№ 280
гр. Бургас, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20242120205299 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на А. Д. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, *, действащ чрез пълномощника си
адв. В. Б. от АК - Пловдив, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
(ЕФ) серия К № 9638344, издаден от ОДМВР-гр. Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, като са наведени
конкретни аргументи за незаконосъобразността на същия.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не изпращат представител. Жалбоподателят е
депозирал молба вх. № 8186/24.02.2025г., с която се моли за финансова
амнистия и отпадане на глобата.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид липсата на доказателства за
датата на връчване на процесния ЕФ на жалбоподателя), от
активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като след
1
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 18.08.2024г. в 15:08 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км. 491 до
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв.Ветрен към КПП-1, стационарно
техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения (RS) тип "MultaRadar SD580" с фабричен номер
00209D32D4F9, разположена на пътния участък, засякла и заснела движещ се
със скорост от 113 км/ч. лек автомобил – „Ауди А4“ с рег. № *. На мястото на
контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение
на скоростта до 80 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак
"Е-24". Въпросното нарушение било записано на файл с наименование
"Снимка 106".
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били
прегледани от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР -
Бургас, които от записания файл установили, че заснетият автомобил „Ауди
А4“ с рег. № * е собственост на настоящия жалбоподател А. Д. Б. (справката
за собственост е приложена на л. 13 от делото), както и че скоростта следва да
се счита от 109 км/час (след приспаднатия автоматично толеранс от 3 % в
полза на водача).
Било констатирано и че процесното нарушение се явява повторно –
извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 8239766
на 23.07.2024г.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К
№ 9638344 на ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т.
3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения (RS) тип "MultaRadar SD580" с фабричен
номер 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложения по делото Протокол от проверка № 007-
СГ-ИСИС/01.02.2024г., издаден от БИМ.
По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е
представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение по
чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
2
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло
приложената по преписката снимка.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения ЕФ, относно неговата законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание, и предвид така установената фактическа
обстановка, достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от
ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции.
При извършената служебна проверка, противно на застъпеното от
жалбоподателя, съдът констатира, че атакуваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити по чл. 189, ал.
4, изр. 2-ро от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД на МВР - Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ
точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък е имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС
скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост – 29 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
3
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че обжалваният фиш
не съдържа пълно описание на фактическата обстановка, обусловила неговото
издаване, доколкото не е посочено кое е онова действие (или бездействие),
което жалбоподателят е извършил, че поведението му да бъде подведено по
административнонаказателна отговорност.
Процесният електронен фиш е издаден при спазване на императивните
изисквания на закона, по нарочния образец, утвърден със Заповед № Із-
305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя.
Същият съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършване на
нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП, които са от значение за
неговата съставомерност, така че извършителят на нарушението да разбере за
какво деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно и точно,
а именно – регистрирано е нарушение за скорост при посочените в
електронния фиш стойности. Константна е практиката на съдилищата, че
описанието "извършено нарушение за скорост" неминуемо и с абсолютна
сигурност изисква движение, т. е. действие, доколкото в противен случай
измерената скорост би следвало да е при покой и би била равна на нула. Затова
и не е необходимо да бъде изрично отразено в електронния фиш, че е налице
движение на процесния автомобил, съответно не е налице и порок на
обжалвания ЕФ в този смисъл.
Цитираната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приетата Наредба №
8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от
2013г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на
техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е
допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на
контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш.
В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи".
Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
В конкретния случай стационарната видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9 е
4
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната
обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от
специализирана програма, а операторът има възможност единствено за
визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. Измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
Доколкото за нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, то правилно в случая е бил
издаден електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и
практика на касационната инстанция, в т.ч. Решение № 613/10.04.2017г. по к.
н. а. х. д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас и др.
Следва да се отбележи и че независимо от обстоятелството, че към
датата на нарушението нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-532/12.05.2015г.,
предписваща задължение за контролните органи за поставяне на пътен знак
"Е24" в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по
друг начин, е била отменена, т.е. за тях не е съществувало такова задължение,
процесното място за контрол все пак е било обозначено с пътен знак "Е24".
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на собственика на МПС,
като видно от приложената по делото справка (л.13) това е именно
жалбоподателят А. Д. Б..
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на
деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и
задълженията му по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът счита, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение, свързано с превишаване на максимално допустимата скорост за
движение, въведена с пътен знак В-26.
Въпреки това, настоящият съдебен състав приема, че незаконосъобразно
процесното нарушение е било квалифицирано като „повторно“.
Съгласно § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, " повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като
"повторно", следва това "обвинение" да е индивидуализирано по достатъчно
изчерпателен начин и подкрепено със съответните доказателства. В случая в
атакувания ЕФ е посочено, че процесното нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на друг ЕФ, а именно – ЕФ Серия К №
8239766, като се твърди, че датата му на влизане в сила е 23.07.2024г.
5
Така посоченият ЕФ Серия К № 8239766 не е приложен по преписката,
липсват и доказателства за неговото връчване или за влизането му в сила.
Приложена е само Справка за нарушител/водач от служебната система на
МВР (л. 12), в която е направено отбелязване, че ЕФ Серия К № 8239766 е
връчен на 07.07.2024г. и е влязъл в сила, но без да е посочена конкретна дата
на влизането му в сила. Не е ясно на база на какви доказателства са направени
тези отбелязвания, от кого и кога, още повече, че както бе посочено, липсва
отразяване на конкретна дата на влизане в сила на фиша, поради което и съдът
няма как да приеме, че тази дата предхожда датата на процесното нарушение –
18.08.2024г.
По тези съображения съдът намира, че твърдението деянието да е
извършено в условията на повторност не е подкрепено с доказателства, поради
което процесният ЕФ е незаконосъобразен в частта, с която деянието е
квалифицирано като „повторно“, респективно – в частта, с която е
определена приложимата санкционна норма.
Въпреки,че е допуснато нарушение, съдът счита, че то успешно може да
бъде преодоляно чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма
по тази, намираща приложение за основния състав на нарушението и
съответно намаляване на наложената глоба. Този извод на съда намира
подкрепа в актуалната практика на касационната инстанция, обективирана в
Решение № 375/02.03.2018г. по к. н. а. х. д. № 13/2018г. на АдмС-Бургас и др.,
съгласно които както за районния съд, така и за административния съд като
касационна инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, предвид
наличието на изрично уредено от чл. 63 от ЗАНН правомощие за изменение на
наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество,
съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното
постановление при установена възможност за санкциониране по
привилегирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции.
Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за
квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се
установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да
преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя
съответстващото му по-ниско наказание.
Предвид изложеното, съдът счита, че приложимата санкционна норма
следва да се преквалифицира от тази за извършено в условията на
"повторност" нарушение – чл. 182, ал. 4 ЗДвП в тази, приложима за основния
състав – чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, регламентираща наказание „глоба“ 100 лв.,
при превишаване на максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч. В
случая превишението е с 29 км/ч., поради което и правилният размер на
глобата е 100 лева. Този размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпросът за намаляването му, както и въпросът дали случаят може да
се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност
с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Във връзка с подадената от жалбоподателя молба вх. №
6
8186/24.02.2025г., с която се моли за финансова амнистия и отпадане на
глобата следва да се посочи единствено, че постановяването на финансова
амнистия не е в правомощията на съда.
Съдът, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, дължи произнасяне по
разноските, като в случая, предвид изхода на спора, право на разноски имат и
двете страни.
Такива е претендирал единствено жалбоподателят – за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. По делото е представен и Договор за
правна защита и съдействие от 10.12.2024г., сключен между жалбоподателя А.
Д. Б. и адв. В. Б. от АК - Пловдив, в който е отразено, че се предоставя
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. второ от Закона за
адвокатурата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя същото в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г., посочените размери в която не обвързват съда,
съгласно актуалната практика на Съда на ЕС, минималният размер на
възнаграждението е 400 лева, което в случая съдът намира за справедливо и
съответно на фактическата и правна сложност на спора. Съразмерно с
уважената част от жалбата, в полза на адв. В. Б. от АК - Пловдив, предоставил
безплатна правна помощ на жалбоподателя в настоящото производство, следва
да се присъди възнаграждение в размер на 200 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К
№ 9638344, на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с
ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя А. Д. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, *, е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лева, като ПРЕКФАЛИФИЦИРА
приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 4 ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената "Глоба" от 200 /двеста/ лева на
100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Б., вписан в
АК – Пловдив, сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и съдействие на
жалбоподателя А. Д. Б., съразмерно с уважената част от жалбата, на осн. чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
7
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8