Решение по дело №1168/2019 на Районен съд - Варна

 

               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

  Номер 1108/6.6.2019г.     Година 2019        Град Варна

 

                  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд               четвърти състав

На тринадесети май               Година две хиляди и деветнадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1168   по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                       

    

                        Р Е Ш И:

 

 

 

     ОТМЕНЯ НП №03-009357/28.03.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Х.Б.” АД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ.

 

 

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП №03-009357/28.03.2018г.  на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

     С жалбата се изразява позиция, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Оспорва се факта, че НП е подписано от издателя му. Счита, че нарушението не е установено от наказващия орган. Било е провеждано обучение, съобразно сключения договор от 27.02.2018г. Не е  установено полагане на труд от лицето.  Счита се, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са обсъдени възраженията на наказаното лице  и не са посочени обстоятелствата на нарушението.  Алтернативно изразява позиция за наличието на маловажен случай на административно нарушение. Счита се и, че размера на наказанието е неправилно определен. Формулира се искане за  отмяна на  наказателното постановление или намаляване размера на наказанието.

     С допълнителна молба се доразвиват доводите за отмяна на наказателното постановление.

     В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

     По същество се поддържат основанията за отмяна или изменяне на наказателното постановление.

     Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

     По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

     След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

     На 01.03.2018 г., служители при ДИТ-Варна – св. М. и св. Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – офис за недвижими имоти, находящ се в гр. Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №81, стопанисван от „Х.Б.“ АД.

     В хода на проверката на обекта били установени  лица, които полагали труд на бюра с компютри и работели с компютрите. Едно от лицата бил Н. В. Н..

     На Н. Н. била предоставена за попълване декларация, в която той отразил, че работи за “ Х.Б.“ АД  на длъжност „брокер недвижими имоти“,  с работно време от 09.00 ч. до 18.00 ч., при уговорено  възнаграждение - комисион. Лицето декларирало още, че  няма сключен трудов или граждански договор, както и че не му е предоставено заверено уведомление и екземпляр от трудов договор. Вписало и , че се обучава от 27.02.2018г.

     На 27.02.2018г. бил сключен Договор за проверка на квалификацията и обучение между процесното дружество и Н. В. Н.. В същия са описани задълженията на Н. като обучаващ се, като е предвиден краен срок на провежданото обучение, 27.05.2018г., т.е. три месеца след подписването на договора за обучение.

      На 20.03.2018г. св. М. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа  лицето Н. В. Н. като „ брокер недвижими имоти” в обекта , при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.

 

     Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

      По преписката постъпили  допълнително възражения, но били преценени като неоснователни.

     Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-009357/28.03.2018г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр.  чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.

     Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от заетото лице; договор; идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. , както и гласните такива- показанията на св. М. и св. Д..

     При анализа на събраните по делото доказателства, съдът намери следната:

 

     В хода на административното производство е представен Договор за проверка на квалификацията и обучение с лице, което не работи сключен на 27.02.2018г., между процесното дружество и Н. В. Н.. В същия са описани задълженията на Н. като обучаващ се, като е предвиден краен срок на провежданото обучение, 27.05.2018г., т.е. три месеца след подписването на договора за обучение.

     По делото е приложено и копие на Декларация, попълнена от Н., в която е отбелязано, че лицето е на обучение от 27.02.2018г. Посочено е, че получава комисион, но не е сочен размер на същия, както и не е сочено лицето да е получавало възнаграждение. Липсват данни относно почивни дни и почивки в работния ден. Н. е посочил, че няма сключен трудов или граждански договор с въззивното дружество, но е посочил, че е в период на обучение от 27.02.2018г. Декларацията е съставена на 01.03.2018г.

     Декларираните данни от Н. изцяло кореспондират със събраните в хода на проверката доказателства и по-конкретно с датата на сключване на договора за обучение.

     От показанията на разпитаните в хода на с.з. свидетелки М. и Д. се установява, че при проверката в офиса на дружеството те са установили лица, извършвали някакви функции на бюро, поради което и те са приели, че лицата, включително Н. работят за дружеството. Съдът кредитира обективно възприетите и възпроизведени от св. М. и св. Д.  факти, но не споделя заключението, че Н. е извършвал работа за дружеството. За съдът е ясно, че обучението на лице за брокер на недвижими имоти се извършва най- често на бюро, използва се телефон, компютър и определени за това програми. За да се запознае с работата и да усвои същата е нормално обучаващия се да извършва някаква дейност по работа с документи и това принципно следва да е в работното време на офиса.    

      Съдът не споделя заключението на актосъставителя, че въззивното дружество е допуснало нарушението за което е санкционирано. Бланката на попълнената от Н. Декларация е типова и се предоставя за попълване от проверяващите – факт, който не се спори, поради което и съдът намира, че Н. не е имал умисъла да декларира, че работи в „Х.Б.“ АД на длъжност „Брокер на недвижими имоти“, а е имал предвид, че е в период на обучение, както сам е описал по-долу, поради което и няма трудов или граждански договор. Следва да се отбележи, че в договора за обучение е предвидено и заплащане от страна на обучавания ако не покрие изискванията на дружеството, което го обучава или не започне работа след обучението.

      В конкретния случай съдът намира, че липсват данни за извършено нарушение от страна на въззивното дружество, а още по-малко има доказателства за това, че Н. е бил допуснат до работа в дружеството преди да е бил сключен трудов договор с него. Безспорно е установено, че Н. е бил в проверявания офис на дружеството, но няма никакви доказателства, че той е престирал труд за дружеството, дори напротив, доказано е че Н. е бил период на обучение, което се е провеждало в офиса, по описания по горе начин. 

     Изложеното по- горе налага извод, че не е осъществен състав на административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено на това основание, без да се обсъждат останалите доводи , наведени с въззивната жалба.       

     Извън изложеното по- горе съдът намери за нужно единствено да коментира, че представения договор за предоставяне на брокерски услуги от 26.01.2018г. е неотносим към настоящия казус и има за предмет неактуални отношения между възложител и изпълнител, доколкото  касае период от време, предхождащ този на проверката и противоречи на заявеното от лицето в попълнената декларация относно времетраенето на установените отношения между него и дружеството, както и на представения договор за обучение, кореспондиращ със съдържанието на декларацията от Н..

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: