Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево, 02.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в открито заседание на двадесети май през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мария Москова
При секретаря : Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 13/2020г. по
описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена
от М.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат П.С. и адвокат В.Б.,*** съдебен адрес за връчване на съобщения и
призовки: ***, против: ***, Булстат ***, с адрес: ***
Ищецът твърди, че от 1999г. работи в системата на МВР,
като през процесния период от 01.01,2017г. до 31.12.2019г. е назначен на длъжност:
„***, и е със статут на държавен служител съгласно Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Изпълнявайки посочената длъжност през процесния период е
полагал труд при органа по назначението на 12 часови смени по график. При
нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22:00 часа до 6:00 часа /8
часа на смяна/, като отработеното време се изчислява сумарно.
През процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е
полагал извънреден труд, получен след приравняване на положените часове нощен
труд на дневен такъв по коефициент 1,143 и отчитането му като извънреден по
часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на
основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Положеният от него нощен труд не е приравнен към дневен от органа по
назначението, получената разлика не е отчетена като извънреден труд и не му е
заплатена от органа по назначаването с дължимото се за извънреден труд
възнаграждение.
С оглед на така изложеното претендира и след направено
по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на иска, ищецът претендира ответната страна
да бъде осъдена да му заплати сумата 1793.17 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд от 252.25 часа, за периода 01.01.2017г.
до 31.12.2019г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен
такъв с коефициент 1.143 и отчитането на тази
часова разлика по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната
часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187,
ал. 6 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане, и на сумата в размер на 252.25
лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на
неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд от
01.01.2017г. до датата на завеждането на иска - 17.01.2020г., изчислена от 30
число на месеца следващ съответното тримесечие до 31.12.2019г. Претендира
разноски. Прави доказателствено искане за назначаване на ССЕ, вещото лице по
която да даде отговор на поставените от него въпроси.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът *** е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител.
Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна и като такава я оспорва както по основание, така и по
размер. Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение между него и
ищеца, като потвърждава, че през процесния период ищецът е заемал посочената
полицейска длъжност и че е през
това време е полагал труд на смени по график. Твърди, че положеният от ищеца труд е бил надлежно
начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за
отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 ч, времето на разположение и
положения труд по време на официални празници, както и че положеният труд е бил
заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалата към
процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. По
отношение на претенцията за преизчисляване на нощния труд по коефициент 1,143 счита,
че приложение намират разпоредбите на посочената по-горе наредба, която
действаща паралелно по време е Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и урежда по специален за системата на МВР начин заплащането
на нощния труд. Сочи, че в чл.3, ал.3 от предходната Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
и в чл . 3, ал. 3 от действащата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Излага, че съгласно правната норма, действаща в
системата на МВР за целия процесен период съотношението между дневен и нощен
труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е
както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд. В продължение на това разрешение на правоотношенията, възникващи
във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от министъра
заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017г.,
съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от
него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
В с.з. ищецът, редовно призован, се
представлява от адв.Б., която заявява, че поддържа исковата молба с направеното
изменение по отношение на размера на предявените искове и моли същата да бъде
уважена.
В с.з. ответната страна, редовно призована,
се представлява от ю.к.Д., която заявява,
че поддържа писмения отговор и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1
вр. чл. 176
вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3
и ал. 5, т. 2
вр. ал. 6 от ЗМВР
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото не се спори, че за
процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. ищецът е бил в служебни правоотношения с ответната страна, като е заемал длъжността
„*** - Бургас, както и че е полагал труд при 12-часови работни смени,
предварително определени с график за всеки месец.
По делото е назначена и изготвена
съдебно– счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице М.З. се установява, че в
периода от 01.01.2017г. до
31.12.2019г. ищецът е положил общо 1764
часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2016.25 часа
дневен труд. Съответно в заключението си вещото лице е посочило, че на ищеца не
са заплатени 252.25 часа извънреден труд, който е оценен на 1793.173 лева.
Съгласно чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е
работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово
възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото
разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.); Наредба
№ 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.
В тази връзка, съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
(в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.
Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от
същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер– с негова заповед. Същевременно нормата на
чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително
възнаграждение за извънреден труд.
Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица,
а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8- 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени,
работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената
нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да
полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г.
според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните
норми на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по- неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може
също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат, не
изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че "е възможно полагането на труд и през нощта между
22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период".
Съгласно чл. 140, ал. 1 КТ:
"Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа". Може да се
изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1. 143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук
и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа
експертиза, според което от 01.10.2017 год. до 31.12.2019 год. ищецът е положил
общо 1764 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1, 143 се равняват
на 2016.25 часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 252.25 часа, за които на
ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото
лице е в размер на 1793.17 лева и при липса на доказателства това допълнително
възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се
налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след
увеличението размер.
С оглед основателността на
претенцията за неизплатено месечно допълнително възнаграждение за извънреден
труд, на основание чл. 86 от ЗЗД
в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираната от ищеца сума в
размер на 252.25 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху
стойността на неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден
труд от 01.01.2017г. до датата на завеждането на иска -16.01.2020г., както и
законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването
на иска - 17.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него
разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 450.00 лева за
платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на
ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство
по делото е в рамките на размерите посочени по чл. 7, ал. 2, т. 2. В случая е
заплатена сумата от 450.00 лева, която съответства на разпоредбата на
Наредбата.
Предвид обстоятелството, че
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ЦРС дължимата държавна
такса за разглеждането на иск в размер на 81,82 лева, както и изплатеното
възнаграждение на вещото лице в размер
на 150.00 лева.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235
и чл. 236 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ***, Булстат ***, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 1793.17 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен нощен труд от 252.25 часа, за периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г.,
които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с
коефициент 1.143 и отчитането на тази часова разлика по часовата ставка за
извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното
възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, сумата в размер на 252.25 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2017г. до 17.01.2020г. и законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда -17.01.2020г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ***, Булстат ***, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
450.00 лева, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***, Булстат ***, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Царево сумата в размер на 150.00 лева за изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата в размер на 81.82
лева, представляваща държавна такса
за образуване на делото на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Бургас, считано от датата на обявяването му
- 02.06.2020г.
Районен
съдия: