№ 1241
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Н.
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Н. Въззивно гражданско дело №
20241100505487 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. Д. Н. и Е. Л. Н. срещу
решение № 16327/11.10.2023г., постановено по гр. д. № 31517/2023г. на СРС,
160 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено по
предявените от Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Е. Л. Н. и Л. Д. Н.,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Е.
Л. Н., ЕГН: ********** и Л. Д. Н., ЕГН: ********** дължат солидарно в
полза на Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2017,27 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 12,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* 2, абонатен № *******, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 272,01 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.01.2023 г. върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия, сумата от 44,10 лева,
представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.02.2023 г. до
1
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 08.02.2023 г. по гр.д. № 6101/2023 г. по описа на СРС,
160 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че между страните не са налице облигационни правоотношение,
за което имало предходно влязло в сила решение на СГС. Оспорва да са били
собственици на топлоснабдения имот за процесния период. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Претендира направените разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Третото лице помагач не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивни-ят
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
2
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Единственото оплакване във въззивната жалба се свежда до доводите на
жалбоподателите, че СРС не е взел предвид предходно влязло в сила решение
между същите страни, но за друг период, а именно: решение №
4782/06.08.2020г. по гр. д. № 7130/2019г. на СГС. По това дело СГС е
отхвърлил предявените искове, тъй като е счел, че не е доказано валидно
облигационно отношение между страните, поради непредставяне на оригинал
на документ за собственост.
В настоящето производство е представен договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
15.01.1991г., който установява облигационните отношения между страните.
Представеното от ответниците решение по друго дело между същите страни,
но за различен период, не може да обоснове различен извод. По предходното
гр. д. № 7130/2019г. на СГС е останало недоказано облигационното
отношение, но това няма „преклудиращо действие“, както твърдят
жалбоподателите, по отношение на други периоди, като за следващи процесни
периоди ищецът отново дължи установяване на всички правопораждащи
вземането факти, включително и облигационната връзка, което в случая е
сторил. Ако ответниците твърдят да има промяна в собствеността именно
тяхна е доказателствената тежест да установят това.
В случая не става въпрос и за частичен иск, поради което неотносими
към настоящия спор са развитите във въззивната жалба доводи, че ако с
влязлото в законна сила решение е отречен твърденият общ единен
правопораждащ юридически факт, то и всички бъдещи претенции,
основаващи се на същия преклудиран, като недоказан, единен правопораждащ
юридически факт, също биха били неоснователни.
Видно от представените пред СРС договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.01.1991 г., Л.
Д. Н. и Е. Л. Н. са придобили собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж.к. *******.
3
Установява се от представеното удостоверение за идентичност на адрес рег. №
КС-15-08-7000-1/13.01.2011 г., издадено от Столична община, район Младост,
че блок със строителен номер *******/ - ж.к. Младост – I има граждански
номер блок ******* – ж.к. Младост – I. Видно от справки от НБД „Население“
за лицата Л. Д. Н. и Е. Л. Н., същите са съпруг и съпруга по силата на сключен
граждански брак от 25.02.1978 г., за който е съставен акт за граждански брак
№ 168 от 25.02.1978 г.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Поради изложените по – горе съображения, по делото е безспорно
установено, че жалбоподателите са собственици на топлоснабдения имот за
процесния период и именно те следва да отговорят за заплащане на
стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което
съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
4
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16327/11.10.2023г., постановено по гр. д.
№ 31517/2023г. на СРС, 160 с-в.
ОСЪЖДА Е. Л. Н., ЕГН: ********** и Л. Д. Н., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: София, ул. ******* да заплатят на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 100 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5