Решение по дело №675/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

12.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен

Съд

Трети граждански

състав

На

четиринадесети януари

година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

Като разгледа докладваното от

Съдията

Гражданско

дело номер

675

По описа за

2020

Година

 

Предявен е осъдителен иск с пр.осн. с правно чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега действащ чл.558,ал.7 от КЗ.

Постъпила е искова молба от „Гаранционен фонд“- гр.София против А.А.Б. ***, в която се твърди, че ищецът на основание чл. 288а, ал1  от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Франция по щета №120576/03.08.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3911,82лв. за увредено при ПТП, настъпило на 29.08.2014 г. във Франция, пред хотел Банд Б Венденхайм , л.а. БМВ320 с рег.№ СВ 207 QY, собственост на А.Б.. Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът А.А.Б., който управлявайки л.а. “Ситроен Джъмпер", с ДК № СА 0757 СМ, собственост на „Автомотор - корпорация" АД, пред хотел Банд Б Венденхайм при предприемане на маневра за движение на заден ход, не се уверил в безопасността на същата и ударил правомерно движещия се л.а. с рег. № СВ 207 QY, собственост на А.Б.,с което причинил  процесното ПТП. Твърди се още, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ, ответникът  управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Ищецът поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но до момента задължението не е погасено. Моли да бъде осъден ответникът да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 3 911,82лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120576/03.08.2015г. обезщетение , ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. В съдебно заседание в писмено становище поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага съображения. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.   

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.А.Б., с който оспорва предявения иск по основание и размер и като прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД на претенцията на ищеца за заплащане на възстановено обезщетение, тъй като в случая се касаело за изплащане на обезщетение за настъпило ПТП на 29.08.2014г. Не оспорва твърдените в исковата молба обстоятелства за настъпило ПТП на 29.08.2014 год. във Франция, предизвикано от поведението на ответника, оспорва размера на причинените щети по увреденото МПС. Не оспорва обстоятелството, че ищецът изплатил претендираната сума на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи през м.август 2015 г., но съгласно чл.288а, ал.3 във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ и чл.559, ал.З от КЗ след изплащането на обезщетението по ал. 1 ищецът Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Или, счита, че давностният срок за изплащане на обезщетението започва да тече от датата на настъпване на ПТП 29.08.2014г. и се погасява с изтичане на петгодишната давност на 29.08.2019г., поради което счита, че претенцията на ГФ е погасена по давност към датата на предявяване на исковата молба. Моли да се постанови  решение, с което да се отхвърли предявения иск , като неоснователен , поради погасяването му по давност. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител не взема становище по иска. 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК е признато за безспорно по делото  настъпилото на 29.08.2014г. във Франция  ПТП, предизвикано от ответника А.А.Б., който управлявайки л.а.,Ситроен Джъмпер" с ДК № СА 0757 СМ, собственост на „Автомотор-корпорация" АД, пред хотел Банд Б Венденхайм при предприемане на маневра за движение на заден ход, не се уверил в безопасността на същата и ударил правомерно движещия се л.а. с рег. № СВ 207 QY , собственост на А.Б.,с което причинил процесното ПТП. Признато е за безспорно  и че ищецът ГФ е изплатил на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи сумата в размер 3911,82 лева , предмет на делото, по щета № 120576/03.08.2015г. , като застрахователно обезщетение за причинените вреди от ответника на л.а. с рег. № СВ 207 QY , собственост на А.Б..

Така, от приложените по делото писмени доказателства и частичните признания на ответника се установяват изложените в исковата молба факти за настъпилото на 29.08.2014г.  във Франция  ПТП, предизвикано от ответника А.А.Б. при  управлявайки л.а.,Ситроен Джъмпер" с ДК № СА 0757 СМ, собственост на „Автомотор-корпорация" АД, пред хотел Банд Б Венденхайм, Франция, при което предприемайки маневра за движение на заден ход, същият не се уверил в безопасността на същата и ударил правомерно движещия се л.а. с рег. № СВ 207 QY , собственост на А.Б. и за изплатеното от ищеца ГФ на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи сума застрахователно обезщетение  по щета № 120576/03.08.2015г. /GF-15-062-F/ за причинените от ответника имуществени вреди на л.а. с рег. № СВ 207 QY, собственост на А.Б. в размер 3911,82 лева.

Не е спорно по делото, че ответникът при увреждащото на 29.08.2014г. деяние е управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което се установява и от представената  по делото Справка от  базата данни на ИЦ към ГФ на база на подадени от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от която е видно, че последната сключена застраховка „Гражданска отговорност” за ППС с рег.№ СА0757СМ е сключена с полица № 01113002118826 за периода от 24.08.2013г. до 23.08.2014г. 23,59ч и към настъпване датата на ПТП на 29.08.2014г. рискът не е бил покрит.

Установява се на следващо място,че ищецът на основание чл.288, ал.1 т.2 ,б. „а” от КЗ /отм./, сега действащ чл.557,ал.1 т.2, б. „а” от КЗ, след образувана преписка по щета № 120576/03.08.2015г. и извършени действия по опис и оценка на причинените от процесното ПТП щети на 29.08.2014г. изплатил на Национална бюро на българските автомобилни застрахователи изплатеното от последното на Националното бюро на Република Франция обезщетение в размер на 3 911,82лв. за причинените от ответника на територията на Република Франция имуществени вреди на л.а. с рег. № СВ 207 QY , собственост на А.Б..

Изпратената регресна покана до ответника е получена лично от ответника, но не се установява, нито се твърди плащане от последния.      

Механизмът на причиняване на произшествието – удар при излизане от паркинг и предприемане на маневра на заден ход от увредения автомобил, също не се възразява от ответника, а от изслушаната по делото САТЕ, заключението по което не се оспорва от страните и изцяло се възприема от съда като пълно, обективно и обосновано изготвено, се установява, че е възможно при този механизъм да бъдат увредени частите и детайлите, заплатени от ищеца като обезщетение, налице е причинно-следствена връзка   между механизма и нестъпилите вреди на автомобила , стойността на вложените нови части при ремонта на увредения автомобил възлиза на 1272,98евро/2489,73лв./, общата сума, необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил е 1694,98евро /3315,09лв./,а стойността на изплатената от ищеца Гаранционен фонд на НББАЗ сума е 3911,82лв.       

  Установява се и че в изплатената сума от 3911,82лв.,равняващи се на 2000,08евро, освен сумата необходима за възстановяването на увредения автомобил, е включена и сумата от 305,98евро /254,25евро+50,85евро ДДС/ за хонорар за управление, представляваща разход за определяне и изплащане на обезщетението, платим от виновния водач съгласно чл.288,ал.8 от КЗ /отм./. 

Или, размерът на причинените щети, причинно-следствената връзка между увреждащото събитие и причинените имуществени вреди, както и възстановяването им от ищеца на увреденото лице са безспорно установени по делото, което поражда правото на заплатилия обезщетението  ищец на регресен иск срещу виновния водач-ответник, управляващ МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на изплатеното обезщетение, или, 3911,82лв., ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска – 31.07.2020г. до окончателното изплащане. Така, съгласно чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато  моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./. Т.е., в случаите, когато причинителят на вредите не е имал застраховка „Гражданска отговорност”, Гаранционният фонд съгласно чл.288, ал.1, т. 1, б. „а” от КЗ /отм./ изплаща определеното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като на основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увредения до размера на платеното и направените разходи по чл.288, ал.8 от КЗ. Към настъпване на процесното ПТП ответникът не е имал застраховка “Гражданска отговорност”, поради което следва да бъде осъден да възстанови на ищеца заплатената на увреденото лице щета в размер на 3911,82лв., в т.ч., с обезщетение за забава в размер законна лихва върху главницата от 3911,82лв., считано от датата на предявяване на иска – 31.07.2020г. до окончателното изплащане. За изчерпателност, съдът намира за необходимо да отбележи,че съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Когато се дължи за вреди на увредена вещ, собственост на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина - налице е чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увреден, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите, затова не може размерът на обезщетението да се определи по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълно обезщетение за вредите, а следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по цени в чуждата страна, в случая – във Франция, в който смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК, поради което със задължителен характер решение №1/02.02.2011г. на ВКС по т.д. № 263/2010г., II т.о. Ето защо, възстановената от българския компенсационен орган сума е без право на преценка по същество, т.е., без преценяне наличието на предпоставките за това, в т.ч. и относно размера на щетите, определен от чуждестранния орган в правоотношения с чуждестранен елемент.

По възражението за изтекла погасителна давност е приложим общият 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД с начало - датата на възникване на регресното вземане с изплащането от ищеца на обезщетението на увреденото лице. Установено бе,че обезщетението е заплатено на 17.08.2015г.,а исковата молба е депозирана по пощата на 30.07.2020г., видно от отразяването върху същата и записа върху товарителницата, с който е изпратена по куриер. С оглед на това, следва да се направи извод, че искът е предявен 17 дни преди изтичане на общата погасителна давност на 17.08.2020г.,или, предявяването на иска е в рамките на давностния срок, поради което правото на ищеца да търси съдебна защита не е погасено по давност и възражението за изтекла погасителна давност, следователно, е неоснователно.

С оглед горното, искът е основателен, поради което следва изцяло да се уважи.

При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по представения списък по чл.80 от ГПК – 156,47 лв. за внесена държавна такса и 180,00лв. за заплатено възнаграждение за особен представител на ответника, общо, 336,47лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА А.А.Б., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Гаранционен фонд гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2,ет.4, със съдебен адрес:*** – адв.С.М., сумата 3911,82лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 120576/03.08.2015г./ GF-15-062-F/, вследствие на настъпило на 29.08.2014г. пътно-транспортно произшествие при управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2020г. - датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата и сумата 336,47лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

     Съдия: