№ 119
гр. Плевен, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20234430201423 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ***, представлявано от С.И.Д., против електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
********** от 28.03.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
жалбоподателя на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на
чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата, както и заплащане на таксата
по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното пътно
превозно средство в размер на 119,00 лева.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят ***
ЕАД, който чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. от АК-Плевен го
обжалва в срок и моли електронният фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на процесуално
правните и материално правните разпоредби на закона.
Административнонаказващият Агенция „Пътна инфраструктура се
представлява от юрк. Д.М., която изразява становище, че обжалваният
1
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
На жалбоподателя *** ЕАД е съставен електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********
от 28.03.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ за това, че на 28.03.2021г.
в 16:58 часа е установено нарушение №
BF6EDC1FDC8D648BE053021F160AA77F, с ППС влекач МАН ТГХ,
регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 18000,
брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
Долни Дъбник, за движение по път I – 3 км 100+471, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона
за пътищата, тъй като посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство №40222, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – заверено копие на електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** от 28.03.2021г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“; Създаден доклад от Електронната система
за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП за установени нарушения
по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП; справка собственост на МПС; статично
изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.
№***– 2 броя; Известие за доставяне ИД PS 5800 01PVUR 0; плик с номер на
пратка R PS 5800 01PVUR 0; Лиценз №5728 за международен автомобилен
превоз на товари; пътен лист, договор за предоставяне на услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане от
17.03.2020г.; заверено копие от протокол за установяване годността за
приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка;
информация в табличен вид за постановените устройства, представляващи
елемент от електронната система за събиране на пътни такси за областите
Плевен, Враца и Велико Тръново; заключенията на вещото лице инж. К. Т. по
изготвените съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-
техническа експертиза.
2
Съдът кредитира заключенията на вещото лице инж.К. Т. по назначените
по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, приети и неоспорени от страните в съдебно заседание.
Преценявайки изложената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът прие следното:
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
Във връзка с направеното възражение в касационната жалба относно
противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и дело С-61/2023г.,
образувано по преюдициално запитване, отправено с определение
№113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд –
Хасково, съдът е спрял производството по КАД № 528/2023 г. до произнасяне
на СЕС.
С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото
в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност
чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а,
ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева,
противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността.
3
Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от
законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо
тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса.
Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не
епредвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно
характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с
категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е
заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък
размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от
АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният
пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за
съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано,
размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл. 9а от
Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от
законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество.
Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е
незаконосъобразен и следва да бъдат отменен само на това основание, без да
бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 700 лева. От процесуалния представител на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на направените по делото разноски за вещо
лице. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. При този изход на делото на
основание чл. 63д ал.3 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да
заплати в полза на жалбоподателя *** ЕАД направените разноски по делото за
вещо лице в размер на 400 лева и разноски за адвокат в размер на 550 лева,
съобразно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК. За разликата до
700 лева за присъждане на адвокатско възнаграждение искането следва да
бъде оставено без уважение съобразно нормата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2
4
от Наредба №1/2024г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като възражението за прекомерност е основателно. Съгласно
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН (ред. бр. 94 от 2019 г.) ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата
(чл. 18, ал.2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения). Както е посочено в Тълкувателно решение №
1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, възражението по
чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка е чл. 144 от АПК за прекомерност на платения
адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна
сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния
такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една
от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да
не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован".
Възнаграждението за адвокат не е и не може да се превърне в средство за
неоснователно обогатяване, поради което, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да се присъди такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие, да е съобразен с действителната
правна и фактическа сложност на делото, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента. В разпоредбата на чл. 18, ал.
1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, са регламентирани адвокатските
възнаграждения, които се определят в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредбата.
Според настоящия съдебен състав адвокатско възнаграждение в размер на 550
лева е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и е съобразен с
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** от 28.03.2021г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя *** ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***, представлявано от С.И.Д. на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание имуществена санкция в
5
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.102, ал.2 от
Закона за движение по пътищата, както и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5
от ЗП, съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в
размер на 119,00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София да заплати на
основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН на *** ЕАД, ЕИК *** направените по делото
разноски в размер на 950 лв, като за разликата до 700 лева претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд гр.
Плевен по реда на АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6