№ 1324
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №306854/15.04.2021 г., подадена от Г. Й. П., чрез адв. Й.Д., срещу Решение
№261361/01.03.2021 г. по гр.д.№10062/2018 г. на СГС, I-15 състав, В ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск срещу Гаранционен фонд за
присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП ,
осъществило се на 18.06.2016 г., за размера над 15 000 лв. до предявения размер от 59
000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му
част, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се
нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на несправедливо занижен размер на
обезщетението за неимуществени вреди, който не кореспондира на вида и характера на
получените от ищеца травматични увреждания, продължителността и интензивността
на търпените от него затруднения, неудобства и негативни промени в ежедневието му,
периода на лечение и възстановяване, необходимостта от чужда помощ, липсата на
важен за имунитета му орган /далак/. Така определеният размер не е съобразен и със
съдебната практика по сходни случаи. Настоява се за отмяна на решението в
отхвърлителната му част, и постановяване на ново решение по същество, с което на
ищеца да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 44 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2018 г. до окончателното изплащане
на обезщетението. Заявява се претенция за присъждане на разноските пред двете
съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, въззивникът не дължи внасяне на държавна
такса на осн. чл.83, ал.1, т. 4 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на
1
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна
страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна и на третото лице -
помагач на ответника В. Г. Г..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.
№318476/19.05.2021 г., подаден от Гаранционен фонд, чрез юрк. Й. Ш., редовно
упълномощен с приложено към отговора пълномощно, със срок на упълномощаването
до 31.12.2021 г. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, и се
настоява за оставянето без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната
отхвърлителна част. Относно размера на присъденото обезщетение следва да се има
предвид, че същото следва да се заплати не от застраховател, а от Гаранционен фонд,
създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно
обезщетение увредените лица в определени случаи, в които не може да им бъде
заплатено обезщетение на договорно основание от застраховател, поради което
обезщетение от ГФ е лимитирано в чл.558, ал.1 от КЗ, като определените лимити по
чл.492 от КЗ се явяват за ГФ горна граница на отговорността му. В производството е
установено, че лечението на получените увреждания е протекло гладко, без
усложнения, и към настоящия момент ищецът е напълно възстановен. Заявява се
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач на ответника не се е възползвало от възможността да
депозира отговор на въззивната жалба. С въззивната жалба и отговора страните не са
представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради
което и пред въззивната инстанция нови доказателства по съществото на спора не са
събрани. С разпореждане №2545/11.08.2021 г., след постъпили по делото сведения за
смъртта на третото лице – помагач В. Т. Г., е конституиран по делото, на осн. чл.227 от
ГПК, неговият единствен наследник по закон – неговата майка Е. В. Г..
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира,
че обжалваният съдебен акт, е постановен от законен състав на компетентен съд, в
изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен от родово компетентния съд, по иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, и след предявена от ищеца извънсъдебна претенция за
изплащане на щета №210126/23.03.2018 г., поради което е допустим. По правилността
на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
По правилността на обжалваното решение, на осн. чл. 235 от ГПК, съдът намира
следното:
Пред въззивната инстанция не се спори, че на 18.06.2016 г. ищецът Г. Й. П.,
тогава на 15 години, е пострадал при ПТП като пътник на задната седалка зад водача
на мотоциклет „Ямаха“ с рег.№GS 21805, нерегистриран по надлежния ред на
територията на Република България, управляван от В. Т. Г.. Не се спори, че с влязло в
сила съдебно споразумение от 02.05.2017 г. по НОХД №2155/2017 г. по описа на
Пловдивски районен съд – 24 н.с. водачът В. Т. Г. е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.1-во, и пр. 5-то, б.“а“, вр. с ал.1, б.“б“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 18.06.2016 г. в гр. ***, Пловдивска област, на
ул.“Първа“, при управление на МПС – мотоциклет „Ямаха“ с рег.№GS 21805, е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС без
2
необходимата правоспособност, и в пияно състояние – с конкцентрация на алкохол в
кръвта 2,10 на хиляда, в резултат на което е причинил ПТП, при което по
непредпазливост е причинил на Г. Й. П. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба
на слезка, като за извършеното престъпление му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване, на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК, е било
условно отложено с изпитателен срок от три години. Не се спори, че ищецът Г. Й. П. е
предявил пред ответника Гаранционен фонд извънсъдебна претенция за изплащане на
обезщетение, по която е образувана преписка по Щета №210126/23.03.2018 г., и е било
изплатено от ответника доброволно и извънсъдебно обезщетение в общ размер на
41 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от получените при същото ПТП
травматични увреждания – контузия на гръден кош /за което е изплатено обезщетение
в размер на 1000 лв./ и загуба на слезка /за което е изплатено обезщетение в размер на
40 000 лв./.
Спорът между страните е единствено във връзка с размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
За установяване на претърпените от ищеца травматични увреждания и
претърпените във връзка с тях болки и страдания, по делото е прието заключение на
СМЕ /на л.162-165 от делото на СГС/, от което се установява, че в пряка причинна
връзка с процесното ПТП на 18.06.2016 г. ищецът е получил травматични увреждания,
изразяващи се в контузия на главата и шията, контузия на гръдния кош и корема,
разкъсване на слезката. За лечение на получените травматични увреждания ищецът е
бил хоспитализиран по спешност, и е претърпял оперативно отстраняване на далака
/слезката/, след което е лекуван медикаментозно. Установява се, че далакът е орган, без
който е възможно човек да продължи да живее, но следва да се има предвид, че той е
орган на имунната система, чиито функции не са напълно изяснени, но той има
функция да филтрира кръвта и да подменя остарелите и увредени червени кръвни
клетки, и служи за депо на червени кръвни клетки. Той има голямо значение за борбата
с инфекциите, като липсата му прави индивида по-податлив на инфекции, поради
което е необходимо поставяне на всички детски ваксини /при деца/, ваксинация срещу
пневмококи, ежегодна ваксина срещу грип, ваксина срещу хемофилус инфлуенца „В“,
ваксина срещу менингит „С“. Счита се, че пациенти с премахнат далак имат намаление
от 40% на работоспособността за физически труд. При извършения личен преглед на
ищеца за нуждите на експертизата на 10.12.2019 г. е установен постоперативен белег на
коремната стена на ищеца – от гръдната кост до срамната кост, който има постоянен
характер и ще остане пожизнено, като с времето ще избледнява. Последиците от
отстраняването на далака ще останат пожизнено. При изслушване на експертизата в
о.с.з. на 04.12.2020 г. вещото лице пояснява, че към настоящия момент ищецът е
хирургически здрав, не са настъпили усложнения при проведеното оперативно
лечение. Сериозен проблем при хората с отстранен далак са инфекциите, които биха
могли да се развият при тях в бъдеще, особено в настоящата епидемична обстановка.
На такива лица се препоръчва да не посещават страни, в които има малария. Далакът е
орган, чиято функция не е напълно изяснена, но той играе съществена роля за
имунитета и като кръвно депо. Ищецът е търпял интензивни болки за период от 1
месец, които след това са отшумяли, конците са били свалени, и понастоящем той е
хирургически здрав, и може да води пълноценен живот. Няколко месеца след
отстраняването на далака се възвръща работоспособността, но се счита, че
работоспособността за тежък физически труд е намалена с 40%.
Съдът намира прието заключение за компетентно изготвено, логично и
3
обосновано, изготвено след извършване на личен преглед на ищеца за нуждите на
експертизата, и кореспондиращо на събраните по делото писмени медицински
документи - заверено копие от медицинското досие ИЗ №37395 /на л.93- л.126 от
делото на СГС/, за хоспитализацията и проведеното болнично лечение на ищеца в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в периода от 18.06.2016 г. до 24.06.2016 г.
За установяване на търпените от ищеца билки и страдания по делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И. П. – майка на ищеца. Същата
установява, че веднага след катастрофата ищецът бил откаран с екип на спешна помощ
в спешното отделение в гр. Пловдив, където бил опериран. Родителите били
уведомени, че ищецът има перфорация на далака, и той ще бъде отстранен. След
операцията останал една седмица в болницата, през която бил на постелен режим,
включен към множество системи и апарати, като свидетелката го обслужвала
непрекъснато. След като бил изписан от болницата, свидетелката продължила да го
обслужва още два месеца, тъй като той бил на легло и не можел сам да се обслужва.
През първия месец освен оперативната рана от отстранения далак, изпитвал болки и
страдания и от множеството натъртвания по тялото, боляла го главата, която също
била ударена при катастрофата. След този период ищецът се възстановил, но
продължил често да се оплаква от болки в стомаха, както и от главоболие. Настъпила и
емоционална промяна в него – станал затворен в себе си, не искал да споделя.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката й родствена връзка с ищеца /негова майка/, обуславяща
интерес от изхода на делото в полза на ищеца. Въпреки това, съдът кредитира
показанията на свидетелката, като ги намира за последователни, логични, и
кореспондиращи с приетата СМЕ и събраните по делото писмени доказателства.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП на 18.06.2016 г.
ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата и
шията, контузия на гръдния кош и корема, разкъсване на слезката . За лечение на
получените травматични увреждания ищецът е бил хоспитализиран по спешност за
период от 6 дни, и е претърпял тежка животоспасяваща оперативна интервенция за
отстраняване на далака /слезката/, след което е лекуван медикаментозно. Не са
настъпили усложнения в постоперативния и възстановителния период. Претърпяната
загуба на орган е необратима, но това не възпрепятства възможността ищецът да
продължи да води относително пълноценен живот, като е наложително да търпи
известни ограничения – да се въздържа от пътуване в райони с малария, да му бъдат
поставени всички ваксини от задължителния имунизационен календар, както и
множество допълнителни ваксини - срещу пневмококи, ежегодна ваксина срещу грип,
ваксина срещу хемофилус инфлуенца „В“, ваксина срещу менингит „С“ и др.
Настоящата епидемична обстановка във връзка с коронавирусната инфекция носи за
него значително повишен риск за живота му. Липсата на далак обуславя пожизнено
40% загуба на работоспособност за тежък физически труд. Ищецът е търпял
интензивни болки през първия месец, които впоследствие са затихнали в рамките на
два месеца, но продължава често да търпи коремни болки с по-малка интензивност,
както и главоболие. Ищецът се е възстановил хирургически в рамките на
възстановителен период от два месеца, но в резултат от загубата на далака /слезката/
пожизнено съществено е отслабена имунната система на ищеца, и организмът му е
значително по-застрашен от развитие на всякакви инфекции. От оперативната
интервенция е останал пожизнен груб оперативен белег в коремната област – от
4
гръдната кост до срамната кост. Съдът взема предвид, че към момента на получаване
на увреждането ищецът е бил на 15 години – непълнолетен, в ученическа възраст.
Претърпяната травма за продължителен период го е възпрепятствала да води
обичайния за възрастта му активен социален живот – да общува с връстниците си, да се
забавлява, да участва активно в младежки мероприятия. Настъпването на увреждането
след края на учебната година, и приключването на възстановителния период в рамките
на лятната ваканция, от една страна не е затруднило възможността му да участва в
учебния процес и да се обучава нормално, но от друга страна е ангажирало целия
период на лятната ваканция, лишило го е от възможността за позитивни емоционални
преживявания и активна почивка от учебния процес, като го е натоварило вместо това
с тежко поносими физически, емоционални и психически преживявания. Тъй като
увреждането е настъпило в младежката възраст на ищеца, той ще следва да търпи
последиците му през целия си живот на възрастен човек – пожизнено ще търпи
ограничения при избора на професионална реализация, ще бъдат ограничени
възможностите му да работи /съобразно ограничената възможност за тежък физически
труд и необходимостта от защитена от инфекции околна среда/, което ще го затрудни
при осигуряването на трудови доходи. Предвид младата му възраст, по-тежко
емоционално поносим за него е остатъчният груб оперативен белег на корема.
При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът
намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 55 000 лв. е
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като е съобразено с формулираните критерии
с ППВС №4/1968 г. – същото отговаря на тежестта и необратимостта на увреждането
/загубата на орган/, интензивността и продължителността на търпените болки и
страдания /интензивни болки за 1 месец, а впоследствие – епизодични неинтензивни
болки в корема и главоболие/, претърпяната оперативна интервенция и лечение на
постелен режим за 1 месец, необходимостта от чужда помощ за период от 2 месеца,
настъпилото пожизнено увреждане на имунната система на ищеца, пожизненото
намаляване на работоспособността му за тежък физически труд, увеличения риск за
живота му в епидемична обстановка, и същевременно от друга страна – липсата на
усложнения в лечебния и възстановителния период, запазената възможност да
продължи да води обичайния си начин на живот, настъпилото пълно хирургическо
възстановяване, сравнително краткия възстановителен период /в рамките на 2 месеца/,
липсата на негативно отражение върху възможността му да се обучава нормално. Така
определения размер на справедливото обезщетение е съобразен с икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, както и със съдебната практика
по сходни случаи.
По делото не е спорно, че предварително и извънсъдебно ответникът
Гаранционен фонд е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 40 000 лв. за отстранения далак, както и 1000 лв. за контузията на гръдния кош, или
общо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 41 000
лв., която следва да бъде приспадната от определеното от съда справедливо
обезщетение в размер на 55 000 лв. Ето защо, неплатения от ответника остатък от
справедливото обезщетение се явява в размер на 14 000 лв. Съдът е осъдил ответника
да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 15 000 лв., но
решението не е било обжалвано в осъдителната му част. Ето защо, съдът намира, че
правилно и законосъобразно е отхвърлен иска за разликата над размера от 15 000 лв. до
пълния претендиран размер от 59 000 лв., поради което решението на първостепенния
съд се явява правилно и законосъобразно в обжалваната част, и следва в тази част да се
5
потвърди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, въззиваемата страна има
право да й бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК. Със списък по чл.80 от ГПК въззиваемата страна е
претендирала присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 200 лв. Така претендираното възнаграждение за юрисконсулт е съобразено
с разпоредбата на чл.25, ал.1 от НЗПП, поради което следва ищецът да бъде осъден да
го заплати на въззиваемата страна в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261361 от 01.03.2021 г., постановено по гр.д.
№10062 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I-15 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от Г. Й. П., с ЕГН **********, срещу
Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл.558, ал.5 от КЗ
във вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от ПТП, осъществило се на 18.06.2016 г., по вина на
водача на МПС – мотоциклет „Ямаха“, с рег.№GS 21805, за който не е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за сумата над размера от 15 000
лв., до предявения размер от 59 000 лв.
ОСЪЖДА Г. Й. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №3, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. чл.78, ал.8 от ГПК, да заплати на Гаранционен
фонд, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на Е. В. Г., с ЕГН **********, като
законен наследник на починалия В. Т. Г., с ЕГН**********, в качеството на трето лице
– помагач на ответника Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ *********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6