Р Е Ш Е Н И
Е 101
Гр. С. 31. 05. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кирил
Павлов
при
участието на секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 653 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288 ал. 12 от КЗ отм.
Производството е образувано по искова молба на
Г.Ф., гр. С., ул. "Гр.И." № 2, ет. 4, представляван от Б. И. М., с която е предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 288, ал.12 КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 ЗЗД - за присъждане
на сумата от 569, 68 лева - изплатено застрахователно обезщетение, вследствие
на ПТП, настъпило в гр. Р. при виновно
участие на ответника В.И.М. ЕГН **********, без същият да има действаща
застраховка "Г.
о." на
автомобилистите, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.) изплатил по щета № 11-0024/11.01.2013 г. на С. Н. М. обезщетение в размер 569, 68 лева за имуществени вреди - щети по собствения му лек автомобил "О. К.”, с ДК № *******, настъпили в резултат от ПТП настъпило на 26. 12. 2012 година в село Р., о.С.. Сочи се в исковата молба (ИМ), че виновен за катастрофата е ответникът В.И.М., който управлявайки лек автомобил „Ф. Г.” с ДК№ ******, собственост на Б. М. от гр. С., при движение в село Р. след употреба на алкохол не спазва необходимата дистанция и блъска движещото се пред него МПС лек автомобил "О. К.”, с ДК № *******, като така причинява ПТП.
Твърди се в исковата молба, че в нарушение на чл. 249 вр. чл. 259 от КЗ отм. сега чл. 461 вр. чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил „Ф. Г.” с ДК№ ******,без сключена задължителна застраховка „Г. о.”.
Твърди се в исковата молба, че с регресна покана № 71/14. 01. 2014 година ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но ответникът не погасил задълженията си.
В петитума на исковата
молба се съдържа искане съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 569, 68 лева, представляваща изплатено от Г.Ф. на собственика на
увредения автомобил обезщетение, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане и сторените съдебно - деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.
В съдебно заседание потвърждава, че именно той управлявал МПС „Ф. Г. при настъпване на процесното ПТП, както и че същото се е осъществило на 26. 12. 2012 година, както и че щетите по спрялото пред него МПС са настъпили вследствие това че управляваното от него МПС „Ф.Г.” ударил отзад увреденото от ПТП МПС.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От представения по делото в препис Протокол за ПТП № 1300100 от 26. 12.
По делото като писмени доказателства са приети – Уведомление за имуществени вреди от 27. 12. 2012 година, Доклад по щета № 11-0024/11.01.2013 г за имуществените вреди от процесното ПТП.
Изготвена е справка от база данни на
информационния център към Г.Ф., от която се установява, че управляваното от
ответника МПС лек автомобил "Ф.Г. ", с ДК № ******* няма сключена застраховка
"Г. о." към датата на ПТП - 26. 12.
Установява се от приетата като писмено
доказателство - преписка по щета №11-0024/11.01.2013 г, че същата е образувана по уведомление от С.Н.М.собственик
на увредения автомобил
По делото като писмени доказателства са приети
и приложени - Уведомление за
имуществени вреди от 27.12.2012 г. от собственика на процесния автомобил до Г.Ф.,
за настъпилото на 26. 12.
Видно от приложеното по
делото в препис Преводно
нареждане за кредитен превод за изплатени на 15.05.2013 г. 569,
68 лева от Г.Ф. по банкова сметка ***ственик на увреденото от ответника
МПС, ищецът е обезщетил посочения собственик за вредите причинени му от
ответника при процесното ПТП на 26. 12. 2012 година, с което не само че е изпълнил
своето задължение като Г.Ф., но и е встъпил в правата на кредитора за същото
непозволено увреждане.
Изпратена е и регресна покана с изх. № ГФ
– РП-.71/14. 01. 2014 година от
Г.Ф. до ответника В.И.М.,
за възстановяване на
изплатеното от ищеца ГФ обезщетение
на Севделин Николаев Миленков, на сумата от 653.56 лева, представляваща обезщетение за виновно
причинени имуществени вреди с управлявания от ответника лек автомобил, без
застраховка "Гражданска отговорност", при ПТП, станало на 26. 12.
Относно посочените фактически констатации няма противоречия в доказателствения материал.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира следното:
Подлежат на уважаване предявените искове, тъй като по делото е установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно - настъпилото ПТП по вина на ответника В.И. Машов, който е управлявал МПС без задължителна отговорност "Гражданска отговорност" на автомобилистите, причинени щети на увреденото МПС, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, включващ виновното им причиняване от ответника, както и доказаното от фактическа страна, че ищецът е е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на увредения.
По силата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. При положение че е доказано причиняването от ответника на вредите обезщетени от ищеца ГФ, вината на ответника се счита за доказана. От значение за тежката вина на ответника е че същият макар и причинил ПТП отказал да бъде изпробван за алкохол, както с техническо средство така и чрез кръвна проба. Достатъчно обаче за отговорността на ответника е че е причинил виновно процесното ПТП на 26. 12. 2019 година, а е управлявал МПС, за което не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установява, че на 26. 12.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението, включително и когато
пред тях спре друг лек автомобил.
Следователно е налице увреждащо деяние
и противоправно поведение на
ответника, нарушил е правилата на движение по пътищата установени в ЗДвП и в резултат на това противоправно
поведение е настъпило процесното ПТП. Ето защо, съдът приема, че
процесното ПТП на 26.
12. 2012 година в село Р. о.С.
е настъпило именно в причинна връзка с поведението на ответника, който е
нарушил посочените установени в ЗДвП правила за поведение при управление на МПС и по този начин е причинил
имуществени вреди другиму.
По
делото е безспорно установено, че ответникът е управлявал МПС без сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която би
покрила причинените от него вреди на трети лица. Това обстоятелство се
установява, както от Протокола за ПТП, така и от приетата като писмено
доказателство - Справка, изготвена от Г.Ф. въз основа на данните от
Информационния център към него. Съгласно чл. 292 КЗ (отм.);, процесната
Справка, изготвена от Г.Ф., до доказване на противното, удостоверява
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието,
съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.);. Ето защо съдът приема, че
Справката от Г.Ф., има формална и материална доказателствена сила на официален
документ, придаден от закона, по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК.
Освен фактът на ПТП и противоправно поведение на ответника, от доказателствата по делото се установяват и останалите признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане - настъпването на вреди и причинната връзка между тях и виновните действия на ответника. Достатъчно за вината на ответника за процесното ПТП и вредите от него по увредения лек автомобил О.К. е че ответникът не е опровергал презумпцията за вина установена в чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства категорично се установява наличието на причинно - следствена
връзка между противоправните действия на ответника и настъпилите вреди.
Следователно, съдът приема за установено, че
ответникът В.И.М.
носи отговорност на предявеното деликтно основание.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 288, ал.1, т. 2, б.
"а" КЗ (отм.);, съгласно които Г. ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Г. о." на автомобилистите за нанесени имуществени
вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Г. о." на автомобилистите. Поради което са
налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ
(отм.); след изплащане на обезщетението фондът да встъпва в правата на
увредения собственик на МПС до размера на платеното - причинна връзка между
нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение на ответника, липса
на валидно сключен договор за застраховка "Г. о." на автомобилистите, по отношение на управлявания от него
автомобил и заплатено застрахователно обезщетение на третото лице.
Съдът намира, че механизмът на настъпилото ПТП се установява от приложения протокол. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в протокола/, както и видимите щети по автомобилите, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. В тази връзка полицейският служител пряко е констатирал ПТП, както и състоянието на процесния автомобил, който е бил на място.
Обстоятелството че ответникът е подписал Протокола за
ПТП и като се съобрази факта,
че протоколът удостоверява неизгодни за него факти /че именно той е нарушил
правилата за безопасност на движението/, този документ следва да се ползва с
доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване е
удостоверено с подписа на виновния водач. Материалната доказателствена стойност
на протокола не е оборена, поради което и следва да бъде зачетена, като съдът
приема, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него.
Ищецът е встъпил в правата на третото увредено
от ПТП лице С. Н. М.,
на което е изплатил обезщетение срещу прекия причинител на щетата. Това право е
аналогично на регресното право на суброгиралия се застраховател, като то
произтича от самия закон. Плащането е моментът, в който за Г.Ф. вземането става
изискуемо, тъй като преди това за последния не са настъпили вреди.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че Гаранционният фонд е изплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице на 15.05.2013 г.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 288, ал.12 КЗ (отм.), но приложим за случая, е основателен и следва да се уважи изцяло. В съответствие с изискването на чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата 569, 68 лева, следва да се присъди ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. В действащия КЗ регресното право на ГФ по чл. 288 ал. 12 КТ отм. е установено с чл. 558 ал. 7 КЗ.
Относно разноските:
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на същото следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил 50 лева - заплатена държавна такса, като в полза на ищеца следва да се присъдят и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, за което съдът съобрази и обстоятелството че ответникът въпреки че причинил процесното ПТП на 26. 12. 2012 година е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, а така също и да даде кръв за химическо изследване за употреба на алкохол.
Ето защо общият размер на разноските на ищеца
е 350 лева, които следва
да бъдат присъдени изцяло в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И.М. ЕГН **********
с адрес *** на основание
чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на
управление: град С., ул. "Г.
И." № *, ет. *,
представлявано от изпълнителния директор Б. И. М., , сумата 569, 68 лв. /петстотин шестдесет и девет лева и 68 стотинки/ - главница,
представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № 11-0024/11.01.2013 г. обезщетение за имуществени
вреди на лек автомобил марка "О.К.”, с ДК № ******, собственост на С. Н. М., причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 26. 12.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчване преписа
на страните пред С. О. с..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: