Р Е Ш Е Н И Е
Номер
825 Година 06.07.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на двадесет
и трети юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 350 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.83,
ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на К.А.Д. с ЕГН: **********,
със съдебен адрес *** против решение рег.№ 304р-2282/27.01.2020г. на началника
на РУ Несебър, при ОД на МВР гр.Бургас, с което и́ е отказано издаването
на разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой късо бойно оръжие и
боеприпаси за него. С жалбата се прави искане да се отмени решението и да се
върне преписката на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът – Началника на Районно управление Несебър
при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
К.Д. е подала заявление с вх.№ 304000-3070/20.03.2019г.
(л.14 от делото) до началника на РУ Несебър, с искане да и́ бъде издадено
разрешение за носене, съхранение и употреба на КБО за самоохрана (подновяване).
Към заявлението са приложени декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ, удостоверение
от Окръжна прокуратура Бургас за липса на обвинения по неприключили наказателни
производства, съдебно-психиатрично освидетелствуване, копие от лична карта, удостоверение
за завършен курс и успешно положен изпит за боравене с огнестрелно оръжие,
диплома за висше образование, мотиви и квитанции за платени такси (л.18-24 от делото).
Докладна записка с рег.№ 304р-6416/26.03.2019г. до
началника на РУ Несебър (л.16 от делото), е изготвена от старши инспектор при
РУ Несебър, във връзка с извършена проверка в масивите на МВР, при която е
установено, че К.Д. няма криминалистическа регистрация и не фигурира в списъка
на лицата представляващи интерес за полицията.
С докладна записка с рег.№ 304р-6928/02.04.2019г. до
началника на РУ Несебър (л.15 от делото), от полицейски инспектор в РУ Несебър,
е докладвано постъпилото заявление, както и че от извършената проверка е
установено, че лицето е уравновесена личност, умее да се ориентира добре в
обстановката, не прекалява с употребата на алкохол, не е конфликтна и няма
допуснати нарушения на обществения ред, не страда от психически заболявания и
не е лекувана от такива, не са налагани административни наказания и се ползва с
авторитет сред съгражданите си.
С докладна записка с рег.№ 304р-3701/03.04.2019г. до
началника на РУ Несебър (л.12 от делото), от мл.експерт в РУ Несебър, е
докладвано, че в хода на извършената проверка по подаденото заявление е
установено, че в представената мотивировка не е посочена основателна причина за
издаване на исканото разрешение. Поради тази причина лицето няколкократно е
търсено по телефона и на постоянния и́ адрес, но не е установена.
С писмо изх.№ 304000-3701/03.04.2019г.
на началника на РУ Несебър (л.13 от делото), жалбоподателката е уведомена, че в
представените документи няма достатъчно данни, които по несъмнен начин да
обосноват издаване на исканото разрешение за носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие /за самоотбрана/, поради което попада в хипотезата на чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. С писмото
е предоставен и 30-дневен срок да бъдат отстранени посочените непълноти, като е
указано, че ако те не бъдат отстранени производството по издаване на разрешение
се прекратява.
Писмото е връчено лично на лицето на 19.12.2019г.,
видно от оформената разписка. На същата дата са входирани и нови мотиви (л.11
от делото), съгласно които оръжието се ползва поради естеството на работата на
лицето, което по професия е адвокат, работата е свързана с криминалния
контингент, пътува често и сама по различно време на денонощието, носи
поверителни документи на клиенти, представляващи сериозен интерес за опонентите
им.
С решение рег.№ 304р-2282/27.01.2020г. на началника на
РУ Несебър (л.9-10
от делото), на К.Д. е отказано издаването на разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по ЗОБВВПИ. В мотивите е посочено, че
са установени обстоятелства по чл.58, ал.1, т.1, предложение първо от ЗОБВВПИ, тъй като в мотивировката не е
посочена основателна причина. Посочено е, че оръжието е необходимо за
самоотбрана, във връзка с работата и́, свързана с пренасянето на
поверителни документи на клиенти. За да бъде издадено разрешение лицата подават
заявление, в което се обосновава необходимостта им от притежанието на оръжие,
т.е. дали начина им на живот, средата в която се движат, работят,
отговорностите им и прочие са опасни за техните личности, здраве и живот.
Такива в заявлението на Д. не се намират, като при извършена проверка по
постоянен адрес, месторабота и в масивите на МВР не са се събрали доказателство
за реална или потенциална опасност за нейният живот и здраве, както и за тези
на членовете на семейството и́, а това съгласно изискванията на чл.58, ал.1, т.10,
предложение 1 от ЗОБВВПИ, е едно
от основанията да не се издава исканото разрешение.
Решението е получено на 29.01.2020г., видно от
направеното на него отбелязване и е обжалвано с жалба вх.№ 1391/10.02.2020г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваният отказ е издаден от
компетентен орган, а именно началника на РУ Несебър, съобразно правомощията
предоставени му с нормата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ.
При издаване на отказа не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, тъй като са спазени процесуалноправните разпоредби на
закона. Административния орган, след като е бил надлежно сезиран с подаденото
искане, преди да издаде процесната заповед, съобразно чл.35 от АПК е установил
фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е извършена и проверка по
чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ.
Отказът е издаден в предвидената от законодателя
писмена форма и е мотивиран, с оглед посочените в него фактически и правни
основания за издаването му.
Съгласно чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
В тежест на заявителя е посочи за какво му е
необходимо оръжието, съответно негова е доказателствената тежест да установи
тази необходимост, чрез представяне на съответните доказателства.
От жалбоподателката се твърди, че оръжието и́ е
необходимо за самоотбрана.
Самоотбраната като такава предполага реалното
съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по
друг начин. Тази необходимост не се доказва от събраните в хода на
производството доказателства за липса на противоправни посегателства върху
живота, здравето или имуществото на заявителя, съответно липсата на опити за
такива. След като няма данни за отправени заплахи за посегателства върху
живота, здравето и имуществото на жалбоподателката, както и доказателства за
извършени конкретни действия от трети лица, които да са застрашили нейната безопасност,
не се обосновава твърдяната нужда от носене на огнестрелно оръжие за
самоотбрана с оглед бъдеща защита. Въведеният от закона разрешителен режим
изисква установяването на категорична необходимост от носенето на огнестрелно
оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини, изброени в закона, тъй като
дейностите по ЗОБВВПИ, включително и носенето, употребата и съхранението на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него са свързани с висок риск от обществена
опасност, на която следва да съответства основателна причина.
В представените мотиви, жалбоподателката сочи, че
служебните и́ ангажименти включват
контакти с криминалния контингент, чести пътувания по всяко време на
денонощието и пренасянето на документи на клиенти, представляващи сериозен
интерес за опонентите им.
Позоваването на
жалбоподателката на трудовата и́ дейност и честите пътувания по всяко
време на денонощието /в подкрепа на които не ангажира доказателства/, не
обосновава нуждата от притежание на оръжие, тъй като контактуването с различни
лица, пътуванията и пренасянето на документи, е дейност от ежедневие на всеки
човек и сама по себе си тя не е основателна причина за издаване на разрешение
за оръжие. Също така, предотвратяването на потенциални посегателства върху
личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата
от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин.
Съответно разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване
на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение
практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в
закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на
дейностите с огнестрелно оръжие.
В допълнение на изложеното следва да се има в предвид
и че съгласно
чл.6, ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и
техническите си характеристики биват за служебни
или за граждански цели. В ал.2 са предвидени огнестрелните оръжия, които могат
да се придобиват и съхраняват за служебни
цели - охрана на собствеността, за самоотбрана, както и за други разрешени
дейности, посочените огнестрелни оръжия, а в ал.3 тези за граждански цели -
самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като
реквизит за театрални, филмови и други постановки. Видно от посочените
разпоредби за самоотбрана, свързана с упражняваната професия, следва да се
издаде разрешение за придобиване и съхранение на оръжие за служебни цели, а не
за граждански цели, каквото е поискано от жалбоподателката.
На следващо място, наличието на предходни издадения
разрешения не освобождава лицето от задължението да докаже необходимостта от
носене на оръжие във всеки един случай на подаване на заявление, тъй като в
ЗОБВВПИ не са предвидени различен ред и условия при които се издава исканото
разрешение за първи път и при всяко последващо подаване на заявление. Също
така, не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено
разрешение задължително да продължава срока му на действие, тъй като той е
длъжен при липса на предпоставките за издаването/подновяването му да постанови
отказ, както е направил и в настоящия случай.
В
случая не е налице и отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като
обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Началникът на РУ Несебър
е административният орган който осъществява контрол върху оръжията и
боеприпасите и при правилно установеното наличие на основания по чл.58, ал.1, т.10 от
ЗОБВВПИ, след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие
с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение,
закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са
предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и
здравето на множество граждани.
С оглед на изложеното жалбата
на К.А.Д. е неоснователна и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл. чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.Д. с
ЕГН: **********, със съдебен адрес *** против решение рег.№
304р-2282/27.01.2020г. издаден от началника на РУ Несебър, при ОД на МВР
гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: