Присъда по дело №85/2022 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ към Присъда № 35/13.09.2022 г. по НОХД № 85/2022 г.
по описа на Районен съд – Раднево.

Районна прокуратура Стара Загора - Териториално отделение Раднево
е повдигнала обвинение срещу подсъдимият М.М.М. за това, че в периода че
на 03.12.2021г. в гр. Раднево пред надлежен орган на властта - В.Д.Д. и
Й.Н.Й. – служители на РУ – Раднево, набедил А.С.Н. в извършване на
престъпление по чл.182, ал.1 от НК, че е оставила малолетното си дете без
надзор и достатъчна грижа и с това е създала опасност за неговото физическо
и душевно развитие, като знаел, че Н. е невинна – престъпление по чл.286,
ал.1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание на 05.07.2022г. е
конституирана в качеството на частен обвинител А.С.Н., която се явява лично
и с адв. Зл., редовно упълномощена.
По делото не е предявен граждански иск.
В съдебно заседание на 13.09.2022г. представителят на РП Стара
Загора, ТО – Раднево поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда
да наложи на подсъдимия наказание една година и шест месеца „лишаване от
свобода“, изтърпяването, на което да бъде отложено на осн. чл.66 от НК с
изпитателен срок от три години, както и да бъде наложено наказание
„Обществено порицание“.
Представителят на частния обвинител А.С.Н. поддържа казаното от
прокурора и моли, съда да бъде наложено наказание на подсъдимия две
години и шест месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.66 от НК да не
бъде търпяно, както и обществено порицание, което да бъде изтърпяно чрез
поставяне на съобщение на таблото за съобщения по местоработата му.
В хода на съдебното следствие подсъдимият М.М.М. заявява, че не се
признава за виновен. Моли съда да го оправдае.
Упълномощеният му защитник адв. Ч. моли, съда подзащитният му
да бъде признат за невиновен, поради липсата на доказателства за извършване
на престъплението.
В последната си дума подсъдимият заявява, че иска от съда да бъде
оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
В продължение на четири години А.С.Н. и М.М.М. живели на
семейни начала. От съжителството си имат едно малолетно дете, родено на
16.03.2020г. В края на м.септември 2021г. двамата се разделили поради
изключителната ревност, която М. проявявал към Н.. Тя, заедно с детето,
напуснала семейното жилище и заживяла при своите родители на адрес
1

гр.*****.
М. не приемал раздялата им и настоявал да изгладят отношенията си
и отново да заживеят заедно. А. Н. нямала желание да поднови съжителството
си с него и му го заявявала при срещите им. М. не спирал да търси контакти с
нея, притеснявал я по телефона, пресрещал я след приключване на работния й
ден или когато тя е навън с детето, отправя й обиди, наричайки я „****“,
публикувал в интернет пространството нейни компрометиращи снимки. Това
негово поведение станало повод на няколко пъти Н. да сигнализира органите
на МВР.
На 03.12.2021г. М. пожелал да види детето си и Н. се съгласила.
Около 11.00 часа на посочената дата той отишъл до дома на родителите на Н.,
а тя извела детето. М. предложил тримата да прекарат заедно следобеда. Н.
заявила, че няма такава възможност, защото има личен ангажимент в гр.Стара
Загора, но предложила на М., когато детето се събуди от следобедния си сън,
да го вземе и да го изведе за няколко часа, с което той се съгласил. Уговорили
се, когато детето се наспи, Н. да му се обади по телефона, така, че той да
отиде до дома на родителите й и да вземе детето. Около 14.40 часа св.М. Н. –
майка на А. Н., се прибрала от работа. Н. оставила детето на нейните грижи и
заминала за гр.Стара Загора, където имала намерение да си направи
татуировка. Междувременно М. й се обадил по телефона. Тя му казала, че
вече пътува към гр.Стара Загора, но като се наспи детето ще му се обади да
отиде да го вземе. Впоследствие М. продължил да я търси по телефона, но
докато й правели татуировката Н. не приемала обажданията му. Когато узнала
от майка си, че детето се е събудило и приготвено да бъде изведено от баща
си, тя написала на М. съобщение да отиде и вземе детето. Излизайки от
студиото за татуировки обаче била пресрещната от М., който бил с
автомобила си. М. започнал да я обижда с нецензурни думи, наричайки я
„***“ и твърдейки, че прави „****“. Н. се качила в своя автомобил и
потеглила към дома на своя братовчедка. М. не преставал да звъни на
телефона й, поради което тя блокирала обажданията му. След като се прибрал
в гр.Раднево, М. не отишъл да вземе детето, каквато била уговорката му с Н.,
а в 16.39 се обадил на ЕЕН 112. Обаждането било прието от дежурен
оператор в Районен център 112 – гр. Бургас. При обаждането си М. заявил:
„Да ме свържете с полицията, тъй като майката на детето ми не си е
във къщи може би 5-6 часа и не знам кой гледа детето ми, тъй като сме
разделени и сега изобщо не знам къде ми е детето и кой го гледа… Ако може
да дойде една кола тука да видим майката…“
На изказаното предположение от оператора, че детето може да е
оставено на грижите на близките на Н., М. отговорил:
„Ами как ще ги оставя? Аз баща ли съм, къв съм? И не ми вдига цял
ден. Не знам къде е. В …?.. доколкото знам, прай си татуировки, прай си
ноктити, изобщо не й пука за детето. ….. Аз искам да си взема детето да си е
при мене, като не го гледа тя. Не баба й да ми го гледа или майка й.“
2

След уточнението, че детето е на възраст 1 година и 8 месеца, заявил:
„Искам да ви кажа, че сега отивам на адреса аз. И изобщо не знам
там ли е детето, няма ли го. Само знам, че майка му е в гр.Стара Загора от два
часа на обяд и изобщо не знам ще се връща ли, няма ли. Кой го гледа това
дете?“
В 16.42 часа сигналът на М. бил предаден от районен център 112-
гр.Бургас на оперативния дежурен в група „Оперативна дежурна част“ при
ОД МВР гр. Стара Загора, а оттам на оперативния дежурен в РУ – Раднево. За
извършване на проверка на място бил изпратен дежурния автопатрулен екип
на РУ – Раднево, в състава на който влизали свидетелите В.Д.Д. и Й.Н.Й..
Категорично при разпита на свидетеля Д. се установи, че сигнала е бил за
оставено без надзор дете. Така е било предадено от дежурния полицай.
В съдебно заседание свидетеля Д. заяви категорично:
„ С М. проведохме разговор пред къщата. Той беше афектиран и
главно гледахме да го успокоим, защото той говореше с бащата на А..”
Според него на телефон 112 М. е заявил, че детето е без надзор. На
такъв сигнал ги изпратили. Но също категорично заявява:
„От М. чухме, че майката е на маникюр в Стара Загора и е оставила
детето. Това бяха неговите думи, а не го е оставила без надзор.
При разпита на другия свидетел Й., също служител при РУП Раднево
се установи следното:
„Не си спомням дали сме попитали М. защо е подал сигнал при
положение, че знае че детето не е само. Може и да е предположил.”…
Водихме разговор с М., но не си спомням съдържанието му. Не си спомням
дали аз или колегата води разговор с М.. Не мога да кажа този ден кой беше
старши на патрула. Сигнала го приемаме двамата, защото двамата сме
патрулен екип. Не си спомням как се проведе разпитът ми пред разследващия
полицай.”
При пристигането на свидетелите Д. и Й. на адрес гр.***** там вече
ги чакал М.. След позвъняване на входната врата полицейските служители
били посрещнати от св.М. Н., която обяснила, че е баба на детето и то е
оставено на нейните грижи. След това патрулните полицаи поискали да видят
детето и бабата на А., като на място видели, че детето е с баба си и прабаба
си. През това време подсъдимия спорел с бащата на А. Н., свидетеля Н.. И
двамата полицаи не си спомнят в пряк разговор подсъдимия да им е заявявал,
че детето е оставено без надзор. Напротив и двамата си спомнят, че той е
говорел, че майката я няма и не знае кой му гледа детето. Трактовката на
служителя предал сигнала на 112, при положение, че е изяснено точното
съдържание на разговора на М. е проблем на предаващите съобщението, но не
може да послужи за основа на обвинение, каквото е повдигнато.
Всъщност при разпитите, водени от следовател – са написани почти
3

идентични показания на двамата полицаи Й. и Д., без да се направи точен
анализ дали наистина точно тези думи са изречени от М.. Това е и причината
да се повдигне обвинението от прокурора. В съдебно заседание техните
показания противоречат на дадените от тях в хода на досъдебното
производство. Дори след прочитане на показанията на Й. след направеното
искане в съдебно заседание, след констатирано наличие на съществени
противоречия, и направено от съда въпреки несъгласието на защитника
свидетелят заявява:
„Не се сещам сега да ми е казал това, но щом съм го написал значи е
било така”
Изключително колебливо и съмнително твърдение, на базата на което
не може да се крепи цялото повдигнато обвинение. В този смисъл съдът
намира, че повдигнатото обвинение няма нито едно доказателство, което да
го подкрепя. Не е ясно точно как са снемани показанията на двамата полицаи,
но така или иначе принципа на непосредствеността в съдебното производство
изисква съдът да даде превес на показанията дадени в съдебно производство
непосредствено пред състава на съда.
Не се подкрепи тезата на обвинението, че М. е казал, че детето е без
надзор. Напротив: същия е занимавал дежурните полицаи с това, какво точно
прави майката на детето му и че не знае кой точно се грижи за детето му. От
друга страна правилно са реагирали патрулиращите полицаи, като са
проверили все пак има ли кой да се грижи за детето. Децата са бъдещето на
всяка нация и следва с особено внимание да се подхожда при всеки проблем,
който засяга дете.
От заключението на изготвената по делото и приета в съдебно
заседание съдебно – техническа експертиза, протокол № 7/22-24 се
установява, пренесеният аудиозапис върху хартия във вид на текст.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз
основа на обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели-
М. Н., С. Н., В. Д. и Й. Й., както и от приобщените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства, приложени по делото, както и от изготвената в
хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза.
Съдът намира, че събраните и обсъдени доказателства по делото са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и водят до единствено възможен
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му. Като прецени всички доказателства, релевантни
за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното
деяние подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, наказуемо
по чл.286, ал.1 от НК, поради следните правни съображения:
Обвинението срещу подсъдимия е, че на 03.12.2021г. в гр. Раднево
пред надлежен орган на властта - В.Д.Д. и Й.Н.Й. – служители на РУ –
Раднево, набедил А.С.Н. в извършване на престъпление по чл.182, ал.1 от НК,
4

че е оставила малолетното си дете без надзор и достатъчна грижа и с това е
създала опасност за неговото физическо и душевно развитие, като знаел, че
Н. е невинна – престъпление по чл.286, ал.1 от НК – набедяване.
Набедяването по чл. 286, ал.1 от НК е приписване пред надлежен
орган на властта на извършено деяние, което е конкретно определено
престъпление. Набедяването, като престъпление против правосъдието, е
такова, при което деецът се стреми да предизвика намесата на орган на власт,
за да бъде подложен набеденият на наказателно преследване, като насочва
своето изявление към органите, които са оправомощени да възбуждат
наказателно преследване - прокуратурата, дознанието, следствието и съдът.
Съществена и необходима предпоставка за осъществяване на набедяването е
обстоятелството деецът да е знаел, че набеденият е невинен. Не е необходимо
набедяващият да сочи правната квалификация на приписваното престъпление.
Достатъчно е да съобщи обстоятелства, които обективно да съдържат
признаците на определено престъпление. Приписването на престъпление се
състои в излагането в сигнала на съществените елементи от обективна и
субективна страна на престъплението, за което е набедяването. Твърденията
трябва да бъдат лъжливи и да съдържат неверни факти и обстоятелства,
отговарящи на признаците на престъпление по НК. Престъплението по чл.
286 от НК може да бъде осъществено от субективна страна само умишлено,
т.е. деецът да е съзнавал неистиността на отправеното съобщение. Именно
съзнанието на субекта на престъплението, че приписва престъпление на лице,
което е невинно, очертава престъплението по чл. 286 от НК като тежко
посегателство срещу правосъдието. При „прекия умисъл” субектът на
престъплението осъзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че
то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт,
твърдейки през надлежния орган точно обратното. В случаите на осъществено
престъпление при „евентуален умисъл“, деецът прави категорично изявление
пред надлежния орган за осъществено престъпление от някого, без каквито и
да е резерви, но със съзнанието, че нещата може и да не са се осъществили
точно по начина, по който той твърди. В случаите, когато извършителят е бил
убеден или е предполагал тяхната истинност, няма основание за носене на
наказателна отговорност, тъй като престъплението не е осъществено от
субективна страна. Преценката за вината и нейната форма се извежда въз
основа на оценката на обективно установените факти, касаещи поведението
на подсъдимия към момента на извършване на деянието, които следва да
обусловят извод за това какво е съзнанието на дееца - дали той съзнава
неистиността на съ***ваната информация. Ако твърденията на дееца
съдържат факти, които представляват собствената правна оценка на иначе
вярно отразеното поведение, деянието е несъставомерно. Ако чрез
съобщението е било упражнено право на жалба с описание на обективно
възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са
неправомерни и действително извършени, не е осъществен съставът на
престъплението по чл.286 НК и липсва умисъл за набедяване, а оттам е
5

налице несъставомерност на деянието по този текст от закона.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че подсъдимият М. М. пред надлежен орган на властта – В.Д.Д. и
Й.Н.Й. – служители на РУ Раднево набедил А.С.Н. в извършване на
престъпление по чл.182, ал.1 от НК, тъй като той пред тях не е твърдял, че
детето е оставено без надзор, а че не знае кой го гледа в момента- което не е
престъпление. Това, че за М. това също е противозаконно не задължава
органите на досъдебното производство, нито полицейските органи да бъдат
сезирани.
Предвид изложеното, съдът намира, че не може да се направи извод,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.286, ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие не се събраха преки или
косвени доказателства, които да обосноват единствено възможния извод, че
подсъдимият е извършил деянието, за което му е възведено обвинение с
обвинителния акт и поддържано в съдебно заседание. Евентуално
постановена осъдителна присъда по отношение на подсъдимия би била в
противоречие с чл.303, ал.1 от НПК, тъй като би почивала на предположения.
Ето защо, признаването на подсъдимия за невиновен и постановяването на
оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.286, ал.1 от НК, съдът намира за единствено възможно и
правилно решение.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6

Номер на акта:	35
Дата:	13 септември 2022 г.
Съдия:	Христина Вълчанова

Дело:	20225520200085
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 май 2022 г.

Присъда по дело №85/2022 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите