РЕШЕНИЕ
№ 260386 01.03.2021Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVI-ти граждански състав
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Й.
при секретаря Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Й. гражданско дело № 3240 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.Й.В. ***, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер 1770 лв., представляваща стойността на вредите, настъпили вследствие на паднало дърво върху автомобила на ищцата - „Мерцедес“ модел 200 Е, per. №СВ * КР, от които: 950 лв. - стойността на вложените материали и труд за възстановяване на щети по автомобила и 820 лв. - заплатена пътна помощ от гр. Китен до гр. София, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Ангажирани са писмени доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на автомобил - „Мерцедес“ модел 200 Е, per. №СВ *КР, който предоставила за ползване на сина си Т.Р.Тпрез м. юли 2019г., за планирана почивка в гр. Китен. Твърди се още, че на 10.07.2019г., вечерта, синът на ищцата паркирал автомобила пред хотел „Албатрос“, в гр. Китен, а на следващата сутрин около 6:30 часа, установил, че върху него е паднал голям тежък клон, който нанесъл значителни щети по автомобила. За този инцидент бил подаден сигнал в кметство Китен, а за премахване на падналия клон е пристигнала група от РСПБЗН - П, която отстранила падналото дърво и издала удостоверение за възникнало произшествие с per. №427/18.10.2019г. Сочи се още, че синът на ищцата е подал две заявления до общината да възстанови щетите по автомобила, като в отговор общината е посочила, че е незаконосъобразно разходването на публични средства, тъй като щетите по автомобила не са описани от компетентно лице и не е ясен точният им размер. Посочва се още, че синът на ищцата е изпратил по имейл на общината фактури за извършения ремонт, като на 12.08.2019г. общината е поискала банкова сметка, ***, но до момента такъв превод не е направен. Освен сумите за възстановяване на щетите се претендира и сума за заплатена пътна помощ от гр. Китен до гр. София, поради обстоятелството, че след инцидента, автомобилът не е могъл да се движи самостоятелно.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и
размер. Твърди се на първо място, че увреждането на автомобила е настъпило в
резултат на форсмажорни обстоятелства - лоши метеорологични условия, лятна буря
с много силен вятър, което е довело до счупване на клона, като това е събитие,
което не е могло да се предвиди от общинската администрация. Твърди се, че
водачът на лекия автомобил не е предприел необходимите
мерки за опазване на автомобила, паркирайки го под дървото, въпреки наличието
на предпоставки за увреждането му. На следващо място се твърди, че няма пряка
причинно- следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното
поведение на общината. Настоява се, че общината е положила всички грижи за
определяне състоянието на процесното дърво, поради
което не може да й се търси отговорност. Оспорва се претенцията на ищеца за
заплащане на сумата от 820 лв. за пътна помощ, с подробно изложени аргументи.
Настоява се, че автомобилът е можел да се движи самостоятелно и не е било
наложително използването на пътна помощ, както и че няма доказателства за
действително извършени такива разходи. Оспорват се представените от ищеца
фактури - №091/18.07.2019г. и №**********/29.07.2019г. Ангажирани са
доказателства.
Предявените искове са с правно основание чл.50, вр. чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като същите са допустими.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищцата е предоставила на своя син Т.Р.Тсобствения си лек автомобил Мерцедес 200 Е, с per. № *, който е бил паркиран на 10.07.2019г. вечерта в гр. Китен, на място отредено за свободно паркиране на уличното платно на ул. Урдовиза № 4. Това се установява от представените писмени доказателства - удостоверение издадено от Кметство Китен и удостоверение за възникнало произшествие издадено от PC “Пожарна безопасност и защита на населението” гр. П. Същите съдържат информация за това, че на посочената дата е паднал голям клон на дърво, който засяга процесния автомобил. Дървото е премахнато от служители на РСПБЗН, като в резултат от произшествието е ударен покрива, задната лява и дясна врата, заден капак и броня, ляв стоп.
По делото са представени платежни документи за извършени разходи за ремонт на МПС с per. № *, които са оспорени от ответника - фактура от 18.07.2019 г. издадена от СД КЕМ -Х.П.и Сие на стойност от 320 лв. и придружена с касов бон, както и фактура № 1379/29.07.2019 г. на стойност 630 лв. издадена от Ауто Еаб ЕООД придружена с оферта от 19.07.2019 г. и приемо-предавателен протокол.
В хода на процеса е представена фактура № 25/20.01.2021 г., придружена с касов бон за извършено плащане на доставчика Панкин Кан ЕООД на услуга “пътна помощ от Китен до София на л.а. * на 12.07.2019 г.” на стойност от 600 лв. и гориво от 220 лв.
От ответната Община П е издаден Констативен протокол №10А/09.05.2019 г., видно от който е бил извършен оглед на дървесната растителност находяща се по тротоарните настилки на ул. Урдовиза в гр. Китен и е установено доброто състояние на дърветата.
Представената е информация от НИМХ за метрологичната обстановката в периода 10-11.07.2019 г., като не съдържат данни за силни ветрове или бури.
По делото е разпитан свидетелят ГП.Г.,***, който посочва, че си спомня за инцидента с паднало дърво и разпознава автомобила. При пристигането му на място сутринта рано, във връзка с подаден сигнал, са установили паднало дърво върху автомобил Мерцедес, като посочва, че дървото е било голямо.
От приетото заключение на вещото лице Б.Т. се установява, че щетите по автомобила са типични за подобен случай на увреждане, като засягането на ляв калник и покрива говори за тежестта на падналия обект. Бил е увреден задният ляв светлинен блок, което включва фар, мигач и стоп светлини. Вещото лице е извършило оценка на необходимите ремонтно-възстановителни работи за отстраняване на нанесените щети и е определило сумата от общо 948.80 лв. От експертизата се установява наличието на причинно-следствена връзка между падането на дървото и нанесените по автомобила щети.
С оглед приетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Според чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намира, а съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на едно лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на възложената му работа. В настоящия случай за уважаване на предявения иск следва да бъде установен фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно - да е настъпила вреда, която да произтича от свойствата на определена вещ, да е налице причинно-следствена връзка между свойствата на вещта и настъпването на вредата, както и че към момента на увреждането вещта е била собственост или се е намирала под надзора на ответника. Отговорността е обективна, безвиновна, поради което не е необходимо да е налице противоправно поведение от страна на собственика на вещта, респ. от лицето, под чиито надзор се намира същата. Макар и с доклада на съда да е дадена правна квалификация по чл. 49 ЗЗД, това не променя съществено предмета на доказване, доколкото от значение за спора е установяването на вреда, която е в причинна връзка с неположена достатъчната грижа от задълженото за това лице.
Не се спори по делото, че ответната Община П стопанисва улиците в гр. Китен и се грижи за озеленените площи, включително уличното озеленяване, съгласно чл. 61 ЗУТ и чл. 92 ЗОС, поради което се явява и собственик на вещта. С представения констативен протокол за извършена проверка на 08.05.2019 г. не е констатирана необходимостта от премахване на дървета по въпросната улица. Това обаче не може да послужи като доказателство изключващо отговорността на общината, доколкото същата има задължение да стопанисва, изгражда и поддържа зелената система, респ. е длъжна да положи необходимата грижа за поддържане състоянието на озеленяването така, че да не създава опасност за гражданите. Още повече, че ответникът не оспорва това свое задължение и ангажира доказателства за ежегодната проверка на състоянието.
Механизмът на настъпване на вредоносното събитие се установява посредством представените писмени доказателства, свидетелските показания и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и съответно на останалите доказателства. Безспорно е установено, че върху автомобила, собственост на ищеца, паркиран на ул. Урдовиза в гр. Китен е паднал отчупен клон от намиращото се в непосредствена близост дърво. Съгласно заключението на вещото лице е налице причинно-следствена връзка между падането на част от дървото и причинените увреждания на процесния лек автомобил. Не се установи падането на дървото да е причинено от външна намеса, поради което съдът намира, че се дължи на вътрешно присъщи качества или дефекти на вещта и собственикът носи отговорност на основание чл.50 ЗЗД за вредите причинени от тази вещ.
Не се доказаха възраженията на ответника за наличие на влошени метеорологични условия, представляващи случайно събитие, което изключва отговорността. От една страна от показанията на разпитания в хода на свидетел се установява, че не е имало други подобни инциденти. От друга страна представената информация от НИМХ за метрологичната обстановката не съдържа никакви данни за влошени условия, силни ветрове или бури в периода 10-11.07.2019 г. Ето защо, следва да се приеме, че ответната Община отговаря за възстановяване на щетите претърпени от ищеца в следствие на инцидента. Както бе посочено отговорността е обективна и безвиновна.
По отношение на наведените доводи за съпричиняване на вредата от ищеца, който е следвало да предвиди настъпване на вредите и да опази имуществото си, съдът намира същите за неоснователни, тъй като няма данни за неправилно паркиране на автомобила или друго нарушение на ЗДвП. Водачът нито е длъжен да очаква падане на дърво на пътното платно, нито би могъл да предотврати ПТП при падане на дърво върху автомобила му. Твърденията на ответника за наличие на съпричиняване, поради несъобразяване на поведението на водача с метрологичните условия не са подкрепени с доказателства.
Вида и обема на причинените вреди се установяват от приетата съдебно- техническа експертиза и писмените доказателства за извършен ремонт, като щети са били нанесени в задната част на автомобила и покрива на същия. Най-сериозни са уврежданията на задния капак. Стойността на щетите вещото лице е определило на общо 948.80 лв.
С оглед изложеното съдът приема претенцията за заплащане на сумата от 950 лв., представляваща стойността на вложените материали и труд за възстановяване на щети по автомобила, за изцяло основателна и доказана. Обезщетението, което се дължи от ответника, възлиза на реално претърпените вреди и искът следва да се уважи в пълния му размер.
По иска за заплащане на сумата от 820 лв. -
заплатена пътна помощ от гр. Китен до гр. София по делото е оспорена
необходимостта от извозване на автомобила и цената на услугата, заплатена от
ищеца. Според вещото лице Т. от значение за това е дали задният калник е опрял
на задното колело, както и изправността на светлинната уредба. Увреждането на
задния ляв светлинен блок съставлява достатъчно основание за невъзможността процесното МПС да се придвижи от гр. Китен до гр. София,
както предвид евентуалната опасност за движението, така и с оглед разстоянието.
Съгласно чл. 180 ЗДвП се наказва с глоба водач, който наруши правилата за
използване светлините на пътно превозно средство, когато в резултат на
нарушението е създадена непосредствена опасност за движението, какъвто именно
би бил и настоящия случай. Ето защо съдът приема, че е транспортирането на
автомобила с пътна помощ е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените
вреди и направените от ищеца разходи в тази връзка следва да бъдат обезщетени
от ответника. По отношение на техния размер са ангажирани доказателства за
плащане на сумата от 820 лв. в хода на процеса. Съдът не споделя вижданията на
ответната страна относно доказателствената стойност
на представената фактура и касов бон. Дори и да е налице някакво нарушение на
ЗДДС, това не разколебава доказателствената сила на
документите, установяващи плащането. Според чл.118, ал.З ЗДДС, касовата бележка
е документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се заплаща в брой, с чек, ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Законът придава
на касовия бон удостоверително значение относно факта на сключване на договора
за доставяне на стоката или услугата. В случая издателя е трето за спора лице,
което е удостоверило получаването на сумата, респ. плащането на цената от
страна на ищеца, с издаването на касова бележка съобразно изискванията на чл.
25 от Наредба Н- 18. Затова следва да се приеме, че от ищеца е установено
плащането на услугата. Още повече, че по делото е представена и покана от Панкин Кар ЕООД, е която се признава получаването на сумата
от 220 лв. за гориво и се претендира плащането на 600 лв. за извършената
услуга. Доколкото не са ангажирани други доказателства установяващи различен
размер на необходимите разходи, то съдът приема, че претенцията следва да бъде
уважена за сумата от общо 820 лв.
Предявената акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху определения размер на обезщетението за имуществени вреди от датата на увреждането до подаване на исковата молба, съдът намира за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.З ЗЗД, която намира приложение в случая, обезщетение се дължи от датата на увреждането, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от този момент. Ето защо, за периода от 11.07.2019 г. до подаване на исковата молба претенцята е доказана по основание. По изложените съображения и прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът определи размера на дължимата лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от общо 1770 лв. за посочения период в размер на 172.08 лева.
С оглед уважаване на главния иск в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху обезщетенията за вреди, считано от подаване на исковата молба - 25.06.2020 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени и направените от ищцата разноски в размер на общо 790.80 лв., включващи адвокатско възнаграждение, държавна такса, депозит за вещо лице и призоваване на свидетел. Съдът намери за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед правната и фактическа сложност на спора, поради което определи възнаграждението в размер на 500 лв., съобразно чл. 7 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения. Също така неоснователно е искането за присъждане на разноски за снабдяване с доказателства за т.нар. метеосправка, доколкото подлежащите на установяване с нея факти са възложени в тежест на ответната страна. Също така съдът констатира, че не е внесена държавна такса по предявената акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД, поради което сумата от 50 лв. следва да бъде заплатена от ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА Община П, с БУЛСТАТ *, с адрес гр. П, ул. Т.М.№ 56, представлявана от Кмета Д.Г., да заплати на Н.Й.В., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер 1770 лв. /хиляда и седемстотин лева/ претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на паднало дърво върху автомобила на ищцата - „Мерцедес“ модел 200 Е, per. №СВ *КР, на 10-11.07.2019 г. в гр. Китен, от които: 950 лв. - стойността на вложените материали и труд за възстановяване на щети по автомобила и 820 лв. - заплатена пътна помощ от гр. Китен до гр. София, както и сумата от 172.08 лева /сто седемдесет и два лева и осем стотинки/ - лихва за забава върху главницата от 1770 лв. за периода от датата на увреждането 11.07.2019г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2020 г.. до окончателното изплащане, както и сумата от общо 790.80 лв. /седемстотин и деветдесет лева и осемдесет стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Й.В., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: Д. Й.
Вярно с оригинала! С. Добрева