Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 17.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора ..........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 428/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е
образувано по жалба на И.С.И. с ЕГН ********** ***, подадена против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0906-000319/15.11.2021г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч. С оспорената
заповед на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
В жалбата си оспорващият поддържа, че заповедта за прилагане
на ПАМ е необоснована и издадена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че на 15.11.2021г. му е бил съставен акт за липса на застраховка
„Гражданска отговорност”, на следващия ден е депозирал възражение и му е бил
съставен нов акт за същото нарушение, както и акт за отказ да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества. Излага, че не му е била предлагана такава
проба, а по-късно е дал кръв за изследване за употреба на наркотични вещества и
чака резултата. Моли съдът да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично, като поддържа жалбата и иска да се отмени заповедта. Излага, че е
дал кръвна проба и релевира съображения по повод съставен му акт за липса на
застраховка „Гражданска отговорност”.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез
упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Излага подробни съображения за правилност на оспорения акт поради направения
отказ за тестване за наркотици.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2021г. против И.С.И. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 511140
за това, че на същата дата в 02:17 ч. в гр. Ловеч, ул. „Трети март” пред дом
№12 с посока на движение към центъра на града управлява лек автомобил Фолксваген
Пасат с рег. номер ***, като отказва да му бъде
извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARJM-0035. В АУАН е отбелязано,
че е издаден талон за медицинско изследване с бланков номер 105533 с час на
връчване 02:40 ч., и че в автомобила пътува В.Ц.К. от гр. Ловеч. Актосъставителят
приема, че деянието представлява нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Нарушителят
е подписал АУАН и същият му е връчен срещу подпис на 15.11.2021г.
За това нарушение и въз основа на съставения АУАН, Н.В.Н.
на длъжност Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч, издава оспорената
в настоящото производство заповед за прилагане спрямо И.С.И. на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
С административната преписка са представени цитирания
в оспорената заповед АУАН Серия GA № 511140/15.11.2021г., талон за изследване №105533,
справка за нарушител/водач, доказателства за компетентността на издателя на
заповедта и на актосъставителя, докладна записка рег. №906р-9470/16.11.2021г.,
Възражение до Началника на сектор „Пътна полиция” от И.И. рег.
№906000-12503/16.11.2021г. Представени са и съставени на лицето два други АУАН за
липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” – Серия GA № 511139/15.11.2021г.
(с резолюция върху него за прекратяване на основание чл.54 от ЗАНН на АНП), и
серия АА № 013840/16.11.2021г. с доказателства, подкрепящи описаното в
последния акт нарушение (договор за покупко-продажба на МПС от 10.11.2021г.,
СРМПС №*********, извършени две проверки за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, НП № 21-0906-001127/30.11.2021г.).
По искане на оспорващия от АО е представено писмо от
МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов” АД гр. Ловеч, с което се сочи, че И.С.И. е
посетил спешното отделение на болницата на 15.11.2021г. в 03:00 ч. за даване на
биологичен материал за изследване за употреба на наркотици с талон № 105533 и 7
броя стикери, за което е вписан в журнала на заведението.
Също по искане на оспорващия в о.с.з. е разпитана
свидетелка, която излага, че на 15 и 16.11.2021г. сутринта И. я е карал на
работа с личното си МПС, като я е информирал, че са го хванали без гражданска
отговорност и той няма да е на работа. За 17.11.2021г. й е казал, че няма да
може да я кара, тъй като са му взели книжката и са му свалили табелите на
колата.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (ЗППАМ
№21-0906-000319/15.11.2021г.
е връчена лично на И.И. на 16.11.2021г., видно от отбелязването на гърба на
същата, а жалбата е заведена при административния орган на 24.11.2021г., вх.№295000-10204).
Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно
жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не
е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП (съгласно
представената Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи). Директорът на ОДМВР Ловеч съобразно предоставената му възможност в
закона, със своя Заповед № 295з-805/25.04.2017г. (също представена по делото) е
оправомощил по т.1.2. началниците на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч –
за цялата територия, обслужвана от ОДМВР Ловеч, да прилагат с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5
б.”а”, т.6 и т.7 от ЗДвП. Именно последната заповед на Директора на ОДМВР Ловеч
е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. Доказана е и
компетентността на актосъставителя съгласно представено служебно удостоверение,
нарушението е извършено на територията на гр. Ловеч, следователно процесната
заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е
посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение,
посочен е с трите си имена, длъжност и месторабота актосъставителят, посочена е
датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното
МПС, управлявано от И.С.И. и регистрационния номер на
същото, както и е описано извършеното нарушение. АУАН също е съставен от
компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и
валидно доказателство, обвързващо съда във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по
отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните факти
не създават съмнение или неяснота относно характера на нарушението – на
правилата за движение по пътищата. В ЗППАМ нарушението е посочено ясно и
непротиворечиво – отказ на водача да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Това описание
от фактическа страна изцяло кореспондира с посоченото правно основание за
налагане на ПАМ. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията
на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на
мотивиран административен акт при изяснена фактическа обстановка.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
АУАН е съставен и връчен на нарушителя при спазване на специалната процедура по
ЗАНН, като нарушението е безспорно установено, заповедта е издадена въз основа
на този акт и е връчена на оспорващия. При обективирания отказ да бъде тестван,
на водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване и съответния брой
стикери към него. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно
вида и характера на нарушението. Характерът и предназначението на заповедите за
прилагане на ПАМ са посочени в закона, а те са да се предотвратят и
преустановят административните нарушения и да се предотвратят и отстранят
вредните последици от тях.
Не са налице и противоречия с материалноправните норми
или несъответствие с целта на закона при издаването на процесната заповед. Съдебният
контрол за материална законосъобразност обхваща преценката налице ли са
установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като
мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта
правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат
временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от
участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред
несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до
отстраняване на причините.
В случая ЗППАМ № 21-0906-000319 от 15.11.2021г. е
издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, съгласно която норма, за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените
стойности са определящи.
Разпоредбата съдържа няколко хипотези, дадени
алтернативно, а не кумулативно, като и единият отказ е достатъчен, за да се
приложи мярката по този законов текст.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че водачът е управлявал собственото си МПС и е отказал
да бъде проверен с техническо средство за употребата на наркотични вещества или
техни аналози. В този смисъл в съдебното производство не е оборено изпълнението
от обективна и субективна страна на състава на нарушението по чл.171, т.1, б.”б”
от ЗДвП, описано в АУАН Серия GA № 511140/15.11.2021г. Поради горното съдът
приема, че ответникът не е нарушил материалния закон при издаване на оспорената
заповед.
Управлението на собствено МПС и отказа на водача да
бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата
инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията
на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната
административна мярка.
Логиката на закона се изразява в това, че управлението
на МПС е високо рискова дейност, при която водачите следва да се подчиняват на
определени строги правила, с оглед избягването на пътно-транспортни
произшествия, отнемащи човешки животи и увреждащи човешкото здраве. Затова
законодателят е предвидил, че при проверка от контролните органи водачът на МПС
е длъжен да съдейства, за да му бъде извършена проверка за употребата на
наркотични вещества. Следователно, отказът на жалбоподателя да бъде изпробван
на място с техническо средство за употреба на наркотици е напълно достатъчно
основание да му бъде наложена принудителната административна мярка „временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС” до решаване на въпроса за
отговорността, с оглед постигане на законосъобразната цел да се препятства
извършването на подобни нарушения от него.
Съдът намира за неоснователно възражението на И., че
не му е било предлагано да бъде тестван за наркотици при проверката от
контролните органи. Тази теза категорично се опровергава от съставения АУАН №
511140/15.11.2021г., който е подписан от водача без възражения, както и от
връчения му талон за медицинско изследване, в който също е отбелязано, че
водачът отказва да даде проба и отново е подписан от водача без възражения.
Неоснователни са и доводите, че не е отказал
изследване, тъй като е дал кръвна проба. Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП,
ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца” се налага при наличието на четири хипотези:
- на водач, за когото се установи, че управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух;
- на водач, който е употребил наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест;
- на водач, който е отказал да бъде проверен с
техническо средство или тест, изследван с доказателствен анализатор;
- на водач, който е отказал да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Като материалноправна предпоставка за издаването на
заповед на основание чл.171, т.1 б.”б” от ЗДвП, законодателят е предвидил
няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно основание е и
отказ да бъде проверен с техническо средство Drug test 5000, без изискуема кумулативност с което и да било друго
основание по същия законов текст. Достатъчно е да е налице само единият отказ,
за да бъде наложена съответната ПАМ, като в този смисъл съдебната практика (включително
и на ВАС) е еднопосочна и непротиворечива.
Фактът, че И. отказва при проверката да бъде тестван с
техническо средство Drug test, не се променя от
последвалото негово съгласие да даде кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване, защото двете хипотези законодателят дава в алтернативност,
не в кумулативност. Употребата на съюза „или” при изброяването на фактическите
основания за прилагане на този вид ПАМ недвусмислено сочи, че основанията са
независими едно от друго. Т.е. дори и само при наличието на едната от тези
хипотези за нарушителя водач се следва прилагане на въпросната ПАМ. При
последвал отрицателен резултат от кръвното изследване ПАМ ще отпадне по право,
тъй като ще се реши въпроса за отговорността, но това не води до нейната
незаконосъобразност при установените по делото предпоставки за прилагането й.
В същия смисъл е и трайно установената съдебна
практика – така Решение № 17559/19.12.2019г. на ВАС по адм. д. № 1286/2019г., VII
о., Решение № 14243/20.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 9029/2017г., VII о., Решение
№ 12245/13.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 9208/2017г., VII о., Решение № 61/23.02.2021г.
на АдмС - Хасково по адм. д. № 1087/2020г., Решение № 50/16.02.2021г. на АдмС -
Стара Загора по адм. д. № 699/2020г., Решение № 41/15.01.2021г. на АдмС - Русе
по адм. д. № 633/2020г.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган и в предвидената
от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при
спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на
закона, а жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С §142 от ДР на ЗИД АПК (обн., ДВ бр.77/2018г.) е извършена
промяна в чл.172, ал.5 от ЗДвП, като съгласно изречение второ от тази
разпоредба решението на административния съд, постановено по жалба против
заповед за прилагане на ПАМ, не подлежи на обжалване. Поради горното настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
първо от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователна жалбата на И.С.И. с ЕГН ********** и адрес
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0906-000319/15.11.2021г.
на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: