РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Бургас, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120201426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Й. Д. Й. ЕГН********** срещу Наказателно
постановление № 23-0769-001008 от 26.06.2023 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП за извършено нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразност
на атакуваното НП. Моли НП да бъде отменено. С молба процесуалния му представител моли НП
да се отмени като претендира за разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени изпращат представител, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 03.05.2023г. жалбоподателя управлявал л.а. *** в с.*** в посока с.***. Около 13,50 ч.
полицейски служители спрели управлявания от Й. лек автомобил. При извършена проверка те
констатирали, че управляваният от него автомобил бил със служебно прекратена регистрация и не
е бил надлежно регистриран поради липса на застраховка ГО. Автомобилът бил външно изряден с
поставени табели и нямало данни собственика да е бил уведомен за служебното прекратена
регистрация. Актосъставителят счел, че е нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП и съставил
на *** АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените от съда факти. Показанията на св.Г. са последователни, логични и
безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира.
От правна страна:
1
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на
обжалвания акт.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на посочената дата и място
жалбоподателя е управлявала автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил
със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е
било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод,
че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради
което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по делото данни.
Управляваният от жалбоподателя автомобил е бил външно изряден, като тези обстоятелства сочат,
че обективно е било невъзможно при управлението на автомобила той да разбере, че регистрацията
на автомобила служебно е била прекратена. Липсват доказателства, че той е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията. В тази връзка не се доказа субективният елемент от
състава на нарушението, поради което и НП подлежи на отмяна.
С оглед изложеното, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Съгласно чл. 143 АПК, във вр. с чл. 77 и чл. 81 ГПК, съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е
представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. По тази причина съдът намира, че следва да осъди ОДМВР
Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-001008 от 26.06.2023 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, с което на Й. Д. Й. ЕГН********** на основание чл. 175,
ал. 3, пр.1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание "глоба"
в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Й. Д. Й. ЕГН ********** сумата от 300 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
2
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3