Р Е Ш
Е Н И Е
Номер V -127 15.01.2016 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав,
На седемнадесети декември
две хиляди и петнадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ЗЪБОВА -
КОЧОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
Мл.с. КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
При секретар Т.С.,
като разгледа докладваното от съдията
ЗЪБОВА
въззивно
гражданско дело № 1879 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК,
образувано по жалбата на ищеца по
гр.д. 4718 по описа на БРС за 2013г. – „ХЕЛИО-ТУР-С” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1000, бул. „Витоша” № 103,
представлявано от „Созопол Инвест” ЕООД, с ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Ж.К.
– Жана Кисьова – САК, с адрес на дейността: гр.София 1000, бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви” № 46, ет.1, офис 1, срещу решение № 1188 от 14.07.2015г. ,
постановено по същото дело, изцяло.
В
жалбата са изложени подробни съображения за неправилността на
първоинстанционното решение.
Против прекратяването като
недопустимо на производството по претенциите с правно основание чл.75 и чл.76
от ЗС, защитаващи владението на едноетажна метална сграда – санитарен комплекс
№ 5 със застроена площ от 115кв.м., поради това, че такъв обект нямало изграден
в къмпинг „Градина” /видно от заключението на извършената тройна
съдебно-техническа експертиза/,следователно липсвал правен интерес ищецът да
претендира възстановяването на фактическата си власт върху несъществувала при
отнемането на терена вещ, се противопоставят доводи, че сградата е съществувала
към момента на отнемане на владението и към този на подаването на исковата
молба и е съборена към датата на огледа по повод изготвянето на СТЕ, като разрушаването
й не прекратява осъществяваното върху нея владение, т.к. то може да продължи
чрез извършване на действия по възстановяването и построяването й отново. Във
владението се включва и възможността за ползването на земята, доколкото е нужно
за използването на постройката според предназначението й.
По същество във връзка с исковете по
чл.75 от ЗС се възразява срещу мотивите на БРС неправилно приемащи, че в
съдържането на ипотечното право се включват освен терена и построените върху
него постройки и съоръжения, че те дори трайно прикрепени към земята
представляват подобрения, обслужващи терена без самостоятелен характер, върху
които като имащи акцесорен характер и следващи главната вещ екс леге се
разпростира учредената в полза на взискателя ипотека. Вписаните върху имота две
законни ипотеки касаят само терена, но в ипотечните нотариални актове не е
отразена нито една от постройките върху него, поради което те не следва да се
считат обременени с тази тежест. Претенциите се считат доказани, защото са
доказани изискуемите от закона предпоставки за уважаване на искането за защита
срещу нарушеното владение на ищеца-владял е постройките към момента на
съставяне на АДС № 196 от 06.08.1996г. и през цялата 2012г., установено е и противозаконното отнемане на владението
върху процесните обекти от „Къмпинг Градина” ЕООД. Оспорват се и изводите на
първоинстанционния съд, че процесните имоти се включват в предмета на
принудителното изпълнение. Този факт се отрича включително от ЧСИ Тотко Колев,
осъществил изпълнението и посочил за негов предмет само ПИ с идентификатор
81178.8.145 по КККР на гр.Черноморец, общ.Созопол, но не и постройките там.
Неправилен е и изводът, че спорните вещи и съоръжения не са недвижими имоти.
Анализът на заключението на тройната СТЕ сочи постройките за строежи по смисъла
на пар.38 от ПР на ЗУТ. Само по отношение на дървените бунгала тип „френски” –
4 бр., експертите са заключили, че представляват преместваеми обекти, но и те
са поставени върху бетонова площадка с изградени ВиК и Ел. инсталации, чрез
които са трайно прикрепени към поземления имот. Приемайки обратното при така
събраните по делото доказателства, РС е постановил неправилно решение в частта,
отхвърляща предявения от ищеца иск по чл.75 от ЗС за сградите извън тази, за
която претенцията е счетена недопустима.
По иска с правно основание чл.76 от
ЗС са въведени също доводи по същество в насока, че съдът неправилно е приел за
доказана законосъобразността на извършения с постановление от 14.12.2012г..
въвод във владение на купувача в имота от ЧСИ Колев. На новия приобретател е
възложен само поземленият имот без постройките. ЧСИ няма право да прилага
презумпцията на чл.92 от ЗС, нито да съобразява дали постройките в имота са
трайно или нетрайно прикрепени, след като те не са били предмет на съдебното
производство, а описанието на туристическите бунгала в съставения за въвода протокол
е неправилно, неточно и неясно. Затова и т.к. процесните постройки не са били
предмет на възлагане в публичната продан, владението върху тях следва да се
приеме за отнето по скрит или насилствен начин. Противозаконно отнемане
представляват и действията на новия собственик на имота, изразяващи се в
отстраняване на охраната на „ХЕЛИО-ТУР-С” АД от къмпинга, наемането на нови
охранители и недопускането и възпрепятстването на ищеца да упражнява владението
си върху процесните обекти. Следователно заявеният при условие на евентуалност
иск по чл.76 ЗС ако съдът приеме, че обектите не попадат под защитата на иска
по чл.75 от ЗС, е основателен и е следвало да бъде уважен. В обобщение на
изложеното по-горе се моли за пълна отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и постановяването на ново, уважаващо предявените искове. Моли се при
уважаване на исковете да се допусне предварително изпълнение на въззивното
решение. Дирят се разноски за двете съдебни инстанции. Не се ангажират нови
доказателства. Становището се поддържа от процесуалния представител на страната
в проведеното пред БОС открито съдебно заседание.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника по посоченото гражданско дело-
„Къмпинг Градина” ЕООД – гр.София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район Средец, бул. „Княз Ал.Батенберг” № 1, с управител
Янко Христов Янков, чрез процесуален представител адв. Атанас Пройчев Тасков, с
адрес на дейността: гр.Бургас, ул.”Сливница” № 31, ет.1.. Там въззивната жалба
се сочи за неоснователна, а оплакванията в нея за необосновани и недоказани.
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено. Оплакванията, че е възможно уважаването на владелчески иск по
чл.75 от ЗС за възстановяване на владение върху несъществуваща постройка, която
можело да бъде възстановена от владелеца, са необосновани. Липсата на вещ
отрича възможността за упражняването на фактическа власт върху нея, защото
защитимото от посочената норма не е право, а фактическо положение, което не поражда
субективни права. Цитираните от въззивника правни разпоредби от ЗС касаят
вещните права, притежавани от един суперфициар, но не и фактическото състояние,
предмет на защита по настоящото дело. Неоснователно е и оплакването за
неправилност на съдебните мотиви в частта, касаеща съдържанието на ипотечното
право, като включващо само терена, но не и процесните бунгала. В рамките на
делото се спори още и в насока дали постройките върху терена са недвижими
имоти, а също и дали дори да са такива, представляват самостоятелни обекти на
собственост, като ответникът твърди, че в случая те нямат самостоятелно архитектурно и
функционално предназначение и следват режима на ипотекирания терен. Излагат се
подробни съображения и в насока, че процесните бунгала не представляват
недвижими имоти, от което се прави крайният извод, че исковата претенция е
неоснователна, защото за заявените от ищеца постройки е неприложима защитата по
чл.75 ЗС. Същото се отнася и за стопанските постройки, посочени в исковата
молба, които са движими вещи и също стоят извън предметния обхват на цитираната
разпоредба. Масивни и съответно трайно прикрепени към земята в противовес на
предходните обекти са санитарните комплекси /бани и тоалетни/, изградени в
двора, както и административната сграда на входа на къмпинга. Исковете по
отношение на тях също са неоснователни, но по причина, че в архитектурно и
функционално отношение са несамостоятелни обекти на собственост, представляват
принадлежност към терена, следват
неговия правен статут, респективно не подлежат на самостоятелна защита,
включително и относно владението. Предаването на една вещ по дефиниция включва
и предаването на всички нейни принадлежности. Затова въводът във владение в
дворното място, осъществен от ЧСИ е законосъобразен и върху постройките,
находящи се на терена. Необосновано е и оплакването, че владението върху имота
е отнето от ищеца по насилствен или скрит начин. Безспорно е, че той е владял
обектите, отдавайки ги под наем на трети лица, а ответникът е сключил с тях
други договори за наем. Цитира се практика на ВКС, сочеща че подобно поведение
не може да се счете накърняващо или отстраняващо фактическото господство на
владелеца. Защитата на така нарушени права може да се осъществи по друг ред.
Отстраняването от владение, упражнявано чрез трети лица следва да се осъществи
с фактически действия, а не с правни, защото последните не съставляват защитимо
по чл.75 и 76 от ЗС състояние. Поддържа се отново възражението за процесуалната
недопустимост на предявените искове, защото са налице писмени доказателства, че
между същите страни и за същия имот е висящо дело по ревандикационен иск, който
като петиторна защита поглъща посесорната. Така воденето на настоящото дело се
обезсмисля и следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес. В
заключение се моли производството по настоящото дело да се прекрати като
недопустимо, поради липса на правен интерес от търсената защита. Не се
ангажират нови доказателства.
Ответникът
– въззиваем ЧСИ Тотко Колев с *** действие БОС, с адрес ***, не представя
отговор по жалбата, не се явява и не се представлява в проведеното пред БОС
открито съдебно заседание.
Служебната проверка на решението на БРС, извършена от
БОС по чл.269 от ГПК, го сочи за валидно и допустимо.
Неоснователни според въззивната инстанция са доводите на
въззиваемото дружество за липса на правен интерес от воденето на дело по чл.75
и 76 от ЗС, т.к. едновременно с това било висящо пред съд и ревандикационно
такова за същия имот между настоящите страни. Цитираното в тази връзка решение
№ 392 от 22.10.10 г., постановено по гр.д.№6/2010г. по описа на ВКС – ІІ Г.О. с
докладчик с. Е.Балевска в случая не намира приложение. В него се възприема
тезата, че петиторната защита поглъща посесорната, доколкото се касае до
търсена от съда едновременна такава както на правото на собственост, така и
владението на един и същ недвижим имот. Според ВКС липсва правен интерес от
търсенето на паралелна защита по два осъдителни иска, възстановяващи владение, когато
ищецът - владелец по чл.75 от ЗС заявява и иск по чл. 108 ЗС. Тогава воденето
на първия се обезсмисля., което становище се подкрепя и от чл.359 от ГПК. „Ищецът
следва да избере как да се защити, а изборът му е обусловен от основанието, на
което осъществява владението си и/или от характера на самото нарушение.”
Видно от кориците на делото и
представеното пред РС невлязло в сила съдебно решение на БАС от 15.06.2015г.,
постановено по въззивно т.д. 128/ 15г., потвърждаващо решението, постановено по
т.д. №686/12г. по описа на БОС, то касае разрешаването на спор за собственост
между ищеца и ответника – дружество/ нов собственик/ само досежно терена, а не
и за постройките върху него, които пък са предмет на висящото тук дело.
Следователно правният интерес на ищеца от осъществяването на владелческа защита
над сградите в имота по съдебен ред в случая е налице.
По съществото на повдигнатия спор, с
оглед доводите на страните по въззивното дело, събраните в процеса
доказателства и действащото право, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС е образувано по искова молба на «Хелио Тур-с»
АД, с която са предявени при условията на евентуалност обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 75 от ЗС и чл. 76 от ЗС за защита и възстановяване
на отнето владение срещу ответниците «Къмпинг Градина» ЕООД- гр. София и ЧСИ
Тотко Колев с *** върху 5 броя бунгала със санитарни възли, панелни,
едноетажни, всяко с площ от 59 кв.м., построени през 1993 година, 4 броя бунгала,
тип «френски», дървени, с площ от 23 кв.м. всяко/29 кв.м. според експертизата/,
едноетажни , дървени, построени през 1978г.,
3 броя бунгала тип «шведки», по 51 кв.м. всяко/ според експертизата по
54 кв.м./, масивни, построени през 1986г., еднофамилна сграда с площ от 51
кв.м./54 кв.м. според експертизата/, едноетажна масивна, построена през 1979г.,
сграда-апартамент с площ от 16кв.м., едноетажна, полумасивна, построена през
1971г., ,битова къща -67кв.м., едноетажна, масивна, построена през 1979г., санитарен комплекс №1, с площ от 115кв.м.,
едноетажен, метален, построен през
В обстоятелствената част на иска е заявено, че владението
на ищеца върху процесните обекти е отнето на 14.12.2012година от ответниците
посредством незаконосъобразен въвод във владение, осъществен от частен съдебен изпълнител
Тотко Колев по
изп.д. 309/11г. в полза на купувача по обявената за същия имот публична продан,
въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, чийто предмет е само поземленият
имот, в който се намират постройките, но не и самите те. Незаконосъобразността на въвода се изразява в
това, че ЧСИ не е определил прилежащите към постройките части от имота, нужни
за ползването им от ищеца, както и не е осигурил достъпа до тях, когато е
въвеждал купувача в терена .
Поддържа се, че владението на ищеца е
продължило повече от шест месец преди
деня на отнемането му/ от 1996г. според АДС/, а и защитата му пред съда
е заявена в рамките на шестмесечния срок по чл.75 и 76 от ЗС. При условията на
евентуалност моли, ако исковете му не бъдат уважени на основание първата
цитирана законова разпоредба, съдът за ги уважи на основание втората, като
приеме владението върху имотите му за отнето чрез насилие от ответниците, защото
в момента на въвода от управителя на ответното дружество е било заявено на
ищеца да напусне сградите, била е поставена охрана на ответното дружество и
охраната на ищеца е била освободена от двамата ответници. От момента на въвода
ищецът бил изгонен от собствените му постройки от ответниците и от тогава няма
достъп до сградите и намиращото се в тях имущество. Претендира се
възстановяване на отнетото владение чрез осъждане на ответниците да предадат
процесните имоти на ищеца, като му осигурят и достъп до тях, ведно с прилежащите
им от терена части.
В срок са постъпили писмени отговори от ответниците, с
които са възразили по допустимостта на производство, но също така и подробно по
основателността на исковете.
При извършена служебна справка в
търговския регистър първата инстанция е установила, че купувачът от публичната
продан «Камп Итернешънъл ООД» е преименован на «Къмпинг градина» ЕООД .на
14.11.2012г.
Проверката за допустимост на заявените искове, като
подадени в рамките на преклузивния законов срок от отнемането на владението на
постройките е извършена правилно от първата инстанция, на база събраните
доказателства, като е установено, че правото е упражнено надлежно/ исковата
молба е депозирана в канцеларията на съда в шестмесечния преклузивен срок от
датата на отнемане на владението - 14.12.2012година./.
Няма произнасяне от РС по претенцията за осигуряване
на достъп и прилежащи към сградите части от терена в обема по чл.64 от ЗС,
поради което БОС също не дължи произнасяне по същество по този предмет на спор
между страните.
Преценявайки събраните в производството доказателства
съдът е прекратил делото по исковете по чл.75 и 76 от ЗС по отношение на едноетажен, метален санитарен комплекс№5 с площ от
115 квадратни метра. Определението му е неправилно и следва да бъде отменено.
Допустимостта на една претенция се очертава от изнесените от ищеца доводи още в
обстоятелствената част на исковата му молба. От тях съдът прави извод за
наличието на правото на иск и надлежното му упражняване, освен ако от самата
процесуално-правна норма не явства изискване за съдебна проверка и доказване на
положителни процесуални предпоставки или пречки за провеждането на съдебното
производство,в което се защитава материалното право. В такива казуси нормата
налага произнасяне в крайния съдебен акт и по въпроса за допустимостта на
делото, като е възможно то да бъде прекратено, заради недоказан правен интерес
или липсата на предвидени в хипотезата предпоставки, респективно заради
възникнали процесуални пречки за процеса. Случаят не е такъв. Затова липсата
или наличието на конкретен обект, върху който ищецът твърди, че е упражнявал
владение, то му е отнето и той иска да му бъде възстановено, не може да бъде
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по чл.75 и 76 от ЗС, а
може само да формира извод по съществото на повдигнатия правен спор, т.е.
изисква произнасяне със съдебно решение, което да уважи или отхвърли
претенциите. Това налага връщането на делото за произнасяне по същество на
първоинстанционния съд от друг състав, т.к. този е формирал вече становище по
останалите претенции, заявени със същото правно основание.
Според БОС е правилно съдебното решение, отхвърлящо
претенциите за владелческа защита спрямо ЧСИ Т.Колев, поради което в тази част то следва да бъде потвърдено, предвид
съвпадението на окончателните правни изводи на двете съдилища, макар и по
съображения, различни от изложените в акта на първата инстанция.
Видно от мотивите на акта на БРС, изнесени по
претенцията по чл.75 от ЗС, касателно участието на ЧСИ Т.Колев, съдът е възприел
правилно фактическата обстановка по делото, поради което БОС препраща по чл.272
от ГПК към тях, но е направил ненужни и неправилни, съобразно с предмета на
делото изводи от тях.
Поначало позицията на самия ЧСИ в настоящото дело,
изявленията по чл.176 от ГПК , свидетелските показания и данните от съдебното
изпълнение, в рамките на което той е осъществил въвода на купувача- ответник
сочат без противоречие на това, че съдебният изпълнител е осъществил
задълженията си без да се отклонява от възложеното му изпълнително действие. Няма спор, че публичната продан има
за предмет само терена на къмпинга, а не постройките в него, поради което и
въводът във владение на купувача не може да се разпростре върху никакви други
обекти. Но и ЧСИ в протокола си от 14.12.2012г., макар да е вписал наличието на постройки не
е заявил, че въвежда купувача в тях. В тази връзка без значение за казуса е
какво становище е дал той за тяхното физическо състояние, годност за ползване и
начин на закрепване върху терена.
Доказан по делото факт е този, че
действията му са били оспорвани от настоящия ищец по реда на жалбите по чл.435
от ГПК пред БОС, но възраженията са били приети за неоснователни. Тъй като това
произнасяне не е пречка за разглеждането на настоящите искове предвид нормата
на чл.358 от ГПК, БОС заявява становище, че и в настоящото производство не се
събират данни съдия- изпълнителят да е осъществил незаконосъобразен въвод във
владение на купувача, поради което и не следва да бъде осъден да възстанови
владението на ищеца върху посочените по- горе постройки по реда на чл.75 от ЗС,
нито по чл.76 от ЗС, още повече, че досежно втората претенция липсват всякакви
фактически твърдения за активно поведение на ЧСИ, което да може да бъде квалифицирано
като „насилие” или „скрито отнемане” на владения от ищеца имот.
Във връзка с естеството на претенциите, а и защото в решението
на РС има доводи, а в жалбата има изложени съображения по въпроса дали
ипотечното право включва или не постройките в имота, съдът добавя следното: В
контекста на този казус тези права не подлежат на обсъждане. Съгласно чл. 357
от ГПК, в производството по чл.75 и 76 от ЗС съдът проверява, а ищецът следва
да установи само факта на владението и факта на нарушението, като документите и
твърденията за собственост се ценят само доколкото установяват факта на
владението.При иска по чл. 76 ЗС съдът е длъжен да установи още и
обстоятелствата, отнасящи се до отнемането на владението по скрит или
насилствен начин. Другите права на страните върху имота не подлежат на
изследване в това производство, в който смисъл е и решение № 3941 от
При установяване на владението е необходимо
да се докаже че фактическото състояние е продължило повече от шест месеца преди
нарушението, както и че самото нарушение е било извършено по-малко от шест
месеца преди предявяване на иска.Този срок започва да тече от деня на
нарушението, респ. отнемането на владението. По своя характер срокът е
преклузивен, като с изтичането му отпада притежанието на владелеца, затова
съдът следи служебно за спазването му.
За установяване на продължителността
на владението е достатъчно да се докажат началният и крайният му моменти,
защото с чл. 83 ЗС е въведена презумпцията, че който е владял в различни
времена, е владял и в промеждутъка между тях, а и защото предмет на защита в
производствата по чл.75 и 76 от ЗС е именно фактическото състояние „владение”, за
което се дава легална дефиниция в чл.68, ал.1 от ЗС,”Владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя.”Предмет на защитата по чл.76 от ЗС е освен горното и
„държането” , чието легално определение е визирано в чл.68, ал.2 от
ЗС-„Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя.” Разликата между първия и втория законов текст е освен в
субектите и предмета на защитимото правно благо, още и в начина на нарушаването
му. Разлика има и в това, че първата разпоредба защитава права само върху
недвижими имоти, а втората и върху движими вещи.
Изхождайки от казаното, БОС приема,
че правно релевантни за този казус са именно горепосочените факти, част от
които не са предмет на спор според процесуалното поведение на страните, или са
установени от данните по делото и страните не правят различни от вече
изразените в първоинстанционното съдебно решение фактически изводи . Така в случая не се спори,
а се доказва от представените по делото АДС и свидетелските показания, че
ищецът е владелец на обектите от 1996г. до момента на въвода на купувача във
владение от ЧСИ, т.е. владението му е доказано.
Доказано е според този съд и
отнемането на обектите, чието владение ищецът защитава, както и начинът, по
който това е станало. Свидетелските показания и на двете страни по делото не са
в противоречие, дори се допълват/ вж. в тази връзка св. Е, Д и С на ищеца и
св.П и Х на ответната страна/. В деня на въвода, осъществен от ЧСИ новият
собственик на терена сменил охраната на къмпинга, ключовете от обектите
останали в административната сграда, в която се настанила новата охрана,
управителят на купувача казал, че няма да допуска вътре старите собственици, а
когато два- три дни след въвода лица, представляващи ищеца/ Е и Б/ отишли да
правят инвентаризация на движимостите им, останали на терена, не били допуснати
да влязат в къмпинга, като осуетяването на достъпа им там продължава и докато
производството по делото е висящо. В деня на въвода имало сгради, запечатани с
лепенки на „Хелио- тур-С”, които си останали така дълго след това. От горното
може да се направи изводът, че в случая няма „насилие”, нито „скрито” отнемане
на владението върху процесното имущество. Преминаването на фактическата власт
върху част от обектите от ищеца към ответника, както и осуетяването на достъпа
за ползването на останалите, описани в исковата молба е станало явно, поради което и само на това
основание БОС приема, за недоказана част от предпоставките за прилагане
защитата по чл.76 от ЗС. Тъй като отнемането по скрит или насилствен начин
е предпоставка за възстановяване на
фактическата власт върху отнето имущество, която трябва да съществува
кумулативно с останалите, посочени по- горе, а в случая това не е така,
претенциите на основание тази разпоредба спрямо двамата ответника и досежно
всички съществуващи обекти следва да се счетат неоснователни и да бъдат
отхвърлени дори само на това основание, в случай, че БОС ги разгледа, ако
настъпи процесуалната предпоставка за това, т.к. са евентуално заявени.
По главните претенции по чл.75 от ЗС
ответникът е въвел спор за това дали обектите са несамостоятелни, т.е. дали са
принадлежност към главна вещ/ в случая терена/, които не намират никаква опора
както в доказателствата по делото, така и в правото и съдебната практика, а и
съотнесено към поставените за решаване в конкретния казус спорове.
На първо място обектите, които са налични
върху терена, видно от експертните заключения по делото, не са отразени в
ПУП-ПРЗ/ такъв план изобщо е нямало и продължава да няма за терена и сградите
върху него/. По делото не се изнасят данни за отразяването им като обекти дори
в настоящите КККР на землището, в което се намира имотът, поради което и не
може да се направи обоснован извод за основните им кадастрални данни, съобразно
с предписанието на чл.27 от ЗКИР, сочещ, че за
сграда и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен
обект те са: идентификатор; граница и/или очертание на сградата и съоръжението;
застроена площ, определена с геодезическите координати на определящите точки;
брой етажи; предназначение и адрес. Иначе казано, изводът за несамостоятелност
и принадлежност на обектите е произволен и направен на база фактическото им
ползване до момента, а не на база идентификационни данни, както изисква
законът, поради което според БОС се явява изцяло необоснован. Процесните обекти
биха могли да бъдат ползвани всякак по усмотрение на собственика, респективно
владелеца си. Неправилен би бил и изводът, че щом не са нанесени като
самостоятелни на кадастъра, обектите не съществуват или не са самостоятелни.
Това обаче разсъждение има отношение към преценката дали някой от тях или
всички, които са предмет на делото не са принадлежност или имат обслужващо
предназначение спрямо друг самостоятелен обект, различен от терена, защото
принципно практиката на съдилищата обсъжда не твърдяната по делото зависимост –
на постройките от терена, а обратното – на последния като обслужващ, спрямо
постройките върху него, извлечена от хипотезата на чл.38 ЗС.
Затова основен спорен въпрос, имащ отношение към
казуса според БОС остава този за преценката дали процесните обекти са
движимости или недвижими вещи, по смисъла на чл.110 от ЗС, т.к. само
недвижимите попадат под приложното поле на чл.75 от ЗС.
В тази връзка по делото са назначени единична и тройна
съдебно-технически експертизи.
Според констатациите на всички вещи лица
липсват строителни книжа за въпросния имот, както и за постройките и
съоръженията в него/ вж. в тази вр. и експертиза на арх. Якубович/. Факт,
установен обаче и от двете експертни заключения е, че в имота има обекти от
категорията на т.нар. „преместваеми” по смисъла на пар.5 от ДР на ЗУТ, т 80.
(Нова - ДВ, бр. 82 от
Неоснователен по причина, че БОС ги възприема
като движими вещи са и останалите обекти от исковата молба, които не са тухлени
постройки. За шведските бунгала експертизата
например сочи, че са сглобени на
място върху бетонова площадка. Същото се отнася за снек бар „Еделвайс”, а
навесът към него от 138 кв.м. е сглобен видно и от снимковия материал към
тройната екпертиза от отделни греди, ламаринен покрив и дървено дюшеме,
положено върху терена, които няма пречки да бъдат свободно демонтирани.На място
сглобени върху бетонната площадка са и панелните бунгала от по 59 кв.м. и те
имат панелна конструкция. Едноетажната видеозала е с метална конструкция от
носещи греди и колони, монтирана върху бетонова площадка и закрепена към нея с планки и болтове. Така е закрепена и
едноетажната метална сграда – магазин за промишлени стоки, чийто покрив е
ламаринен, а ограждащите стени от екструдирани панели, както и едноетажната
метална сграда – магазин за хранителни стоки, металния павилион за хранителни
стоки. Сглобени на място върху бетонова площазка са и бунгалата тип „шведски” и
еднофамилната сграда. Те имат метална конструкция, стенни панели от екструдиран
бетон и метални покриви.Санитарни комплекси 1 и 4 нямат посочване на начина на
закрепване, но няма данни за вкопаване на основи за изграждането им и са
описани като метални конструкции със стенни панели от екструдиран бетон и
покритие ламарина с метална ферма върху част от покрива за поставяне на варели
за затопляне на вода през летния сезон. Според БОС те не следва да се считат за
трайно прикрепени към земята, защото според константната практика на съдилищата
и ВКС за трайно прикрепена към земята, т.е. за недвижима вещ се счита тази, която
не може да бъде отделена без разрушаването й, а ако вещта може да бъде
разглобена без съществено увреждане – за движима вещ.
В случая вещите лица / Чанкинова ,Мавродиев и
Ташева/ са заявили в заключението си на л.662 дело БРС, че обектите, които са
сглобяеми- с метални конструкции и панелни оградни платна, ситуирани с планки и
болтове върху бетонови постаменти не могат въпреки че са сглобени на място,
след отделянето им от повърхността да бъдат премествани в пространството без да
загубят своята индивидуализация. На уточняващи въпроси в зала , в съдебно
заседание от 05.06.15г. в тази връзка са
заявили, че по принцип панелните и метални сгради могат да бъдат разглобени и по някакъв начин
монтирани, като бъдат прекъснати свързващите звена, а железата ще бъдат
нарязани, като в подобен вид могат да бъдат монтирани на друго място, но в
случая всички сглобяеми, посочени по делото постройки са много стари, панелите
им могат да бъдат повредени при развалянето, има голяма вероятност да бъдат
повредени на практика, защото сградите са много стари и при един демонтаж
всичко ще бъде разрушено. Иначе има теоретична възможност за разглобяване, но
няма и практика такива елементи да бъдат демонтирани.
Преценявайки така изнесените от горните лица съображения на
фона на фактическите им констатации за начина на изграждане на обектите като изцяло
сглобяеми конструкции в един твърде
отдалечен от настоящето момент, БОС възприема, че в същност основният довод за
преценката им, че сградите са трайно прикрепени към терена и не могат да бъдат
преместени без да бъдат унищожени е настъпилата с времето голяма амортизация и
остаряване на елементите, от които са изградени, а не обстоятелството, че
представляват една физическа и конструктивна цялост с терена, че основите им са
вкопани в земята и отделянето от нея би довело до невъзможност построеното да
бъде преместено и възстановено в първоначалния си вид изобщо. Тъй като според
този съд нормата на чл.110 от ЗС няма предвид трайно прикрепване на движимост
към друга вещ или терен и невъзможност за отделянето й поради настъпила
амортизация и значително овехтяване на
изграждащите я елементи, описаните по- горе обекти следва да се приемат за
движими вещи, защитата на чието владение не попада в хипотезата на чл.75 от ГПК. Без значение в случая е обстоятелството, че ищецът плаща за тях данъци
като за недвижими имоти.
Искът по посочения законов текст следва да
бъде обаче уважен по отношение на всички полумасивни и масивни постройки в
имота, които са тухлен градеж, т. е. ответното дружество следва да бъде осъдено
да възстанови на ищеца фактическата власт върху тях. Изключение прави само
трафопоста, който според вещите лица се намира в имот извън онзи, в който е
въведено ответното дружество – купувач/ под №18 вж. скиците към тройната експертиза/.
Този обект не е отнет от фактическата
власт на ищеца.
Както вече бе посочено, претенциите по чл.76
от ЗС, заявени евентуално при отхвърляне на главните искове по чл.75 от ЗС
следва да бъдат счетени също за неоснователни по отношение на изброените
по-горе движими вещи, защото отнемането им не може да се квалифицира като
извършено по скрит начин или чрез насилие. В тази част решението на първата инстанция
също следва да бъде потвърдено като правилно, поради съвпадение на
окончателните правни изводи на двете съдилища.
При този изход от спора
искането на ищеца за присъждане на направените разноски пред първата инстанция
е частично основателно, предвид чл.78, ал.1 от ГПК. Той има право съответно на
уважената част от исковете му на разноски в размер на 2559,22лв., които следва
да се възложат само на ответника «Къмпинг Градина» ЕООД. Последният има право
на съответен дял от направените разноски съобразно отхвърлената част от
исковете по чл.78, ал.3 от ГПК- 5302 лв., дължими от ищеца. Дължимата на ответник
Т.К сума е присъдена вече с акта на първата инстанция.
Разноските на ищеца пред
БОС, които следва да му бъдат присъдени
са 1725,06лв. съобразно с уважената част от претенцията, за която жалбата е
била основателна.
За настоящото въззивно
производство не е внесена и дължимата от жалбоподателя пълна държавна такса,
която възлиза на общо 919,70лв., съобразно с имуществения интерес, определен от
представените по делото данъчни оценки на имотите, като се има предвид и
дължимата за обжалваната част от съдебното решение, имаща характер на
прекратително определение такса от 15лв.. От сумата е внесена част от
160,85лв., т.е. остава дължима за довнасяне такава от 758,85лв. в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на БОС от ищеца.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 1188 от 14.07.2015г. ,
постановено по гр.д.№4718 по описа на БРС за 2013г. в
частта , прекратяваща производството по делото по предявените искове с правно
основание чл. 75 от ЗС и евентуално по чл. 76 от ЗС от «Хелио Тур-с» АД, със
седалище и адрес на управление Созопол, к-г Каваци, ЕИК102004621, за защита на
отнето му владение срещу ответниците «Къмпинг Градина» ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. София, район
Средец, бул. «Княз Александър Батенберг»№1 и ЧСИ Тотко Колев, рег.№708,
с *** и адрес на кантора гр. Бургас, ул. «Александър Велики»№4, ет.1, върху едноетажен, метален санитарен комплекс№5 с площ от
115 квадратни метра и ВРЪЩА на същия
съд- друг състав делото за произнасяне по тези претенции по същество.
ОТМЕНЯ
горното съдебно решение и в частта,
отхвърляща претенциите по чл.75 от ЗС на
«Хелио- Тур-с» АД, със седалище и адрес на управление Созопол, к-г
Каваци, ЕИК102004621, против «Къмпинг Градина» ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, бул.
«Княз Александър Батенберг»№1, за защита и възстановяване на неправомерно отнетото
му владение досежно следните недвижими имоти: 1.сграда - апартамент с площ от
16кв.м.- едноетажна, полумасивна, построена през 1971г.,2. битова къща от 67кв.м., едноетажна, масивна, построена
през 1971г.,3. санитарен комплекс№2, с площ от 114 кв.м., едноетажен, масивен,
строен през 1988г., 4. санитарен комплекс№3 с площ от 84кв.м., едноетажен, масивен,строен
през 1985г., 5. административна сграда с площ от 102,5кв.м., едноетажна,
масивна, построена през 1968г. , както и в частта
за разноските, дължими на дружеството - ответник «Къмпинг Градина» над сумата
5302 лв. до присъдените с акта на РС 7200лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
«Къмпинг Градина» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Средец, бул. «Княз Александър
Батенберг» №1 ДА ВЪЗСТАНОВИ на «Хелио Тур-с» АД, със седалище и адрес на
управление Созопол, к-г Каваци, ЕИК102004621 неправомерно отнетото му ВЛАДЕНИЕ
върху изградените в бивш ПИ 81178.8.145
по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, с площ от 63192 кв.м., от който
понастоящем са обособени следните ПИ: 81178.8.193 с площ 49735 кв.м. НТП за
къмпинг, мотел, 81178.8.194 с площ от
1827 кв.м. и същия НТП, 81178.8.195 с площ от 2004 кв.м. и същия НТП и
81178.8.196 с площ 9591 кв.м. и същия начин на трайно ползване сгради, а
именно: 1.сграда -апартамент с площ от 16кв.м.- едноетажна, полумасивна,
построена през 1971г.,2. битова къща -67кв.м., едноетажна, масивна, построена
през 1971г.3. санитарен комплекс№2, с площ от 114 кв.м., едноетажен, масивен построен
през 1988г., 4. санитарен комплекс№3 с площ от 84кв.м., едноетажен, масивен, построен
през 1985г., 5. административна сграда с площ от 102,5кв.м., едноетажна,
масивна, построена през 1968г.
ПОТВЪРЖДАВА горното съдебно решение в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА
«Къмпинг Градина» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Средец, бул. «Княз Александър
Батенберг»№1 да заплати на «Хелио Тур-с» АД, със седалище и адрес на управление
Созопол, к-г Каваци, ЕИК102004621, съдебно –деловодни разноски за настоящото
въззивно производство в размер на 1725,06лв., а за това пред БРС - 2559,22лв.
ОСЪЖДА
«Хелио Тур-с» АД, със седалище и адрес на управление Созопол, к-г Каваци,
ЕИК102004621да заплати допълнителна държавна такса за воденето на настоящото
въззивно производство по в.гр.д.№1879 по описа на БОС за 2015г. в размер на
758,85лв. в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на БОС.
Решението
е окончателно, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: