Определение по дело №945/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1967
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20223100500945
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1967
гр. Варна, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500945 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена от КР. СТ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „Ш.“ № **, частна жалба с вх. № 19127/22.03.2022 г. против
Определение № 2660/09.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 3041/2021 г. по
описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с
правно основание чл.402 от ГПК за отмяна на допуснатото по делото в полза
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, обезпечение на бъдещ иск
чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банкови сметки.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Сочи се, че въз основа на издадената по делото
обезпечителна заповед № 19/05.04.2021 г., е образувано изп. дело № 468/2021
г. по описа на ЧСИ Петя Иванова, рег. № 883 в КЧСИ, за налагане на
допуснатите обезпечителни мерки. Въз основа на издадено от ЧСИ Петя
Иванова удостоверение по чл.456 ГПК „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД бил
присъединен като взискател по изп. дело № 421/2021 г. по описа на ЧСИ
Станислава Янкова, рег. № 719 в КЧСИ. След проведена публична продан на
недвижимия имот, посочен в обезпечителната заповед и извършено
разпределение на постъпилата сума, в полза на взискателя „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД била преведена сума в размер на 6 565.48 лв.
Изпълнителното дело било спряно на основание чл. 454, ал. 1 от ГПК, след
като длъжникът КР. СТ. КР. заплатил по сметка на съдебния изпълнител
1 350.00 лв., представляващи 20% от общия размер на задължението към
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като се задължил да изплати останалата
1
част от вземанията, включени в задължението, на месечни вноски в размер на
10% от него. На 11.02.2022 г. и 11.03.2022 г., длъжникът превел по сметка на
съдебния изпълнител по 675.00 лв., което наред с другите плащания,
намалило първоначалното му задължение от 13 199 лв. на 3 933,52 лв. По тези
съображения жалбоподателят счита, че обезпечителната нужда за сумата от
9 265.48 лв. е отпаднала. В тази връзка отбелязва, че доколкото на основание
чл. 457, ал. 2 от ГПК обезпеченият кредитор е присъединен взискател по изп.
дело № 421/2021 г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова, то същият се ползва
от всички извършени по делото изпълнителни действия, включително и от
възможността за публична продан на възбранения по негово искане недвижим
имот, собственост на длъжника. Поради тази причина поддържа, че
оставащото задължение на взискателя е обезпечено в достатъчна степен, като
в случай на спиране на заплащането на ежемесечните вноски, кредиторът ще
може да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението върху възбранения
имот. Подчертава и че към момента на подаване на частната жалба надлежно
изпълнява задължението си за заплащане на вноските.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
постъпил отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната
жалба. Твърди се, че определението на ВРС е правилно, като коректно съдът е
приел, че доколкото вземането на кредитора все още не е удовлетворено в
цялост, то не е отпаднала необходимостта от неговото обезпечаване. Сочи се
и че не са налице нововъзникнали обстоятелства, които да водят до извод в
противния смисъл. Наред с тези си аргументи, кредиторът не споделя и
твърденията на жалбоподателя, че правата му да събере вземанията си са
достатъчно добре гарантирани.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна при
наличие на правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално
допустима.
За да се произнесе по основателността на частната жалба, съдът
съобрази следното от фактическа страна:
Производството по ч.гр.д. № 3041/2021 г. по описа на ВРС е образувано
по молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* с правно
основание чл.390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещи искове с
правно основание чл.240, ал.1 и 2 и чл.86 от ЗЗД, предявими срещу КР. СТ.
КР., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 9 908.44 лв. – главница;
сумата 2 696.49 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.03.2019
– 26.01.2021 г. и сумата от 594.66 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода 05.03.2019 – 26.01.2021 г., произтичащи от Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15745342 от 31.08.2016 г., сключен с „БНП
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по който било прехвърлено в полза на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с Приложение № 1/05.03.2020 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., чрез
2
налагане на запор на банкови сметки на длъжника и възбрана на притежавана
от него ½ ид. ч. от недвижим имот.
С Определение № 249/02.03.2022 г., постановено по делото, е допуснато
поисканото обезпечение при условията на гаранция от 1320.00 лв., като е
определен срок за предявяване на бъдещия иск до 02.04.2021 г.
С молба с вх. № 4599/05.04.2021 г., подадена по куриер на 02.04.2021г.,
в рамките на определения срок, молителят е представил доказателства за
предявен срещу длъжника иск. В молбата се сочи, че предявеният размер на
договорната лихва е по-нисък от обезпечения, поради допусната в молбата по
чл.390 от ГПК техническа грешка в изчисленията.
На 04.02.2022 г. по делото е постъпила молба от ответника с искане за
отмяна на допуснатото обезпечение посредством запор на банковите му
сметки, поради погасяване на част от процесните вземания чрез изпълнителни
действия по изп. дело № 421/2021 г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова;
заплащане на 20% от общия размер на задължението и поемането на
ангажимент за доизплащането им чрез ежемесечни погашения, както и
поради наличието на латентна възможност за публична продан на друг негов
недвижим имот, възбранен по същото изпълнително дело.
Към молбата е представено Удостоверение от 03.02.2022г. от ЧСИ
Станислава Янкова в уверение на това, че „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
присъединен взискател по изп.д. №421/2021г. първоначално по право с
вписана предходна възбрана и впоследствие с Удостоверение по чл.456 ГПК,
издадено по изп.дело №468/2021г. на ЧСИ Петя Иванова, рег. №883, както и
че в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са преведени следните суми:
6565.48 лева – по разпределение в сила от 05.11.2021г. /с пл.нар. от
09.11.2021г./ и 1350 лева – представляващи 20% от размера на задължението
към „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по изп.д. №468/2021г. на ЧСИ Петя
Иванова /с пл.нар. от 18.01.2022г./. С разпореждане на ЧСИ от 18.01.2022г.
изпълнителното производство е спряно на основание чл.454 от ГПК.
С обжалваното Определение № 2660/09.03.2022 г. по ч. гр. дело №
3041/2021 г. по описа на ВРС, молбата с правно основание чл.402 от ГПК е
оставена без уважение.
С частната жалба са представени платежни нареждания от 11.02.2022г.
и 11.03.2022г. за преведени от жалбоподателя по сметка на ЧСИ Ст.Янкова
суми от по 675 лева, с основание „10% Фронтекс по ид.421/2021г.” Липсват
данни за извършено разпределение на сумите и изплащането им на
взискателя.
Видно от служебно изисканата от въззивната инстанция справка от ВРС
с вх. №12001/20.05.2022г., по обезпечените искове е образувано гр.д.
№4811/2021 г. на ВРС, приключило с влязло в сила на 01.12.2021г.
неприсъствено решение №1894/01.12.2021г., с което обезпечените искове са
уважени до размера от 9 908.44 лв. – главница; 1499.82 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода 20.02.2019 – 26.01.2021 г. и 594.66 лв. –
3
лихва за забава върху главницата за периода 21.02.2019г. – 26.01.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
По делото е допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 от
ГПК при наличие на предпоставките по чл. 391 и сл. от ГПК.
Законосъобразно допуснато обезпечение се отменя по реда на чл. 402,
ал. 2 от ГПК в случай, че вече не съществува причината, довела до
допускането му или в случай на замяната му със залог в пари или в ценни
книжа съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Отпадането на причината трябва да е
вследствие на обстоятелства, настъпили след допускането, като същите е
необходимо да правят продължаването му безпредметно – например, в
случаите, в които обезпеченият иск е отхвърлен, производството по него е
прекратено или когато притезанието е удовлетворено.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява
отпадане на причината, поради която е било допуснато обезпечението.
Обезпечените искове са уважени с влязло в сила решение. Нито в молбата по
чл.402 от ГПК, нито в частната жалба, се изразява готовност за замяна на
допуснатата обезпечителна мярка със залог в пари или ценни книжа. Не са
представени категорични преки доказателства за погасяване на обезпечените
вземания. Липсва официална справка от съдебния изпълнител за актуалния
размер на дълга, нито данни кои вземания са погасени с изплатените на
взискателя суми.
Прави впечатление, че сумата от 6565.48 лева по изп. дело № 421/2021
г. по описа на ЧСИ Ст. Янкова, е изплатена на взискателя преди
постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр. дело № 4811/2021г. по
описа ВРС, образувано по предявения обезпечен иск. Извършването на
разпределение преди издаването на изпълнителен лист разколебава
вероятността сумата да е послужила за удовлетворяване именно на
процесните вземания. Фактът, че „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
конституиран като присъединен по право взискател още преди да се е
легитимирал с удостоверението по чл.456 от ГПК, представлява индиция, че с
разпределената сума е възможно да са погасени други задължения на
длъжника към този кредитор.
Непосредствена връзка между плащанията и процесните вземания се
установява единствено по отношение на сумата от 1350 лева (с оглед
препращането в Удостоверение от 03.02.2022г. от ЧСИ Ст. Янкова към
изп.дело №468/2021г. на ЧСИ П. Иванова). Това обаче не е достатъчно за
установяване на непогасения остатък от дълга, поради липсата на данни за
размера на разноските в изпълнението, които подлежат на приоритетно
удовлетворяване съгласно чл.76, ал.2 от ГПК. Дори да се приеме, че
погашенията на жалбоподателя могат да бъдат отнесени към процесните
вземания, същите не са в достатъчен размер, за да удовлетворят
претендираното от ищеца в неговия пълен размер. Твърдението за наличие на
4
неосребрен и възбранен по изпълнителното дело имот на длъжника освен
недоказано, не е в състояние да обоснове отпаднала обезпечителна нужда,
при липса на данни има ли други неудовлетворени взискатели и на кое място
в реда от привилегии се намира обезпеченият кредитор. По тези съображения
съдът намира, че за ищеца все още съществува необходимостта от защитата
на възможността за удовлетворяване на вземанията му след влизане в сила на
съдебният акт, поставящ край на спора между двете страни.
Налага се изводът за неоснователност на искането с правно основание
чл.402 от ГПК.
Съдът служебно констатира, че са налице основанията за частична
отмяна на допуснатото обезпечение по реда на чл. 390, ал. 3, изр. 2 от ГПК по
отношение на вземането за възнаградителна лихва за разликата над 1499.82
лв. до 2 696.49 лв., поради предявяване на иска в размер по-малък от
обезпечения. Упражняването на това правомощие е от компетентността на
районния съд, която не може да бъде иззета от въззивния съд, тъй като в
противен случай страните биха били лишени от възможността за
инстанционен контрол.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Тъй като настоящото производство се явява част от обезпечителното
такова, с оглед разясненията, дадени в т. 5 на ТР 6/2012 г., постановено по
тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, направените разноски
следва да бъдат присъдени с окончателното съдебно решение по същество на
спора, с оглед крайния му изход.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2660/09.03.2022 г., постановено по ч.
гр. дело № 3041/2021 г. по описа на Варненски районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5