№ 6190
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110169587 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Електроразпределение
Север“ АД, чрез юрк. В. В., срещу „Фундамент Инвест Груп“ ЕООД, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 11065,88 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети по ел.
съоръжения, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 783,83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
14.08.2020 г. до 27.04.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2020 г. при извършване на строително-
монтажна дейност, а именно придвижване на машини за полагане на тръби, били нанесени
щети по съоръжения, собственост на ищеца, изразяващи се в повреждане на три броя
стоманено-бетонни стълбове, изолатори, конзоли и проводник. За причинените щети бил
съставен констативен протокол № 1/28.06.2020 г. На 21.07.2020 г. на официалната си
електронна поща ищецът получил имейл от ответника, с който последният отправил искане
да му бъде издадена фактура за стойността на нанесените щети, за да може същите да бъдат
заплатени. В посочения имейл се съдържало изявление на ответника, с което последният
поемал отговорността за нанесените щети. На 23.07.2020 г. ищецът изпратил на ответника
проформа фактура на стойност 11065,88 лева с ДДС, но плащане не последвало. На
1
23.12.2020 г. ищецът изпратил покана за възстановяване на стойността на причинените
щети, която и до настоящия момент не била заплатена, поради което ответното дружество
дължало мораторна лихва. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2021 г. по ч. гр. д. № 29591 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 44 състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите
искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Фундамент
Инвест Груп“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по
същата.
В съдебно заседание ищецът „Електроразпределение Север“ АД, редовно призован, се
представлява от юрк. В.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания моли съда да уважи исковата претенция, така както е предявена. От
приетите по делото писмени доказателства се установявало по безспорен начин
извънсъдебното признание на ответника, че той е причинил щетите по съоръженията на
ищеца и дължи тяхното заплащане. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни
доводи и съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „Фундамент Инвест Груп“ ЕООД, редовно призован,
не изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Ответникът не оспорва, че на 27.06.2020 г. при извършване на строително-монтажни
работи били нанесени щети по съоръжения, собственост на ищеца, изразяващи се в
повреждане на три броя стоманено-бетонни стълбове, изолатори, конзоли и проводник,
както и че тяхната стойност възлизала на 11065,88 лева с ДДС. Посочените обстоятелства се
потвърждават от представени по делото Констативен протокол № 1/28.06.2020 г., подписан
от представители на ищцовото дружество и на „СПК Запад“ ООД, както и от Апликация за
създаване и корекция на бюджет на обект, КСС, обосновка от 29.06.2020 г.
С писмо, изпратено до официалния имейл адрес на ищцовото дружество, ответникът
поискал да му бъде издадена фактура за стойността на нанесените от него щети съгласно
Констативен протокол № 1/28.06.2020 г., която да заплати. В писмото били посочени данните
на ответното дружество – фирма, ЕИК, управител, адрес. Към същото било приложено
искане по образец от 01.07.2020 г., с което отново било поискано издаването на проформа
фактура за стойността на щетите, които ответникът да възстанови. Искането било подписано
2
от управителя на ответното дружество.
В съответствие с отправеното искане, на 23.07.2020 г. от страна на ищеца била
издадена и изпратена проформа фактура № 17 от 22.07.2020 г. за сумата в размер на 11065,88
лева с ДДС, с основание „Възстановяване на разходи съгласно КСС и Констативен протокол
№ 1/ 28.06.2020 г. във връзка със съборени стълбове след изкопни дейности на 27.06.2020 г.“
и срок за плащане до 14.08.2020 г.
От приложен към исковата молба имейл от 30.11.2020 г. се установява, че ищецът
напомнил на ответника за непогасеното негово задължение по издадената проформа фактура
и предоставил допълнителен 7-дневен срок от получаване на електронното съобщение за
заплащане на стойността й. С писмо изх. № К-ЕON-8454/23.12.2020 г. ищцовото дружество
отново поканило ответника да заплати претендираната сума в 14-дневен срок от получаване
на поканата, като предупредило, че при неизпълнение на задължението в дадения срок ще
пристъпи към реализиране на правата си по съдебен ред. Видно от приложена към исковата
молба обратна разписка, писмената покана била получена от представител на ответното
дружество на 29.12.2020 г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
Когато искът за непозволено увреждане е насочен срещу юридическо лице, какъвто е и
настоящият случай, отговорността му е по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност по своята правна
същност е различна от договорната и деликтната отговорност и има обезпечително-
гаранционна функция, която настъпва след като натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. Т.е. за да
възникне тази отговорност, е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия ищец, вредите да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД да е възложил някаква работа, вредите да са причинени при
или по повод изпълнението на работата и по вина на изпълнителя, при наличие на причинна
връзка между тях (вж. Решение № 739 от 06.11.2009 г. по гр. д. № 1307/2008 г., ІІІ Г.О.,
ВКС). При иск по чл. 49 ЗЗД вина се търси не у този, който е възложил работата, а у този,
който я изпълнява. Ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската
отговорност на възложителя на работата е налице. Вината се изразява в умишленото или по
непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането (вж. т. 1 от Постановление 9 от
28.12.1966 г., Пленум на ВС). Недобросъвестността като форма на вината не се предполага, а
трябва да бъде доказана (вж. Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., ІV
Г.О., ВКС). В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Ответникът не оспорва, че на 27.06.2020 г. при извършване на строително-монтажни
работи били нанесени щети по съоръжения, собственост на ищеца, както и че тяхната
3
стойност възлизала на 11065,88 лева с ДДС. Единственият спорен по делото въпрос е чии
служители са причинили виновно процесните щети по съоръженията, собственост на
ищцовото дружество. Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът е посочил, че щетите
били причинени не от негови служители, а от тези на трето за спора лице – „СПК Запад“
ООД, чийто представител бил подписал констативния протокол. С тези свои твърдения
ответникът е оспорил направеното в кореспонденцията с ищцовото дружество признание, че
щетите били причинени от негови служители („нанесените от нас щети“) и че именно той
дължи тяхното възстановяване („причинените щети, които да възстановим“, „фактура, която
да платим“). По своята правна същност тези изявления на представителя на ответното
дружество представляват извънсъдебно признание на неизгодни за същото факти. В
съдебната практика се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото
доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти;
доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не
може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него
доказателства. При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да
вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на
неизгодни факти, които преценени според правилото на чл. 175 ГПК (с оглед на всички
обстоятелства по делото), биха насочили към основателност или неоснователност на
исковата претенция. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти също
съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по
делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Макар да няма
обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно
игнорирано. Признанието представлява обяснение на страна по делото, което съставлява
доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на
неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред
другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора,
признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно
доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора.
Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания, или с
документа, който го материализира. На такова доказано извънсъдебно признание на
неизгодни за страната по спора факти не може да бъдат противопоставени обясненията на
тази страна, които съдържат изгодни за нея факти, и същото да бъде отречено само въз
основа на тези обяснения. Когато страната е направила писмени изявления пред орган на
досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията й с насрещната страна по
гражданскоправния спор, тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти
съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд. Преценката
относно достоверността на такова признание следва да се извърши от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото. При извършването на тази съвкупна преценка съдът трябва да
изследва дали направеното признание кореспондира или е в противоречие с останалите
обстоятелства, установени по делото (вж. Решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. №
1538/2019 г., IV г. о., ВКС и цитираната в същото съдебна практика).
4
В настоящия случай извънсъдебното признание на неизгодни за ответника
обстоятелства беше установено от ищеца по безспорен начин с приетите по делото писмени
доказателства. Признатите от ответника обстоятелства – че щетите били причинени от
негови служители и той носи отговорността за тяхното възстановяване, не се опровергават
по никакъв начин от събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка следва да
бъде посочено, че подписването на констативния протокол от представител на друго
дружество – трето за спора лице, не установява нещо различно от признатото от ответника,
тъй като с посочения документ се удостоверяват единствено причинените щети, но не и
техният причинител. Напротив, в писмените изявления на ответника същият недвусмислено
посочва чии служители са причинили щетите и кой следва да поеме задължението за тяхното
възстановяване. Други доказателства, потвърждаващи твърденията на ответника, че
служители на трето за спора лице били виновни за увредените съоръжения на ищеца, не
бяха ангажирани по делото, въпреки дадената от съда възможност и допускането на
поисканите от ответника доказателства, които не бяха събрани поради неговото процесуално
бездействие.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ответникът не представи никакви доказателства, още по-малко
несъмнени такива, установяващи твърденията му за причиняване на процесните щети от
трето за спора лице, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова
доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство. При тази
доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт е недоказан. Ответното дружество не успя да отрече направеното
извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, поради което съдът намира, че следва
да го кредитира при решаване на спора по същество. Доколкото по делото бяха установени
всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника, то
предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, но при задължение от непозволено увреждане
5
длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Въпреки това ищецът е
изпратил такава до ответното дружество и е предоставил срок до 14.08.2020 г. за погасяване
на процесното задължение. Плащане не е последвало, поради което ответникът е изпаднал в
забава. Началната дата, от която дружеството дължи мораторна лихва, е 14.08.2020 г., а
крайната дата е посочената от ищеца – 27.04.2021 г. Доколкото искът за акцесорната
претенция е предявен за посочения период, за същия следва да бъде и уважен. Съдът, като
взе предвид, че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е основателен за сумата
в размер на 11065,88 лева, намира, че предявеният иск за мораторна лихва е установен в
своето основание. Определен при условията на чл. 162 ГПК, следващият се размер на
лихвата за забава върху вземането на ищеца за обезщетение за причинени имуществени
вреди за посочения период възлиза на 783,83 лева. Няма доказателства по делото за пълно
или частично заплащане на претендираната мораторна лихва от ответника. Ето защо искът
по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв също следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80
ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило следните разноски:
236,99 лева за внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Посочените разноски не са оспорени от ответника, а и същите са в минимален размер. В
исковото производство разноските са следните: 255,65 лева за довнесена държавна такса и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното, предвид изхода на
настоящия спор и приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът „Фундамент Инвест Груп“ ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество „Електроразпределение Север“ АД сумата в общ
размер на 642,64 лева, представляваща направените в заповедното и в исковото
производства съдебни разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А. А. К. и Х. П. Х., със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Владислав Варненчик“, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, срещу
„Фундамент Инвест Груп“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. В. Н.,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Бяло поле“ № 17, вх.
6
С, ет. 2, ап. офис 5, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 11065,88 (единадесет хиляди шестдесет и пет лева и 88 ст.)
лева, представляваща обезщетение за претърпени на 27.06.2020 г. имуществени вреди,
изразяващи се в нанесени щети по ел. съоръжения, собственост на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 12.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 783,83 (седемстотин
осемдесет и три лева и 83 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 14.08.2020 г. до 27.04.2021 г., които вземания са били предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. №
29591 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 44 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „Фундамент Инвест Груп“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Н. В. Н., със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Витоша“, ул. „Бяло поле“ № 17, вх. С, ет. 2, ап. офис 5, да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А. А. К. и Х. П. Х., със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Владислав Варненчик“, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата 642,64
(шестстотин четиридесет и два лева и 64 ст.) лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 29591 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 44 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7