РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Бургас, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501442 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Пиргос трейд 2003“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Голямо Буково,
общ.Средец, обл.Бургас, представлявано от управителя Петър Василев,
подадена чрез пълномощник адв.Радостин Станчев, против решение №
260877/17.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 8577/2020 г. по описа на РС-
Бургас.
С първоинстанционното решение „Пиргос трейд 2003“ ЕООД е
ОСЪДЕНО на основание чл.200 КТ да заплати на Д.К.А. от гр.*** ул.*** №*,
сумата от 45000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния **** К.Г.Я. с ЕГН **********,
вследствие на трудова злополука осъществена на 02.01.2018 г., както и лихва
за забава от датата на увреждането до 30.12.2020 г. в размер на 13675 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 31.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата
1
от 2197.50 лв. – разноски по делото, като е ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от
45000 лв. до пълния предявен размер от 60000 лв.
С решението Д.К.А. е осъдена да заплати на „Пиргос трейд 2003“ ЕООД
сумата от 575 лв. за направените по делото разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете, а „Пиргос трейд 2003“ ЕООД е осъдено да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас сумата от 2347 лв. за
държавна такса.
С въззивната жалба на „Пиргос трейд 2003“ ЕООД
първоинстационното решение се обжалва в осъдителната му част – за
присъждане на сумата от 45000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
при трудовата злополука. Въззивникът изразява недоволство от решението,
като счита, че в обжалваната му част същото е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, съдът не е обсъдил в цялост представените по делото
доказателства и не е приложил материалния закон – чл.201, ал.2 КТ. Според
въззивника, в случая не е достатъчно само наличието на родствена връзка, а
такава, която може да обоснове претърпени болки и страдания, като от
показанията на св.В. и св.В. е била доказана липсата на такава връзка, но
същите не са били анализирани от съда, поради което се счита, че не е налице
първата предпоставка за реализиране на отговорност от смъртта на
родственик – същият да се е намирал в близки отношения, което да
предпоставя понасяне на неимуществени вреди. На следващо място се счита,
че по делото е доказано виновно нарушение на правилата за движение от
страна на пострадалия, установено от приетата експертиза и протокола за
ПТП, съгласно които причина за произшествието е несъобразена скорост от
страна на водача, а не технически проблеми, поради което според въззивника
е налице хипотезата на чл.201, ал.2 КТ – налице е груба небрежност от страна
на водача, довела до настъпване на ПТП, виновно негово поведение,
изразяващо се в умишлено нарушаване на задълженията по ЗДвП и НК, като в
резултат на ПТП за дружеството са настъпили значителни материални щети.
В тази връзка, позовавайки се и на съдебни решения на ВКС, въззивникът
счита, че отговорността на работодателя за трудовата злополука следва да
отпадне, тъй като поведението на потрадалия разкрива в себе си грубо
нарушение на правилата за управление на МПС, довело до трагичния
инцидент и действията му са станали причина за трудовата злополука. Моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
2
да отхвърли исковата претенция. Не са направени доказателствени искания.
Претендират се направените по делото разноски в пълен размер.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Д.К.А., подаден чрез пълномощника адв.Недялка Божилова-
Арабова, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Оспорва се възражението на въззивника за наличието на
виновно противоправно поведение на пострадалия, което да е основание за
освобождаване на работодателя от отговорност за причинените вреди. В тази
връзка се оспорва твърдението на въззивника, че пострадалият се е движел с
несъобразена скорост, като се сочи, че скоростта не е в причина връзка с
настъпването на ПТП, като приетата по делото експертиза не е установила
виновно поведение от страна на пострадалия и според вещото лице причината
е внезапно възникналата техническа неизправност по ходовата част на
влекача. Поради това се счита, че не е налице проявена небрежност и
нарушение на правилата за управление на МПС от страна на пострадалия,
поради което отговорността на работодателя за трудовата злополука не трябва
да отпада. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се направените разноските във
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по исковата молба на
Д.К. А. против „Пиргос трейд 2003“ ЕООД, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от смъртта на **** й
К.Г.Я. вследствие на трудова злополука, осъществена на 02.01.2018 г., както и
лихва за забава от датата на увреждането до 30.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ****та на ищцата К. Г. Я. е
бил в трудовоправни отношения с ответника „Пиргос трейд 2003“ ЕООД,
3
като от 28.08.2017 г. до 02.01.2018 г. заемал длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил двадесет и повече тона“. Твърди се, че на 25.12.2017
г. ищцата за последен път се видяла с **** си, а на 01.01.2018 г. говорила с
него за последно, тъй като на следващия ден – 02.01.2018 г. настъпило ПТП,
при което е **** й починал, като инцидентът бил признат за трудова
злополука с разпореждане № 5101-02-19 от 26.02.2018 г. на ТП на НОИ-
Бургас. Според ищцата, причина за настъпилото ПТП е била неизправност по
полуремаркето, което е било закачено на влекача, което не е било изправно за
превоза за кнюпели, последните са се плъзнали напред и са премазали **** й.
В тази връзка се сочи, че на Коледа, когато ищцата и семейството й гостували
на Я., от разговора между него и съпругът й А. разбрала, че ремаркето имало
технически проблем, който му създавал затруднения при шофирането и имало
нужда отново да влезе в сервиз, въпреки, че на 23.12.2017 г. е преминало
ремонт, но проблемът не бил отстранен. Твърди се, че в резултат на
злополуката, ищцата била лишена от **** си, внезапно и неочаквано, без да
може да се сбогува с него, да го прегърне и да му каже колко много го обича,
като смъртта му била голям удар за нея, тъ като била лишена от бащина обич,
грижа, закрила и финансова подкрепа, загуба на родител във време, в което
имала нужда от неговата подкрепа и напътствие за малките й синове, болката
от загубата на родителя й нямало как да отмине с времето. Предвид това,
претендира за осъждане на ответника-работодател да й заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от увреждането до окончателното плащане.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е
оспорил исковата претенция като неоснователна. Не е оспорено наличието на
трудово правоотношение с починалия и признаването на злополуката за
трудова с разпореждане на НОИ. Ответникът е оспорил правото на ищцата да
претендира обезщетение, като е посочил, че в случая не е достатъчно само
наличието на родствена връзка , а такава, която може да обоснове
претърпените болки и страдания вследствие смъртта на пострадалия. В тази
връзка сеа изложени твърдения, че между ищцата и **** й не са
съществували близки отношения, те не са поддържали връзка, като на всички
колеги Я. споделял, че жена му и дъщерите му са го изгонили от дома му, не
саг о търсили и не са се интересували от него, не са знаели той къде живее и
по тази причина между него и семейството му, с изключение на синът му,
нямало никаква връзка и комуникация. Поради това, ответникът счита, че
ищцата не е претърпяла сочените в исковата молба неимуществени вреди и не
са налице предпоставките за реализиране на отговорност от смъртта на
родственик. Оспорени са твърденията на ищцата за неизправност в
ремаркето, като се твърди, че същото е било проверено, минало редовен
технически преглед, с него се е работело ежедневно и не е имало технически
проблеми или повреди, ремаркето е било в изправност и нямало повреди,
което било установено при огледа след ПТП и дори е било използвано за
придвижване след инцидента. Според ответника, причина за настъпилото
ПТП е била превишената и несъобразена с товара скорост на движение на
автомобила, претоварването на ремаркето от страна на пострадалия, както и
недостатъчното укрепване на товара, като се сочи, че това поведение на
водача представлява груба небрежност при изпълнение на трудовите му
задължения, в резултат на която е настъпило процесното ПТП, причинило
4
значителни материални щети на дружеството. В тази връзка ответникът счита,
че е налице хипотезата на чл.201 КТ и следва да отпадне отговорността на
работодателя за трудовата злополука.
За установяване на твърденията и възраженията си страните са
ангажирали по делото писмени и гласни доказателства, както и
съдебнотехническа експертиза.
След анализ на събраните доказателства, с първоинстанционното
решение БРС е приел, че предявеният иск по чл.200 КТ е доказан по
основание, тъй като е установено, че на 02.01.2018 г. е настъпила трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО с участието на ****та на ищцата К.
Я., в резултат на която е същият е починал. По отношение механизма на
настъпване на вредите, БРС е съобразил данните в разпореждането на НОИ,
които кореспондират с писмените доказателства по досъдебното
производство, както и заключението на автотехническата експертиза, от която
е установена причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
смъртта на водача, като предвид силния удар независимо от укрепването на
товара и наличната преградна стена, придвижването на кнюпелите напред (по
посока на движение) е било неизбежно. Вследствие на получените множество
травми от навлизането на кнюпелите в купето, и преминаването им напред
извън автомобила, водачът е получил множество наранявания, от които
починал. В тази връзка, районният съд е приел, че настъпилите
неимуществени вреди са най-тежки по своя резултат и подлежат на
обезщетяване, съгласно ППВС № 4/61 г. и № 5/69г. Съобразно разпоредбата
на чл.52 ЗЗД, съдът е определил размерът на дължимото обезщетение, като е
взел предвид интензитета на претърпените болки и страдания от страна на
ищцата, вследствие загубата на нейния ****, за което са кредитирани
показанията на св.А. и св.Я., от които е установено поддържането на добри
отношения между ищцата и нейния ****, преживения он нея стрес и шок от
внезапната смърт на родителя й, което се отразило на психоемоционалното й
състояние. С оглед на тези обстоятелства и при съобразяване на характера на
преживените болки, страдания и душевни терзания, съдът е приел, че
справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД следва да бъде определено в размер
на 45 000 лв., за която сума предявеният иск е уважен, а за разликата по
претендирания размер от 60 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан. В тази
връзка , съдът е преценил за неоснователно възражението на ответника по
5
чл.201, ал.1 КТ за пълното изключване на отговорността на работодателя, тъй
като по делото не е установено пострадалият да е причинил инцидента
умишлено, да е искал или допускал настъпване на увреждането, респ.
умишлено да е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда.
Районният съд е преценил за неоснователно и възражението на ответника за
съпричиняване и намаляване размера на обезщетението по чл.201, ал.2 КТ,
като е приел, че по делото не са ангажирани доказателства пострадалият да е
проявил груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, не е
установено с поведението си да е пренебрегнал основни правила за
безопасност на движението и труда, за което съдът се е позовал на
експертното заключение и на гласните доказателства.
Предвид основателността на главния иск, БРС е уважил като
основателна и акцесорна претенция по чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, за заплащане
на лихва за забава върху определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането до подаване на исковата
молба, като по реда на чл.162 ГПК е определил, че лихвата за забава е в
размер на 13 675 лв., дължима върху обезщетението от 45000 лв. за периода
от 02.01.2018 г. до 30.12.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява
само в рамките на наведените оплаквания от жалбоподателя. При тази
служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната
жалба за неоснователна, като изцяло споделя решаващите правни изводи на
районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като
районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
6
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка,
поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл.272 ГПК, като не е необходимо отново да се възпроизвеждат
събраните по делото доказателства и от настоящия съд. Въззивната инстанция
напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност на
предявения иск за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди от смъртта на нейния ****, настъпила вследствие на трудовата
злополука, поради което препраща към мотивите на решение на основание
чл.272 ГПК и по този начин същите стават част и от настоящото въззивно
решение.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение
към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Между страните не се спори относно наличието на претърпяна на
02.01.2018 г. трудова злополука от ****та на ищцата К.Г.Я. по смисъла на
чл.55, ал.1 КСО, установена по съответния административен ред с влязъл в
сила административен акт на НОИ по чл.60, ал.1 КСО. Не се спори също, че
вследствие на трудовата злополука ****та на ищцата е починал, от което тя е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на родителя.
Спорът по делото, пренесен и във въззивната инстанция, е относно
правото на ищцата да претендира обезщетение и относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка, въззивникът твърди,
че между ищцата и **** й не са съществували близки отношения, те не са
поддържали връзка и тя не е претърпяла сочените в исковата молба
неимуществени вреди, за обезщетяването на които да бъде ангажирана
отговорността на работодателя. А относно размера на присъденото
обезщетение въззивникът поддържа направените в първата инстанция
възражения по чл.201, ал.2 КТ за проявена груба небрежност от страна на
пострадалия, който е нарушил правилата за движение и така е станал причина
за злополуката, което е основание за отпадане отговорността на работодателя.
Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни.
7
По отношение на първия спорен въпрос е налице практика на ВКС,
която се споделя от настоящия състав. Така, в Решение № 115/15.11.2018 г. по
гр.д.№ 4455/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 499/09.01.2012 г. по гр.д.№
1577/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 140/24.07.2013 г. по гр.д.№
1328/2012 г. на ВКС, III г.о. и др., е прието следното: „Обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука
възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени
от близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че
неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в
различни отношения с пострадалия, Пленумът на ВС е приел ограничителни
критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така,
съгласно т.2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г., при смърт на пострадалия поради
непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С ППВС № 5 от
24.11.1969 г., т.2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния
смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото,
но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак. С ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по
тълк.д.№ 1/2016 г., което има задължителен характер, съгласно разпоредбата
на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.“. В посоченото
тълкувателно решение е прието също, че най-близките на починалия (по
смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществуващата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата им, но
правото на най-близките да получат обезщетение не е обсолютно и не може
да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
8
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
Предвид горните разяснения на ВКС, настоящата инстанция намира,
че ищцата, като дъщеря на починалото в резултат на трудовата злополука
лице, е от кръга лица по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък и е измежду лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., а дали и в
какъв размер да бъде обезщетението е въпрос на доказване на настъпили
вреди. Претендираните от А. вреди са неимуществени и тяхното
предназначение е да възмездят мъката, душевните страдания, усещането за
празнота в личния й живот, за липсващата морална подкрепа, която създава
смъртта на **** й. Ето защо, възраженията на въззивника, че за ищцата не
съществува право да претендира обезщетение са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. По въпроса за критериите при
оценката на съда е формирана съдебна практика, обобщена с т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г., според която понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението, като при причиняване на смърт от
значение са възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Тези вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда, който
следва да прецени специфични обстоятелствата във всеки конкретен случай,
за да определи размера на обезщетението – напр. възрастта на децата на
загиналия, продължителността на брачния живот с преживелия съпруг,
емоционалната привързаност между съпрузите, респ. между починалия и
неговите низходящи и др. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в
относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които
с оглед характера си, са трудно оценими.
В случая, в резултат на процесната трудова злополука е настъпила
внезапната загуба на изключително близък на ищцата човек – нейния ****.
9
Настоящата инстанция приема за установено от доказателствата по делото, че
между ищцата и **** й са съществували много добри отношения и силна
връзка, основана обич, уважение, разбиране, взаимност и подкрепа. В тази
насока са показанията на св.А. и св.Я., които правилно са били кредитирани
от районния съд, тъй като независимо от брачната връзка на първия свидетел
с ищцата (нейн съпруг) и близката й родствена връзка с втория свидетел
(нейн чичо), същите са с преки впечатления за живота на починалото лице и
на отношенията му с ищцата и други близки. Обратен извод не следва от
показанията на водените от ответника свидетели, тъй като св.В. (съпруга на
управителя на ответното дружество) е познавала починалия едва от четири
месеца преди злополуката (от края на м.август) и няма как да е била в течение
на отношенията с дъщеря му, поради което пказанията й не се приемат за
достоверни, а обслужващи тезата на ответника, а св.В. не изнася каквито и да
било данни в тази насока. Ето защо, съдът намира за установено от гласните
доказателства, че между А. и **** й е съществувала силна емоционална
връзка, като със загубата му тя е била лишена от духовната и материална
подкрепа, която последният е давал и е била очаквана и за в бъдеще. Тук
следва да се има предвид, че за наличието на близка емоционална връзка
между **** и дъщеря не е необходимо двамата непременно да живеят заедно,
поради което макар и ищцата да се е установила със семейството си да живее
в друго жилище, тя е продължавала да разчита на подкрепата на **** си,
който й е помагал с каквото може, тя го е посещавала често и връзката между
тях не е била прекъсната. От доказателствата е установено, че смъртта на
**** й се отразила много негативно на ищцата, мъката от загубата му била
голяма, продължавала и към момента в силна степен, поради което не може
да се приеме тезата на ответната страна, че страданията на ищцата от смъртта
на **** й са незначителни.
С оглед изложеното, съдът намира, че за претърпените от ищцата
болки и страдания, свързани със смъртта на родителя, която несъмнено е
тежка загуба, настъпила в резултат на процесната трудова злополука,
справедливият размер на обезщетението за тези вреди съобразно критериите
по чл.52 ЗЗД възлиза в размер на 45000 лв. В тази връзка, настоящият състав
счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е правилно и отговаря на критериите за
справедливост, като възраженията на въззивника в този смисъл са
10
неоснователни.
От страна на ответника е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалото лице в хипотезата на допусната груба
небрежност, в резултат на която е настъпила процесната злополука.
Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, като напълно
споделя формираните в тази връзка изводи на БРС. Съгласно разпоредбата на
чл.201, ал.2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил груба
небрежност. В съдебната практиката се приема, че грубата небрежност
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При направено
възражение за съпричиняване от страна на работника, работодателят следва
да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от
работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията
на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че
работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но
че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност (в
т.см. – Решение № 60/05.03.2014 г. по гр.д.№ 5074/2013 на ВКС, IV г.о. и др.).
Вината на пострадалия не може да се предполага, като доказателствената
тежест за наличието на предпоставките по чл.201, ал.2 КТ е на работодателя и
изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на
предположение (Решение № 94/29.05.2019 г. по гр.д.№ 2649/2018 г. на ВКС).
При липса на доказателства за осъществени от работника конкретни действия
в разрез с изискванията за безопасност не може да се направи категоричен
извод за допусната груба небрежност и възражението за съпричиняване
остава недоказано (Решение № 62/24.02.2015 г. по гр.д.№ 2798/2014 г. на
ВКС, IV г.о.).
В случая, в представения протокол за трудова злополука липсват
констатирани нарушения на нормативни правила, а от експертното
заключение е видно, че водачът не е управлявал товарния автомобил с
несъобразена скорост, като ПТП е настъпило в преходен участък с разрешена
скорост между 50 км/ч и 70 км/ч, а водачът се е движил с 60 км/ч. От
експертизата е установено също, че вредоносният резултат би настъпил
независимо от укрепването на товара, тъй като при удара придвижването на
11
кнюпелите е било непредотвратимо, без значение дали са били укрепени с
колани или не. Не може да се вмени като проява на груба небрежност и
загубата на управление от страна на водача, предвид липсата на спирачен път,
доколкото както и самия въззивник посочва липсата на реакция може да бъде
обяснена с внезапно прилошаване. Ето защо, настоящият състав намира, че
при установената по делото фактическа обстановка не може да се направи
извод, че починалият работник е допуснал груба небрежност по смисъла на
чл.201, ал.2 КТ чрез допускане на такова тежко нарушение на правилата по
извършваната дейност, с което да е съпричинил вредоносното събитие.
Предвид горното, всички изложени от ответника възражения в горния смисъл
за съпричиняване на вредоносния резултат от ****та на ищцата, поради
допусната от него груба небрежност, са недоказани, както правилно е приел и
районния съд, като възраженията във въззивната жалба са неоснователни.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира за правилен
извода на БРС, че по делото не е доказано съпричиняването на трудовата
злополука, поради допусната от работника груба небрежност, поради което и
при наличие на предпоставките по чл.200, ал.1 КТ работодателят следва да
заплати обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди
от смъртта на **** й в резултат на трудовата злополука в размер на 45 000
лв., определен съобразно критериите по чл.52 ЗЗД.
Предвид горното, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а
поради съвпадане изцяло на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
В частта относно присъденото обезщетение за забава в размер на 13675
лв. първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в
законна сила.
При този изход на спора и направените от двете страни искания за
разноски, съдът намира, че на въззивника такива не му се дължат, като
същият следва да заплати на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата от 1880 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260877 от 17.06.2021 г. , постановено
по гр.д.№ 8577/2020 г. по описа на РС – Бургас, в обжалваната част, с която
„Пиргос трейд 2003“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено на основание чл.200
КТ да заплати на Д.К.А. от гр.*** ул.*** №*, ЕГН **********, сумата от
45000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на нейния **** К.Г.Я. с ЕГН **********, вследствие на трудова
злополука осъществена на 02.01.2018 г., ведно със законната лихва, от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Пиргос трейд 2003“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Д.К.А. от гр.*** ул.*** №*, ЕГН **********,
сумата от 1880 лв. – разноски за въззивното производство пред БОС за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13