Решение по дело №26/2022 на Районен съд - Мадан

Номер на акта: 45
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Володя Янков Янков
Дело: 20225430200026
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. гр.Мадан, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. Янк. Янков
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от В. Янк. Янков Административно наказателно
дело № 20225430200026 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. М. С., с ЕГН **********, с адрес. гр. М. ул. „******“
№ **, ап.*, община М., обл. С., против наказателно постановление № *******/******* год.,
издадено от Началник група към ОДМВР С. РУ- М., с което за извършено нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предлж.1 от ЗДвП му е наложено наказание
ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за това, че на ******* год. в ******* часа в гр.- М. на ул. „******“, до № **, като водач на
лек автомобил „*******" с рег.№ ******, собственост на Г. М. С. отказва да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство ***** с
фабр. № *******, редовно калиброван със срок за валидност да м. ****** ***** год.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че така издаденото наказателното
постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Издадено в нарушение на
материално-правни разпоредби на ЗАНН и подзаконови нормативни актове, т.е. нарушен е
материалния закон, както и че в процеса на административно правораздаване са допуснати
съществени нарушения, които засягат правото му на защита. Моли съда да отмени
атакуваното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява за него адв. Р. служ. назначена
поддържа жалбата си.
За въззиваемият гл.юрк. Ш. оспорва жалбата.
Районна прокуратура Смолян, ТО М. не изпраща представител.
Съдът след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
НП е издадено от компетентен орган – Началник група на РУ М. къв ОДМВР
– С. съгласно заповед № ***** /******г. на Министъра на вътрешните работи (издадена
1
съобразно чл. 189, ал. 12 ЗДвП). АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автокнтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на нарушенията –
в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в
издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни
нарушения. От обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво административно
обвинение е повдигнато на жалбоподателя и то е за това, че е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол.
За това и съдът приема, че формално двата акта съдържат всички изискуеми от
закона реквизити.
Съдът счита, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, е
доказано със събраните по делото доказателства. На първо място съгласно чл.189, ал.2 от
ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се
опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита че актът е редовно съставен и
има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.
Посочените в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление поведение на жалбоподателя се установи и в хода на
съдебното производство най-вече от показанията на свидетелите К. и М., които са очевидци
на нарушението и в съдебно заседание описват начина на извършване на нарушението, а
именно, че на ***** год. в ******** часа в гр.- М. на ул. „******“, до № **, като водач на
лек автомобил „*****" с рег.№ ******, собственост на Г. М. С. отказва да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство ****** с
фабр. № *********, редовно калиброван със срок за валидност да м. Ноември ****** год.
Съдът счита, че жалбоподателя С.а е имал качеството на водач на МПС, което
го прави годен субект на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. Съдът кредитира изцяло
показанията на посочените свидетели, тъй като в тези показания не са налице никакви
противоречия, същите са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и
правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към
предмета на доказване по делото. При разпита си тези свидетели възпроизвеждат
обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и относими именно към факта на
извършване на деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на
деянието.
На следващо място в НП се сочи, че жалбоподателят виновно е нарушил и
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. Цитираната норма посочва, че в случаите, когато
водач на МПС откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца и глоба от 2 000 (две хиляди) лева. Чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП установява два
състава на административни нарушения, за реализирането на които законодателят е
предвидил налагането на кумулативни административни наказания, т. е разпоредбата на чл.
174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП инкорпорира в себе си както състав на административно нарушение
(задължение на водачите да бъдат изпробвани с техническо средство за установяване
употребата на алкохол), така и вида и размерите на административните санкции за
несъблюдаване на това задължение, респ. за осъществяване състава на това нарушение.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с
техническо средство за употреба на алкохол, която хипотеза е реализирал жалбоподателят
С. от състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Същият е управлявал ППС, имайки качеството "водач", което безспорно се
установява от показанията на актосъставителя и св. по АУАН., като се е възползвал от
правото си да откаже да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
2
средство, което като резултат води до ангажиране на неговата административнонаказателна
отговорност.
Разписаната тук административносанкционна норма кореспондира и със
задължението на водачите, посочено в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП да не управляват ППС под
въздействие на алкохол. В случай че горното не е било факт, същото е било възможно да
бъде установено посредством извършването на кръвна проба. Съобразно чл.3а от Наредба №
1/19.07.2017 г. с медицинско и химическо лабораторно изследване се установява употребата
на алкохол, когато водачът откаже извършване на проверка с техническо средство.
Следователно законодателят е предвидил възможност водачът на МПС да откаже изследване
за употреба на алкохол, както с "Алкотест – Дрегер", така и в кръвта като понесе
предвидената за това свое поведение административна санкция. Във всички случаи водачът
е имал възможност да даде кръвна проба за медицинско изследване, за да бъде безспорно
установено дали управлява лек автомобил след употреба на алкохол или обратното.
Законодателят е предвидил процедура, позволяваща законосъобразно финализиране на
административнонаказателното производство, а именно - лабораторно изследване.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба
с "Алкотест - Дрегер" и въпреки това е отказал да ги спази, като по този начин е избягнал
установяването дали е управлявал МПС алкохол в дъха или не. Нарушението е формално
като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му,
нито да се изследват причините за извършването му.
Видно от съдържанието на НП обаче второто наложено на нарушителя С.
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" е наложено за
предвидения в закона срок от 24 месеца. От друга страна следва да се има предвид, че
предвид възходящата градация в нормата на чл.13, б."в" ЗАНН, административното
наказание "временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност"
(в случая лишаване от право да управлява моторно превозно средство) се явява най-тежкото
по вид измежду предвидените за извършване на административно нарушение. Следва да се
отбележи, че нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП е напълно доказано откъм обективните
си и субективни признаци от АНО, поради което не би могло да се стигне до извод за
цялостната отмяна на НП досежно това нарушение, тъй като жалбоподателят С. би бил
толериран за неправомерното си поведение на пътя.
Съдът приема, че са налице безспорни доказателства, които установяват, че
именно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП като в АУАН е описана действителната ситуация, а АНО правилно е издал
оспорваното Наказателно постановление № *****/****** год.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат
всички реквизити, изискващи се от него. Предявените факти, за които на жалбоподателя са
наложени наказания, съставляват административно нарушение и наказващият орган при
спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е
обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Кумулативно наложеното
административно наказание "глоба" е съобразено с критериите по чл. 27 ЗАНН в рамките на
предвидения в закона размер за нарушението на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Поради това
доводите на жалбоподателя, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила и
несъответствие на фактическата обстановка са неоснователни и ще следва жалбата да бъде
оставена без уважение, а атакуваното НП потвърдено, катоправило и законосъобразно
постановено.
Ще следва да бъде осъден К. М. С., с ЕГН **********, с адрес. гр. М., ул.
„*****“ № **, ап.*, община М., обл. С. да заплати на ОДМВР С. юристконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
По изложените съображения съдът:
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *******/***** год.,
издадено от Началник група към ОДМВР Смолян РУ- М., с което на К. М. С., с ЕГН
**********, с адрес. гр. М., ул. „*****“ № **, ап.*, община М., обл. С., за извършено
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предлж.1 от ЗДвП му е
наложено наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за това, че на ****** год. в **** часа в гр.- М. на ул. „****“, до
№ 11, като водач на лек автомобил „*****" с рег.№ *****, собственост на Г. М. С. отказва
да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол с техническо
средство ***** с фабр. № ******, редовно калиброван със срок за валидност да м. ******
***** год.
ОСЪЖДА К. М. С., с ЕГН **********, с адрес. гр. М., ул. „*****“ № **, ап..8,
община М., обл. С. да заплати по сметката на ОДМВР С. юристконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4