РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 13.09.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4275 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищците Р.А.Н., Я.Р.Н., Н.Р.Н., М.Р.Н. като непълнолетна действаща лично и със
съгласието на своя законен представител Р.А.Н., и В.Р.Н. чрез своя законен
представител Р.А.Н., са предявили осъдителни искове по чл. 288, ал. 1, т. 2,
буква „а“ от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Г. Ф. за заплащане на сума в
общ размер на 250 000 лв. – по 50 000 лв. за всеки ищец, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния фактически
съжител и баща, настъпила в резултат на ПТП, станало на 22.06.2009 г.
Поддържат твърдения, че на 22.06.2009 г. в гр. София, при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, с посока на
движение от ул. „Суходолска“ към бул. „Вардар“, на около 34 метра след
указателна табела „********“, водачът Б.П.С., при нарушение правилата за
движение по пътищата, напуснал пътното платно вдясно и се ударил с предната
част на автомобила в метален електрически стълб, при което пострадали пътниците
в лекия автомобил С. З. Й. и А.Г.К.. Излагат, че вследствие на реализираното
ПТП на С. З. Й. били причинени средни телесни повреди, а на 03.07.2009 г. А.Г.К.
починал в МБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД в следствие на травмите си.
За станалото ПТП било образувано нохд № 2962/2010 г. по описа на СГС, НО,
29-ти състав, което е приключило със споразумение от 17.06.2011 г., с което
водачът С. е признат за виновен за извършеното противоправно деяние.
Излагат, че приживе А.Г.К. живял повече от 14 години с ищцата Р.Н., като между
тях била установена дълготрайна семейна, съпружеска връзка, каквато обичайно
има между съпрузи. От съвместното им съжителство били родени и децата Я., Н., М.
и В. – ищци в настоящото производство, които не били припознати от починалия,
но между него и децата били установени трайни връзки и отношения като между
родители и деца. Между К. и отглежданите от него деца съществували отношения на
силна привързаност един към друг, съставлявали една обща семейна общност,
починалият се грижел за тяхното възпитание и им бил морална и нравствена опора.
Освен това, децата получавали от починалия и издръжка, от която след смъртта му
останали лишени.
Твърдят, че като пряка и непосредствена последица от виновното
противоправно поведение на водача С. претърпели и търпят неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на толкова близък човек.
Тъй като към датата на настъпване на ПТП по отношение на МПС не е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Г. Ф.
се явявал пасивно легитимиран да отговаря по претенцията, поради което Р.А.Н. предявила
доброволна претенция за обезщетяване на причинените на пострадалите
неимуществени вреди и била образувана щета № 210012/11.01.2012 г. С писмо с
изх. № 24-01-21 от 29.02.2012 г. ответникът уведомил ищцата лично и в
качеството ѝ на законен представител на децата, че по претенцията им е
взето решение № 7-2/2012 г., с което им се отказва изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди.
Предвид
изложеното молят съда да осъди ответника да им заплати, на основание чл. 288,
ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на по 50000 лв. на всеки ищец, представляваща обезщетение
на неимуществени вреди в резултат на смъртта на А.Г.К..
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че по делото не е
установено, че ищците са били в твърдените фактически отношения. Евентуално
оспорва исковете като завишени по размер. Възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като пострадалият пътувал
на задната седалка на автомобила без поставен предпазен колан – нарушение на
чл. 137а от ЗДвП, освен това пътувал при пиян водач. Прави искане по реда на
чл. 219, ал. 1 ГПК в производството да бъде конституиран като подпомагаща
страна деликвентът Б.П.С..
Ищците в допълнителна искова молба вземат становище по отговора на
ответника, като считат възраженията му за неоснователни.
Ответникът в допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и
оспорва допълнителната искова молба.
С
определение от 25.06.2012 г., съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1
от ГПК, като трето лице помагач на страната на ответника водачът Б.П.С., който не
взема становище по предявените искове.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.288, ал.1,т.2, б“а“ от КЗ /отм./
вр. чл.45 от ЗЗД.
Не е спорно
между страните, а и по делото се установява от споразумение по нохд № 2962/2010 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 29 състав, че Б.П.С.
е признат за виновен в това, че на 22.06.2009 г., около 00:40 часа, в гр.
София, на бул. „А.С.“, с посока на движение от ул. „Суходолска“ към бул.
„Вардар“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № ********, със скорост над разрешената за конкретния пътен
участък (около 105 км/час), на около 34 метра след указателна табела на спирка
„*********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2,
т. 3 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и реализирал ПТП
в метален страничен стълб, като деянието е извършено в пияно състояние – с
концентрация на алкохол в кръвта 1,2 ‰, установена по надлежния ред, и от него
е настъпила смъртта на А.Г.К.(К. съгласно препис извлечение от акт за смърт №
402 от 06.07.2009 г.) и са причинени телесни повреди на С. З. Й. – престъпление
по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3 предл. 1, буква „б“ и буква „а“, предл. второ във
вр. с ал, 1, буква „в“ и „б“ предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
От
констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Г., която съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно изготвена, както и от уточнението към САТЕ и
останалите писмени доказателства по делото, се установява механизъм на ПТП,
идентичен с този, описан в споразумението по нохд № 2962/2010 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 29 състав, а именно:
на 22.06.2009 г., около 00:40 часа, в гр. София, на бул. „А.С.“, с посока на
движение към бул. „Вардар“ и със скорост не
по-ниска от 100 км/час, се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ********, управляван от водача Б.П.С., с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата – 1,50
‰, установена по надлежния ред. Непосредствено след табела на трамвайна
спирка „Западен парк“, в зоната, където пътното платно се стеснява от 7 на 6
метра, десните колела на автомобила се протъркали и задрали десния бордюр, след
което автомобилът се качил на тревната площ вдясно от пътното платно. След
около 22 метра от линията на ориентира, автомобилът се блъснал с челната си
част в метален стълб от уличното осветление и се завъртял по посока, обратна на
часовниковата стрелка и със задната си част се блъснал в дърво, стоящо на 2,90
метра от стълба, където останал блокиран между двете препятствия.
Според заключението на експерта, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и професионално, причината за ПТП е от субективен характер и се
свежда до състоянието и професионалното умение на водача за избор на скорост на
движение и начин на управление на автомобила в конкретната пътна ситуация. Според
вещото лице, по технически път не може да се установи кое място в автомобила е
заемал пострадалият – на предната дясна или на задната дясна седалка, но при
движението на автомобила при сблъсъка със стълба и последващото завъртане и
удар в дървото, условия за увреждания по тялото на пострадалия има и при двете
възможни позиции на пътника, тъй като за тялото на пострадалия са създадени
условия за инерционно движение напред по посока на движение на автомобила и
наляво и надясно при завъртането и удара в дървото. От заключението се
установява, че автомобилът е оборудван фабрично с обезопасителни предпазни
колани бедрено-раменен тип, триточкови за предните и задните две крайни
седалки, и колан тип бедрен за средната задна средна седалка.
От
констатациите на приетата СМЕ, представения препис извлечение от акт за смърт №
402 от 06.07.2009 г. и епикриза изх. № 19309, се установява, че в резултат на
удара при ПТП, пострадалият А.Г.К., е получил съчетана травма,
изразяваща се в разскъсно-контузни рани в дясната теменна област на главата и
дясната ушна мида, множество охлузвания и разкъсно-контузни рани по дясната
лицева половина, контузия на мозък и на белите дробове, счупване на лявата
раменна кост с изкълчване и счупване на дясната бедрена кост, от които, на
03.07.2009 г., е последвала неговата смърт. От заключението на вещото лице,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и безпристрастно, се
установява, че нараняванията отговарят на приетия механизъм на ПТП и се
обясняват с удари на тялото в интериора на купето. Според експерта,
травматичните увреждания при К., които са разположени в различи области,
обосновават заключението, че към момента на произшествието, тялото е имало свобода за движение в купето,
което може да се осъществи само ако не е
поставен предпазен колан. Според вещото лице, при поставен предпазен колан,
главата на починалия не може да осъществи контакт с части на автомобила и не би
настъпило увреждане на левия горен крайник.
От допълнителното заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р З.К., се
установи, че при починалия не е налице камшичен удар, а е констатирана мозъчна
контузия вдясно теменно, която е резултат от удар в дясната теменна област на
главата, където е причинена разкъсно-контузната рана. Счупването на лявата
раменна кост също е получено от директен удар. При непоставен предпазен колан,
при челен удар се създадват условия за удар на рамото в интериора, което при
поставен предпазен не може да се случи. Според вещото лице, разкъсно-контузните
рани в дясната част на главата са причинени от няколко удара в интериора на
автомобила, което също сочи за свободно движение на тялото на пострадалия в
купето. Според експертизата, счупването на дясната бедрена кост може да се
получи както при поставен предпазен колан, така и ако такъв не е сложен. От
заключението се установява, че в медицинските документи няма данни за
увреждания, причинени от предпазен колан, поради което съдът възприема извода,
че пострадалият е пътувал без такъв. Това е и крайното заключение на експерта,
дадено в допълнителната експертиза. Същото е потвърдено и от заключението на
тройната СМЕ, според което категорично се изключва възможността
черепно-мозъчната травма да е причинена от уреждане на шийния отдел на
гръбначния мозък, причинено от камшичен удар, който би се получил при
положение, че пътникът е бил с поставен предпазен колан. Въпреки това по делото
не е установено категорично, че при поставен предпазен колан, леталният изход
не би настъпил.
От показанията на разпитания свидетел С.Й., пътник в катастрофиралия
автомобил, преценени с оглед останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че тримата с починалия К. и шофьора на автомобила С. са били заедно
преди ПТП и са консумирали алкохол – пили бира в квартално заведение, поради
което чрез гласните доказателства се установява, че на А.Г. К. е било известно,
че водачът на МПС е управлявал автомобила под влиянието на алкохол. Същото
заключение се потвърждава и от СМЕ, от която се установява, че С. е бил със
съдържание на алкохол в кръвта в размер на 1,2 ‰ към момента на вземане на
кръвната проба и алкохолът се е намирал във фазата на излъчване. Според вещото
лице, към момента на ПТП, в кръвта на водача е имало около 1,5 ‰ алкохол, т.е. Б.С.
се е намирал в горните граници на алкохолно опиване, което е имало обективни
проявление и е можело да бъде възприето от пострадалия.
По делото е установено от представените
удостоверения за раждане, че ищците Н.Р.Н., Я.Р.Н., М.Р.Н. и В.Р.Н. са деца на Р.А.Н.,
а произходът от бащата не е установен. От удостоверение за наследници № 007936
от 27.12.2011 г. е видно, че Р.Н., както и децата ѝ не са наследници по
закон на починалия К., което обосновава извода, че към датата на смъртта си
починалият не е имал сключен граждански брак с ищцата Р., а произходът на
децата от него не е установен по надлежния ред чрез припознаване или иск за
установяване на произход. Това обстоятелство се потвърждава и от справката с
изх. № 62-0002 от 11.07.2012 г., издадена от ДСП – „Възраждане“ по искане на
Гаранционния Ф. (лист 87), в която е отразено, че ищцата Р.А.Н. е получавала
помощи като самотна майка. В молбите декларации за помощи, същата не е
декларирала доход на съжителстващо лице или съпруг. Въпреки това, чрез
събраните в производството гласни доказателства от показанията на свидетелите П.М.и
С.П., преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК, се установява, че починалият А.Г.
е живял като съпруг с ищцата Р.Н., с която отглеждали четирите си деца, но не били
сключили граждански брак, а от представените удостоверения за настоящ адрес на
починалия и ищците, е установено, че същите са регистрирани на един и същ адрес,
където са и живели. Поради тази причина съдът приема, че между ищците и
починалия са били установени дълготрайни семейни връзки, каквито
съществуват между съпрузи, респективно между родител и деца, като
обстоятелството, че ищцата не е декларирала доход на съпруг или
фактически съжител в декларациите за по чл. 7 от ЗСПД, не оборва тези
констатации.
От заключението на вещото лице по приетите по
делото и неоспорени от страните съдебно-психологични експертизи, изготвени след
личен преглед на ищците В.Р.Н., М.Р.Н., Н.Р.Н. и Я.Р.Н., се установява, че и четирите
деца пресъздават смесено лични впечатление и заучени реплики. Ищцата В. е
податлива на внушение от по-възрастни, като към момента на прегледа, предвид
възрастта ѝ – на 8 години, се установява, че негативните ѝ
преживявания във връзка със смъртта на К. са по-скоро неосъзнати, свързани с
липсваща фигура на бащата, както и материална опора и сигурност. Ищцата М. – на
12 години към дата на прегледа, е била държана настрана от събитията, поради
което събитието не е оказало силно емоционално въздействие върху психиката
ѝ в онзи период. Не е разбирала добре случващото се с произтичащите
последици, поради възрастта си. Към момента счита, че липсата на баща е
първопричина за всички проблеми и затруднено материално съществуване на семейството.
Ищецът Н. – на 13 години към дата на прегледа, е преживял скръб и тъга по
загубата на баща си, но според заключението на експерта – психолог, има
известна склонност към преувеличаване на негативните преживявания. Според вещото
лице, с оглед установената симптоматика, у ищеца Н.Н. събитието също не е
оказало силно психотравмиращо въздействие, а смъртта на бащата се преживява
като отсъствие на сигурност и добър живот. От експертизата се установява, че ищецът
Я. – на 16 години, е бил най-привързан към баща си, преживял тежко загубата,
затворил се в себе си, не споделял чувствата си и имал депресивни преживявания.
Установява се, че и към датата на прегледа Я. чувства липсата на баща си,
говори с тъга за него и става потиснат когато се засяга тази тема. Според
експерта, по времето, когато пострадалият е бил в болница след катастрофата,
ищецът е бил в емоционален стрес и е имал депресивни изживявания. След смъртта
на баща му е последвала реакция на скръб от загубата на близък човек, към който
е бил силно привързан. Според заключението на вещото лице и при Я. не са налице
данни за задълбочаване на депресивната симптоматика.
От заключението на вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза на Р.Н., изготвена въз основа на самоотчет на
лицето и проведеното психологическо изследване, се установява, че в периода
след катастрофата до смъртта на пострадалия, ищцата Р.Н. е била в емоционален
стрес. Преживяла е силна тревога, безпокойство, страх за живота на пострадалия,
а после и загубата му. Събитието е причинило на Р. депресивни изживявания на
тревожност, но към момента не се установяват симптоми на посттравматично
стресово разстройство и разстройство в адаптацията.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Претенцията, предявена по съдебен ред, е допустима – изпълнена е процедурата
по ал.11 на чл.288 КЗ /отм./, което се установи от писмо с изх. № 24-01-21 от
21.02.2012 г., с което ищците са уведомени за взетото решение, с което им се
отказва изплащане на обезщетение за вредите, предмет на настоящия спор.
За да бъде
успешно проведен искът чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането /отм., ДВ, бр. 102/2015 г./, следва да бъдат
установени три предпоставки: претърпени неимуществени вреди вследствие на
телесни увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на територията на
Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил Б.П.С. и с
причинената от това застрахователно събитие телесна повреда и последвала смърт
на пострадалия А.Г.К..
Чрез споразумение
нохд № 2962/2010 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 29 състав, се
установи, че Б.П.С. е признат за виновен за настъпилото на 22.06.2009 г. ПТП, в резултат на
което е причинена смъртта на А.Г.К.. Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то
е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от наказателния съд споразумение
има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички
юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица (така Решение № 221
от 21.06.2011 г. по гр. дело № 399/2010 г., III ГО на ВКС и Решение № 115 от
11.11.2014 г., по т.д. № 2542/2013 г., II ТО на ВКС, и двете по реда на чл. 290 ГПК). С оглед това, съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача Б.П.С., както и видът на телесното увреждане на
пострадалите, са установени в настоящия процес със споразумението, утвърдено по
нохд № 2962/2010 г., по описа на СГС, НО, 29 състав.
При
изследване механизма на ПТП, чрез присъдата, както и от събраните писмени
доказателства и заключенията на САТЕ, съдът намира че се установи
противоправност в поведението на водача на автомобила, изразяваща се в това, че
същият е управлявал лекия автомобил със скорост над 105 км/час, която е над
максимално разрешената от 50 км/час, като с това поведение е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Освен това не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което е управлявал, не е съобразил скоростта си на
движение, така че да успее да спре пред всяко предвидимо препятствие, а
деянието е извършено в пияно състояние. С разпоредбата на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП е вменено задължението за водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Според настоящия състав, водачът на автомобила
не е изпълнил сочените задължения и с поведението си е станал причина за
настъпилото ПТП – нарушение по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. С оглед на така
изложеното и предвид споразумението по нохд № 2962 по описа на СГС за 2010 г., съдът
намира, че поведението на водача на автомобила е в противоречие с предписаното
в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45
от ЗЗД. Ето защо са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на автомобила марка „Фолксваген“
модел „Голф“ по отношение на причинените вреди от процесното пътно –
транспортно произшествие.
Между
страните не е спорно, че към момента на произшествието за лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ******** не е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и
че ответникът е отказал да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищците в следствие на процесното ПТП, като спорен по делото е
въпросът дали същите попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Безспорно е,
че в приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4/1961 г., № 5/1969
г. и № 2/1984 г. са определени лицата, които имат право на обезщетение по чл.
52 ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена при деликт смърт на друго
лице. Воден от установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на
Върховния съд е въвел ограничителни критерии, като е счел, че справедливостта
налага да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди само в полза
на най-близките на пострадалия, за които е нормално да се предполага, че поради
степента на родствена и житейска близост, действително търпят морални болки и
страдания по повод на неговата загуба. С ППВС № 4/1961 г. кръгът на
правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия.
Впоследствие, с ППВС № 5/1969 г., е признато право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД
и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено
дете, както и на лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески
начала. Включването на тези лица в кръга на правоимащите по чл.52 ЗЗД е
мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия емоционални и
житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител - дете и връзката
между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените
неимуществени вреди.
Настоящият
състав счита, че сочените предпоставки се доказаха чрез показанията на
разпитаните в производството свидетели, от които се установи, че ищците и
починалият А.Г.К. са живеели повече от 14 години като семейство, в едно общо
домакинство с ищцата Р. и децата ѝ, за които починалият е полагал грижа
като за свои, независимо, че същите са с неустановен произход по баща. Тъй като
между пострадалия и ищците са се създали и са съществували отношения, напълно
сродни с тези, посочени в постановлението, ищците
са в кръга на лицата, които подлежат на обезщетяване за причинените им
неимуществени вреди. Първата ищца е фактически съжител на починалия, с когото
са установени отношения като между съпрузи и останалите четирима ищци са били
отглеждани от него като негови деца, т.е. безспорно попадат в кръга на лицата,
които следва да бъдат обезщетени.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са
предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния
интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай. Няма съмнение, че при увреждане на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси се накърняват моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното й общуване. Целта на обезщетението, обаче, е не да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на
пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи
точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен
еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически
и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
При определяне размера на обезщетенията,
настоящият състав отчита възрастта на ищците: Р.Н. е била на 29 години,
пострадалият А.е бил на 32, а децата им са били малолетни, т.е. загубата за
ищцата и децата ѝ е настъпила в една ранна възраст, в която подобна
травма се преживява трудно и оказва необратими последици в живота на децата и
майка им. Видно от доказателствата по делото, в резултат на
пътно-транспортното произшествие, станало на 22.06.2009 г., на А.К. е причинена
тежка съчетана травма, в резултат на която, на 03.07.2009 г. е последвала
смърт. От изслушаните и приети по делото заключения на съдебно-психологичните
експертизи, се установява, че ищците имали
негативни преживявания от смъртта на близкия им, който бил опора в семейството.
Въпреки, че ищците В., М. и Н. са били много малки и не са осъзнали събитието,
поради което не са изпитали и негативна емоция, същите, към настоящия момент
преживяват отсъствието на бащата като липса на сигурност и по-добър живот.
Настоящият състав отчита обстоятелството, че в ранна детска възраст трите деца
са останали без баща, който няма да имат възможност никога да опознаят, а
представите им за него се изграждат по-скоро въз основа на разказите в
семейството. Въпреки това, именно по тази причина децата не са били подложени
на стреса от внезапната загуба на бащата в семейството, тъй като те на практика
не са успели да възприемат значимостта на тази фигура в живота си, поради което
у тях не се е създала привързаността към личността на загиналия, каквато би
имало дете в по-напреднала възраст. Следва да се вземе предвид, обаче,
обстоятелството, че дори пълноценната грижа, предоставяна от майката, не би
успяла до компенсира липсата на фигурата на бащата в ранна детска възраст и
усещането у детето за отрастване в нетипичната ситуация, в която семейството се
състои само от майка и дете. Фактът, че майката и децата са разчитали
изключително на финансовата подкрепа на починалия, като той е осигурявал
материална стабилност и опора в живота им, а след неговата смърт се е наложило
ищцата да поеме тази функция, което е доста затруднено, обосновава по-висок
размер на обезщетението. По-нисък размер обосновава обстоятелството, че на
практика децата са били в такава възраст, че не са били емоционално и
психически травмирани от внезапната и нелепа смърт на баща си, тъй като не са
можели да възприемат обективно фактите около себе си, като постепенно, в хода
на отрастването и възпитанието ми, майката е могла и може да им поднесе
информацията по начин, по-лесен за възприемане и без наличие на стреса от
внезапната промяна на установения ред в семейството. Ищецът Я., от своя страна,
именно предвид възрастта си, е преживял по-тежко смъртта на пострадалия и към
настоящия момент чувства липсата на баща, говори с тъга за него и става
потиснат. Страданията на фактическата съжителка Р. също се установяват от
приетата по делото психологична експертиза.
Съобразявайки факта, че Р. е останала вдовица
млада, че е изгубила морална и материална подкрепа в ситуация, в която
по-трудно може да се адаптира, че всички са споделяли едно домакинство и са
разчитали на моралната и финансова подкрепа на починалия, стресът от внезапната
и неочаквана смърт вследствие на подобен нелеп инцидент, шокът, който
предизвиква това събитие и начинът, по който то се възприема и отразява на
психиката на жена в подобна възраст, обстоятелството, че в периода от
22.06.2009 г. до денят на смъртта си - 03.07.2009 г., А.е бил в кома, като не е
можел да възприема случващото се, поради което близките му не са успели да се
сбогуват с него, съдът намира, че претендираната
сума от по 50 000 лв. е справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД, поради което претенциите са
основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
Неимуществените вреди от загубата на съпруг и баща са неизмерими с пари –
какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира
вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито
оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче
следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените
по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, поради нарушение на правилата за движение /чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан в МПС в движение. По делото безспорно се установява, че
пострадалият е пътувал без колан. Според
заключението на вещото лице по САТЕ, автомобилът е бил фабрично оборудван с
обезопасителни бедрено-раменни триточкови колани инерционен тип на предните
седалки и колани на задната седалка. При описания в САТЕ и възприет от
настоящата инстанция механизъм на ПТП, както и от заключенията на приетите по
делото СМЕ, не се установи, че ако пострадалият беше с поставен обезопасителен
колан, същият би предпазил тялото му по начин, че да бъде избегнат леталният
изход. Страните по спора са се концентрирали в изясняване на характера на
черепно-мозъчната травма и възможността да се получи счупване на лявото рамо
при поставен предпазен колан, но не е изследван въпросът коя от травмите е била
решаваща за фаталния изход и дали същият би бил избегнат ако пострадалият е бил
с поставен колан. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно.
В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК
фактите, на които основава твърденията си. Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В този смисъл следва да
се отбележи, че самият факт на непоставяне на предпазен колан не е сам по себе
си съпричиняващ фактор, т.е. не е достатъчно само да бъде констатирано
нарушение от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен
колан, а е необходимо то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване
на вредоносния резултат, а намаляването на обезщетението по реда на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Поради тази причина възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат следва да бъде оставено без уважение.
Що се отнася до възражението, че пострадалият е
съпричинил вредоносния резултат като се е качил в автомобил, управлявано от
водач, употребил алкохол, същото е основателно. По делото безспорно се
установи, че водачът е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата, като от заключението на СМЕ се установи, че степента на
алкохолно опиване при шофьора е имала външни проявления, които пострадалият е
можел да възприеме. Освен това, от показанията на свидетеля – пътник в
катастрофиралия автомобил, се установи, че тримата с починалия и водача на
автомобила, са консумирали алкохол в квартално заведение, след което са се
качили заедно в МПС. Съгласно т. 7 от ТР 1/2014 от 23.12.2015 г., постановено
по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК, съпричиняване на вредата е налице, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Поемането на риска, при който
увреденото лице евентуално е било в състояние да предположи, или да допусне да
бъде увредено от делинквента, употребил алкохол, е особен случай на
съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поемането на
предвидим и реално очакван риск, или неговото неоправдано игнориране,
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно
произшествие. В тежест на ответника е да установи не само обективния факт на
употребата на алкохол от страна на водача, но и знанието на пострадалия за
това, които предпоставки безспорно се установиха от събраните по делото
доказателства, поради което по силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дължимото
обезщетение следва да бъде намалено съразмерно на действията и бездействията, с
които пострадалият е допринесъл за увреждането, а именно с 20%.
По изложените съображения, предявените искове за
неимуществени вреди следва за бъдат уважени за сумата от по 40 000 лв. и
отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от по 50 000 лв. като
неоснователни.
Съгласно чл.288, ал.7 КЗ /отм./ Гаранционният Ф. дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице, такава претенция обаче не е заявена, поради което съдът не
дължи произнасяне по нея.
По отношение
на разноските:
Ищците са освободени от такси и разноски в
производството. Заявена е претенция за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3600 лв. с вкл. ДДС, съгласно представената фактура
№ ********** от 28.02.2014 г. на името на ищцата Р.А.Н., ведно с касов бон
удостоверяващ неговото заплащане, поради което, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение с
оглед уважената част от иска в размер на 2880 лв.
Ответникът е
сторил разноски в настоящата инстанция в общ размер на 620 лв., както следва:
300 лв. за депозит за СМЕ, 300 лв. за депозит за АТЕ (на лист 74) и 20 лв. за
депозит за разпит на свидетел (лист 73). Ответникът е заявил и претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв., съобразно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски, съответни на отхвърлената част от
иска, в общ размер на 184 лв., които следва да бъдат понесени от петимата ищци
поравно.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 8000
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска и 1350
лв., представляващи сбор от депозити за експертизи, изплатени от бюджета на
съда.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Р.А.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис 5, на основание чл. 288, ал. 1, т.2,
б“а“ от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на 40000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания
от смъртта на А.Г.К., настъпила на 03.07.2009 г. вследствие на пътно –
транспортно произшествие, станало на 22.06.2009 г. в гр. София, по
вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ********
- Б.П.С., която е установена с влязло в сила споразумение по нохд № 2962 по
описа за 2010 г. на СГС, НО, 29 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 40 000 лв. до пълния предявен размер от
50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Я.Р.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис 5, на основание чл. 288, ал. 1, т.2,
б“а“ от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на 40000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания
от смъртта на А.Г.К., настъпила на 03.07.2009 г. вследствие на пътно –
транспортно произшествие, станало на 22.06.2009 г. в гр. София, по
вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ********
- Б.П.С., която е установена с влязло в сила споразумение по нохд № 2962 по
описа за 2010 г. на СГС, НО, 29 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 40 000 лв. до пълния предявен размер от
50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Н.Р.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис 5, на основание чл. 288, ал. 1, т.2,
б“а“ от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на 40000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания
от смъртта на А.Г.К., настъпила на 03.07.2009 г. вследствие на пътно – транспортно
произшествие, станало на 22.06.2009 г. в гр. София, по
вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ********
- Б.П.С., която е установена с влязло в сила споразумение по нохд № 2962 по
описа за 2010 г. на СГС, НО, 29 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 40 000 лв. до пълния предявен размер от
50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на М.Р.Н., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своя законен представител Р.А.Н., ЕГН **********, със
съдебен
адрес ***, офис 5, на основание чл. 288, ал. 1, т.2,
б“а“ от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на 40000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания
от смъртта на А.Г.К., настъпила на 03.07.2009 г. вследствие на пътно –
транспортно произшествие, станало на 22.06.2009 г. в гр. София, по
вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ********
- Б.П.С., която е установена с влязло в сила споразумение по нохд № 2962 по
описа за 2010 г. на СГС, НО, 29 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 40 000 лв. до пълния предявен размер от
50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на В.Р.Н., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Р.А.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис 5, на основание чл. 288, ал. 1, т.2,
б“а“ от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на 40000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания
от смъртта на А.Г.К., настъпила на 03.07.2009 г. вследствие на пътно –
транспортно произшествие, станало на 22.06.2009 г. в гр. София, по
вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ********
- Б.П.С., която е установена с влязло в сила споразумение по нохд № 2962 по
описа за 2010 г. на СГС, НО, 29 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 40 000 лв. до пълния предявен размер от
50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Р.А.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 2880
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.А.Н., ЕГН **********, Я.Р.Н.,
ЕГН **********, Н.Р.Н., ЕГН **********, М.Р.Н., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на своя законен представител Р.А.Н., и В.Р.Н., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Р.А.Н., със съдебен
адрес ***, офис 5, да заплатят на Г. Ф.,
БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, общо сумата 184 лв. (по 1/5 за всеки) – разноски по делото за тази
инстанция.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 8000 лв., представляваща държавна такса, дължима върху
уважената част от исковете и 1350 лв. разноски за експертизи.
Решението е постановено при участието на Б.П.С., ЕГН **********, с адрес ***,
като трето лице помагач на страната на ответника Г. Ф., БУЛСТАТ *******.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: