Решение по дело №1678/2016 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               01.12.2016 година                        гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 3 ноември                                                                    Година 2016

В публичното заседание, в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: П.Я.

като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов

АНД № 1678 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й.Д.Й., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 16-1228-000818 от 04.05.2016г. на Началник на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- гр.Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконо-съобразно и се иска неговата отмяна изцяло. Оспорват се фактическите констатации на наказващият орган, тъй като водачът не управлявал с посочената скорост. Сочи, че постигането й било технически невъзможно за разстоянието, от което потеглил до мястото, където възникнало ПТП. Постановлението не отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Описаното в НП относно деца, хора с трайни увреждания, слепи, слепо-глухи, движещи се с бял бастун или червено бял бастун не отговаряло на фактическата обстановка и не било относимо към случилото се. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и пледира за цялостна отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара Загора, моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание  изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

          Жалбата е редовна и допустима, защото е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

          Производството е в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, започнато без съставяне на акт за установяване на нарушение, а именно след като със съответен акт прокурор при РП- гр.Стара Загора прекратил започнатото на 19.09.2015г. наказателно производство, за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК. Досъдебното производство било започнато в условията на неотложност, за това, че на 19.09.2015г. в гр.Стара Загора при управление на МПС, неизвестният извършител нарушил правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост причинил на пешеходеца И.Х.Б. средна телесна повреда. Видно от текста на прокурорското постановление приобщено като писмено доказателство в настоящият процес, наказателното производство било прекратено не поради липса на съставомерно деяние, а поради изричното волеизявление на пострадалия пешеходец, който по силата на чл.343, ал.2 от НК направил искане наказателното производство да се прекрати. След прекратяването на досъдебното производство, материалите от разследването били изпратени на административнонаказващият орган, за произнасяне по компетентност, с оглед установените нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача на мотоциклета и жалбоподател в настоящото производство. Посочено е, че в хода на разследването било установено, че водачът Й. на инкриминираната дата и място, при управление на МПС допуснал нарушение на нормите на чл.20, ал.1 от ЗДвП, на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на чл.116, предл.1 от ЗДвП.

         С обжалваното Наказателно постановление № 16-1228-000818 от 04.05.2016г на Началник на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- гр.Стара Загора, на жалбоподателя са наложени следните санкции:

         1/ За нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, въз основа санкционната норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лева, както и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца.

         2/ За нарушение разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 10.00 лева.

         3/ За нарушение по чл.116 от ЗДвП, въз основа санкционната норма на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 100.00 лева.

         Водачът е наказан за това, че на 19.09.2015г. около 07.20 часа в гр.Стара Загора, по бул.”Цар Симеон Велики”, до бл.288, в посока запад-изток, управлявал МПС- „ЯМАХА ИЗФ 600 Р”, с рег. № СТ 1871 К, като поради движение с превишена скорост в населено място- 105.33 км/ч, при ограничение на скоростта -50 км/ч, изгубил контрол над МПС и блъснал пресичащия пътното пратнопосока север-юг пешеходец И.Х.Б.. Сочи се, че вследствие на ПТП настъпили щети по мотоциклета и телесни увреждания на посочения пешеходец, с характер на средни телесни увреждания.

         Очевидно, при произнасянето си наказващият орган взел предвид констатациите на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, досежно определената скорост от 105.33 км/ч.

         В хода на съдебното следствие бе назначена и приета по делото нова съдебна автотехническа експертиза, тъй като от една страна в настоящото производство е недопустимо да се приемат констатациите на вещото лице, по друго производство, по експертиза назначена от друг орган. От друга страна, изслушването на такава експертиза бе необходимо и предвид изричното оспорване на жалбоподателя, относно вменената му скорост на движение на МПС по време на инкриминираното деяние. Видно от заключението на вещото лице по приетата в съдебното производство експертиза, изготвена по писмени данни, скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя мотоциклет към момента на инкриминираното деяние действително била по-висока от разрешената в населено място /50 км/ч/, а именно 93.78 км/ч. Заключението на вещото лице се кредитира от съда като професионално и безпристрастно и предвид факта, че е прието по делото, след като не бе оспорено от страните в хода на процеса.

             Пред настоящият състав на съда бяха изслушани свидетелите Т.Т. и К.К.. Двамата полицейски служители заявиха, че на инкриминираната дата са били нощна смяна, а около 7.20 часа на 19.09.2015г. посетили местопроизшествието, след постъпил сигнал. Констатирали са, че процесното ПТП възникнало между управлявания от жалбоподателя мотоциклет и пешеходеца Б.. Предприели действия, с оглед запазване на произшествието, а по-късно бил извършен и съответен оглед на место-произшествие в хода на започнатото досъдебно производство. Свидетелите заявиха, че заварили мотоциклета на около 150 метра от мястото на удара, като превозното средство било паднало на едната си страна, вдясно, по посока на движението. Когато пристигнали на мястото на произшествието пострадалият бил превозен до ЦСМП-гр.Стара Загора.

              От приложените по делото протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, както и медицински документи на пострадалия пешеходец се установява по несъмнен начин, че на посочената дата и място Й.Й. управлявал описаното превозно средство, който факт въобще не е спорен по делото. Няма спор и относно факта, че на пешеходеца Б.. са причинени описаните в медицинските документи телесни увреждания, посредством възникналото произшествие. Спори се относно фиксираната скорост, която бе установена посредством приетата в хода на делото съдебна автотехническа експертиза и която възлиза на 93.78 км/ч. От проведеното разследване и доказателствените материали приобщени в хода на настоящото производство не са установени причини, довели до възникването на това произшествие, които да изключват вината на водача Й.. Очевидно, същият не е контролирал управляваното от него превозно средство, в противен случай не би се стигнало и до това деяние. Показателен е факта, че лицето управлявало мотоциклета си със скорост 43.78 км/ч над разрешената в населено място, където станало произшествието. Спрямо водача не е реализирана наказателна отговорност досежно процесното деяние, а относно факта дали същото съставлява престъпление вече има съответно произнасяне на компетентния орган. Следователно, след прекратяване на наказателното производство и установяване на факта, че водачът Й. нарушил правилата за движение, управлявайки с посочената превишена скорост в населено място, при което допуснал описаното произшествие с пешеходец, жалбоподателят осъществил състав на административното нарушение по чл.116 от ЗДвП. Съгласно текста на посочената разпоредба „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.” Вярно е, че при описване на конкретното нарушение наказващият орган посочил текста на нарушената норма в цялост, а конкретно в случаят пострадалият пешеходец не е дете, нито има данни да бил с трайни увреждания по начина, по който са изброени в закона, но този факт не води да незаконосъобразност на обжалваното НП. В този смисъл, доводите на жалбоподателя са изцяло неоснователни. За описване на конкретното нарушение е необходимо само посочване на факта, че пострадалият бил ПЕШЕХОДЕЦ, което е сторено, т.е. останалият текст е изписан ненужно, тъй като не е необходимо да се посочва в случая, но този факт води само до констатацията, че нарушението не е описано прецизно. В случаят е ясно, а също и безспорно какъв е пострадалият от ПТП, участващ в реализираното ПТП, а именно, че е пешеходец. При това положение, санкцията по чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП била наложена напълно законосъобразно, тъй като стана ясно, че водачът не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, в частност пострадалия, на когото причинил телесни увреждания, вследствие на допуснатото ПТП. Наред с това нарушение, осъществил и такова по чл.20, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява задължение на водачите на МПС „да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.” За това нарушение също правилно била наложена глоба в размер на 10 лева, на основание санкционната норма по чл.185 от ЗДвП. Колкото до нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно за управление на МПС в населено място, със скорост от 105.33 км/ч, следва да се отбележи следното. Несъмнено, по делото бе установено, че водачът Й. управлявал превозното средство към момента на произшествието със скорост много над допустимата в населено място. Установената конкретна скорост, съгласно приетото експертно заключение обаче съставлява ново обстоятелство, спрямо констатациите на наказващия орган, защото не съответства на посочената в постановлението скорост на движение. При положение, че в хода на съдебното следствие се установи различна скорост на движение /93.78 км/ч/, спрямо посочената от наказващият орган скорост /105.33 км/ч/, съдът няма правомощие да изменя наказателното постановление през призмата на това ново обстоятелство /фиксираната скорост/, като определя санкция съобразно диапазона на наказуемото превишение и в този смисъл да посочва различно санкционно основание за налагане на санкции на виновния водач. Съобразно константната съдебна практика, в настоящото производство съдът има правомощие да измени обжалваното НП само досежно размера на наложената санкция, в случай, че законът позволява това. При установяване на различни обстоятелства обаче, свързани с прилагане на други, непосочени в наказателното постановление санкционни разпоредби, съдът няма такова правомощие, поради което и при наличие на такива нови обстоятелства следва крайния извод, че в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.           

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

НП е издадено от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити, посочени чл.57 ЗАНН и е връчено по надлежния ред на нарушителя.

Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията, по пункт 2 и 3 от наказателното постановление. От субективна страна, двете деяния по пункт 2 и 3 от административното обвинение са извършени виновно.

По отношение размера на наложената от наказващия орган „глоба” в размер на 10 лева относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че нарушителят правилно бил наказан с такава санкция, като е взета предвид както тежестта на нарушението, така и личността на дееца. Изобилната справка за нарушител/водач свидетелства за множество извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, които характеризират дееца като лице с по-висока степен на обществена опасност, за което е показателен и факта, че е извършил повече от едно нарушения на посочената дата и място. Водачът очевидно не зачитал установения правов ред, като в населено място управлявал превозното средство със скорост значително над допустимото, съответно явно не контролирал управляваното от него МПС. 

 Колкото до наложеното наказание по чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, а именно „Глоба” в размер на 100.00 лева, при положение, че същата и в минимално предвидения в закона размер, е безпредметно дори да се обсъжда дали съответства на тежестта на нарушението, респективно на характеристиките на дееца.

Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в настоящият случай. Самото естество на двете нарушения по пункт 2 и 3 от административното обвинение не би могло да ги третира като маловажен случай, за което са показателни и последиците от допуснатото ПТП- средна телесна повреда на пешеходеца Б.. В този смисъл, предвид конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно бил санкциониран.

            Ето защо, Съдът намери жалбата за частично основателна, в частта по отношение санкциите по пункт 1 от наказателното постановление, респективно за неоснователна в останалата й част, счита, че следва да отмени НП в съответната част, респективно да го потвърди в останалата му част.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът  

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1228-000818 от 04.05.2016г. на Началник на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- гр.Стара Загора, в ЧАСТТА, в която на Й.Д.Й., ЕГН ********** са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 400 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази част.

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1228-000818 от 04.05.2016г. на Началник на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- гр.Стара Загора, В ЧАСТТА, в която на Й.Д.Й., ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 10 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, както и „Глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП.        

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд- град Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: