Р Е Ш Е Н И Е
№ 615/29.3.2021г.
гр. Пловдив,
29.03. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т.К.и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 2878 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.Г.А., ЕГН **********, против
Решение № 260208 от 21.09.2020г., постановено по АНД № 4803 по описа на районен
съд-Пловдив за 2020 година, III наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-6207-000283/11.05.2020 г. издадено от ВПД Началник
РУ Труд при ОД на МВР - Пловдив, с което на касатора е наложено наказание глоба
в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 10 контролни точки, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С касационната жалба се иска да бъде отменено решението и с това да се
отмени изцяло и издаденото НП.
Ответникът по касация - РУП-Труд към ОД на МВР- Пловдив, редовно призован, не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Пловдив дава заключение, с което
намира жалбата за неоснователна и предлага да се остави в сила обжалваното
съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд-Пловдив, ХХ касационен състав, като прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че същата е
подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови своя акт първоинстанционният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства е установено, че около 00:57 мин. на
11.04.2020 г. А. управлявал лек автомобил „Хюндай санта фе“, с рег. № ***,
собственост на Г.С.А., когато бил спрян за проверка от служители на РУП-Труд и
изпробван за алкохол с дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBA-0079, който отчел в пробата
с № 9453 концентрация на алкохол в издишания въздух 0,98 промила. Било
проведено и изследване за употреба на наркотици, което също дало положителен
резултат. При поискване лицето не представило и СУМПС и Контролен талон на
автомобила. На Ал.А. бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта №
0055195, в който същият собственоръчно отбелязал, че приема показанията на
техническото средство и положил подпис под изявлението си. За констатираното бил съставен и предявен АУАН № 148882 от 11.04.2020г.
Въз основа на него било издадено и НП № 20-6207-000283 от 11.05.2020г.
Решението е правилно и
законосъобразно.
Безспорно е установено по делото, че касаторът на датата на извършване
на нарушението, отбелязана в акта за установяване на административно нарушение,
е управлявала лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда. Нарушеният текст на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП императивно повелява, че на водача на пътно превозно средство е забранено да
го управлява под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Текстът на чл. 174, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух.
За постигане на
индивидуалната и генерална превенция на административното наказание размерът на
наложената глоба по т.1 от НП е определен на точен размер от 1000лв., предвиден
в чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП.
В случая, при съставянето
на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
последното. Следва да се посочи, че самото извършване на нарушението по чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП не се оспорва от касатора, нито се ангажират доказателства,
опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка,
предвид събраните по делото доказателства се налага изводът, че в случая по
безспорен начин е установено извършване на коментираното нарушение,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Правните изводи в
оспореното решение по т. 2 от наказателното постановление са обосновани и
законосъобразни. От събраните доказателства по категоричен начин е установено
извършено нарушение на правилото по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за носене на
СУМПС и контролния талон към него. Налице са основанията по чл. 183, ал. 1, т.
1 от ЗДвП за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача
на автомобила и издаденото наказателно постановление и по т.2 е
законосъобразно.
Предвид изложеното, настоящата инстанция
намира, че не са налице касационните основания по чл.348 НПК, решението е
законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Ето защо Пловдивският административен
съд, ХХ к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260208 от 21.09.2020г. по АНД № 4803/2020г. по
описа на районен съд-Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: