Решение по дело №917/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на „Е.Д.Л.Б.“ ООД, против Решение с рег.№ 32-119892/29.03.2023 г. към MRN 22BG002002064083R7/7.01.2022 г. на Директора на ТД Митница Варна , с което: 1. Отказано е приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 7.01.2022 г. ; 2. Определена е митническа стойност на стока № 10 в размер на 12 206, 38 лв. ; 4. Коригирана е митническата декларация за стока №10, като статистическата стойност и митническата стойност са определени в размер на 12 206,38 лв. , цената на стоката е определена в размер на 6241,02 лв. , метода за определяне на стойността се чете като договорна стойност на сходни стоки ( чл.74, пар.2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 ) ; 5. Разпоредено е вземането под отчет на начисленият с решението размер на държавните вземания ; 6. Прието е, че начислените и взети под отчет суми за ДДС (ВОО) в размер на 22 864,63 лв. са заплатени на 7.01.2022 г. ; 7. Установен е за досъбиране ДДС (ВОО) в размер на 1056,12 лева с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 ; На основание чл.77, пар.2 от Регламент 952/2013 е определена датата 7.01.2022 г. като такава на възникване на митническото задължение , а на основание чл.83, ал.1 от ЗДДС и чл.77, пар.3 от Регламент 952/2013 за длъжник е определено дружеството „Е.Д.Л.Б.“ ООД.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като същото не обосновавало наличието на съмнения относно достоверността на митническата декларация , като в тази насока се основавало на хипотези и предположения ; не съдържало указание коя от посочените в него три декларации е послужила за определянето на по-високата митническа стойност, което възпрепятствало дружеството да изгради защитната си теза ; не било спазено императивното изискване за изслушване на дружеството , като процедурата била формално проведена ; нямало доказателства, че стоките ползвани от митническите органи за определяне на по-високата митническа стойност отговарят на изискванията за „сходни стоки“ съгласно условието на чл.74, пар.2, б. “б“ от МК във вр. с чл. 141 от Регламент 2015/2447. Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат С. Ж., включително с представената от нея писмена защита с.д. 652/16.01.2024 год.

Ответната страна – директорът на ТД Митница Варна , чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ш., оспорва жалбата. Счита, че административният орган е мотивирал и доказал основанията за възникналите съмнения. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

На 7.01.2022 г. оспорващото дружество „Е.Д.Л.Б.“ ООД подава в МП “Варна запад” митническа декларация MRN 22BG002002064083R7 , с която декларира режим допускане за свободно обръщение на 26 стоки, 1004 колета, бруто тегло 16 284 кг, държава на износ – Турция, условие на доставка СРТ Варна. Като стока № 10 са декларирани трикотажни обагрени платове от памук с нето тегло 4166 кг., бруто тегло 4382 кг, тарифен код **********, държава на произход Турция, цена 3541,10 евро, митническа стойност 6 925,79 лв. , начислени и взети под отчет публични задължения за ДДС в размер на 1385,16 лв. Към митническата декларация е приложена електронна фактура № EGK **********/6.01.2022 г. на стойност 58 452, 52 евро, която е платена от „Е.Д.Л.Б.“ ООД на износителя Е. Г. – Турция с нареждане за валутен превод от 10.01.2022 г. по банкова сметка на получателя TR700020500009602260900102, код на банката KTEFTRIS, Кувейт Т. К. Б.- Истанбул. Платената за всичката стока по митническата декларация сума от 58 452,52 евро с левова равностойност от 114 323,19 лв. , включва и плащане на сумата от 3 541, 10 евро с левова равностойност от 6925,79 лв. , представляваща цената на стока № 10. Всички внесени с процесната митническа декларация стоки са отразени в счетоводството на „Е.Д.Л.Б.“ ООД , като са нанесени по дебита на сметка „ 303 Покупки“ , а стока № 10 е заприходена с артикулен номер 9 „Трикотажен плат“, 4166 кг., с левова равностойност на 3541,10 евро от 6925,79 лв. С писмо изход. № 32-7246/10.01.2022 г. началникът на МП Варна Запад изисква от дружеството-вносител представяне на допълнителни документи в подкрепа на декларираната от него митническа стойност , необходими за нуждите на допълнителна проверка съгласно чл. 188 „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г., извършването на която е обосновано с възникнали съмнения относно декларираната стойност на стоката. С писмо вх. № 32-10248/12.01.2022 г. „Е.Д.Л.Б.“ ООД представя изисканите документи, включително сключеният с фирмата-износител международен договор за продажба, извлечение от банкова сметка и търговски фактури за последващи вътрешни продажби. С писмо рег. № 32-43622/8.02.2022 г. е отправено искане за проверка на митническата декларация по линия на международното сътрудничество , в резултат на което е получен отговор от митническите власти на РТурция с рег. № 32-353531/18.10.2022 г. , съдържащ заверено копие на износна декларация 21341300ЕХ00007751 на стойност 58 452,52 евро. В хода на проверката е извършена от митническите органи справка в националната база данни за стоки с код по КН 60052200 с произход Турция, внесени във всички държави членки на ЕС през периода 2019 г., 2020 г. и 2021 г., при която е прието, че декларираната стойност от 1,66лв. за 1 кг. от процесната стока внесена в РБ е под стойността на сходни стоки внасяни в останалите държави членки, както и под средностатистическата стойност за ЕС за 1 кг. Съобразно тази констатация, митническите органи приемат, че когато декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата , то разликата в цените представлява достатъчно основание за да обоснове наличието на съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност. При направения анализ в националната база данни на оформените митнически декларации за допускане до свободно обръщение в периода 1.10.2021 г. – 7.01.2022 г. на сходни стоки, са открити резултати за декларирани от други и от същият вносител митнически стойности в диапазона от 0,94 лв./кг. до 10,67 лв./кг. Като се основават на приетите съгласно чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 митнически декларации 21BG002002059860R3/27.10.2021 г. , 21BG002002060943R8/17.11.2021 г. и 21BG002002060801R4/15.11.2021 г. , представени от „Е.Д.Л.Б.“ за внос от Е. Г.- Турция на трикотажни обагрени платове от памук на цена от 2,93 лв. /кг , митническите органи приемат, че съмненията за декларираната митническа стойност не са отпаднали. По този повод с писмо рег. № 32-447838/22.12.2022 г. е отправено до управителя на „Е.Д.Л.Б.“ ООД съобщение по реда на чл.22, пар.6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, с което дружеството вносител е уведомено за определянето на основание чл.74, пар.2, б. “б“ от същият Регламент на нова митническа стойност за стока № 10 в размер на 12 206,38 лв. , съответно за възникването на задължение за допълнително заплащане на ДДС в размер на 1 056,12 лв. Същевременно, с писмото дружеството-вносител е уведомено съгласно чл.26, ал.1 от АПК за започването на адм. производство, като е предоставена възможност за изразяване на становище в тридесет дневен срок от получаване на уведомлението. Писмото е получено от „Е.Д.Л.Б.“ ООД на 29.12.2022 г. , но в предоставеният срок становище не е изразено. След изтичането на срока е издадено от директора на ТД Митница Варна обжалваното решение , с което се приема наличието на констатирани при проверката несъответствия в представените от дружеството-вносител документи, пораждащи съмнения дали посочената в представената фактура цена в размер на 58 452,52 евро е реално заплатената сума към турския контрагент, а именно : в електронната фактура EGK2022000005/6.01.2022 г. бил отразен начин на плащане срещу стока, който не кореспондирал с обясненията и представените документи за извършено банково разплащане към продавача; международния договор за покупко-продажба от 1.06.2021 г. бил изготвен само на български език, а една от страните по него е турско дружество ; не били представени допълнения към чл.6 от договора, поради което не било ясно какви са договорените стоки, какви са ценовите граници и какво е договореното качество ; договорката в чл.9 за извършване на плащане от купувача към продавача в срок от 10 месеца от датата на доставката не се вписвала в нормалната търговска практика при външнотърговските сделки освен при сделки между свързани лица , тъй като този начин на плащане ощетявал продавача, който не би се ползвал от собствения си финансов ресурс; в търговската фактура № GIB2022000005/7.01.2022 г. било посочено условие на доставката СРТ , но нямало посочени начин и срокове на разплащане по сделката. Посочено е, че съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност остават неотстранени след получаването на отговор от турската митническа администрация , тъй като в него не било посочено, че стойността на стоките декларирани за износ е реално платената или подлежаща на плащане, поради което митническата стойност на стока № 10 не може да бъде определена на основание чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Съответно, приета е като сходна стоката по митническа декларация 21BG002002060801R4/15.11.2021 г. на „Е.Д.Л.Б.“ ООД за внос от Е. Г. – Турция на 2462 кг. трикотажни обагрени платове от памук на цена 2,93 лв./кг. , поради което на основание чл.74, пар.2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 новата митническата стойност в размер на 12 206,38 лв. е определена на база цена от 2,93 лв./кг ( 4166 кг. х 2,93 лв. = 12 206,38 лв.). Въз основа на определената нова митническа стойност е изчислен размер на ДДС от 2 441,28 лв. , като след приспадане на декларирания ДДС в размер на 1385,16 лв. е установено ДДС за досъбиране в размер на 1056,12 лв. Решението с рег. № 32-119892/29.03.2023 г. е съобщено на „Е.Д.Л.Б.“ ООД с писмо изход. № 32-121984/30.03.2023 г. , което е получено на 4.04.2023 г., след което дружеството подава по електронен път на 18.04.2023 г. в 18:36:28 ч. жалба до АС-Варна, която в ТД Митница Варна е приета с рег. № 32-147469/19.04.2023 год. В хода на съдебното производство, по искане на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която Б. Й. С. дава заключение, че вносът на стоки по процесната митническа декларация е надлежно отразен в счетоводството на „Е.Д.Л.Б.“ ООД , процесната стока № 10 е отразена в счетоводството с левова равностойност от 6925,79 лв. за 4166 кг. нетна маса трикотажни обагрени платове от памук и е платена на 10.01.2022 г. на Е. Г. – Турция с нареждане за валутен превод като част от общата фактурна стойност 58 452, 52 евро.

 

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното :

 

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от адресат на оспореното решение , при наличието на правен интерес от съдебното му обжалване и при спазване на 14-дневния срок по чл. 220, ал.1 от ЗМ във вр. с 149, ал.1 от АПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл.19, ал.1, пр. 2 във вр. с ал. 7 от Закона за митниците -за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., решенията взети без предварително заявление се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата изискващи вземането на решение – същите в случая са възникнали пред митническото учреждение, където е подадена процесната митническа декларация , поради което и съгласно чл. 101, пар.1 от същият Регламент териториалната материалноправна компетентност принадлежи на директора на ТД Митница Варна.

Оспореното решение е издадено в изискуемата писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и се съдържа изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения краен правен резултат.

При издаване на оспореното решение e спазена процедурата по чл. 22, пар.6 , ал.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за съобщаване на мотивите на които ще се основава решението, като на дружеството-жалбоподател е предоставен срок за становище, правото на което не е упражнено от страна на последното. В тази връзка не съответства на действителните факти изложеното в жалбата твърдение за нарушаване на правото на изслушване.

Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с правилното приложение на материалния закон.

Правната уредба за определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове се съдържа в Глава 3 от Митническия Кодекс на Съюза, именувана „Стойност на стоките за митнически цели“. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата територия на Съюза. В разпоредбата на чл. 74 от Кодекса са регламентирани в отношение на субсидиарност вторични методи за определяне на митническата стойност, чиято приложимост е обусловена от наличието на основателни съмнения относно декларираната стойност. Задължително е тези съмнения да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако не бъдат разсеяни е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Процесната стока, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 7.01.2022 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК). Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно § 2 на същата разпоредба, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, МК и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (МК) , въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Разпоредбата на чл. 48 от Регламент № 952/2013 предвижда, че за целите на митническия контрол, митническите органи могат след вдигане на стоките да проверяват точността и пълнотата на информацията подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. В конкретния случай, процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за стока № 10 , релевантна за определяне на митническата стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - ДДС по реда на чл. 48 от МК във вр. чл. 84 от ЗМ. В хода на проверката административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и в последствие е издал оспореното решение, с което е определил за досъбиране ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесената стока № 10. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“ , докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно , когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2 , митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, които да обосноват извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Както бе посочено, нормативните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, се прилага следващото в установената поредност правило.

В случая, проведеното от митническия орган процедиране в контекста на основателните съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесната стока № 10 е осъществено в противоречие с разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като съдът намира, че ответникът не се е справил със същата. В случая, дори липсва необходимост от установяване несъществуването на изложените в обжалваното решение факти обосноваващи приетото от органа наличие на основателни съмнения относно декларираната митническа стойност, тъй като същите по характера си не са такива даващи възможност за направа на приетите с решението изводи. Всъщност, всички изложени в тази насока факти и аргументи единствено дават възможност за направата на необосновани предположения, които не могат да бъдат квалифицирани като съмнения, още по-малко основателни такива. Приетото от органа противоречие между посочените в електронната фактура и платежните документи начини на плащане и непосочването в търговската фактура на начин и срокове на разплащане не създава съмнения – определящо е съответствието между договорираната и реално платената сума, а не начина и срок на разплащане. В тази връзка, след получаване по линия на международното сътрудничество на копие от износната декларация посочваща стойност идентична с тази по процесната митническа декларация, органът е следвало да извърши проверка в счетоводството на дружеството-вносител, но както се твърди в жалбата, данни за извършването на такава не са установени по делото. Със заключението по назначената и извършена в хода на съдебния процес съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за правилно и обосновано, се установява наличието на съответствие между платената и декларираната цена на процесната стока № 10 , съществуването на който факт опровергава възможността за възникване в хода на административното производство на основателно съмнение базирано на начин и срок на разплащане. Приетият с обжалваното решение факт, че договорът е изготвен на български език не е съпроводен от констатация за извършването на проверка дали съществува екземпляр и на турски език, но и без наличието на такава, сам по себе си той не е в състояние да породи съмнение – определящо е съдържанието на договора, а не езика на който е съставен. Клаузите на чл.6 и чл.9 от договора са правилно възпроизведени в обжалваното решение , но те също не са в състояние да породят основателно съмнение за декларираната митническа стойност. Договореният в чл.6 начин на определяне на цените за всеки отделен случай напълно кореспондира с уредения в чл. 2 начин на договаряне на стоките - по телефон, факс, електронна поща, на място в складовите помещения на продавача, т.е. не са необходими сключени в писмена форма допълнения към договора, на каквито в своите изводи се позовават митническите органи. Възможността регламентираният в чл.9 от договора 10-месечен срок за плащане на доставката да породи приетите от органа основателни съмнения е категорично опровергана от установеният с съдебно-счетоводната експертиза действителен факт за извършване на плащането на дата 10.01.2022 г. , т.е. само три дни след датата на доставката. Основателни съмненията не поражда и цитираният в обжалваното решение анализ в национална база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обръщение на сходни стоки за периода 1.10.2021 г. – 7.01.2022 г. от други вносители или същия вносител, доколкото посоченият ценови диапазон от 0,94 лв./кг до 10,67 лв./кг включва долна граница, чиято цена е по-ниска, а не по-висока от декларираната цена от 1,66 лв./кг.

При така установената липса на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, то извода на митническите органи , че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, пар.1 от Кодекса противоречи на разпоредбата на чл.140, пар.2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, съгласно която такава невъзможност е налице само когато съмненията не отпадат. Съобразно тези обстоятелства , в случая не е било налице основанието за пристъпване към прилагане на метода по чл. 74, § 2, б. ”б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. От друга страна и независимо от последното, както основателно е посочено в жалбата, обжалваното решение не съдържа каквото и да било изложение на данни, релевантни за правилното приложение на чл.141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 - органът използва договорната стойност на сходни стоки по MRN 21BG002002059860R3/27.10.2021 г. , MRN 21BG002002060943R8/17.11.2021 г. и MRN 21BG002002060801R4/15.11.2021 г. имащи една и съща цена от 2,93 лв/кг. , но без да посочва дали тяхната продажба е на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. По тези съображения, правилното приложение на материалния закон предполага митническата стойност да бъде определена по реда на чл.70, пар.1 от Регламент 952/2013. Приетото от съда в тази връзка заключение на вещото лице Б. С. по извършената от нея съдебно-счетоводна експертиза установява, че действително платената цена за стока № 10 е тази по посочената в процесната митническа декларация договорна стойност от 3 541,10 евро с левова равностойност от 6 925,79 лв. , което сочи на извода, че дружеството-вносител е декларирало митническа стойност в пълно съответствие с изискванията на чл.70, пар.1 и 2 от Регламент 952/2013, съответно митническата стойност от 6 925,79 лв. е правилно определена от дружеството-вносител , както и правилно е начислен ДДС в размер на 1385,16 лв. По причина на последното, обратно приетото с обжалваното решение, т.е. определянето на нова митническа стойност в размер на 12 206,38 лв. и на ДДС в размер на 2441,28 лв., съответно на ДДС за досъбиране в размер на 1056,12 лв. е в противоречие с правилното приложение на материалния закон. По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено на основанието по чл.146, т.4 от АПК.

При този изход на спора, претенцията на ответника за разноски се явява неоснователна, а на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на възстановяване на направените от него разноски по делото. Сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски са в общ размер на 950 лв., включващи 50 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 600 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.04.2023 г., фактура № 1421/10.04.2023 г. и платежно нареждане от Алианц банк България, приложени на 8-10 от делото. Възражението на ответника за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е основателно – при спорен материален интерес в общ размер на 1056,12 лв. /установен размер на взетото под отчет за досъбиране вземане/, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 405,61 лв., при което платеното в случая адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. се явява несъответно на фактическата и правна сложност на делото, в който смисъл то се явява прекомерно - като съответстващ съдът намира размера от 500 лв. По тези съображения , ЮЛ на адм. орган следва да възстанови на дружеството- жалбоподател разноски в общ размер на 850 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло издаденото от директора на ТД „Митница Варна“ решение към MRN 22BG002002064083R7 от 7.01.2022 г. с рег. № 32-119892/29.03.2023 год.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Е.Д.Л.Б.“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр. **, [улица], офис **, представлявано от управителя Д. Г. А. за разноски по делото сумата от 850 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.