№ 56
гр. Шумен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500001 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260397 от 09.11.2021г. по гр.д.№374/2021г., ШРС е признал за установено
по отношение на С.Д. Д., че Г.С. Х., О.С. Х. и Х. Х. М., са съсобственици при равни дялове
общо на 1184/2100 ид.части /по 1184/6300 ид.части по отношение на всеки един от тях/ от
следните недвижими имоти: Поземлен имот с площ 2017 кв.метра в местност „Ясак запад, с
идентификатор по КК и КР на с.З., област Ш. - 30421.32.268, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: трета, при съседи на поземления имот: имоти 30421.32.338;
30421.32.269; 30421.32.260; 30421.32.262; 30421.32.267 и поземлен имот с площ 17719
кв.метра в местност „Дермен Йолу“, с идентификатор по КК и КР на с.З., област Ш.-
30421.18.21, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на поземления имот:
имоти 30421.18.412; 30421.18.20; 30421.18.8; 30421.18.7; 30421.18.22, като е отхвърлил
искането ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението върху гореописаните
имоти. Присъдени са и следващите се разноски
Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които го обжалват в
отхвърлителната част. Твърдят, че същото било незаконосъобразно и необосновано. Съдът
неправилно приел, че договорът за аренда от рег.№61 от 06.08.2014г. не бил прекратен по
отношение на двата процесни имота, по силата на чл.6, б.“Е“ от него/по взаимно съгласие/.
Клаузата се съдържала в договора за аренда, който бил с нотариална заверка на подписите
на страните по него. Не било противозаконно страните да уредят предварително
1
прекратяване на договора по взаимно съгласие, при определени условия. Съдът превратно
тълкувал договора и изопачил волята на страните, предвид че страните никъде не били
договорили разпоредба с автоматично възстановяване на договора по отношение на
имотите, прекратен веднъж по начин, указан в чл.6, б.“Е“ от него. Съдът не съобразил и
съдебната практика на ВКС, съгласно която когато за дадени имоти са налице няколоко
договора за аренда и договорите са били сключени от съсобственици, притежаващи повече
от 50% в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арндатор, сключил договор за
аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% от съсобствеността, като
проявление на общото правило на чл.32, ал.1 от ЗС. Законодателят предвиждал
оповестително-защитно действие на вписването на договора за аренда по отношение на
лице, придобило собствеността от арендодателя, но не и спрямо трето лице, на което
договорът изобщо не може да бъде противопоставен, тъй като е придобило повече от
половината от имота от съсобственици, които не са страна по договора за аренда. Предвид
това и в конкретния случай защитно-оповестителното действие на вписването на договора
за аренда №61 от 06.08.2014г. не сасаело ищците, тъй като 1079/2100ид.ч. от имотите били
придобити първо от наследодателя С.С., а след това наследени от ищците, след вписването
на договора за аренда с ответника. Молят съда да постанови отмяна на решението в
обжалваната част и постановяви друго, с което заявените претенции с правно основание
чл.108 от ЗС, бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното:
На 05.08.2014г. Х. Х. М. сключила с „Айсам“ЕООД-с.Т., Ш. обл. договор за аренда
на земеделски земи №139, том VII, рег.№5368/2014г., вписан в СВ-Шумен под вх.рег.
№5516/06.08.2014г., по силата на който предоставила за временно и възмездно ползване:
поземлен имот с идентификатор 30421.18.21, находящ се в землището на с.З., Ш. обл., с
площ 17719 кв.м. в мест. „Дермен Йолу“, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имоти №№30421.18.412,
30421.18.20, 30421.18.8, 30421.18.7, 30421.18.22. и поземлен имот с идентификатор
30421.18.21, находящ се в землището на с.З., Ш. обл., площ 2017 кв.м. в мест. „Ясак запад,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при
съседи: имоти 30421.32.338; 30421.32.269; 30421.32.260; 30421.32.262; 30421.32.267, като
договорът бил сключен за срок до 01.10.2019г.. Не е спорно между страните, че към този
момент М. е била собственик на 1/20ид.ч. от посочените два имота, по силата на
наследствено правоприемство от Х.А. М., който е наследил 1/5ид.ч. от имотите след
смъртта на баща си А. М.ов Х.ов.
На 06.08.2014г. също от името на ищцата М., но действаща чрез пълномощника М.Р.Г.,
2
упълномощена по силата на нотариално заверено пълномощно №23 от 28.07.2014 год., с
нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус с рег.№024, в качеството на
арендодател, бил сключен с ответника С.Д. Д., действащ чрез пълномощниците Ж.Р.Ж. и
М.Р.Г., договор за аренда на земеделски земи №61, том VI, рег.№8126/2014г., вписан в СВ-
Шумен под вх.рег.№5541/06.08.2014г., по силата на който предоставила под аренда на
арендатора отново посочените по-горе два имота с идентификатори 30421.32.268 и
30421.18.21, като договорът бил сключен за срок от 20 стопански години, считано от
01.10.2014г..
На 04.08.2014г. ищцата М. изпратила до М.Г. нотариална покана, с която я уведомила,
че считано от получаване на същата оттегля даденото й пълномощно рег.№7726/28.07.2014г.
на нотариус с рег.№024, с произтичащите от това последици. Поканата била връчена на Г.
на 06.08.2014г. от нотариус с рег.№019.
На 10.05.2018г. общият наследодател на ищците С.С. Ю. сключил с Х.Е.Х. договор за
аренда №154, том I, рег.№3192/2018г., вписан в СВ- гр.Шумен под вх.№2651/10.05.2018
год., по силата на който предоставил под аренда на арендатора посочените по-горе два
имота с идентификатори 30421.32.268 и 30421.18.21, като договорът бил сключен за срок от
20 стопански години, считано от 01.10.2017г.. В договора е посочено също, че арендодателят
Ю. се явява собственик на 1180/2100ид.ч. от имотите, предмет на договора
Видно от удостоверение за наследници №83/20.11.2018г., С.С. Ю. починал на
15.11.2018г., като оставил за свои наследници - съпруга С.Й. и родителите си-А.Х.М. и С. Х.
М..
Последните направили отказ от наследството на Ю., вписани в особената за това книга
при Районен съд – Шумен под №№3/2019г., 4/2019г. и 162/2018г..
Съгласно удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№36/20.01.2021г. ищцата
Г.С. Х. е сестра, ищецът О.С. Х. е брат, а Х. Х. М. – негова баба.
На 28.07.2020 год. ответникът С.Д. Д. сключил с Кооперация Агробизнес ПВД“-гр.И.
договор за преаренда на земеделска земя по отношение на множество недвижими имоти,
между които и посочените по-горе два имота с идентификатори 30421.32.268 и 30421.18.21,
като договорът бил сключен за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2020г..
С констативен нотариален акт №6, том I, рег. №269, дело №5/2021 год. на нотариус с рег.
№715, ищците Г.С. Х., О.С. Х. и Х. Х. М. били признати за собственици по наследство, при
равни дялове, на общо 1184/2100ид.ч. от следните два недвижими имоти: Поземлен имот с
площ 2017 кв.метра в местност „Ясак запад, с идентификатор по КК и КР на с.З., област Ш.
- 30421.32.268, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на
поземления имот: имоти 30421.32.338; 30421.32.269; 30421.32.260; 30421.32.262;
30421.32.267 и Поземлен имот с площ 17719 кв.метра в местност „Дермен Йолу“, с
идентификатор по КК и КР на с.З., област Ш.- 30421.18.21, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
3
неполивни условия: трета, при съседи на поземления имот: имоти 30421.18.412; 30421.18.20;
30421.18.8; 30421.18.7; 30421.18.22.
Съгласно удодстоверение №267805, издадено от нотариус с рег.№24, договор за аренда
акт №61 от 06.08.2014г., бил вписан в общия регистър в 13.31ч. на 06.08.2014г..
Съгласно показанията на свид. М.Р.Г., сключила арендния договор №61/06.08.2014г. от
името на ищцата М., съгласно пълномощно №23 от 28.07.2014г., била уведомена за
оттегляне на пълномощното в късния следобед на 06.08.2014г.. Свидетелката сочи също, че
не била разговаряла с М., а с нейния внук, като уговорката била той след като се снабди с
констативен акт за земите да ги продаде на фирмата за която работи Г.. Пълномощното било
направено, за да може докато земите се продадат на фирмата, последната да може да ги
декларира в служба земеделие за обработка за следващата стопанска година.
Свид.Х.Х., арендатор по договора за аренда №154/10.05.2018г., сключен със С.С. Ю.,
излага, че при сключване на договора ползвал земите, но сега не можел да ги ползва, тъй
като от ПК-Х. му казали, че били декларирани за обработка от кооперация в гр.И..
с идентификатори 30421.32.268 и 30421.18.21, като договорът бил сключен за срок от 20
стопански години, считано от 01.10.2014г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Предмет на настоящия спор са ревандикационни претенции предявени от Г.С. Х., О.С. Х.
и Х. Х. М. срещу С.Д. Д., да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици при равни дялове общо на 1184/2100 ид.части /по 1184/6300
ид.части по отношение на всеки един от тях/ от следните недвижими имоти: поземлен имот
с площ 2017 кв.метра в местност „Ясак запад, с идентификатор по КК и КР на с.З., област
Ш. - 30421.32.268 и Поземлен имот с площ 17719 кв.метра в местност „Дермен Йолу“, с
идентификатор по КК и КР на с.З., област Ш.- 30421.18.21, като ответникът бъде осъден да
им предаде владението върху имотите.
За уважаването на ревандикационен иск е необходимо наличието, в
кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на
иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето-
да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, в тежест на ищците е да докажат наличието на положителните предпоставки, а на
ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е фактът на
владението върху процесните обекти, а именно, че същото се осъществява от ответната
страна. Безспорно е и обстоятелството, че ищците се явяват собственици на общо на
1184/2100 ид.части /по 1184/6300 ид.части по отношение на всеки един от тях/ по
наследство от наследодателя С.С. Ю., след отказ на наследниците му от предходен ред.
Спор е налице по отношение на останалата предпоставка - налице ли е правно
основание за владението на ответника.
Ответникът твърди, че владее процесните имоти, включително и претендираните
1184/2100ид.ч., на правно основание – договор за аренда на земеделска земя №61 от
4
06.08.2014г., за срок от 20 стопански години, сключен със собственик, притежаващ 1/20ид.ч.
от имотите/ ищцата Х.М./.
Досежно възражението на ищцата Х.М., че договорът е сключен без представителна
власт: М. сочи, че не е имала воля да сключва такъв договор, като била дала пълномощно за
събиране на документи във връзка с евентуално изкупуване на земята.
Разпореждането от името на упълномощителя е валидно тогава, когато е извършено
от пълномощника в рамките на учредената му представителна власт – съобразно това, което
упълномощителят е волеизявил в пълномощното (чл. 39, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД).
В случая от показанията на пълномощника М.Г., сключила арендния договор
№61/06.08.2014г. от името на ищцата М., се установява, че действително разговорите, които
са водени, били свързани с изкупуването на имотите, като процесното пълномощно /№23 от
28.07.2014г./ било направено с оглед деклариране на земите в служба земеделие за
обработка, само за следващата стопанска година, т.е. за една стопанска година. Или липсват
доказателства М. с пълномощното да е учредила представителна власт за сключване от
нейно име на договор за аренда за 20 години при цена 10лв. на декар. В разглежданата
хипотеза, свидетелските показания са допустими, с оглед разпоредбата на чл.165 , ал.1 от
ГПК, доколкото пълномощникът М.Г. е заявила, че не съхранява оригинал или препис от
пълномощното с упълномощител М..
Предвид това и съдът намира, че соченият договор се явява недействителен поради
липса на надлежно учредена представителна власт за сключването му. Лицето, от името на
което е сключен договора, не го е потвърдило , напротив сключило е договор за аренда за
същите земи с друг арендатор на 05.08.2014г..
Дори да се приеме, че пълномощникът е разполагал с представителна власт в
необходимия обем, то договорът отново не може да бъде противопоставен на ищците и не
се явява правно основание за осъществявано владение от страна на ответника.
В случая са налице два договора за аренда, сключени от един и същ съсобственик-Х.М.,
притежаващ 1/20ид.ч. от имотите, в качеството на арендодател, в полза на две различни
лица, арендатори, като договорът, сключен с „Айсам“ЕООД-с.Т. е с предхождащо вписване
в СВ от този сключен със С.Д..
Вписването на договора за аренда има не конститутивен, а оповестително-защитен
характер. Така доколкото в разглежданата хипотеза са налице два договора за аренда за едни
и същи земи, сключени от името на един и същ арендодател, но с различни арендатори,
конкуренцията между тях следва да се реши с оглед момента на извършване на вписването
им-правото да арендува процесните земи има арендаторът, чийто договор е вписан първи.
В случая с оглед оповестително-защитното действие на вписването, договорът за аренда
№61/06.08.2014г. отстъпва пред договора за аренда №139/05.08.2014г. и на практика не
поражда действие.
Още повече и страните изрично са се споразумели, че в случай че към момента на
подписване на договора някой от имотите, предмет на договора е отдаден под аренда, то по
5
отношение на този имот договорът няма действие/чл.6а от договор №61/06.08.2014г./
Действително, в сочената разпоредба е посочено, че договорът прекратява действието си, но
в случая волята на страните е била именно тази, договорът да не произведе действие. И след
като същите земи вече са били отдадени под аренда, е налице правопрепятстващ
юридически факт, при който не възниква задължение за предаване на имотите, съответно за
заплащане на арендната цена Налице е начална невъзможност договорът да породи действие
по отношение на тези имоти, с оглед естеството на същия/предоставяне на имотите за
арендно ползване/.
Дори да се приеме, че договорът за аренда №61/2014г., сключен с Д. е породил
действие, а разпоредбата на чл.6Е урежда хипотеза на прекратяване на договора, то
действието му следва да се счита прекратено.
В разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАЗ/към правнорелевантния период/ са посочени
основанията за прекратяване на договора за аренда, като соченото в договора основание по
чл.6Е по същество покрива хипотезата на чл.27, ал.1, т.3- по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено с нотариална заверка на подписите. В случая страните, подписвайки
договора са постигнали писмено съгласие с нотариална заверка на подписите, договорът да
прекрати действието си, тъй като имотите са отдадени под аренда на трето лице. Уговорката
на чл.6Е не е със забранено от закона съдържание и изразява съгласието на страните за
автоматично прекратяване на договорните отношения в тази хипотеза, и след като същите
земи вече са били отдадени под аренда, то договорът за аренда №61/2014г. следва да се
счита прекратен.
Действително ал.2 на същия член въвежда изискване прекратяването на договора за
аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и да се впише в
нотариалните книги. Съгласно мотивировката на ТР№ 2/2017г. на ОСГТК, невписването в
службите по вписванията не прави арендния договор недействителен, вписването не е
елемент от фактическия състав на този договор и няма конститутивно действие. Вписването
на договора за аренда има оповестително - защитно действие, като прави правото на
арендатора да ползва земята противопоставимо на последващ приобретател - чл. 17, ал. 2,
изр. първо, както и при последващо учредяване на ограничено вещно право върху
арендувания имот - чл. 17, ал. 5 и 6 ЗАЗ. Изискването за вписване е обусловено от
необходимостта да бъде осигурена публичност и противопоставимост, като се съобрази и
предвидената в особена закрила на земеделската земя. Липсата на вписване, обаче, не се
отразява на действителността на договора за аренда и неговото обвързващо действие за
страните, нито променя правните последици на прекратяването на договора и
преустановяване на действието му за в бъдеще за страните по същия. След като вписването
на договора няма конститутивно действие, то такова действие няма и вписването на
прекратяването на договора. Регистрацията на сключения договор в общинските служби
по земеделие, която се извършва по реда на Наредба № 6/2000 г. , също не е елемент от
формата за валидност, а има информационно-регистърна цел: служи за набиране на
информация за арендните договори и техните обекти като основа за формирането и
6
провеждането на държавна политика в областта на земеделието /чл. 2 от Наредбата/.
Предвид изложеното и доколкото страните не са обвързани от арендния договор
№61/06.08.2014г., то не се установява ответникът да владее на правно основание
процесните имоти. Заявените ревандикационни претенции се явяват основателни и следва да
бъдат уважени и в осъдителната им част.
Дори да се приеме, че арендния договор №61/2014г. не е прекратен, то исковете отново
се явяват основателни и в частта касателно предаване на владениято върху процесните
имоти, поради следното:
В случая, в периода 2017г.-2018г. С.С. Ю./неследодател на ищците/, придобил
1184/21000ид.ч. от процесните имоти, включително на 19.12.2017г. Х. Х. М., Н. М. Н. и Б.
Н. М. са му прехвърлили, собствените си идеални части/М.-1/20идч., Н. 1/5ид.ч. и М.са-
8/175 ид.ч. от процесните поземлени имоти.
На 10.05.2018г. Ю., като собственик на 1180/2100ид.ч., предоставил процесните два
имота на арендатора Х.Е.Х. за временно и възмездно ползване за срок от 20 стопански
години, считано от 01.10.2017г. до 01.10.2037г., по силата на договор за аренда №154, т.І,
рег.№3192/2018г..
Съгласно чл.3, ал.4 от ЗАЗ, в редакцията към датата на сключване на договора, договор
за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е
повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен
от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от
съсобствения имот. В случая арендодателят е притежавал повече от 50 на сто идеални части
от имотите/включително и като се приспаднат от притежаваните от него идеални части
тези/1/20ид.ч./, получени от праводателката му Х. Х. М., поради което и този договор се
явява противопоставим на договора за аренда №61/06.08.2014г..
За времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ /в сила от 7.02.2017 г., с който е създадена
нова ал. 4 на чл. 3/, сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено
управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо
съгласие на останалите участници в общността , като при сключен договор за аренда от един
съсобственик, отношенията му с останалите се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. В
случай, че договори за аренда са били сключени от отделни съсобственици в полза на
различни арендатори, но за съвпадащи периоди от време, за посочения период, т.е. до
7.02.2017 г., приоритет по принцип следва да се отдаде на поредността на вписването, тъй
като вписването на договора за аренда съгласно чл. 17, ал. 2, 5 и 6 ЗАЗ има оповестително-
защитно действие /т. 1 от ТР № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК/. Когато
обаче договорите за аренда са били сключени от съсобственици с различни по обем права в
съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил договор за аренда
със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в съсобствеността, като проявление на
общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС, според което общата вещ се управлява от мнозинството
от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността. Следователно,
дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50% ид.ч., е
7
вписан, същият не е противопоставим на последващ арендатор, на когото мнозинството от
съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху имота/ в този
смисъл е и Решение № 314 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/10 г. на III г. о., в което се
приема, че именно по аргумент от чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобствената вещ е отдадена под
наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от
половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите
съсобственици на имота заедно или поотделно/. На още по-голямо основание такъв договор
за аренда не е противопоставим на трето лице, придобило след вписването му правото на
собственост върху повече от 50% от съсобствеността, ако същото се противопоставя на
продължаващото ползване от страна на арендатора. Аргумент в подкрепа на тази теза е
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, според която приобретателят на арендувания обект на
договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан.
Следователно, законодателят предвижда оповестително-защитно действие на вписването на
договора за аренда по отношение на лице, придобило собствеността от арендодателя, но не
и спрямо трето лице, на което договорът изобщо не може да бъде противопоставен, тъй като
е придобило повече от половината от имота/ решение № 115 от 21.11.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 997/2017 г., I г. о./.
В случая наследодателят С.С. Ю. е бил придобил повече от половината от имота към
момента на сключване на договор за аренда №154, т.І, рег.№3192/2018г., поради което и
предходният договор №61/06.08.2014г. не може да му се противопостави, съответно същият
не може да се противопостави и на наследниците му , независимо от поредността на
вписванията. По тези съображения следва да се приеме, че ответникът не разполага по
отношение на ищците с противопоставимо му право да държи процесния имот, с оглед на
което исковата претенция по чл. 108 ЗС се явява основателна и в осъдителната й част.
Първоинстанционното решение в обжалваната, отхвърлителна част следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което ответникът бъде осъден да предаде на
ищците владението на процесните имоти. Решението следва да бъде коригирано и в частта,
касателно присъдените разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Д. Д. следва да заплати на Г.С. Х., О.С. Х. и Х.
Х. М.,, съобразно изхода на спора деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
650лв., съответно за първа инстанция в размер на 1110лв..
Водим от горното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №260397 от 09.11.2021г. по гр.д.№374/2021г. на ШРС само в
частта, с която са отхвърлени предявените от Г.С. Х./Г. С. Й./, О.С. Х. и Х.Х. М. срещу С.Д.
Д. ревандикационни искове в осъдителната им част за предаване владението върху
следните недвижими имоти: поземлен имот с площ 2017 кв.м. в местност „Ясак запад, с
идентификатор по КК и КР на с.З., област Ш. - 30421.32.268, трайно предназначение на
8
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: трета, при съседи на поземления имот: имоти 30421.32.338;
30421.32.269; 30421.32.260; 30421.32.262; 30421.32.267 и поземлен имот с площ 17719 кв.м.
в местност „Дермен Йолу“, с идентификатор по КК и КР на с.З., област Ш.- 30421.18.21,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на поземления имот: имоти
30421.18.412; 30421.18.20; 30421.18.8; 30421.18.7; 30421.18.22., и Г.С. Х., О.С. Х. и Х.Х. М.
са осъдени да заплатят на С.Д. Д. разноски за първоинстанционното производство в размер
на 300лв., като вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА С.Д. Д. да предаде на Г.С. Х./Г. С. Й./, О.С. Х. и Х. Х. М. владението върху
следните недвижими имоти: поземлен имот с площ 2017 кв.м. в местност „Ясак запад, с
идентификатор по КК и КР на с.З., област Ш. - 30421.32.268, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: трета, при съседи на поземления имот: имоти 30421.32.338;
30421.32.269; 30421.32.260; 30421.32.262; 30421.32.267 и поземлен имот с площ 17719
кв.метра в местност „Дермен Йолу“, с идентификатор по КК и КР на с.З., област Ш.-
30421.18.21, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: трета, при съседи на поземления имот:
имоти 30421.18.412; 30421.18.20; 30421.18.8; 30421.18.7; 30421.18.22, за които
ревандикационните искове в установителната им част са уважени с решение №260397 от
09.11.2021г. по гр.д.№374/2021г., ШРС за 1184/2100 ид.ч. от имотите /по 1184/6300ид.ч. за
всеки от ищците/.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законно сила.
ОСЪЖДА С.Д. Д. да заплати на Г.С. Х./Г. С. Й./, О.С. Х. и Х. Х. М. разноски за първа
инстанция в размер на 1110лв. и за въззивната инстанция в размер на 650лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9