не е
приближавал кръстовище и не е смятал да спре на знак стоп. За да спре на
знак стоп при движение в рамките на около 50 км/h, той се нуждае от
разстояние от около 40 метра преди този знак, той да предприеме служебно
спиране, тъй като служебно спиране е това, при което няма рязко изменение
на скоростта на движение на автомобила.
АДВ. Ц.: Бих искала да Ви върна на отговора на задача 5.3, тъй като
въпросът е за водача на л.а. Рено Меган, в случай, че не е предприел спиране в
кръстовището, а е продължил движението си, дали ще настъпи удар, дали ще
може още веднъж да обобщите, като въпросът ми е за конкретно л.а. Рено?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Аз разбирам въпроса, като съм отговорил
абсолютно категорично в експертизата, като тук не следва да се вади
отговорът на въпроса от контекста на механизма на ПТП. Какво имам
предвид: в случай, че л.а. Тойота не беше напускал дясната пътна лента, л.а.
Рено не беше спирал в тази пътна лента, а беше продължил движението си,
автомобилите нямаше да се ударят. В случай, че л.а. Тойота беше продължил
движението си в лява лента при първата си маневра и при спрял л.а. Рено в
дясна пътна лента, нямаше да настъпи удар между двата автомобила. В
случай, че л.а. Тойота беше извършил отново завръщане в дясна пътна лента,
както е направил, а л.а. Рено не беше спрял, то тогава нямаше да има удар
отново между автомобилите. Не следва да се разглежда едностранно, тъй като
ще получим отговор, който не е адекватен спрямо механизма на ПТП.
10
АДВ. Ц.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
АДВ. Б.: Имам един доуточняващ въпрос във връзка с тези хипотези – в
случая, в който л.а. Рено беше продължил движението си, т.е. не беше спрял, а
л.а. Тойота беше продължил движението си по лява лента, щеше ли да настъпи
удар между тях?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Удар щеше да настъпи и това го казахме вече.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, следва да бъде прието
и приобщено, като доказателство по делото.
С оглед, на което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, в размер на
внесения депозит и от определения такъв от бюджета на съда (издадени 2 бр.
РКО за сумата от 600,00 лева, платими от внесения депозит и за сумата от
200,00 лева, платими от бюджета на съда).
АДВ. Б.: Нашият списък с разноските по чл. 80 ГПК е представен с
молба от 15.04.2025 г., като поддържам същия. Нямам други доказателствени
искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.
СЪДЪТ запознава адвокат Ц. със списъка на разноските по чл. 80 ГПК,
депозирано от ищцовата страна.
АДВ. Ц.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение с ДДС. Нямам
други доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по
същество.
АДВ. Б.: Възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираните от ответната страна разноски.
11
СЪДЪТ предвид изчерпването на доказателствените искания, намира, че
са налице предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и
на основание чл. 149, ал. 1, изр. ІІ от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА
АДВ. Б.: Моля, да уважите в цялост предявените искове. По делото, с оглед
безспорното се установи отговорността на насрещната страна за изплащане на
обезщетение. По делото не се доказаха възраженията на насрещната страна за
съпричиняване на вредите от починалото лице, а в тази връзка, моля, да
присъдите в цялост претендираните размери по делото. Моля, да ни бъдат
присъдите и разноски, съгласно представения списък в съдебно заседание на
15 април 2025 г. Моля, да ми дадете възможност за представяне на писмени
бележки.
АДВ. Ц.: Моля, да постановите решение, с което да отхвърлите
предявените искове като недоказани по основание и по размер. Моля, в
случай, че пристъпи към определяне на обезщетение, да съобразите, че в
настоящото производство не бяха доказани вреди в заявения с исковата молба
обем, с оглед, на което е недоказан размерът на исковите претенции. Отделно,
считам, че е налице изключително съпричиняване от страна пострадалия водач
на л.а. Рено, с оглед, на което по делото безспорно е доказан неговият принос
за настъпване ПТП и на собствената му смърт, което съпричиняване, моля, да
съобразите при определяне размер на обезщетение. Моля, да присъдите
разноските, съгласно представения днес списък, както и съгласно
представените доказателства за начисляване и изплащане на адвокатско
възнаграждение с ДДС. По отношение заявеното възражение за прекомерност,
адвокатското възнаграждение, което претендира ответника е в размер,
съобразен с Наредба № 1/2004 г. Моля, да ми дадете възможност за
представяне на писмена защита.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че
12
ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищците, в
едноседмичен срок, считано от изготвяне на протокола, в писмена форма, да
изложи правните си доводи по съществото на спора, респективно на
процесуалния представител на ответната страна, в 10-дневен срок, считано от
изготвяне на протокола.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:50
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13