Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1183
23.07.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на петнадесети
юли две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 1273 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК, и е
образувано по повод постъпила касационна жалба от „Еко уест къмпани“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“,
ул. „Позитано“ № 22, ет. 1, представлявано от пълномощника адв. Н.А., против
решение № 260038 от 23.04.2021 г., постановено по АНД № 278/2020 г. по описа на
Районен съд- Карнобат.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В нея
се сочи, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразени в ненадлежно връчване на акта за установяване
на административно нарушение; нарушение на чл. 40 от ЗАНН и неизпълнение от
страна на наказващия орган на задължението му по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да
издаде НП едва след проверка за наличие на основанията за прилагане нормата на
чл. 28 от ЗАНН. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с
него наказателно постановление.
В съдебното заседание
касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови
доказателства.
Ответникът по
касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно
уведомен. Не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.
При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 136/22.10.2020
г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“- Варна, с
което са наложени на касатора „Еко уест къмпани“ ЕООД административни
наказания, както следва: на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за
водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по
чл. 44, ал. 1 от ЗВ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3,
б. „б“ от същия закон. Прието е от съда, че деянието е установено по несъмнен
начин и е съставомерно, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността
на същия. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на процесуални правила.
Според настоящия
касационен състав решението е правилно.
От данните по делото
е видно, че на 14.07.2020 г., по повод постъпил сигнал с вх. № СЖ-90/13.07.2020
г. за съществуваща в землището на с. Съединение, общ. Сунгурларе, незаконна
кариера за добив на инертни материали и нерегламентирано черпене на вода от
река Луда Камчия, е била извършена проверка от служители на БДЧР. В хода на
проверката е било установено, че в непосредствена близост до брега на реката е монтиран
стационарен дизелов помпен агрегат, тип „Марица 50“, със смукателен тръбопровод
с диаметър ф 200 мм, потопен в реката. Нагнетателният тръбопровод към агрегата
с ф 100 мм довеждал черпената вода от реката до изкуствено изкопан върху
повърхността на земята басейн, разположен на разстояние от около 500 м от
точката на водовземане от реката. Към момента на проверката дебитът на
водовземането от реката бил 1.7 л/сек. Установено било, че кариерата за добив
на инертни материали се стопанисва от касатора „Еко уест къмпани“ ЕООД.
При проверката било
установено също, че от изградения на терена басейн водата се довежда до бивш
стопански двор в землището на с. Съединение, посредством стационарно монтирана
до басейна помпа с дебит 225 м/час, и същата се използва за нуждите на сортировъчна
и трошачна машина за производство на пясък и чакъл, част от пресевно промивна
инсталация за инертен материал. Установено било, че обектът функционира и на
територията на стопанския двор са струпани купчини от пясък, чакъл и инертен
материал от кариерен тип, които със специализирана техника се товарят на
тежкотоварни автомобили. Отпадъчните води от дейността на пресевно промивната
инсталация за инертни материали, след утаител, чрез изкуствено прокопан канал
се включвали в друг изкуствено прокопан канал, служещ за отвеждане на
дъждовните води от района в река Луда Камчия и се зауствали в реката. С GPS
били установени точните географски координати на мястото на заустване на
отпадъчните води, генерирани от дейността на пресевно промивната
инсталация, които били мътни и кафяви на цвят, а в точката на заустване в
реката бил констатиран утаен фин кафяв прах. В регистрите, водени от БДЧР по
реда на чл. 182, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водовземането от река Луда
Камчия и за заустването на отпадъчните води в повърхностния воден обект не били
издадени разрешителни по реда на чл. 44 и чл.46, ал. 1, т.З, б.“б“ от Закона за
водите, на името на ползвателя на обекта на водоснабдяване, формиращ и
отпадъчни води. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол. Срещу
търговското дружество, стопанисващо обекта, бил съставен АУАН, връчен на
присъствалия при извършване на проверката упълномощен представител Александър
Стамболийски Крайнянов, въз основа на който било издадено обжалваното НП.
Съгласно нормата на
чл. 44, ал. 2 от ЗВ водовземането включва отнемането на води от водните обекти
и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.
Според ал. 1 на чл. 44 от ЗВ във всички случаи на водовземане се изисква разрешително,
освен в изрично посочени хипотези: в случаите по чл. 43, ал. 2; за дейностите по защита
на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за
защита при бедствия; в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗВ. От данните по
делото е видно, че за водовземането от река Луда Камчия касаторът не е
притежавал разрешително. Не са налице и горните изключения, в които такова не
се изисква. Следователно, в случая са осъществени съставомерните елементи на
нарушението по чл. 200 ал. 1, т. 1 от ЗВ, като с оглед установения дебит на водовземането от
реката (1.7 л/сек) касаторът правилно е санкциониран по б. „б“ на посочената
разпоредба.
За заустване на
отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в
т.ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания,
се издава разрешително за ползване на воден обект съгласно разпоредбата на чл.
46, ал. 1, т. 3 б. „б“ от ЗВ. Нарушаването на забраната за заустване на
отпадъчни води без надлежно издадено разрешение съставлява нарушение по чл.
200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В случая тази забрана е нарушена от касатора, поради
което законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
Касаторът по същество
не оспорва възприетите от наказващия орган фактически констатации, но счита, че
в производството по издаване на наказателното постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалния закон, изразено в неизпълнение от
актосъставителя на задължението да връчи препис от съставения акт за
установяване на административно нарушение на законния представител на
търговското дружество или на изрично упълномощено от него лице. Това възражение
обосновано и правилно е прието от районния съд за неоснователно. Според
разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му. На основание чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при подписване
на акта се връчва на нарушителя препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване. В конкретния случай актът за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на упълномощен
представител на нарушителя и е предявен на същия, за да се запознае със
съдържанието му. Върху акта е положен подпис на пълномощника и е връчен препис
с което горните изисквания са изпълнени. Неоснователни са доводите на касатора
за ненадлежно упълномощаване на лицето присъствало по време на проверката и
положило подписа си върху АУАН- Александър Стамболийски Крайнянов. По делото е
приложено пълномощно (на л. 16 от делото на КРС), с което Крайнянов изрично е
упълномощен от управителя на „Еко уест къмпани“ ЕООД да представлява
дружеството при проверки от Басейнова дирекция и други компетентни органи, като
извършва всички правни и фактически действия, подава, подписва, получава
всякакви документи. Доколкото препис от акта е връчен на посоченото лице,
следва да се приеме, че на нарушителя са известни фактите, съставляващи основание
за образуване на административнонаказателното производство и е осигурено
правото му на защита.
В касационната жалба
са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в
„необсъждане приложението на чл. 28 от ЗАНН“. Тези доводи също са
неоснователни. Нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, само когато води до ограничаване процесуалните права на страните. В
обжалваното наказателно постановление се съдържат всички изискуеми от нормата
на чл. 57 от ЗАНН реквизити и не е налице неяснота относно фактическото основание за налагане на санкцията.
Подробно и ясно са изложени обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
с което е осигурено правото на защита на санкционираното дружество. Липсата на
констатации и изводи относно приложението на чл. 28 от ЗАНН не е от естество да
се отрази на правото на защита на нарушителя, поради което и не съставлява
съществено процесуално нарушение.
При извършената
служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните
съображения, не е налице и соченото в жалбата основание за отмяна решението,
поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното,
на основание чл.221, ал.2, предл. 2 и чл.222, ал.1 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260038 от 23.04.2021 г., постановено по АНД № 278/2020 г. по описа на Районен
съд- Карнобат.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.