О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
156
град Шумен, 23.04.2018 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:
Ралица Хаджииванова
Мирослав
Маринов
като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.ч.гр.д. № 112 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производство по реда на чл.250 във
връзка с чл.213 и сл. от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК.
Постъпила е частна жалба от С.М.Б.,
действащ чрез пълномощника си адв. Д.С. от ШАК, против определение №
160/02.03.2018 г. по ч.гр.д. № 16/2018 г. на НПРС, с което е оставена без
уважение молбата на молителя и частен жалбоподател с правно основание чл.250 ГПК /отм./, за спиране на изпълнението по изп.д. № 20179310400469 по описа на
ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие района на ШОС.
Жалбоподетелят излага, че атакуваното определение е незаконосъобразно и
постановено в противоречие с тълк.д. № 2/2013 г. на ВСК и практика по в.гр.д. №
148/2017 г. на ШОС. Предвид изложеното моли атакуваното определение да бъде
отменено. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
В срок по чл.276, ал.1 от ГПК
насрещната страна е депозирала отговор на частната жалба, в който не взема
конкретно становище по основателността на същата, моли съдът да съобрази всички
факти по делото и постанови справедлив акт.
Частната жалба е депозирана в срока за
обжалване на първоинстанционното определение, от надлежна страна. След като се
запозна с приложените по делото доказателства, съдът намира, че
първоинстанционното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Ч.гр.д. № 16/2018 на НПРС е образувано
по подадено от С.М.Б. възражение по чл.250, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с §2,
ал.9 от ГПК, с искане за спиране на изпълнението по изп. дело № 20179310400469
по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ с район на действие района на ШОС.
Приложена е покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист от 24.01.2001
г., издаден по гр.д. № 56/2001 г. на НПРС. Преди него, въз основа на същия
изпълнителен лист е било образувано и изп. дело № 488/2001 г. на ДСИ на СИС при
ШРС, прекратено впоследствие на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По
прекратеното изпълнително дело е била изпратена призовка за доброволно
изпълнение до длъжника С.М.Б., получена от него лично на 17.12.2001 г. Видно от
доказателствата по делото, Б. е депозирал молба с правно основание чл.250 ГПК
/отм./ пред ШРС, с искане за спиране на изп.д. № 488/2001 г. на ДСИ на СИС при
ШРС. По това възражение е налице произнасяне на съда с влязло в сила определение
на 30.09.2002 г. по ч.гр.д. № 82/2002 г. на ШРС, с което молбата е оставена без
уважение. Междувременно преди образуване на последното изп. дело №
20179310400469 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ с район на действие
ШОС, въз основа на същия изпълнителен лист са били образувани и други
изпълнителни дела. С атакуваното определение № 160/02.03.2018 г. по ч.гр.д. №
16/2018 г. на НПРС, молбата на длъжника с правно основание чл.250 ГПК /отм./ е е
оставена без уважение с мотива, че давността за събиране на вземането не е
изтекла.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на
чл.250, ал.1 от ГПК /отм./, в хипотезата на която попада настоящия случай,
длъжникът може в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно
изпълнение да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени
доказателства, че присъдената сума не се дължи. От данните по делото се
установява, че призовката за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на
17.12.2001 г. Длъжникът, при действието на ГПК /отм. / се е възползвал от
правото си да подаде възражение по чл.250 ГПК /отм./ и да иска спиране на
изпълнителното производство. Възражението е разгледано по същество и оставено
без уважение.
Правото на длъжника по чл.250 ГПК
/отм./ не е безусловно. То не възниква, ако в предходен период е имало друго
изпълнително дело по същия изпълнителен лист, по което е връчена призовка за
доброволно изпълнение и съответно е изтекъл срокът за предявяване на
възраженията или такива са били предявени и разгледани, какъвто е настоящият
случай. Получаването от длъжника на
последваща покана за доброволно изпълнение по образувано въз основа на същия
изпълнителен лист друго изпълнително дело е факт без правно значение , който не
променя началото на законоустановения срок, в който длъжникът може да упражни
правото си по чл.250, ал.1 от ГПК /отм./. В този смисъл и константната практика
на ВКС /опр. № 300/26.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2274/2013 г. на І ГО на ВКС; опр.
№ 627/19.08.2010 г. по ч.т.д. № 442/2009 г. на ІІ ТО ВКС; опр. № 212/01.04.2013
г. по ч.гр.д. № 17/2013 г. на ІІ ГО ВКС и др./ Следва да се посочи още, че
цитираната от жалбоподателя практика не касае настоящата хипотеза.
Следователно
настоящото възражение се явява процесуално недопустимо и
следва да се остави без разглеждане. Определението, с което е отхвърлена
молбата се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а образуваното
съдебно производство - прекратено.
С оглед изхода на делото разноски на
жалбоподателя не се присъждат.
Водим от горното,
Шуменският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА
Определение №160/02.03.2018
г. по ч.гр.д. № 16/2018 г. на НПРС.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
подаденото възражение от С.М.Б., вх. №34/03.01.2018 г. /п.кл. 30.12.2017 г./,
действащ чрез пълномощника си адв. Д.С. от ШАК, с правно основание чл.250 ГПК
/отм./, за спиране на изпълнението по изп. дело № 20179310400469 по описа на
ЧСИ Р.Р., с рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие района на ШОС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
делото.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Р. България – София в 7-дневен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.