№ 13736
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110149884 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Б..” АД е предявило срещу А. С. М. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните
суми: 19469, 50 лв., представляваща главница по договор за кредит Експресо Компакт №
..16.11.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК (13.04.2023 г.) до окончателното
изплащане, сумата от 1474, 89 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
25.04.2019 г. – 24.11.2021 г., 1244, 26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 25.04.2019 г. – 24.11.2021 г. и сумата от 2783, 46 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за
периода 25.11.2021 г. – 11.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 19812/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че на 16.11.2017 г. страните са сключили договор за кредит Експресо
Компакт, по силата на който на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 30 000 лв. с
месечна погасителна вноска в размер на 691, 69 лв., с падеж 25-то число на месеца и краен
срок 25.11.2021 г. Ответникът не заплащал редовно дължимите вноски, но ищецът не се е
възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, като срокът на
договора е изтекъл. Претендира описаните в исковата молба суми, като твърди, че
погасителната давност за вземанията по договора е започнала да тече на 25.11.2021 г. с
изтичане срока на договора съгласно правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Възразява, че сумата по договора не е била усвоена в цялост, а частично
усвоената сума е била погасена чрез плащане. Прави и възражение за изтекла погасителна
давност, като твърди, че по отношение на анюитетните вноски давността тече поотделно за
всяка вноска от съответния й падеж. С молба от 12.06.2024 г. излага доводи за наличие на
неравноправни клаузи в процесния договор за кредит по отношение размера на годишния
процент на разходите, липсата на разписана методика на формирането му и непредоставяне
на потребителя на пълна, точна и максимално ясна информация за разходите.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже сключването на договор за кредит с ответника, настъпването на изискуемост на
кредита спрямо ответника и стойността на непогасената му част.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже размера на уговорения възнаградителен лихвен процент и стойността на
непогасената част от начислените изискуеми лихви за процесния период.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на изискуемост на главното задължение и размера на дължимите лихви за
забава.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за кредит Експресо Компакт, сключен на 16.11.2017 г. между
праводателя на ищеца „С..“ АД и ответника А. С. М., по силата на който банката се е
задължила да предостави на ответника кредит в размер на 30 000 лв. със срок на договора до
25.11.2021 г. като ответникът се е задължил да върне кредита чрез 48 погасителни анюитетни
месечни вноски от по 691, 69 лв. всяка с падеж 25то число на съответния месец. В договора
е посочено, че има номинА. фиксиран лихвен процент в размер на 4, 44 % на година за
целия срок на договора, като са предвидени и наказателни надбавки. Посочено е още, че
годишният процент на разходите е 5, 91 % като общата сума, която кредитополучателят
следва да върне, се равнява на 33 605, 61 лв. По делото е приет и погасителен план към
договора.
Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка
по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно,
ответникът е извършил частични плащания по процесния договор, включително и след
образуването на заповедното производството, в общ размер от 17 658, 02 лв. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е бил останал неплатен
размер на главницата от общо 19 469, 50 лв., образуван от сбор на неплатени вноски за
периода 25.05.2019 г. – 12.04.2023 г., като в хода на процеса ответникът е извършил още
плащания, с които е погасил частично този размер на главницата и към датата на изготвяне
на заключението – 31.05.2024 г., е останала непогасена главница в размер на 15 509, 62 лв.
Вещото лице е изчислило още, че по договора има неплатена възнаградителна лихва в
размер на 1482, 10 лв. за периода 25.03.2020 г. – 29.11.2021 г.; неплатено обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 25.04.2019 г. – 26.11.2021 г. в размер на 1244,
26 лв. и неплатено обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.11.2021
г. – 12.04.2023 г. в размер на 2783, 46 лв.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит - 22.12.2016 г.,
приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че банката
е предоставила на ответника уговорения кредит по разплащателната му сметка в деня на
сключване на договора. Срокът на договора за кредит е изтекъл още преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което всички вноски по него са с
настъпил падеж.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият
2
съдебен състав споделя практиката, обективирана в Решение № 50002 от 2.02.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 701/2022 г., III г. о., съгласно което при възражение за изтекла погасителна
давност на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да
вземе предвид размера на всяка погасителна вноска и падежа й, поради следните
съображения: Размерът на всяка вноска се формира чрез сбор на главница и възнаградителна
лихва. За всяка вноска с настъпил падеж тече погасителна давност, защото банката може да
се снабди с изпълнителен лист за нея. В този смисъл е т. р. 8/19 г. на ОСГТК и решение №
45/20 г. на ІІ ТО. Изтеклата погасителна давност е санкция за бездействието на кредитора.
При забава, и без кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем, вземането на банката
представлява вземане за просрочена главница за определен период от време (включващ
сбора от главницата по отделните вноски), вземане за възнаградителна лихва за определен
период от време, включващ сбора от лихвата по отделните вноски, и вземане за лихва за
забава за определен период от време.
Дължимата престация от ответника е една – за връщане на получената в заем сума,
като уговореното разсрочване на престацията на заемополучателя на вноски, всяка от които
включва съответна част от главницата на отпуснатия заем, възнаграждение на кредитора
върху нея към момента на предоставянето на кредита и съответните такси (ако такива се
дължат) не превръща тези вноски в периодични плащания. Така формирани, отделните
вноски нямат характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Поради
това приложимият към правоотношението давностен срок е общият петгодишен срок,
предвиден в чл. 110 ЗЗД. В този смисъл е налице последователна практика на ВКС,
застъпена в Решение № 103/16.09.2013 г. по гр. д. № 1200/2011 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение
№ 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 261/12.07.2011 г. по
гр. д. № 795/2010 г., ІV г. о. на ВКС.
Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница
по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на
съответната вноска. В този смисъл - Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г., II т.
о. на ВКС. Предвид нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В разглеждания случай неплатените вноски за
главница обхващат период с начална дата 25.05.2019 г., т.е. това е падежът на най-старото
неплатено месечно задължение за вноска по договора, като от тази дата до деня на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са изминали 5 години, поради което
никаква част от претенцията за главница не се явява погасена по давност. Съдът намира, че
следва да съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и направените в хода на производството
плащания, с които ответникът е погасил част от главницата до сумата от 15 509, 62 лв., като
искът за главница следва да бъде уважен за тази сума и да бъде отхвърлен поради направено
в хода на процеса плащане за разликата над 15 509, 62 лв. до пълния предявен размер от
19 469, 50 лв.
По отношение на задълженията за лихви, в това число и възнаградителна лихва,
приложение намира специалната тригодишна погасителна давност с оглед изричната
разпоредба на чл. чл. 111, б. "в", предл. 2-ро ЗЗД – в този смисъл са Решение № 34 от
7.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 161/2023 г., I т. о. и Решение № 50002 от 2.02.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 701/2022 г., III г. о. Следователно, погасени по давност се явяват всички
задължения за лихви, станали изискуеми към 13.04.2020 г., като следва да се вземе предвид и
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, съгласно който от датата на обявяване на
извънредното положение – 13.03.2020 г., до 13.05.2020 г. не тече погасителна давност за
процесните задължения за лихви. Ето защо и с оглед заключението на вещото лице, съгласно
което са неплатени възнаградителни лихви за периода от 25.03.2020 г. в размер на 1482, 10
лв., претенцията на ищеца за възнаградителни лихви в размер на 1474, 89 лв. следва да бъде
уважена, но за по-кратък период, а именно от 25.03.2020 г. – 24.11.2021 г., а да бъде
отхвърлена само за периода 25.04.2019 г. – 24.03.2020 г.. но без отхвърлителна част за
размера.
По отношение обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода
3
25.04.2019 г. – 24.11.2021 г., по изложените по-горе съображения част от него е погасена с
изтичане на тригодишна погасителна давност за периода 25.04.2019 г. – 13.04.2020 г., но
освен това, предвид разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП за период до два месеца след отмяната
на извънредното положение, т.е до 13.07.2020 г., не се начисляват лихви за забава.
Следователно дължи се лихва за забава само за периода 14.07.2020 г. – 24.11.2021 г., която
съдът определи по реда на чл. 162 ГПК като сбор от сумите за съответните месеци, посочени
в таблицата, приложена в края на заключението на вещото лице, равен на 1014, 04 лв., до
които размер и период искът следва да бъде уважен, и отхвърлен за разликата над 1014, 04
лв. до пълния предявен размер от 1244, 26 лв., както и за периода от 25.04.2019 г. до
13.07.2020 г.
Другата претенция за обезщетение за забава за периода 25.11.2021 г. – 11.04.2023 г. в
размер на 2783, 46 лв. следва да бъде изцяло уважена, тя не се обхваща от погасителна
давност.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът не констатира наличие на неяснота относно
начина на формиране на дължимите и претендирани от ищеца суми по процесния договор.
В същия са посочени ясно конкретни размери на възнаградителната лихва и годишния
процент на разходите, като е приложен и погасителен план.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
производството разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове, а именно
544, 37 лв. за заповедното производство от общо 549, 44 лв. (от които 499, 44 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение) и 940, 69 лв. за исковото производство от
общо 949, 44 лв. (от които 499, 44 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 350 лв. депозит за вещо лице). При изчисляване на разноските съдът взе
предвид пълния размер на дължимата главница, тъй като частичното отхвърляне е заради
плащане в хода на процеса. В полза на ответника съдът не присъжда разноски, тъй като
такива не се претендират и по делото лисват доказателства той да е направил разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Б..“ АД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „М..“ № ... установителни искове по реда на чл. 422 ГПК,
че А. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М..“, бл. .., вх. 1, ет. 6, .., дължи на
„Б..“ АД, ЕИК .., на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: 15 509, 62 лв., представляваща главница по договор за кредит Експресо
Компакт № ..16.11.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК (13.04.2023 г.) до
окончателното изплащане, сумата от 1474, 89 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода 25.03.2020 г. – 24.11.2021 г., 1014, 04 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 14.07.2020 г. – 24.11.2021 г. и сумата от 2783, 46 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за
периода 25.11.2021 г. – 11.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 19812/2023 г. по описа на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 15 509, 62 лв. до пълния предявен размер от 19 469, 50 лв. поради
извършено в хода на процеса плащане; иска за възнаградителна лихва за периода 25.04.2019
г. – 24.03.2020 г. и иска за обезщетение за забава за разликата над 1014, 04 лв. до пълния
предявен размер от 1244, 26 лв., както и за периода 25.04.2019 г. – 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М..“, бл. .., вх. 1, ет. 6,
.., ДА ЗАПЛАТИ на „Б..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
4
„М..“ № ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 544, 37 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 940, 69 лв. разноски за исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5