№ 100
гр. В., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20241300500154 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на А. М. М. от
с.В.,общ.Ч.,обл.В. чрез адв. И. Д. против Решение № 23/06.03.2024г. по гр.д.
№ 340/2023г. на Районен съд Б., в частта,в която искът е отхвърлен за сумата
над 565,45 лева до претендираната сума от 1 137,83 лева - неизплатено
възнаграждение на общ. съветник с пр. осн. чл. 34 ал.1 ЗМСМА.
Твърди се във въззивната жалба от жалбоподателя, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено
при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че първоинстанционния съд неправилно е уважил
предявения иск само за сумата от 565,45 лева, като разлика за доплащане,
съобразно първи вариант на приетата по делото СИЕ . Излага съображения,
че брутния и нетния размер на неизплатеното възнаграждение на ищеца на
база СБРЗ на ОА неправилно е изчислено като не са включени
възнаграждения на кмета на общината, кметовете на населени места и
кметските наместници.
Твърди се, че възнаграждението на ищеца за процесния период
като разлика за доплащане следва да бъде изчислено съобразно заключението
по втори вариант на СИЕ, където брутния и нетния размер на неизплатеното
възнаграждение на А. М. за участието му в заседанията на ПК и заседания на
Общински съвет е на база СБРЗ на общинската администрация с включени
възнаграждения на кмет на община, кметове на кметства и кметски
1
наместници.
Поддържа се, че кметовете и кметските наместници са част от
общинската администрация.Възражението обосновава с довода, че в
Приложение №2 към чл.11, ал.4 от НПКДА наименовано „рекапитулация“ е
видно, че в общата численост на персонала на администрацията се включват
и изборните длъжности и органи по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за
администрацията, техните заместници, а за общинските администрации – и
кметските наместници.
Иска се от съда да отмени Решение № 23/06.03.2024г. на
Районен съд Б. по гр. дело № 340/2023г. в обжалваната част ,с която искът е
отхвърлен до пълния размер.Не представя доказателства и не прави
доказателствни искания. Прави искане за присъждане на разноски за
въззивното производство.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК от ответната по
жалбата страна Община Ч. с адрес: с. Ч., Община Ч., обл. В., ул. “Асен
Балкански” № 55, представлявана от Кмета М.Т., чрез адв.-пълномощник К.
Б.-С. е постъпил писмен отговор,с който оспорва жалбата с наведи подробни
съображения.Иска от съда да отхвърли въззивната жалбе и потвърди
първоинстанционното решение. Не представя доказателства и не прави
доказателствни искания. Прави искане за присъждане на разноски.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А.
М. М. против Община Ч. с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗМСМА - за заплащане на сумата 1 137,83лв.-
неизплатено нетно месечно възнагражение, като общински съветник за
участие в заседанията на постоянните комисии както следва: за м.07.2020г.,за
периодам.09.2020г. до м.12.2021г. вкл,от м.02.2022г.до м.04.2022г.вкл. и от
м.08.2022г. до м.02.2023г. вкл.,както и мораторни лихви в размерна 178,45лв.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на
сумата.
Обстоятелства,на които се основава предявения иск на ищеца
са: избран е за общински съветник в Община Ч. през мандат 2019 - 2023 г. и е
положила клетва съгласно Протокол № 1/12.11.2019 г. Участвал и в работата
на постоянни комисии на Общинския съвет. Не са му изплатени дължимите
се възнаграждения по чл. 34, ал.1 ЗМСМА за посочените периоди в размер на
1 137,83лв. Представил е доказателства и е направил доказателствени
искания. Претендирал е разноски.
Ответникът Община Ч. чрез процесуален представител адв. К.
2
С. е депозирал отговор на исковата молба с които е оспорил предявените
искове. Представил е писмени доказателства. Претендирал е разноски.
По делото пред първата инстанция са събрани писмени
доказателства, назначена е и приета съдебно - счетоводна експертиза.
Страните не спорят за установената фактическа обстановка от
първоинстанционния съд.
От фактическа страна между страните по делото не е спорно, че:
ищеца е избран за общински съветник в Общински съвет- Ч. през мандат 2019
- 2023 г. и е положил клетва на 12.11.2019 г ., видно от приложения Протокол
№ 1/12.11.2019 г.; избран е за председател и е участвала в постоянни
комисии.
По делото пред първата инстанция е назначена съдебно -
счетоводна експертиза, приета от съда като компетентно изготвено и
обосновано.Заключението е изготвено в два варианта:изчисляване на
дължимото се възнаграждение на ищеца за процесния период на база средна
брутна заплата на общинската администрация за съответния месец без да са
включени брутните възнаграждения на кмет на община, кметове на населени
места и кметските наместници и втори вариант- с включени брутните
възнаграждения на кмет на община, кметове на населени места и кметските
наместници.В първият вариант е посочено възнаграждение в размер на
565,45лв.,а във втория вариант-1 137,83 лв.
С обжалваното решение РС-Б. е възприел първи вариант на
заключението по ССчЕ като е осъдил Община Ч., ЕИК **********, адрес с.
Ч., обл. В., ул."Асен Балкански" № 55, да заплати на А. М. М. от
с.В.,общ.Ч.,обл.В. сумата от 565,45 лв. - неизплатено възнаграждение на общ.
съветник с пр. осн чл. 34, ал.1 ЗМСМА, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.07.2023г. до окончателното и изплащане и е
отхвърлил иска до пълния размер от 1 137,83лв..
Решението на първоинстанционния съд в частта до присъдената
сума от 565,45 лева, като необжалвано е влязло в законна сила.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а
по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната
жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам
точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
3
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в
рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което са процесуално допустими.
Пред въззивната инстанция спорът между страните се
концентрира в това при изчисляване на средната брутна работна заплата
/СБРЗ/ на общинската администрация на Община Ч. следва ли да се включат
брутните заплати на кмет на община, кметове на населени места и кметски
наместници.
В.ският окръжен съд намира, че при така установената по
делото фактическа обстановка наведеното с въззивната жалба възражение, че
при изчисляване на СБРЗ на общинската администрация на Община Ч.
следва да се включат брутните заплати на кмет на община, кметове на
населени места и кметски наместници е основателно, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 34, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА Общинският съветник
получава възнаграждение за участието си в заседанията на Общинския съвет
и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение
на Общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия
брой съветници. Общият размер на възнаграждението на общинския съветник
за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от средната брутна работна
заплата на общинската администрация за съответния месец – в общините с
4
население до 100 000 души.
Със Закона за администрацията /ЗА/ се урежда структурата на
администрацията. Съгласно чл.12 дейността на администрацията се
осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово
правоотношение. Съгласно чл.19, ал.3 териториални органи на
изпълнителната власт са кметове на общини, на райони и на кметства и
кметски наместници.
Щатното разписание на Общинската администрация се
утвърждава при прилагането на Единният класификатор на длъжностите в
администрацията. При определяне числения състав и утвърждаване на
щатното разписание на Общинската администрация приложение намират
разпоредбите на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията. Съгласно чл. 11, ал.1 и ал.4 от Наредбата ръководителят на
администрацията утвърждава длъжностно разписание по образец съгласно
приложение № 1. Въз основа на утвърденото длъжностно разписание,
актовете за назначаване на държавните служители, сключените трудови
договори и допълнителните споразумения към тях се изготвя поименно
разписание на длъжностите по образец съгласно приложение № 2.
В чл. 12, ал.1, т.1 е посочено, че при разработването и
утвърждаването на длъжностното разписание задължително се спазват
следните нормативи за численост на администрацията, като числеността на
лицата, заемащи ръководни длъжности, не може да надвишава 15 на сто от
определената обща численост, като в общата численост на администрацията
не се включват изборните длъжности и органите по чл. 19 от Закона за
администрацията, техните заместници, а за общинските администрации - и
кметските наместници.
От Приложение №2 към чл.11, ал.4 от НПКДА наименовано
„рекапитулация“ е видно, че в общата численост на персонала на
администрацията се включват и изборните длъжности и органи по чл. 19, ал.
2, 3 и 4 от Закона за администрацията, техните заместници, а за общинските
администрации – и кметските наместници.
Предвид изложеното по-горе настоящият състав намира, че при
определяне на средната брутна работна заплата на общинската
администрация следва да се включат и възнагражденията на изборните
ръководни длъжности съобразно чл.19,ал.3,т.2 ЗА - кметове на общини, на
райони и на кметства и кметски наместници и техните заместници, доколкото
същите заемат изборни ръководни длъжности в общинската администрация,
включени са в общата численост на администрацията и получават
възнагражденията си от общинския бюджет на общината.
Средната месечна брутна работна заплата се изчислява като
начислените средства за работна заплата за отчетния месец се разделят на
средния списъчен брой на заетите длъжности, така както е изчислило вещото
лице съгласно приетото заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза. Съгласно заключението на ищеца за процесния период
дължимото се възнаграждение е в размер на 1 137,83 лв.
5
С оглед на изложените съображения оплакванията на
въззивника са основателни. Решението на РС-Б. следва да бъде отменено в
обжалваната част и искът уважен до пълния му размер.
Искът за присъждане на мораторни лихви за забава в размер на
178,74лв. въззивната инстанция намира за неоснователен и споделя изводите
на РС-Б. в тази насока,поради което решението в тази му част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззивната страна следва да се
присъдят разноски за производството съобразно с уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23/06.03.2024г. по гр.д. № 340/2023г. на
Районен съд Б., в частта,в която искът е отхвърлен за сумата над 565,45 лева
до претендираната сума от 1 137,83 лева - неизплатено възнаграждение на
общ. съветник с пр. осн. чл. 34 ал.1 ЗМСМА и в частта на присъдените
разноски,вместо което постанови:
ОСЪЖДА Община Ч., ЕИК **********,представлявана от
кмета М.Т. с адрес с. Ч., обл. В., ул."Асен Балкански" № 55 да заплати на А.
М. М. ,ЕГН ********** от с.В., общ.Ч., обл.В., ул.“Първа“ №69 сумата над
565,45 лева до претендираната сума от 1 137,83 лева.
ОСЪЖДА Община Ч., ЕИК **********,представлявана от
кмета М.Т. с адрес с. Ч., обл. В., ул."Асен Балкански" № 55 да заплати на А.
М. М. ,ЕГН ********** от с.В., общ.Ч., обл.В., ул.“Първа“ №69 сумата от
600лв.-разноски пред първата инстанция,съобразно уважената част от
исковите претенции,както и 525 лв. разноски за въззивната инстанция или
общо-1 125лв.-разноски за производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23/06.03.2024г. по гр.д. №
340/2023г. на Районен съд Б.,в частта,с която искът за сумата от 178,45лв.-
претендирани мораторни лихви върху главницата е отхвърлен.
В останалата част Решението като необжалвано е влязло в
законна сила.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7