РЕШЕНИЕ
№ 2557
гр. Пловдив, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330100326 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на К. С. Н., ЕГН **********, от ********************* , да се признае за
установено по отношение на ответното дружество „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28
ет. 2 офис 73Г, че е нищожна клаузата от договор помежду им от дата 14.12.2021г., която
предвижда неустойка при непредставено обезпечение на договора, на основанията по чл.
22 от Закона за потребителския кредит, чл. 143 от Закона за защита на потребителите и чл.
26 от Закона за задълженията и договорите.
Според фактите, така, както са изложени в исковата молба, на ************ год. между
страните бил сключен договор за кредит, по силата на който Н. получил в заем сума в
размер на 300 лв., усвоена изцяло. От своя страна, последният се задължил да върне
заемната сума ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 82.83 лева; кредитора
приел разсрочено на 7 броя двуседмични погасителни вноски плащане, всяка по 54.69 лв.
(общо 382.83 лв.) плащане; вноските включвали и съответната част от договорената между
страните неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение по
договора , в размер от 42.56 лева. По този начин, размера на месечната вноска станал 60.77
лева, а общия размер на дължимите плащания- 425.39 лева. Срокът на договора изтекъл с
падежа на последната вноска, 22.03.2022г.
Изложени са обаче доводи, че договора е недействителен на основанието по чл. 22 от
Закона за потребителския кредит, а договорката за заплащане на експресното разглеждане е
1
неравноправна. Недействителна – нищожна – поради противоречие със закона била и
клаузата на чл. 4 от договора, която предвиждала задължение за заплащане на неустойка при
непредставено обезпечение. Затова се иска от съда да прогласи договора или евентуално
отделни клаузи от него за нищожни или недействителни, и присъждане на разноските по
спора.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се
присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора или своята престация –
плащането на 300 лева в полза на Н., но отрича пороци на договора или отделните му
клаузи.
Искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 143 от Закона
за защита на потребителите и чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази
следното:
Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия
на л. 11 от делото. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за
потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е актуалната редакция на ЗПК,
обн. ДВ изм. и доп. бр. 104 от 08.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. , като се има предвид , че
договора е сключен на дата 14.12.2021г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.
106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г., според едниствения член на което,
„годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче
основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля
повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона
няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
2
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК,
погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за недействителност на целия договор според специалния
закон , чл. 22 от ЗПК.
Нищожна е обаче клаузата на чл. 4 ал. 2 от договора , предвиждаща неустойка при
непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора .Макар липсата на
представени обезпечения да е безспорен факт, с оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не
разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди,
каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е
самоцелно, при което тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 20 от Закона за защита на
потребителите; липсва насрещно задължение на търговеца – кредитор.
На следващо място, всяка договорка в договор за потребителски кредит, предвиждаща
плащания на суми извън съществените му елементи ( главница и възнаградителна лихва)
или разумно по размер обезщетение за забава, всъщност прикрива допълнително
възнаграждение на кредитора по договора, доколкото плащанията се дължат и при точно
изпълнение на длъжника. Затова всички подобни плащания следва да бъдат включени в
годишния процент на разходите, дори в хипотезата, когато плащането им е договорено под
(трудно изпълнимо) условие. Тъй като неустойката не е включена в ГПР , което е и изрично
отбелязано в самия договор, при евентуалното й включване, процента на общите разходи по
кредита ще надхвърли 50 % на годишна база , което на практика означава, че договорката за
неустойка при непредставено обезпечение заобикаля императивната норма на чл. 19 ал. 4 от
ЗПК, респ,. нищожни е на специалното основание по чл. 19 ал. 5 от същия закон.
Няма данни и тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива
преговори, следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Искът е основателен.
3
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника. На адвоката на ищеца се
присъжда минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (
не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да
отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по иска на К. С. Н. , ЕГН **********, от
********************* , че в отношенията му с ответното дружество „Вива Кредит“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин „ 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г, е нищожна клаузата на чл. 4 ал. 2 от договор
помежду им от дата *********г. , която предвижда неустойка в размер 42.56 лева при
непредставено обезпечение на вземанията по договора, на основанието по чл. 146 от Закона
за защита на потребителите и чл. 26 от ЗЗД.
Осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г да заплати на К. СВ. Н. , ЕГН
**********, от *********************, сумата от 50 лева разноски по делото.
Осъжда „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ЖК Люлин „ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г, да заплати на адвокат С.К.
Н. , БУЛСТАТ **********, адрес на дейност **********************, сума от 300 лева
хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4