РЕШЕНИЕ
гр. С., 12 Юни 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на втори
юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 7714 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Е.Д.М. твърди, че претърпял
неимуществени вреди от изявление, направено на 31/7/2014 год. от Директора на Главна дирекция Национална полиция –
К.А.Т., излъчено по Ф.Н., в което същият назовавал ищеца с името „К.“, наричал
го бандит твърдял, че ищецът бил покровителстван от бившия министър на вътрешните
работи господин Ц.Ц.и бившия главен секретар на МВР
господин К.Г.. Според ищеца, служителят на ответника е целял да повлияе на
започналото срещу ищеца наказателно производство, по повод което ищецът бил
задържан на 24/11/2013 год. Ищецът твърди, че нямал такъв пракор
„К.“ и използването на подобно определение го засегнато и обидило, уронило
името му, опозорило го. С определянето му като бандит, без да е бил осъден към
този момент, ищецът бил изложен пред целия свят и било създадено впечатление,
че той е виновен. Не отговаряла на истината и информацията, че над ищеца имало
политическо покровителство от посочените лица. От направените от служител на
ответника изявления, ищецът бил подложен на стрес, изнервил се, влошило се
здравословното му състояние – вдигнал високо кръвно, което наложило търсене на
лекарска помощ в медицинския кабинет на следствения арест. За тези
неимуществени вреди, той претендира от ответника, като възложител на работата
на лицето, направило изявлението, да му заплати обезщетение в размер на 50 000
лева, заедно със законната лихва от датата на извършването на деликта.
Ответникът МВР(МВР) оспорва
предявения иск, като счита, че не е пасивно материално-правно легинимиран да отговаря по него. Твърди, че Главна дирекция
Национална полиция била самостоятелно юридическо лице и за вреди, причинени от
лице от състава на Дирекцията, отговорност следвало да бъде понесена от нея. По
същество счита, че липсват доказателства да са извършени противоправни
и вредоносни действия или бездействия от служител на Дирекцията. Прякорът „К.“
бил използван във връзка с ищеца от много по-рано, включително в интервю за Ф.Н.
дъщерята на ищеца обяснила произхода на този прякор. Оспорва наличието на
връзка между направеното изявление от служител на Главна дирекция Национална
полиция и настъпилите за ищеца вреди. Моли искът да бъде отхвърлен, като
претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 31/7/2014 год. агенция Ф.Н. е разпространила интервю в
бившия шеф на ОДМВР-С., а към момента на публикацията - директор на Главна
дирекция Нацинална полиция – господин К.Т.. В това
интервю господин Т.назовава ищеца Е.М. с наименованието „К.“ („Не знаех какво
съдържа делото за К.“, „след това го
прочетох делото за К.“), нарича ищеца бандит („...свързани с бандити, като К.“),
заявява, че ищецът е покровитестван от бившия
министър на вътрешните работи господин Ц.Ц.и бившия
главен секретар на МВР господин К.Г. („бившият шеф на МВР Ц.Ц.и
главният секретар К.Г. са покровителствали Крокодилите“).
По делото е представена разпечатка
от публикуван в Интернет пространството материал, разпространен от Ф.Н., в
който дъщерята на ищеца е обяснила откъде баща й е получил прякорът „К.“.
Е.М. е бил задържан в арести на
територията на гр.С., както следва: на 24/11/2013 год. в ареста на 05 РПУ хо ДП 2085/2012 год.; на 16/12/2013 год. в ареста на СД на
МВР по ЗМ 395/2010 год. и на 19/12/2013 год. в ГДНП по ДП 375/2013 год.
В личната амбулаторна карта на
ищеца, са направени вписвания за проведени прегледи, след датата 31/7/2014
год., във връзка с оплаквания от главоболие, световъртеж, стягане в гърдите,
прилошаване на фона на данни за повишено артериално налягане (на 7/8/2014 год.),
проведена консултация с интернист, подобряване в състоянето,
включително и стойностите на кръвното налягане; следващо повишаване на кръвното
налягане е отбелязано на 11/9/2014 год., на 12/9/2014 год., 23/9/2014 год. и
26/9/2014 год.; след известен период на стабилизиране на кръвното налягане,
нови повишени стойности са регистриране на 17/10/2014 год., 20/10/2014 год.,
4/11/2014 год., 6 и 7/11/2014 год. За този период ищецът се оплаквал най-често
от напрегнатост, безсъние и главоболие. До месец май 2015 год. периодично са
били регистрирани повишени стойности на кръвно налягане.
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава заключение, че Е.М. страда от артериална хипертония I степен,
болест на Реклинхаузен, дегенеративни промени на
гръбначния стълб – кифоза, сколиоза.
Артериалната хипертония била с неопределена давност и нередовно лекувана. За
това заболяване ищецът бил диспансеризиран през 2013 год. Според вещото лице
кръвното може да се поддържа в нормални граници при редовен прием на лекарства
в ниски дози. По време на престоя в затвора не било регистрирано кризисно
повишаване на кръвното налягане. Вещото лице дава заключения, че не били
регистрирани и не се долавяли клинични данни за някакво нервно разстройство.
Относно заболяването на Реклинхаузен, вещото лице
дава заключение, че то се предавало по наследство, сравнително често срещано
било, с дебют в пубертета и че не е провокирано от стрес от водените дела и
престоя в затвора.
Свидетелят М.Б.П., който бил заедно
с ищеца в ареста от края на 2013 год. до лятото на 2015 год., заявява, че е чул
за процесната публикация от самия ищец; чул, че Т.наричал
ищеца бандит и го оплювал по медиите. От това ищецът се чувствал разстроен,
защото имал семейство. Въпреки, че свидетелят успокоявал ищеца, той не се
чувствал добре – стоял дълго време без да мърда на пейката, бил умислен, а
преди тази информация бил доста по-жизнен. Ищецът споделял със свидетеля, че
информацията от медиите стига до неговите роднини и детето му, което допълнително
също го разстройвало.
Свидетелката М.А.П. – съпруга
на ищеца дава следните показания: Тя
занесла на ищеца разпечатка от медиите с процесната
статия в ареста на „Векилски“ 2. Той изключително много се ядосал, защото се
компрометирало неговото име и се почувствал обиден. Имало и други статии, които
го наричали със същото име, от което свидетелката била учудена, защото съпругът
й нямал такъв прякор. Всеки път, когато той прочетял такива материали,
побеснявал, защото това било обида за него. Ищецът се чувствал обиден и от
факта, че в статията били написани неща, които не са верни и не били доказани.
Освен това се чувствал ужасно, защото бил наречен бандит, тъй като статията се
четяла от всички, включително и от голямото им дете. След процесната
статия той започнал да вдига кръвно, изпаднал в депресия, но се страхувал да
отиде на лекар, за да не му изпишат лекарства, които да му влияят зле. Свидетелката
заявява, че познава ищеца от 1987 год. и никой оттогава не го наричал с прякор
„К.“. След статията обаче започнала да чува хората да го наричат така. Според
нея съпругът й нямал никакви отношения с господин Ц.Ц.и
господин К.Г.. Свидетелката заявява, че лошите условия в затвора също се
отразявали зле на психиката и здравето му.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, приети от съда.
Правни изводи, въз основа на
приетите за установени факти:
Твърденията в исковата молба дават основание искът да
се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди от неправомерни деяния на
лица, на които ответникът е възложил да извършват определена работа и за чиито
действия отговаря.
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД включва извършване на неправомерно деяние, под
формата на действие или бездействие, от
лице или лица, на които соченият ответник е възложил работа; настъпване на
вреда от противоправното действие/бездействие и причинна
връзка между противоправното действие/бездействие и
настъпилите вреди; вината на извършителя се презумира,
на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В случая се доказват само част от изброените елементи
на сложния фактически състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД.
Съдът счита, че изказването на изпълняващия длъжността
директор на Главна дирекция Национална полиция представлява противоправно
действие. Това е така, защото в изказването се правят внушения, за които не се
доказва да са достоверни (покровителство на посочените лица над ищеца) и се
използват изрази („бандит“, „крокодил“), които са обидни, засягат достойнството
на ищеца и уронват доброто му име. В допълнение назоваването на ищеца като
„бандит“ в момент, когато срещу него се води наказателно производство за
извършено престъпление, нарушава презумпцията за невиновност, защото създава
впечатление за виновност на ищеца, тъй като изразът „бандит“ се използва за посочване
на лица, които извършват престъпления и това е общоприетото му значение.
Използваното прозвище „крокодил“ от своя страна представлява обида. Без
значение е дали прозвището е използвано и друг път или за първи път. Изказването
на директора на Главна дирекция Национална полиция нарушава защитени от Конституцията
права на гражданите, по-конкретно в чл.31 ал.3, чл.32 ал.1 от Конституцията. Освен
нарушаването на цитираните норми, изказването на директора на Главна дирекция
Национална полиция се отклонява от високите стандарти, при които следва да бъде
изпълнявана работата на държавния служител. Съгласно чл.3 от ЗМВР (в сила от
края на месец юни 2014 год. и приложим в настоящия случай), дейността на МВР се
упражнява при зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и
тяхното достойнство и спазване на Конституцията на държавата. Това означава, че
във всичките си действия служителите на МВР следва да се ръководят от
законността, от интереса на отделния гражданин и обществото като цяло и да налагат
високи стандарти в своето отношение към гражданите. Използването на фамилиарен
език, език от „улицата“ не е израз на тези стандарти,
които служителите на МВР следва да съблюдават и налагат, а създаването на
внушения и непочиващи на конкретни факти предположения представлява директно
нарушение на правопорядъка, на който се гради
демократичното общество. Спазването на законите в държавата е основно
задължение на всеки отделен гражданин, в това число и на държавните служители.
Особено негативно отражение върху обществото като цяло и върху съзнанието на
отделния гражданин и отношението му към законността има демонстративното
публично нарушаване на закона от държавни служители, призвани да защитават и
гарантират спазването на законите. В този смисъл съдът счита, че държавния
служител дължи на обществото, при изпълняване на своята работа да демонстрира безприкословно зачитане на закона и поведение на налагане
на законността – това според съда са високите стандарти, които следва да
съблюдават държавните служители и които в случая не са били спазени от служител
на МВР.
От изказването ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоции, стрес, депресия. Настъпването на тези вреди,
като последица от направеното изказване се доказва от показанията на
свидетелката П. и от показанията на свидетеля П. – и двамата с преки
впечатления от отражението на статията върху ищеца. По делото не се доказва
здравословното състояние на ищеца да е било влошено вследствие от направеното
изказване, нито влошаване на съществуващите му заболявания да е настъпило като
резултат от това.
За настъпването на тези вреди обаче отговорност не
следва да носи МВР. Министерството не е възложител на работата на директора на
Главна дирекция „Национална полиция“. Действително договора с директора на
Главната дирекция се сключва с министъра на вътрешните работи. Министерството
обаче не е възложител на работа, нито работодател на директора на Главната
дирекция. Съгласно чл.41 ал.2 от ЗМВР директора на Главната дирекция е пряко
подчинен на главния секретар на МВР, а съгласно чл.41 ал.3 от ЗМВР директора
представлява и ръководи Главната дирекция, която, съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР е
юридическо лице. Анализът на съществуващата правна уредба относно статута на
Главната дирекция и нейния директор, водят до извод, че за противоправни
действия, извършени от директора на Главната дирекция, отговорност не следва да
носи Министерството на вътрешните работи, което не е нито възложител на работа,
нито работодател на директора. По тази причина и като приема, че посоченият
ответник не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявения
иск, съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски: При този изход на спора и на основание чл.78
ал.3 вр.ал.8 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът не е направил разноски по делото. Относно юрисконсултското възнаграждение – същото следва да се
определи съгласно редакцията на чл.78 ал.8 от ГПК, действаща към датата на
приключване на устните състезания. Това е така, защото в този момент съдът
извършва преценка дали юрисконсултско възнаграждение
на ответника се дължи и следователно размерът следва да бъде определен в
съответствие с редакцията на нормата към този момент. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, счита, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер от 100 лева. Това е
сумата, която ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от Е.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от особен
представител адв.Д.К.З., с адрес *** против МВР, с
адрес гр.С., ул.“******“ № **, за заплащане на сумата 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от изказване на директора на Главна дирекция Национална полиция
господин К.А.Т., излъчено по Ф.Н. на 31/7/2014 год., в което същият назовавал
ищеца с името „К.“, наричал го бандит твърдял, че ищецът бил покровителстван от
бившия министър на вътрешните работи господин Ц.Ц.и
бившия главен секретар на МВР господин К.Г..
ОСЪЖДА от Е.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от особен представител адв.Д.К.З., с
адрес *** да заплати на МВР, с адрес гр.С., ул.“******“ № **, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК сумата 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски
Апелативен съд.
Председател: