РЕШЕНИЕ
№ 984
гр. Стара Загора, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е.Ат.Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20255530102153 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от
493,00лв. главница, представляваща неоснователно платена такса за „Бързо разглеждане” по
Договор за кредит с №........г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата. Претендират се
направените по делото разноски.
Искът е предявен от Н. Ю. П. от гр.Стара Загора срещу „Би Енд Джи Кредит” ООД,
гр.София. С исковата молба се твърди, че на .....г. ищцата е сключила потребителски Договор
за кредит с №...... с „Би Енд Джи Кредит” ООД за сумата от 1500,00лв. В договора било
посочено, че ще се ползва услугата „Бързо разглеждане“, за което се дължи сума в размер на
524,92лв. Заплащането на допълнителната такса „Бързо разглеждане“ било включено към
месечните погасителни вноски по договора, като ищцата била заплатила възнаграждението
по клаузата на чл.9, ал.1. Счита, че не дължи сумата за такса „Бързо разглеждане“ по
договора. Това породило за ищцата правен интерес да иска връщане на сумата, която
недължимо е платила по договора за кредит.
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 493,00лв.,
представляваща платена при липса на основание такса за „Бързо разглеждане” по Договор за
кредит с №.....г, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, с който
заявява, че не оспорва факта, че за допълнителното действие „Бързо разглеждане” (чл.9, ал.1
1
от Договор за кредит с №......г.) била заплатена сума в размер на 493,00лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Договор за кредит с №.......г., ответното дружество е предоставило на
ищцата потребителски кредит в размер на 1 500,00лв., които последната се е задължила да
върне в срок от 11 месеца, на 11 броя погасителни вноски при годишен лихвен процент
32,55% и годишен процент на разходите – 35,07%. Съгласно клаузата на чл.9, ал.1 от
договора, при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за
Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите
условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на
524,89лв. и е дължима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска по кредита. Предвид изявлението на ответника съдът с
Определение №2306/07.08.2025г. е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта,
че е заплатена от ищцата такса за услугата „Бързо разглеждане“ в размер на 493,00лв. по
сключен между страните Договор за кредит с №......г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД представлява финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е
налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това
процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него
са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД - нищожни са договорите, които противоречат на закона или
го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Клаузата в договора за
заплащане на такса за бързо разглеждане на документи противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК,
забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая не е приложима нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК, допускаща
събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и
е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните
услуги не трябва да са свързани с него. Дейността, за която е начислена тази такса, не е
допълнителна услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето на
заетата сума, дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и
съставлява присъщ за основния предмет на договора разход, като при това липсва яснота въз
основа на какви критерии се прави разграничение между „обикновено“ и „бързо“
разглеждане на документи. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне
на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
2
основната услуга по предоставяне на кредит, като същевременно съобразно чл.10а, ал.2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да събира
повече от една такса за едно и също действие. С оглед на изложеното таксата за бързо
разглеждане противоречи и на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, която забранява на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването
и управлението на кредита, както и на разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК, която предвижда,
че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, доколкото в случая не е ясна
разликата между обикновено и експресно разглеждане на документи. Констатираното
противоречие на императивни законови разпоредби води до нищожност на договорната
клауза, предвиждаща дължимост на такса за бързо разглеждане на документи.
Отделно, клаузата нарушава и добрите нрави, тъй като тази такса представлява повече
от 1/3 размера на отпуснатия кредит и повече от два пъти размера на възнаградителната
лихва, която /в договора е посочено, че тя е в размер на 524,89лв./. Съгласно ТР
№1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г., ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Явно
несправедливо е кредитодателят да получи допълнително възнаграждение /освен дължимата
възнаградителна лихва/ за услуга, която от една страна се явява неясна по съдържание, а от
друга престациите на страните по тази клауза са явно нееквивалентни.
Предвид изложеното, клаузата на чл.9, ал.1 от процесния договор се явява нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Предвид нищожността на клаузата и предвид безспорния факт, че сумата от 493,00лв. е
платена от ищцата като такса за бързо разглеждане, то тази сума подлежи на връщане. Ето
защо, като недължима на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, следва да се приеме
заплатената сума в размер на 493,00лв. В тази връзка предявеният иск за неоснователно
обогатяване следва да бъде уважен изцяло и да се осъди ответника да заплати на ищцата
сума в размер на 493,00лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ето
защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50,00лв.,
представляваща заплатена държавна такса, 1,68лв. – банкова такса, 15,00лв. – куриерска
услуга и 1200,00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съобразно представения
списък на разноските.
3
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.„Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от Борис
Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов да заплати на Н. Ю. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ......., сумата в размер на 493,00лв. (четиристотин деветдесет и три лева),
представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит с №.......г., както и сумата от
общо 1266,68лв. (хиляда двеста шестдесет и шест лева и 68 стотинки), представляващи
разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка: IBAN ........, с титуляр
адв.Д. М. М..
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4