РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Нови пазар, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Галина Ал. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20243620101358 по описа за 2024 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК искове.
Настоящото производство е стартирано по предявена искова молба, с са
предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал.1 от ГПК от
„Кредит Асист” ЕООД срещу ответника Б. Ш. И., от с. Р., за установяване
съществуването на вземанията по издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г., по
ч.гр.д. № *** г. на НПРС, срещу ответника, както следва:
1. Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 7 823,09
лева – остатъчна главница по Договор за лизинг № *** от ***г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда (***г.);
2. Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 4080,99 лева
– договорна лихва за периода от: ***г. до ***г.;
3. Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 1870,67 лева
– лихва за забава за периода от: ***г. до ***г.;
4. Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 909,77 лева
– неплатени застраховки, за периода от: ***г. до ***г.;
5. Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 20,01 лева –
неплатена глоба от КАТ, за периода: от ***г. до ***г.;
1
6. Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 1200 лева –
неплатена такса за прибиране на автомобил, за периода от: ***г. до ***г.;
7. Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 374 лева –
неплатени разноски за уведомяване, за периода от: ***г. до ***г.
Предявени са общо 7 бр. установителни иска по чл. 415 ГПК.
Исковете са предявени спрямо ответника, който е редовно и лично уведомен за
издадената заповед за изпълнение, като в едномесечния срок по чл. 412, т. 8 от ГПК,
същият е подал възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК. Във възражението е
записано, че длъжникът бил платил общо 30000 лева по договора за лизинг. Съдът е
дал указания на заявителя „Кредит Асист” ЕООД, че може да предяви иск за
вземането си, тъй като длъжникът е възразил срещу вземането в законоустановения
срок.
Ищецът „Кредит Асист” ЕООД, в исковата си молба, сочи, че между него и Б.
Ш. И. е бил сключен Договор за лизинг № *** от ***г., по силата на който ищцовото
дружество се е задължило да придобие лизинговата вещ – лек автомобил „***“, модел
„***“, с рама № ***, с peг. № ***, за сумата от 21 500 лева и да предостави същата за
временно възмездно ползване на ответника, до изтичане на срока на договора за
лизинг. „Кредит Асист” ЕООД изпълнило задължението си и лизинговата вещ е била
предадена на Б. Ш. И. от лизингодателя „Кредит Асист“ ЕООД на ***г. Срокът на
договора за лизинг е 24 месеца, считано от датата на приемане на лизинговата вещ.
Лизинговата вещ е била придобита от лизингодателя на ***г., а сумата на
финансиране, в размер на 21 500 лева, е усвоена със заплащането на пълната цена за
придобиване на лизинговата вещ от Лизингодателя на доставчика, което е станало на
***г.
Ищецът сочи, че в погасителния план, неразделна част от договора за финансов
лизинг, подробно били обособени: датата на всяка вноска, както и размерът на всяка
вноска за главица и лихва, изразено в евро и за левове. Б. Ш. И. следвало да заплаща
лизинговите вноски по банков път. В Договора бил уговорен фиксиран ГЛП в размер
на 30% , за времето на ползване на предоставения лизинг, който лизингополучателят
дължи на дружеството, а уговореният ГПР е в размер на 31,31 %. С подписването на
договора, ответникът изрично е заявил, че желае да сключи доброволни застраховка
„Автокаско“ през целия срок на Договора за лизинг. В чл. 5 от Договора,
Лизингополучателят се задължава, за своя сметка, но в полза на Лизингодателя, да
поддържа през цялото време на действие на договора имуществена застраховка -
„Автокаско“, покриваща пълната действителна стойност на Лизинговата вещ, както и
застраховка „Гражданска отговорност“.
В исковата молба се сочи, че съгласно уговореното в чл. 1, ал. 8 от Договора за
лизинг, е съставен приемо-предавателен протокол от ***г., представляващ Приложение
2
Б, към Договор за лизинг №***/***г., като с подписването му, лизингополучателят
потвърждава, че лекият автомобил, напълно отговаря, на нуждите и изискванията му и
приема лизинговата вещ. Лизинговата вещ била приета без никакви отклонения или
недостатъци и отговаря на всички изисквания на лизингополучателя.
Съгласно чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 8, ал. 1 от договора, във всеки случай на
неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, лизингодателят има право на
обезщетение за забава в размер на 10 % (десет процента) на годишна база върху
забавената сума. За периода от ***г. до ***г., обезщетението за забава е в размер на 1
870,67 лв.
В исковата молба е записано, че с подписването на договора, ответникът
изрично бил заявил, че желае да сключи доброволно застраховка „Автокаско“ през
целия срок на Договора за лизинг. В чл. 5 от Договора било уговорено, че
лизингополучателят се задължава, за своя сметка, но в полза на лизингодателя, да
поддържа през цялото време на действие на договора имуществена застраховка –
„Автокаско“, покриваща пълната действителна стойност на лизинговата вещ, както и
застраховка „Гражданска отговорност“. Според уговореното в чл. 5, ал. 5 с подписване
на договора, лизингополучателят упълномощил и овластил лизингодателя за целия
срок на договора, да заплаща от името и за сметка на лизингополучателя
застрахователни премии по първоначални или подновени застрахователни полици.
Ищецът сочи, че към момента на подаване на исковата молба – незаплатените от
кредитополучателя застраховки, за периода от ***г. до ***. са в общ размер на 909,77
лв.
Ищецът твърди, че с покана-уведомление, връчена на ***г. на ответника, чрез
ЧСИ Д.З., с per. №*** при КЧСИ, същият бил уведомен за предсрочно прекратяване на
Договора за лизинг, поради неизпълнение на договорни задължения. Поканата била
получена от С.М.М., майка на лизингополучателя. Ответникът бил поканен да заплати
незаплатените до момента на прекратяването на Договора суми. В предоставения му
14-дневен срок от получаване на поканата ответникът не бил заплатил дължимите
суми. Изтъква, че за връчване на поканата за доброволно изпълнение от страна на
„Кредит Асист“ ООД били направени разноски в общ размер на 374 лв. Разноските за
връчване и изготвяне на поканата били дължими от лизингополучателя, съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 2 от Договор за лизинг №***/***г. и чл. 309а, ал. 1 от Търговския закон.
Ищецът твърди, че на 22.05.2023г., ищцовото дружество е заплатило Глоба от
КАТ, която е наложена на ответника Б. Ш. И., за извършено от него нарушение на
закона за движение по пътищата, в размер на 20,01 лв.
Ищецът посочва още, че поради неизпълнение на договорните задължения от
страна на лизингополучателя, ответник по настоящото производство, били натрупани
редица разноски и задължения – по уведомяване на същия за прекратяване действието
3
на Договор за лизинг 968/***г., на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от същия, както и по
възстановяване владението на лизинговата вещ, в полза на лизингодателя – ищец, в
размер на 1200 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът твърди, че към датата на прекратяване на договора за лизинг,
ответникът е имал неплатени задължения с настъпил падеж в общ размер на 7 823,09
лева – представляващи остатъчна главница по Договора, подробно описани в исковата
молба, както и непогасена договорна лихва, начислена по неплатените лизингови
вноски с настъпил падеж, в общ размер на 4080,99 лева.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на заявлението длъжникът не е
погасил описаните задължения.
Тъй като описаните задължения не са погасени в съответните срокове от страна
на ищеца било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на основание, на което е образувано ч.гр.д. № ***г., на Районен съд гр. Н., по
което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му лично. По
делото е входирано възражение, от длъжника Б. Ш. И., във връзка с което съдът е дал
указания за предявяване на установителен иск съгласно чл. 415, ал. 4, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК, с Определение № ***г., по ч.гр.д. ***г. по описа на PC Н., получено
от заявителя на ***г.
Предвид на горното, ищецът, моли съда да постанови решение, с което да
признае спрямо ответника – съществуването на всяко от присъдените по заповедта
вземания. Претендират се разноски, направени в заповедното и в настоящото
производство.
От ответната страна Б. Ш. И., в законоустановения срок, е постъпил писмен
отговор по иска.
Ответникът твърди, че искът е процесуално допустим, но разгледан по същество
е напълно неоснователен.
Ответникът сочи, че Договор за лизинг № *** от ***г. е изцяло нищожен и като
такъв сключен с неравноправни клаузи, то същият се явява противен на закона и на
добрите нрави и в нарушение на добрите нрави. Ответникът твърди, че има множество
неравноправни клаузи по Договора, като например лихвеният процент по главницата,
размерът на ГЛП, на ГПР, таксата по управление на кредита. Ответникът твърди, че по
лизинговата вещ е бил налице скрит недостатък, който същият следвало да отстрани за
своя сметка. Ответникът сочи, че за наличието на скрити недостатъци –
лизингодателят е знаел, но е скрил това, което представлявало договорно нарушение
от страна на последния. Неравноправни били клаузите, според които цялата
отговорност при погиване или повреждане на вещта била в тежест на
лизингополучателя.
4
Ответникът твърди, че бил изпратил до ищеца (лизингодател по процесния
Договор) писмено изявление, за това, че прекратява договора едностранно, поради
неизпълнение на договорни задължения – от страна на ищеца лизингодател.
В Договор не било уговорено кога и по какъв начин щяла да се прехвърли
собствеността на лизинговата вещ. По този начин клиентът се лишавал и от
възможността да стане собственик.
С оглед на гореизложеното, ответникът счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени изцяло като абсолютно недействителни и договора да бъде обявен за
нищожен. Претендират се разноски, направени в настоящото производство.
По делото са били насрочени три открити заседания, като в първото, насрочено
за ***г. не е даден ход на делото, по смисъла на чл. 142, ал. 2 от ГПК. Проведено е
първо заседание на ***г., в което проекто-докладът по делото е приет за окончателен,
било е изслушано ВЛ, по допусната съдебно-счетоводна експертиза, като в резултат –
заключението на ВЛ е било прието по делото, обсъдени са представените от страните
доказателства и доказателствени искания. В първото проведено заседание, страните не
са се явили, а са изпратили молби, съдържащи и становища по ход на делото. Делото е
било отложено и насрочено за ***г., тъй като на ответната страна са дадени указания,
във връзка с направени док. искания, които не са били изпълнени, съотв. съдът не е
допуснал исканията, а делото е обявено за решаване. В съдебното заседание се е явил
упълномощен пр. представител на ответника – адв. П.Н., от *АК, оспорва изцяло
исковете, поддържа изцяло ОИМ, с възраженията наведени по него, оспорва и
действителността на договора за лизинг, направено е искане за присъждане на
разноски, извън посоченото в ОИМ – твърди, че ответникът бил платил сумата в общ
размер на 10000 лева по процесния договор за лизинг, но в офиса на друг търговец
„***“. Във второто съдебно заседание – ищецът не се е явил, не е изпратил и
представител, изпратил е молба-становище по ход на делото и по същество, като
препраща и към предходно представено становище, с които поддържа иска, оспорва
възраженията на ответника за недействителност на процесния договор, представен е и
списък с разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
*** г., по което е издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г., с която ответникът, е
задължен да плати на ищеца, следните суми:
сумата 7823,09 лева (седем хиляди осемстотин двадесет и три лева и 09
5
стотинки), представляваща главница за период от *** г. до изплащане на вземането,
ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, сумата 4080,99
лева (четири хиляди и осемдесет лева и 99 стотинки), представляваща договорна
лихва за период от *** г. до *** г., сумата 1870,67 лева (хиляда осемстотин и
седемдесет лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от *** г.
до *** г., сумата 1200,00 лева (хиляда и двеста лева), представляваща такса за период
от *** г. до *** г., сумата 909,77 лева (деветстотин и девет лева и 77 стотинки),
представляваща друго допълнително вземане за период от *** г. до *** г., 20,01лева
(двадесет лева и 01 стотинка), представляваща друг вид вземане за незаплатена глоба
към кат, за нарушение, извършено от лизингополучателя за период от *** г. до *** г.,
сумата 374,00 лева (триста седемдесет и четири лева), представляваща такса за период
от *** г. до *** г., както и държавна такса в размер на 325,57 лева (триста двадесет и
пет лева и 57 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 1143,93 лева (хиляда
сто четиридесет и три лева и 93 стотинки).
Длъжникът, отв. в наст. производство, е подал възражение по смисъла на чл. 414
от ГПК, в което твърди, че е платил общо 30000 лева по договора за лизинг. Съдът е
дал указания на заявителя „Кредит Асист” ЕООД, че може да предяви иск за
вземането си, тъй като длъжникът е възразил срещу вземането в законоустановения
срок, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за установяване на
съществуването им.
Няма спор между страните, а и от представените по настоящето дело
доказателства се установява, че ответникът по делото – Б. Ш. И., е сключил Договор
за лизинг № *** от ***г., ведно с приложенията по него, представляващи неразделна
част от същия (л. 11-23 от делото), със „Кредит Асист“ ООД – клон П., ЕИК
2046733980016. Съгласно Договор за лизинг № *** от ***г., лизингодателят „Кредит
Асист” се задължил да придобие, определена от клиента (лизингополучателят Б. Ш.
И.) лизинговата вещ, от посочен от последния – доставчик. Лизинговата вещ
представлява лек автомобил „***“, модел „***“, с рама № ***, като цената срещу,
която е придобит е 21 500 лева. Всички условия по придобиването са договорени от
самия лизингополучател, с доставчика. Договорено е между страните, че собственик
на автомобила е лизингодателя „Кредит Асист”, а лизинговата вещ е предоставена в
държане и ползване на лизингополучател Б. Ш. И., за временно възмездно ползване на
ответника, до изтичане на срока на договора за лизинг. Договорено е, че всички
рискове от погиване и повреждане на автомобила са изцяло в тежест на Б. Ш. И., а
претенции за недостатъци на автомобила последният е длъжен да предявява само
спрямо към доставчика, в случая дружеството продавач – „***“ ООД, ЕИК ***, от
което лизингодателя е закупил лизинговата вещ. Договорено е, че клиентът следва да
полага грижа на добър стопанин за автомобила, да заплаща ремонти и прегледи по
същия, че е отговорен за щети, произтичащи от неспазването на тези задължения,
6
уговорено е също, че невъзможността да се ползва лизинговата вещ – не е основание
за неплащане на лизинговите вноски.
В чл. 1, ал. 8 от Договора е записано, че лизинговата вещ се приема от
лизингополучателя, след оглед и ако не бъдат открити недостатъци от същия или
негов представител, то страните подписват двустранен приемо-предавателн протокол.
Такъв протокол е представен и по делото – Приложение Б към процесния Договор,
също подписано на ***г.
В чл. 2, ал. 9 от Договора е записано, че всички разходи, направени във вр. със
скл. на Договора, възникнали по време на действието на договора – се заплащат от
клиента (лизингополучателят Б. Ш. И.), както и всички такси и комисионни за
обслужване/услуги, начислявани от лизингодателя, съобразно с актуална Тарифа за
таксите и комисионните на последния.
Съгласно чл. 4, ал. 7 от Договора за лизинг лизингополучателят е длъжен да
заплаща всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи от или свързани с
Договора за лизинг, като се задължава надлежно и своевременно да заплаща за своя
сметка всички разходи, такси и разноски за използване и поддръжка на лизинговата
вещ, които не са пряко свързани Договора.
Между страните е уговорено, че във всеки случай на неизпълнение на
задълженията на лизингополучателя, лизингодателят има право на обезщетение за
забава в размер на 10 % (десет процента) на годишна база върху забавената сума.
В чл. 5 от Договора е уговорено, че лизингополучателят се задължава, за своя
сметка, но в полза на лизингодателя, да поддържа през цялото време на действие на
договора имуществена застраховка – „Автокаско“, покриваща пълната действителна
стойност на лизинговата вещ, както и застраховка „Гражданска отговорност“. Според
уговореното в чл. 5, ал. 5 с подписване на договора, лизингополучателят овластява
лизингодателя за целия срок на договора, да заплаща от името и за сметка на
лизингополучателя застрахователни премии по първоначални или подновени
застрахователни полици.
В чл. 9 от Договора е уговорено между страните, че в случай на предсрочно
прекратяване на същия, поради неизпълнение от страна на лизингополучателя, то
последният е длъжен да върне лизинговата вещ в 3д. срок от прекратяването. В същия
чл. е уговорено, че ако лизингополучателят не върне автомобила в срока – „Кредит
Асист“ има право да обяви вещта за открадната, както и да възложи на трети лица да
установят местонахождението й и да я възстановят във владение на лизингодателя –
собственик.
Видно от представения Договор за покупко-продажба на МПС от ***г., сключен
между „***“ ООД, ЕИК *** и „Кредит Асист“ ООД – клон П., ЕИК 2046733980016 (л.
25 от делото), последният е изпълнил договорното си задължение да придобие МПС-
7
то от доставчик, посочен от лизингополучателя. Съгласно Приложение Б към
процесния Договор (л. 20 от делото), също подписано на ***г., лизингополучателя –
отв. в наст. производство, се установява, че лизинговата вещ е предадена във
фактическа власт на лизингополучателя – ответник и е приета без да са открити
недостатъци по нея. В срока за отговор на исковата молба истинността на посочения
частен документ не е оспорена, поради което следва да се приеме, че изявлението за
получаване на лизинговия автомобил изхожда от ответника. В този смисъл –
неоснователно е релевираното в отговора на исковата молба възражение, че ищецът не
е изпълнил задълженията си по Договора за лизинг и е предал на ответника повреден
автомобил.
Срокът на договора за лизинг е 24 месеца, считано от датата на приемане на
лизинговата вещ – ***г. Лизинговата вещ е била придобита от лизингодателя на ***г.,
а сумата на финансиране (21 500 лева) е усвоена със заплащането на пълната цена за
придобиване на лизинговата вещ от Лизингодателя на доставчика, което е станало на
***г., видно от представеното платежно нареждане, направено от „Кредит Асист“, в
полза на „***“ ООД (л. 27 от делото).
В погасителния план, неразделна част от договора за финансов лизинг,
подробно са описани датата на всяка вноска, както и размерът на всяка вноска за
главица и лихва, изразено в евро и за левове. Сумата за финансиране по Договора е в
размер на 21500лв., който ответникът да върне на 24 месечни вноски с различен: 23
вноски в размер всяка по 1202,13 лева и една изравнителна в размер на 1201,99 лева,
за срок до 15.12.2024г.
Съгласно посоченото в договора, между страните е уговорен ГЛП в размер на
30 % и ГПР от 31,31 %.
Посочена е общата сума на дължимите по договора парични суми в размер на
28 850,98 лв.
Във връзка с горното, следва да се посочи, че по отношение на договора за
лизинг, сключен с ответника, в качеството му на физическо лице, доколкото по
делото не се твърди или доказва автомобилът да е бил предназначен за извършване
на търговска или професионална дейност, или във връзка с упражняване на търговска
или професионална дейност от лизингополучателя, то последният има качеството
„потребител“ по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т. 1 от ЗЗП.
Съдът намира, че е приложим Закона за потребителския кредит, съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК, предвид което същият следва да съдържа
реквизитите, предвидени в този закон.
Между страните не се спори, че е налице неизпълнение на договорни
задължения от страна на ответника.
8
Лизингодателя е упражнил договорното си право по смисъла на чл. 4, ал. 4, вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Договора, относно прекратяване на същия. Видно от покана-
уведомление, връчена на ***г. на ответника, чрез ЧСИ Д.З., с рег. №*** при КЧСИ,
същият е уведомен за предсрочно прекратяване на Договора за лизинг, поради
неизпълнение на договорни задължения. Следователно процесният Договор за лизинг е
бил прекратен, считано от ***г. Поканата е получена от С.М.М., майка на
лизингополучателя. Ответникът е поканен да заплати незаплатените до момента на
прекратяването на Договора суми, както следва: дължими 10 падежирали лизингови
вноски за главница, в общ размер на 7823,09лв., дължими 10 падежирали лизингови
вноски за договорна лихва, в общ размер на 4080,99лв., обезщетение за забава в
размер на 1870,67 лв., застраховки в размер на 909,77 лв., незаплатени глоби в размер
на 20,01 лв., такса за прибиране на автомобил в размер на 1800 лв., разходи по
изготвяне на поканата в размер на 200 лв. В предоставения му 14-дневен срок от
получаване на поканата ответникът не бил заплатил дължимите суми. Плащанията по
договорни задължения, за които е бил поканен ответника, са останали непогасени.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че предоставената
сума от лизингодателя за закупуване на лизинговия автомобил е в размер на 21500
лева, представляваща финансова стойност на договора. Съгласно отбелязаното в
експертизата – от лизингополучателя са направени плащания, с които са напълно
погасени първите две лизингови вноски и частично плащане по третата лизингова
вноска, съгласно погасителния план, счетоводно разнесени както следва: 1345,88 лева
– погасени главници и 1175,69 лева – погасени лихви, в общ размер на 2 521,57 лева.
Частичното плащане по трета лизингова вноска е в размер на 117,25 лева, с което е
частично погасена лихва за просрочие. Вещото лице е отбелязало, че
лизингополучателят е изпаднал в забава още за първата лизингова вноска, падежирала
на 15.01.2023г., тъй като първото плащане по лизинга е направено на ***г. Последното
плащане по лизинговия договор е било извършено на ***г. В заключението е подробно
описано как плащанията са разнесени счетоводно от лизингодателя. Видно от
заключението на ВЛ, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, в съда,
размерът на незаплатеното задължение на лизингополучателя за главница е в размер
на 7823,09 лева, за договорна лихва е в размер на 4080,93 лева, а за мораторна лихва е
в размер на 1870,67 лева. ВЛ е посочило и други задължения в тежест на
лизингополучателя, както следва: за неплатени застрахователни полици, в общ размер
на 909,77 лева, за неплатени задължения по уведомяване в размер на 374 лева, платени
на ЧСИ Д.З., рег. №*** на КЧСИ, за връчване на покана за доброволно изпълнение на
Б. И., за неплатени такси за прибиране на автомобил в размер на 1200 лева.
Извън срока за отговор, с допълнителна молба по делото, е наведено твърдение
от ответника, че е платил лизингови вноски по договора, в общ размер на 10 000 лева,
9
от които 3000 лева по банков път на лизингодателя, а останалите 7000 лева „на ръка“,
дадени срещу разписка, на лице на име „***“, собственик на фирма „***“, гр. К..
Отделно от това, още с възражението по чл. 414 от ГПК, подадено срещу Заповедта за
изпълнение, длъжникът – ответник в наст. производство е записал, че е платил на
лизинговата къща „Кредит Асист“ сумата в общ размер от 30 000 лева. Твърденията на
ответника са останали недоказани, като единствено, съгласно заключението на ВЛ по
ССЕ, е установено наличието на погасяване по първите две вноски по лизинга.
Недоказани са останали твърденията на ответника, че е изпратил покана до
ищеца, с която го уведомява за недостатъци по лизинговата вещ, че е извършвал
ремонти по същата, както и предложението му за разсрочване на задълженията по
Договора. Не бе доказано по делото – наличието на писмено изявление, изходящо от
лизингополучателя ответник, за това, че прекратява договора едностранно, поради
неизпълнение на договорни задължения – от страна на ищеца лизингодател.
Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така
както са присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка
дали договорът за лизинг отговаря на изискванията на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
приложими съгл. чл. 24 ЗПК.
Това следва и от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда
служебното извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в
договорите с потребителите.
Относно действителността на сключения договор за лизинг и по
възраженията за недействителност на ответната страна, направени с ОИМ,
съдът установи следното:
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, относимо и към процесния Договор за лизинг. Договорът за лизинг,
съдържа изискуемите по чл. 11, ал.1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗПК данни.
Недействителност би била налице, ако не е спазена формата на договора, както и ако
се наблюдава едностранна промяна на общия разход по кредита; ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му; условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски; погасителният план.
В случая в договора е посочен лихвеният процент, същия съдържа и годишния
10
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, посочена е
и общо дължимата сума по договора. Представен е и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, както и съответно да получи при поискване, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания.
Ответната страна, с отговора на исковата молба, е навела твърдения за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, по отношение на почти
всички договорки, съдържащи се в Част III на Договора и моли съда да прогласи
нищожността на договора за паричен заем.
В чл. 1, от Договора е записано и прието между страните, че лизинговата вещ се
придобива от „Кредит Асист“ – от доставчик, посочен от самия лизингополучател,
както и че последния сам е договарял условията по отношение на продажбата, както
предвижда и чл. 342, ал. 2 от ТЗ. В разпоредбите на чл. 1 е договорена и
отговорността, по отношение на рисковете. Договорено е между страните, че
лизинговата вещ се приема от лизингополучателя, след оглед и ако не бъдат открити
недостатъци от същия или негов представител, то страните подписват двустранен
приемо-предавателн протокол. Такъв протокол е представен и по делото – Приложение
Б към процесния Договор, също подписано на ***г. Що се отнася до рисковете от
погиване и повреда по лизинговата вещ, съдът не споделя твърденията на ответника,
че „прехвърлената“ отговорност – в негова тежест въвежда неравноправие, тъй като
разпоредбата на чл. 343 от ТЗ е вменила такава отговорност именно на
лизингополучателя.
Сходно е твърдението на ответника за неравноправие на чл. 2 – 8 от договора –
тъй като лизинговата вещ имала скрити недостатъци. Съдът счита, че клаузите по чл. 2
– 8 от договора не са неравноправни, отново – доколкото разпоредбата на чл. 342, ал. 2
от ТЗ установява, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я
предостави за ползване срещу възнаграждение. Още повече, че лизинговата вещ е
приета от лизингополучателя. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 345, ал.
2 от ТЗ, съгласно която разноските по поддържане на вещта са за сметка на
лизингополучателя.
Съдът не споделя твърдението на ответника, че липсва ясно, относно
прехвърлянето на собствеността на лизинговата вещ. Видно от съдържанието на чл. 6,
ал. 1 от Договора, лизингодателя е длъжен да прехвърли собствеността на лизинговия
автомобил – когато са заплатени всички вноски, описани в погасителния план и
остатъчната стойност, както и всички други плащания, дължими към него.
В резултат на цялостната проверка на сключения между страните договор, съдът
11
прави извод, че не са констатирани нарушения и на разпоредбите на чл. 143 – 148 от
ЗЗП. При това положение, съдът намира за неоснователни възраженията на ответната
страна за недействителност на договора съгласно чл. 22 и 24 от ЗПК. Договорът за
лизинг не противоречи на закона и морала.
В резултат на горното, съдът приема, че сключеният между страните по делото
Договор за лизинг № *** от ***г., е действителен.
Относно иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 7823,09 лева –
остатъчна главница по Договор за лизинг № *** от ***г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда (***г.):
Съгласно установеното по делото, доколкото в тежест на ответника е да
представи доказателства за извършените от него пълно или частично плащане на
дължимото по Договор за лизинг № *** от ***г., съдът приема, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора за изплащане на лизингови вноски за главница
в размер на 7823,09 лв.
Претендираната от заявителя сума е за 10 падежирали лизингови вноски за
главница от ***г. до ***г. Като се има предвид, че са погасени първите две вноски по
лизинга, претенцията на ищеца обхваща падежирали лизингови вноски от вноска № 3
до вноска № 12, включително, в общ размер на 7823,09 лева. Същото се установява и
от заключението на ВЛ.
В договора са включени конкретни условия относно изпълнението на
задължение на лизингополучателя за погасяване на задължението. Съгласно
посоченото в чл. 4, ал. 7 от договора – лизингодателя е длъжен да заплаща в срок
всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи от или свързани с договора
за лизинг, както и всички други разходи, такси и разноски за използването и
поддръжката на лизинговата вещ, свързани с договора. В част II на договора е
посочена банковата сметка на лизингодателя, по която следва да се заплащат
лизинговите вноски. Същият извод следва и от чл. 2 на Договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответника, в качеството
си на лизингополучател не е извършил коректно плащания по договора. Последното
плащане по договора е извършено на ***г.
Предвид на горното, съдът приема, че в действителност вземането на ищеца за
сумата от 7823,09 лв. – съществува.
Относно исковете по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 4080,99 лева –
договорна лихва за периода от: ***г. до ***г. и по чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
сумата от 1870,67 лева – лихва за забава за периода от: ***г. до ***г.:
12
Съдът е приел, че Договор за лизинг № *** от ***г., е действителен, както и че е
налице неизпълнение на договорни задължения, вменени в тежест на ответника.
Претендираната от заявителя сума е за 10 падежирали лизингови вноски за
договорна лихва от ***г. до ***г. Като се има предвид, че са погасени първите две
вноски по лизинга, претенцията на ищеца обхваща падежирали лизингови вноски за
договорна лихва от вноска № 3 до вноска № 12, включително, в общ размер на 4080,99
лева. Същото се установява и от заключението на ВЛ, но до размер от 4080,93 лева.
С оглед неизпълнението на договорни задължения от страна на ответника, бе
доказано по основание вземането, претендирано за обезщетение за забава, а съгласно
заключението на ВЛ, съдът счита, че вземането е доказано и по размер, а именно
1870,67 лева.
Предвид на горното, съдът приема, че в действителност вземанията на ищеца за
сумите от 4080,93 лв. и 1870,67 лева – съществуват. Следва да се отхвърли частично
претенцията на ищеца за сумата над 4080,93 лв., до размера от 4080,99 лв.
Относно исковете по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 909,77 лева –
неплатени застраховки, за периода от: ***г. до ***г.; по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79
ЗЗД за сумата от 20,01 лева – неплатена глоба от КАТ, за периода: от ***г. до
***г.; по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 1200 лева – неплатена такса за
прибиране на автомобил, за периода от: ***г. до ***г. и по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79
ЗЗД за сумата от 374 лева – неплатени разноски за уведомяване, за периода от:
***г. до ***г.:
Съгласно чл. 2, ал. 9 и чл. 5, ал. 4 от договора, лизингополучателят дължи
заплащане или възстановяване на всички такси, данъци, налози, глоби и други разходи
във връзка с договора, възникнали по време на действието на същия; такси и
комисионни за обслужване и/или услуги начислявани по нарочна тарифа на
лизингодателя (приложение В към договора), както и задължения по застраховки „ГО“
и „Автокаско“. Предвид нормата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ,
съдът счита, че такива задължения в действителност са платими от лизингополучателя
ответник. По делото, обаче, липсват доказателства относно извършени такива
плащания от страна на лизингодателя. Представени са застрахователни полици за
задължителна застраховка „ГО“ и полица за „Автокаско“ (л. 28 и 29 по делото),
представена е и Тарифа за такси, събирани от „Кредит Асист“ (л. 20 по делото), но не
са представени никакви платежни документи, от които валидно да се направи
заключение, че такива плащания са извършени в действителност от лизингодателя.
Макар да са описани в заключението на ВЛ, съдът не е длъжен да възприема
заключението на ВЛ. Прави впечатление, че в т. 2,3,4 и 5 от заключителната част на
ССЕ са направени много подробни таблици, от които е видно какви задължения са
13
останали непогасени по договора – за главница и лихви, как са разнесени плащанията,
направени от ответника, на кои дати са правени плащания, по какъв начин и т.н. В
точка 6 от заключителната част на ССЕ са отбелязани само размерите на претенциите
за застраховки, глоба, такса за репатрак, разноски по уведомяване на ответника, но не е
посочено от какви финансови документи, които да са осчетоводени от лизингодателя,
произхождат вземанията.
Що се отнася до сумата от 20,01 лева, претендирана за неплатена глоба от КАТ,
по делото не бяха представени доказателства, от които да е видно, че платените 20,00
лева, съгласно платежно нареждане (л. 37 по делото) са относими към фиш, издаден за
нарушение извършено именно от ответника, при ползване на лизинговата вещ.
Сумата от 374 лева включва следите компоненти – 200 лева, представляващи
такса за изпращане на покана, съгласно т. 12 от Тарифа за такси, събирани от „Кредит
Асист“ (л. 20 по делото) и 174 лева, представляващи разноски, заплатени на ЧСИ Д.З.,
рег. №*** на КЧСИ.
Както бе споменато и по-горе, съгласно чл. 2, ал. 9 от договора,
лизингополучателят дължи заплащане или възстановяване на всички такси, данъци,
налози, глоби и други разходи във връзка с договора, възникнали по време на
действието на същия, както и такси и комисионни за обслужване и/или услуги
начислявани по нарочна тарифа на лизингодателя. Предвид нормата на чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД, във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ, съдът счита, че такива задължения в действителност
са платими от лизингополучателя ответник. По делото, обаче, липсват доказателства
относно извършени такива плащания от страна на лизингодателя. Представена е
Тарифа за такси, събирани от „Кредит Асист“ (л. 20 по делото), но от нея се
установява единствено какъв е размерът на таксата за изпращане на покана, но не и че
такъв разход е действително направен. Ищецът е представил платежно нареждане (л.
36 по делото), от което е видно, че от него са преведени 174 лева, в полза на ЧСИ Д.З.,
рег. №*** на КЧСИ, по фактура № 2-67170/***г., но не става ясно дали точно тази
фактура несъмнено е издадена за услуга, относима към процесния договор.
Следователно, съдът счита, че исковете на ищеца по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД за признаване на съществуването на вземанията за сумите от 909,77 лева –
неплатени застраховки, за периода от: ***г. до ***г., за сумата от 20,01 лева –
неплатена глоба от КАТ, за периода: от ***г. до ***г., за сумата от 1200 лева –
неплатена такса за прибиране на автомобил, за периода от: ***г. до ***г. и за сумата
от 374 лева – неплатени разноски за уведомяване, за периода от: ***г. до ***г., следва
да се отхвърлят, като недоказани.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
14
Относно разноските в исковото производство.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно,
представени по делото списък, по смисъла на чл. 80 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените разноски за държавни такси, заплатено възнаграждение за
вещо лице, както и възнаграждение по договорен хонорар за адвокат, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези по
заповедното производство. В списъка с разноски по чл. 80 от ГПК, са включени
следните суми, за наст. производство: 1) ДТ по образуваното дело, в размер на 473,42
лева; 2) възнаграждение за адв. хонорар, в размер на 1865,07 лева и 3) депозит за
възнаграждение за ВЛ, по изготвена СИЕ, в размер на 200 лева. Разноските, включени
в списъка по чл. 80 от ГПК, за наст. производство са в общ размер на 2538,49 лева.
В производството по настоящото дело, ищецът се е представлявал от адв. Й. Й.,
от САК, което е удостоверено с пълномощно от ищеца за процесуалния представител
(л.6). По делото е представен раков договор за сътрудничество, от който са видни
размерът на договореното адв. възнаграждение и методът на плащане на същото,
представено е и платежно нареждане от ищеца – за заплатен адв. хонорар.
По разноските, направени за заплащане на ДТ и за депозит за възнаграждение
на ВЛ, по делото са представени доказателства, от които е видно, че същите
действително са сторени от ищеца.
Ответникът също е направил разноски по делото, за които се сочат
доказателства, а именно: 3,80 лева, представляващи заплатени ДТ за служебно
изготвяне на преписи от книжа по делото и 1 004,25 лева за адвокатско
възнаграждение.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално
на уважената част от исковите претенции, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от
ГПК.
От предявените искове в общ размер на 16 278,53 лв., уважени са тези в общ
размер на 13 774,69 лв.
Пропорционално на уважените от съда искове и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по исковото
производство за сумата от 2148,04лв., като за разликата над този размер до
поисканите 2538,49 лв. следва да се отхвърли.
Съдът констатира, че по делото има надвнесени суми от ищеца, по отношение
15
на заплатените ДТ – в размер на 48 лв.
Относно разноските по чл. 78, ал.3 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. От предявените
искове в общ размер на 16 278,53 лв., уважени са тези в общ размер на 13 774,69 лв.,
съответно отхвърлената част е в размер на 2503,84 лв.
Ответникът е направил разноски по делото, за които не е представен списък по
чл. 80 от ГПК, макар да се твърди такъв. За направените разноски, обаче – ответникът
сочи годни доказателства, а именно: 3,80 лева, представляващи заплатени ДТ за
служебно изготвяне на преписи от книжа по делото и 1004,25 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, всичко в общ размер на 1008,05лв.
Пропорционално на отхвърлената част от съда по исковете и на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника за разноски по
исковото производство за сумата от 155,05лв., като за разликата над този размер до
поисканите 1008,05 лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика – т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от съда по исковото производство следва да
се присъдят на ищеца пропорционално на уважените искове от всяка от сумите за
разноски.
Съгласно издадената Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № *** г. на
НПРС, са присъдени разноски пропорционално на уваженото по Заявлението, както
следва – за ДТ от 325,57 лв. и за адвокатско възнаграждение от 1143,93 лв. Същото е
записано и в списъка по чл. 80 от ГПК, налице са и доказателства за направените
разноски.
Съразмерно уважените искове, от направените по заповедното дело разноски,
следва да се присъдят такива за държавна такса от 275,49 лв. и да се отхвърли за
разликата до присъдените по заповедта 325,57 лв., а за адвокатско възнаграждение
следва да се присъдят 967,98 лв. и да се отхвърли за разликата на присъдените в
заповедта 1143,93 лв.
Ответникът не е направил разноски в заповедното производство, доколкото в
представения по ч.гр. дело № ***г. на НПРС – договор за правна защита и съдействие
липсва отбелязване на размер на адв. възнаграждение, както и посочени метод и дата
на плащане.
16
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД,
спрямо Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. Р., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, че вземането на
„Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. „Клокотница“ № 2А,
ет.5, офис.19, представлявано от *** И.С.Г., за сумата от 7823,09 лв. (седем хиляди
осемстотин двадесет и три лева и девет стотинки), представляваща непогасена
падежирала главница за периода: от ***г. до ***г. по Договор за лизинг № *** от ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда (***г.) –
СЪЩЕСТВУВА, като вземането е присъдено по Заповед за изпълнение №*** от ***г.,
по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД,
спрямо Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. Р., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, че вземането на
„Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. „Клокотница“ № 2А,
ет.5, офис.19, представлявано от *** И.С.Г., за сумата от 4080,93 лв. (четири хиляди и
осемдесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от: ***г. до ***г. по Договор за лизинг № *** от ***г. – СЪЩЕСТВУВА,
като отхвърля искането за разликата до поисканите 4080,99 лв. , вземането е
присъдено по Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
спрямо Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. Р., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, че вземането на
„Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Сердика, ул. „Клокотница“ № 2А,
ет.5, офис.19, представлявано от *** И.С.Г., за сумата от 1870,67 лв. (хиляда
осемстотин и седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от: ***г. до ***г. по Договор за лизинг № *** от
***г. – СЪЩЕСТВУВА, като вземането е присъдено по Заповед за изпълнение №***
от ***г., по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД на „Кредит асист“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), ж.к. Сердика, ул. „Клокотница“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано
17
от *** И.С.Г., срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. Р., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за
признаване съществуването на вземането за сумата от за сумата от 909,77 лв.
(деветстотин и девет лева седемдесет и седем ст.) – неплатени застраховки, за периода
от: ***г. до ***г., присъдена по Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № ***
г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД на „Кредит асист“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), ж.к. Сердика, ул. „Клокотница“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано
от *** И.С.Г., срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. Р., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за
признаване съществуването на вземането за сумата от за сумата от 20,01 лв.
(двадесет лева и една ст.) – неплатена глоба от КАТ, за периода: от ***г. до ***г.,
присъдена по Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД на „Кредит асист“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), ж.к. Сердика, ул. „Клокотница“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано
от *** И.С.Г., срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. Р., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за
признаване съществуването на вземането за сумата от за сумата от 1200,00 лв.
(хиляда и двеста лева) – неплатена такса за прибиране на автомобил, за периода от:
***г. до ***г., присъдена по Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № *** г.
на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД на „Кредит асист“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), ж.к. Сердика, ул. „Клокотница“ № 2А, ет.5, офис.19, представлявано
от *** И.С.Г., срещу Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. Р., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за
признаване съществуването на вземането за сумата от за сумата от 374,00 лв.
(триста седемдесет и четири лева) – неплатени разноски за уведомяване, за периода от:
***г. до ***г., присъдена по Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № *** г.
на НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с.
Р., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), ж.к. Сердика, ул. „Клокотница“ № 2А, ет.5, офис.19, направените по
делото разноски, съразмерно на уваженото, в общ размер на 2148,04лв. (две хиляди
18
сто четиридесет и осем лева и четири ст.), като отхвърля искането за разликата до
поисканите 2538,49лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. Р., общ. Н.,
обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична, обл. София (столица),
ж.к. Сердика, ул. „Клокотница“ № 2А, ет.5, офис.19, направените разноски по ч.гр.д.
№ ***г., по описа на НПРС, съразмерно на уваженото, за сумата от 275,49 лв. (двеста
седемдесет и пет лева четиридесет и девет ст.), за държавна такса като отхвърля
искането за разликата до присъдените в заповедта 325,57 лв. и за адвокатско
възнаграждение сумата от 967,98 лв. (деветстотин шестдесет и седем лева и деветдесет
и осем ст.), като отхвърля искането за разликата до присъдените в заповедта 1143,93
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, „Кредит асист“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), ж.к. Сердика, ул. „Клокотница“ № 2А, ет.5, офис.19, ДА ЗАПЛАТИ
на Б. Ш. И., с ЕГН **********, от с. Р., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, направените по
делото разноски, съразмерно на отхвърленото, в общ размер на 155,05лв. (сто петдесет
и пет лева и пет ст.), като отхвърля искането за разликата до поисканите 1008,05 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
***г. на НПРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
19