Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 04.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на десети май две
хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1363 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за
делба с правно основание чл. 69 от ЗН в първата фаза на процеса – по допускане на
делбата.
Ищецът Р.С.П. с ЕГН
********** *** твърди, че с договор от 01.12.1993 г., сключен с нотариален акт
№ 39, том VI, дело № 1736/1993 г. на Карловски районен съд първият ответник по
настоящото дело Г.Б.К. и съпругата му, Д.П.К. продали на дъщеря си Г.Г.К.
следния недвижим имот: от къща на два етажа със застроено и незастроено място
от 612 кв.м, находящи се в гр. С., обл. П., до съседи: П.И.П., Ф.Б. и улица,
който имот по тогава действащия ПУП на града е имал пл. № ****, в квартал 87, и
за него е бил отреден парцел ІІІ, само собствените си две избени помещения от
североизточна и южна страна със самостоятелен вход от източната страна;
¼ идеална част от тавана от източната страна с вход от север и ¼
идеална част от дворното място с право на ползване от източната страна. По сега
действащите КККР на гр. С., Община С., обл. П., одобрени със Заповед №
РД-18-8/11.03.2011 г. на ИД на АГКК Г.Г.К. придобила с гореописания нотариален
акт следните недвижими имоти: ¼ (една четвърт) идеална част от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ********.**** с площ от 613 кв.м; Последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот: от 04.03.2015 г.; Адрес на поземления имот:
гр.С., п.к. ****, ул. „Х.Д.“ ***; Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); Предишен
идентификатор: няма; Номер по предходен план: **** (980), квартал 87 (86),
парцел: III (IV); Съседи: ********.***; ********.***, ********.***,
********.***; ********.***; ********.*** и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
********.****.1.4; Последно изменение в КККР, засягащо самостоятелния обект:
няма данни за изменение; Адрес на имота: гр.С., п.к. ****, ул. „Х.Д.“ ***, ***;
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
********.****.1 с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилно; Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ********.****; Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в
документа площ: няма данни; Прилежащи части: таван ¼ ид. част; Ниво: 1;
Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: ********.****.1.3; Под
обекта: няма; над обекта: ********.****.1.1; Стар идентификатор: няма. Г.Г.К.
(П. по мъж) придобила процесните имоти в условията на СИО със съпруга си Р.Б.П..
След нейната смърт съсобствеността върху имотите се разпределила както следва:
между съпруга й, Р.Б.П. – ¾ идеални части, и сина Б.Р.П. с ЕГН
********** – ¼ идеална част. След смъртта на Р.Б.П. процесните имоти
станали изключителна собственост на Б.Р.П.. След смъртта на Б.Р.П. процесните
имоти били наследени от ищцата - негова баба по бащина линия, както и от
ответника - дядо по майчина линия, при равни квоти, т.е. по ½ (една
втора) идеална част. С ответника не били в състояние доброволно да прекратят
съсобствеността върху процесните имоти.
МОЛИ съда да постанови
решение, с което допусне делба на техните съсобствени недвижими имоти, а
именно:
¼ (една четвърт)
идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********.**** с площ от 613 кв.м;
Последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: от 04.03.2015 г.; Адрес
на поземления имот: гр.С., п.к. ****, ул. „Х.Д.“ ***; Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10м); Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: **** (980),
квартал 87 (86), парцел: III (IV); Съседи: ********.***; ********.***,
********.***, ********.***; ********.***; ********.***;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ********.****.1.4; Последно изменение в КККР, засягащо
самостоятелния обект: няма данни за изменение; Адрес на имота: гр.С., п.к.
****, ул. „Х.Д.“ ***, ***; самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор ********.****.1 с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилно;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ********.****;
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой нива на
обекта: 1; Посочена в документа площ: няма данни; Прилежащи части: таван
¼ ид. част; Ниво: 1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия
етаж: ********.****.1.3; Под обекта: няма; над обекта: ********.****.1.1; Стар
идентификатор: няма,
ПРИ КВОТИ: по ½
(една втора) ид. част за всеки от съделителите.
Ответникът Г.Б.К. с ЕГН **********
*** оспорва иска за делба на самостоятелен обект в сграда като неоснователен.
Липсвали и не били
представени неоспорими доказателства относно твърдението в обстоятелствената
част на исковата молба: че Г.Г.К. имала сключен граждански брак с Р.Б.П. и
придобила процесните имоти в режим на СИО с Р.Б.П.. Следвало да има представено
удостоверение за сключен граждански брак и за развод между тях; в приложения
нот. акт № 39, том VI, дело № 1736/1993 г. на Районен съд Карлово било
отбелязано, че процесният имот е продаден на Г.Г.К., а не на Г. Г.П., както се
твърдяло в исковата молба, т.е. липсвали доказателства, че към датата на
продажбата - 01.12.2993 г. Г.Г.К. имала сключен граждански брак с Р.Б.П.; не
били установени наследниците на Г.Г.К. и Р.Б.П., същите били необходими с оглед
уточняване точно кръга от наследници, имащи правото да предяват настоящия иск
за делба на наследство. Не ставало ясно и кога се развели Г.Г.К. и Р.Б.П.; от
представените с исковата молба удостоверения за наследници не ставало ясно кои
са наследниците на Г. Г. К. и на Р.Б.П., представените удостоверения за
наследници касаели наследниците на Д.П.К. и на Б.Р.П..
Оспорва включването в
наследствената маса на имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********.****.1.4 с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
разположен в поземлен имот с идентификатор ********.****, представляващ: жилище
апартамент с прилежащи части: таван ¼ поради следните причини:
1) От представената Скица
№************г. от АГКК П. било видно, че процесният имот с идентификатор
********.**** било в съсобственост между Т.С.Т., Д.Т.В., Е.Г.М. и Г.Г.К., и в
него имало построени две сгради - с идентификатор ********.****.1 - застроена
площ от 96 кв.м, 6рой етажи: 3 и втора с идентификатор ********.****.3 -
застроена площ от 23 кв.м, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда
-еднофамилна, ведно с другите описани сгради, т.е. ставало ясно, че всички
съсобственици имат права върху сградите в имота и не ставало ясно за каква част
от тези сгради и от къде ищцата черпи права и предявява претенции за делба и то
срещу ответника.
2) В исковата молба
липсвали доказателства относно правния интерес и откъде черпи правата си ищцата
да предяви иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.****.1.4
с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна разположен в поземлен имот с
идентификатор ********.****, представляващ: жилище апартамент с прилежащи
части: таван ¼, съгласно приложената схема № **********г. на АГКК П.,
защото:
а) от представения НА № 39
том VI дело № 1736/1993 г. на Районен съд Карлово било отбелязано, че на
Г.Г.К. са продадени ДВЕ ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ
от североизточната и южна страна със самостоятелен вход от източната страна,
т.е. продадени били изби, а не жилище, апартамент, съгласно приложената
съгласно приложената схема № ********** г. на АГКК П.;
б) липсвали доказателства,
че имотът описан в приложената схема № ********** г. на АГКК П. е идентичен с
двете избени помещения продадени на Г.Г.К. с НА № 39 том VI, дело № 1736/01.12.2013
г. на PC Карлово, или от изложеното било видно, че ищцата няма правен интерес
да предявява иск за делба по отношение на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********.****.1.4., а писмените доказателства по делото били
неотносими, тъй като от тях и не ставало ясно откъде ищцата черпи правата си
относно иска за делба.
С оглед горното претендира
съдът да изключи от делбената маса недвижим имот - самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ********.****.1.4 с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, разположен в поземлен имот с идентификатор ********.****,
представляващ: жилище апартамент с прилежащи части: таван ¼ ид. част.
МОЛИ съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска за делба.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се произнесе по
въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-во от ГПК, съдът следва да установи
наследниците по закон на общия наследодател, респективно – съсобствениците на
имотите, които попадат в делбената маса и частта на всеки съсобственик от нея.
Не се спори и се
установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 163 том І дело № 388/1964 г. по описа на КрлРС (л.68), Т.С.Т.
и Г.Б.К., закупили следния недвижим имот:
дворно място с площ от 573 кв. метра, находящо се в град С. (тогава –
В.), до съседи: П.И.П., Ф.Б. и улица, съставляващ имот с планоснимачен номер
980, за който е отреден парцел ІV в кв. 86 по плана на града. Доколкото към
момента на сключване на договора за продажба за действали разпоредбите на
Закона за собствеността, то двамата купувачи, на основание чл. 30 ал.2 , те са
придобили дворното място с равни права – по ½ ид. част от него.
С договор от 03.07.1966 г.
(л.67), с нотариална заверка на подписите с рег. № 7699 от 23.11.1993 г. на
КрлРС, вписан на същата дата за първи етаж в том І стр. 179, Т.С.Т. и Г.Б.К. са заявили, че са построили обща
къща и сключват договор за разделянето й, както следва след изтеглен жребий, Г.
К. е получил първи етаж от къщата, към който спада следното: първи етаж
взема избени стаи югоизточна и североизточна, и свободен таван – източната
страна, а от дворното място – източната страна със съсед М.Д.. Т.С.Т. е получил
втори етаж от къщата, към който спадат: една югозападна и една северозападна
избени стаи със салона, свободен таван западната страна, и от дворното място –
западната страна със съсед П.И.П.. Страните не спорят, че договорът касае
къщата, построена в дворното място, предмет делба.
Не се спори, че Г.Г.К. е
дъщеря на ответника Г.К.. Г.Г.К. и
Р.Б.П. са сключили граждански брак на 13.12.1981 г. с акт № 860 от същата дата,
на Л. районен съвет С. като при сключване на брака съпругата е приела фамилно
име П., установено с представения препис от акт за граждански брак (л.46). В
акта няма направени никакви отбелязвания в графата бележки, т.е. не се
установява Г. и Р.П. да са били разведени към 1993 г., а и този факт би бил без
прано значение, като съдът ще го обсъди по-долу, при изследване на въпроса за
наследяването.
С договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 01.12.1993 г. с нотариален акт №
39 том VІ дело № 1736/1993 г. на КрлРС (л.5), Г.Б.К. със съгласието на
съпругата си Д.П.К. е продал на дъщеря си Г.Г.К. следния свой собствен недвижим
имот: от къща на два етажа със застроено и незастроено дворно място, цялото с
площ от 612 кв. метра, находящи се в град С., до съседи: П.И.П., Ф.Б. и улица,
който имот по плана на града има пл. № **** и за него е отреден парцел ІІІ в
кв. 87, САМО собствените си: а) две избени помещения от североизточната и
южната страна със самостоятелен вход от източната страна; б) ¼ ид. част
от тавана, от източната страна с вход от север и в) ¼ ид. част от
дворното място с право на ползване на източната страна. Във връзка със спора за
имената на Г.Г.К., съдът констатира, че при сключване на договора същата е
представила пред съдията документ за собственост – личен паспорт, издаден на
04.08.1981 г., т.е. издаден преди дъщерята на ответника да е сключила
граждански брак със съпруга си. В нотариалния акт е посочен и нейния единен
граждански номер, същият, който е посочен и в акта за граждански брак, т.е.
спор по самоличността на Г. П. няма.
При това положение, при
сключване на договора за покупко-продажба през 1993 г., Г.Г.К. и Р.Б.П. са
придобили права в режим на съпружеска имуществена общност.
По делото са представени
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 01.12.1993 г. с
нотариален акт № 38 том VІ дело № 1735/1993 г. на КрлРС (л.52), с който Г.К. е
продал на дъщеря си Е.Г.М. от същия недвижим имот само целия първи жилищен етаж
със самостоятелен вход от източната страна, ¼ ид. част от тавана и
¼ ид. част от дворното място и договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 01.12.1993 г. с нотариален акт № 33 том VІ дело № 1730/1993 г.
на КрлРС (л.69), с който Б.Ж.Т. е продала на дъщеря си Д.Т.В. собствените си
¾ ид. части от целия втори етаж със самостоятелен вход за етажа от
запад, ½ ид. част от свободния таван и две избени стаи с югозападно и
северозападно изложение и ½ ид. част от същото дворно място с
подобренията в него. С тези документи са установяват права на отделни етажни
собственици по отношение на два жилищни етажа в сградата, както и на идеални
части от дворното място, и макар за тях ищцовата страна да направи възражение
за настъпила преклузия при представянето им, съдът намира, че същите са
относими и допустими, доколкото в делбения процес съдът следва да изследва и
правата на праводателите на страните, а в случая – дали дворното място и тавана
не са общи части, които не следва да се допускат до делба на основание чл. 38
от ЗС, то съдът намира, че следва да ги ползва при постановяване на решението
си.
Р.Б.П., бивш жител *** е
починал на ******* година, като е оставил наследници по закон съпругата си Г.
Г.П. и сина си Б.Р.П.. Със смъртта на Р.П. съсобствеността, придобита в режим
на СИО се е прекратила, като от бездялова се е превърнала в обикновена дялове
собственост. ½ ид. част от придобитото в режим на СИО представлява
частта на Г. Г.П., а останалата ½ ид. част е формирала част от
наследствената маса и е наследена, на основание чл. 5 и чл. 9 от ЗН от
съпругата и сина на Р.П. при равни права – по ½ ид. част или всеки от
тях е получил по ¼ ид. части от придобитото в режим на СИО имущество. Г.
Г. *** е починала на 05.02.2019 година, като е оставила единствен наследник по
закон сина си Б.Р.П.. След смъртта на Г. П.,
Б.Р.П. е придобил всички права върху притежаваното от майка му, на
основание чл. 5 от ЗН. Б.Р.П. е починал на 19.03.2019 година като е оставил
наследници по закон дядо си Г. Б. К. и баба си Р.С.П.. Горните факти се
установяват от представените удостоверения за наследници на Р.Б.П., Г. Г.П. и
Б.Р.П. (л.20, л. 49 и сл.). След смъртта на Б.Р.П., на основание чл. 7 от ЗН, с
равни права са го наследили неговите възходящи от втора степен – баба и дядо,
тъй като са в родство с внука си от една и съща степен.
Установява се от
представените скици и схема, че имотът, предмет на делба понастоящем
представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********.**** с площ от 613 кв.м;
Последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: от 04.03.2015 г.; Адрес
на поземления имот: гр.С., п.к. ****, ул. „Х.Д.“ ***; Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м); Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: **** (980),
квартал 87 (86), парцел: III (IV); Съседи: ********.***; ********.***,
********.***, ********.***; ********.***; ********.*** и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ********.****.1.4; Последно изменение в КККР, засягащо
самостоятелния обект: няма данни за изменение; Адрес на имота: гр.С., п.к.
****, ул. „Х.Д.“ ***, ***; самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор ********.****.1 с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилно;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ********.****;
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой нива на
обекта: 1; Посочена в документа площ: няма данни; Прилежащи части: таван
¼ ид. част; Ниво: 1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия
етаж: ********.****.1.3; Под обекта: няма; над обекта: ********.****.1.1; Стар
идентификатор: няма.
От първоначалното
заключение на вещото лице З., неоспорено от страните се установява следното:
При направения оглед на
място, вещото лице е констатирало, че обектът, предмет на експертизата е
самостоятелен обект (СО) в сграда с идентификатор ********.****.1.4, по КККР,
съгласно Заповед за одобрение № РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, и се състои от преддверие, оформено с остъкление върху метална рамка
под стълбищното пространство на външното стълбище, което е самостоятелния вход
за СО с идентификатор ********.****.1.1, стая и кухня, преходни. Стаята заема
североизточната част на сграда с идентификатор ********.****.1, със светли
размери 3.45/4.20 м, с един прозорец на изток (от север прозоречният отвор е
зазидан), подът е с циментова замаска, стени и таван - с варова мазилка.
Дограма - дървена. Кухнята заема югоизточната част на сграда с идентификатор
********.****.1, със светли размери 3.65/4.20 м, с един прозорец на юг,
подовата настилка е дюшеме, стени и таван - с варова мазилка. Дограма -
дървена. Светлата височина на двете стаи е 2.25 м. Подът е под нивото на
прилежащия терен – 0.50 м.
От извършения оглед на
място и направените съпоставки и констатации от приложените документи по делото
се установява, че ДВЕТЕ ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ от североизточната и южна страна със
самостоятелен вход от източната страна, съгласно нот. акт № 39,том 6, дело №
1736/1993 г. на Карловския районен съд, са идентични с така заснетия
самостоятелен обект с идентификатор ********.****.1.4 по КККР, одобрени със
Заповед за одобрение № РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
разположен в сграда с идентификатор ********.****.1, ситуирана в поземлен имот
с идентификатор ********.****, с административен адрес: ул. „Х.Д.“, ***, ****,
гр. С., обл. П., с предназначение на СО: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни, прилежащи части:
таван 1/4 ид. част.
От допълнителното
заключение на вещото лице З., оспорено от ищцовата страна се установява
следното:
С писмо изх.№ С-4832(1 )/04.11.2021 г. Община С. е уведомила вещото
лице, че в архивите на община С. няма строителни книжа на самостоятелен обект с
идентификатор ********.****.1.4 и сграда с идентификатор ********.****.1 по
КККР на гр. С..
След проверка за наличието на техническа документация в Община С., и
вещото лице, след като е съобразило представените по делото писмени
доказателства и е извършило оглед на помещенията, сочи че се изяснява по
делото, че от годината на построяване на сграда с идентификатор ********.****.1
около 1966 г. до последната сделка - 1993г. процесните помещения са избени.
От проверката в Община С. се установило, че в архивите на Община С. няма
строителни книжа, както от периода на построяване на сграда с настоящ
идентификатор ********.****.1, така и че не са постъпили документи за промяна
на предназначението на процесните избени помещения и обособяването им като
самостоятелен обект с идентификатор ********.****.1.4 по КККР на гр. С..
Обектът, предмет на
експертизата е самостоятелен обект (СО) в сграда с идентификатор
********.****.1.4, по КККР, съгласно Заповед за одобрение № РД-18-8/11.03.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, и се състои от преддверие, оформено с
остъкление върху метална рамка под стълбищното пространство на външното
стълбище, което е самостоятелния вход за СО с идентификатор ********.****.1.1,
стая и кухня, преходни. Стаята заема североизточната част на сграда с
идентификатор ********.****.1, със светли размери 3.45/4.20 м, с един прозорец
на изток (от север прозоречният отвор е зазидан), подът е с циментова замаска,
стени и таван - с варова мазилка. Дограма - дървена. Кухнята заема югоизточната
част на сграда с идентификатор ********.****.1, със светли размери 3.65/4.20 м,
с един прозорец на юг, подовата настилка е дюшеме, стени и таван - с варова
мазилка. Дограма - дървена. Светлата височина на двете стаи е 2.25 м. Подът е
под нивото на прилежащия терен – 0.50 м. Има дворна тоалетна, която се ползва
от всички съсобственици. В жилищната сграда има един общ водомер за всички
етажи и по един електромер за всеки жилищен етаж.
Към избените помещения,
които се използват за живеене няма самостоятелен санитарен възел, няма водомер,
електромер.
Съгласно изискванията за
светла височина (чл.72, ал.3 от Наредбата, изм. ДВ, бр. 51/2005 г., в сила от
21.06.2006 г.) Светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради,
трябва да бъде най малко 2.60 м. При огледа на място се установява, че светлата
височина е 2.25 м.
Изискванията на
нормативната уредба за преустройство и промяна на предназначението помещения в
съществуващи сгради, в това число и в кабинет за здравни нужди, за офис или за
ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в
сградата, са идентични, като преустройството им е съобразено със
санитарно-хигиенните, противопожарни и другите технически изисквания и въз
основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на
жилища - непосредствени съседи на обектите.
В заключение: Самостоятелен
обект с идентификатор ********.****.1.4, разположен в сграда с идентификатор
********.****.1, ситуирана в поземлен имот с идентификатор ********.****, с
административен адрес: ул. „Х.Д.“, ***, ****, гр. С., обл. П., с предназначение
на СО: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма
данни, прилежащи части: таван 1/4, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: ********.****.1.3, под обекта: няма, над обекта
********.****.1.1, не представлява самостоятелно жилище. По своя характер и
предназначение, помещенията са складови и констатацията, че се ползват за
живеене не ги прави жилища.
Изискванията на
нормативната уредба за преустройство и промяна на предназначението помещения в
съществуващи сгради, в това число и в кабинет за здравни нужди, за офис или за
ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в
сградата, са идентични, като преустройството им е съобразено със
санитарно-хигиенните, противопожарни и другите технически изисквания и въз
основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на
жилища непосредствени съседи на обектите.
От заключението на вещото
лице Б., допуснато във връзка с оспорване на допълнителното заключение са
установява следното:
Видно от приложения договор
(л.67) лицата Т.Т. и Г.К. на 03.07.1966г. доброволно са поделили построената
общо от тях жилищна сграда. Към момента на подялбата сградата е била с два
жилищни етажа, сутерен (избен етаж) и подпокривно пространство (таван).
Строителството на сградата не е било завършено към момента на подялбата -
предстояло е монтиране на фасадна дограма и направа на водопроводна и
канализационна инсталации. След подялбата всеки от съделителите е започнал да
ползва обособен дял от сградата, състоящ се от един жилищен етаж и складови
помещения в сутеренния избен етаж. Делът на Г.К., който е разположен на първи
жилищен етаж, се е ползвал през изградено външно стълбище за жилищния етаж и
изпълнено под това стълбище входно преддверие за помещенията в избения етаж,
като с цел обособеното им ползване са оформени врата към преддверието и врата
между двете помещения.
В Община С. не се
съхраняват строителни книжа, свързани с построената сграда. Липсват документи
за извършени допълнителни строителни и монтажни работи, изискващи разрешение за
строеж, относими за построената сграда.
Видно от предоставеното от
служител на Община С. копие на регулационния план за територията, обхващаща
урегулирания поземлен имот ІІІ-**** и съседните му, има различие в
конфигурацията и застроената площ на сградата - основно застрояване спрямо отразеното
в кадастралната карата.
В кадастралната карата
освен сградата - основно застрояване (жилищна сграда еднофамилна) в поземления
имот, съществуват и още пет строежа - постройки на допълващо застрояване:
- сграда с идент. ****.2 -
постройка на допълващо застрояване с площ 10 кв.м;
- сграда с идент. ****.3 -
жилищна сграда еднофамилна с площ 23 кв.м;
- сграда с идент.****.4 -
постройка на допълващо застрояване (гараж) с площ 19 кв.м;
- сграда с идент. ****.5 -
постройка на допълващо застрояване с площ 33 кв.м;
- сграда с идент. ****.6 -
постройка на допълващо застрояване с площ 34 кв.м.
Отразеното в кадастралната
карта не съответства на изпълненото в поземления имот:
- В схемите на
самостоятелни обекти на втори и трети жилищен етаж неточно са отразени конфигурацията
и площта им. Не е отразен откъм юг съществуващ еркер, който заема около
½ от южната фасада с дълбочина около 60 см. Стълбището, което води до
първи жилищен етаж е присъединено към втори, а стълбището към втори жилищен
етаж - към първи.
- Двете сутеренни помещения
и преддверието в първи надземен етаж, които в документите за собственост на Г.
К. са наричани избени помещения, без доказателства са отразени като СО с идент.
****.1.4, а не като част от СО с идент. ****.1.1. Без доказателства са приети и
отразени предназначението им.
Некоректно сграда с идент.
****.1 (основно застрояване, триетажна, масивна жилищна според регулационния
план) е записана като еднофамилна вместо многофамилна.
Некоректно сграда с идент.
****.3 (допълващо застрояване според разпоредбите на ЗУТ) е записана като
жилищна, еднофамилна.
При направения оглед се
установи, че собствениците и ползвателите на дела на Г.К. ползват първи жилищен
етаж - СО с идент. ****.1, както и:
- сграда с идент. ****.2 по
КК - обслужваща постройка на допълващото застрояване с конкретно предназначение
„баня — тоалетна“. На първи жилищен етаж няма тоалетна или баня-тоалетна;
- източната част от
незастроената част на поземления имот, ограничена от имотните граници и ажурна
преграда (телена мрежа), която преграда разделя имота на източна и западна
част, като тези отделени части имат отделни входове от улица „Х.Д.“.
Ползваната електроенергия в
постройката „баня - тоалетна“ се отчита през обща партида заедно с ползваната
ел. енергия на първи жилищен етаж. Ползваната електроенергия в двете избени
помещения и преддверието е отделена в самостоятелна партида.
С един водомер се измерва
ползваната вода от първи жилищен етаж, избените помещения и постройката „баня -
тоалетна“.
Видът и състоянието на
помещенията и преддверието в първи надземен етаж са подробно описани в
заключението на в.л. З.. Констатира се, че помещенията се ползват като складови
помещения.
При така направените
констатации, вещото лице прави следните изводи и становища:
1. Собствениците на
сградата - основно застрояване с идент. ********.****.1 по КК, следва да
инициират изменение на КК с оглед отразяване на действителното състояние на
сградата - брой самостоятелни обекти в сградата със съответните площи,
конфигурация и предназначение. Поради липса на строителни книжа в архива на
община С., е необходимо изработване и одобряване на инвестиционен проект -
заснемане в съответствие с разпоредбата на чл.145 от ЗУТ.
Изменението на КК се
извършва по реда в ЗКИР от лицензирани за това лица.
2. Първи жилищен етаж като
обект в сградата може да бъде жилище - СОС по смисъла на ЗКИР, само и
единствено, ако към този обект са присъединени собствеността и ползването на
построената постройка на допълващото застрояване с идент. ****.2 - с
предназначение баня-тоалетна. Друга възможност да бъде жилище е чрез
преустройство се създаде санитарно помещение вътре в жилищната част.
С оглед направените изводи,
вещото лице стига до заключение че:
1. Нанесеният в КК като СО
с идент. ****.1.4 в сграда не представлява самостоятелен обект и не е жилище.
Двете помещения в първи
надземен стаж и преддверието към тях нямат прогласено по законоустановения ред
общо наименование, нямат самостоятелно функционално предназначение. Помещенията
са изградени като „избени стаи“, както и помещенията в съседство с тях съгласно
представените документи за собственост. Независимо, че са в надземен етаж по
смисъла на ЗУТ, всяко от тях е било построено с характеристиките на складово
помещение, обслужващо еднофамилна жилищна сграда с два жилищни етажа и в
последствие е било единствено по волята на съделителите включено в конкретен
дял като е запазило функционалното си предназначение. Складовите помещения в
източната част на първи надземен етаж на сградата в последствие са получили
отделно електрозахранване, но захранването с вода е останало общо заедно с това
на етажа над тях, т.е. те не могат да функционират самостоятелно.
Обособените пространствено
помещения в източната част на първи надземен етаж на сградата към момента нямат
характеристиките на жилище, съгласно §5 т.30 от ЗУТ
В обединените
пространствено помещения (с вход към преддверието, вход от преддверието към
югоизточното помещение и вход от югоизточното към североизточното помещение)
няма жилищно помещение, няма баня-тоалетна, няма кухня или кухненски бокс
(наличието на вода и мивка не обуславя наличие на кухня).
2. Помещенията и входното
преддверие към тях, които са пространствено обединени, нямат характер на обща
част и избени помещения, защото:
- помещенията не са
разположени в подземен или полуподземен етаж по смисъла на ЗУТ, за да бъдат
„избени“;
- независимо, че са
построени като избени стаи в еднофамилна жилищна сграда със сутерен и два
жилищни етажа, след подялбата на сградата избените стаи са загубили характер на
общи части като югоизточната и североизточната стаи са присъединени към единия
дял (имот), останалите — към другия дял (имот).
3. Двете помещения и
преддверието към тях нямат характер на жилище, т.е. не са изпълнени
техническите изисквания по чл. 108-117 на Наредба №7 на МРРБ:
- поне едно от помещенията
да бъде прието за жилищно (помещение с основно предназначение за обитаване -
дневна, спалня, детска стая ...);
- няма изискуемата минимална светла височина,
която към момента е 2.60м. На место е измерена светла височина до 2.25м;
- няма изискуемата
минимална площ на прозорци, осигуряваща естествено осветление (1 /6 от светлата
площ на помещението).
4. Югоизточното и
североизточното складови помещения в първи надземен етаж ведно с преддверието
към тях от външното стълбище до източната фасада нямат характер на обект по
смисъла на ЗУТ, защото не са прогласени по законоустановения ред самостоятелно
функционално предназначение и наименование на тази реална част от строежа
(сградата). Сградата - основно застрояване в имота, до настоящия момент не е
променила предназначението си от еднофамилна жилищна в многофамилна жилищна.
Отразените в КК като СО със
съответното предназначение и площ реални части от строежа (еднофамилна жилищна
сграда с три надземни етажа) не съществуват в действителност като такива. Няма
данни за фактическото им обособяване в рамките на съответните дялове от
поделената през 1966г. жилищна сграда, няма данни за преустройства в обема на
тези дялове или пристрояване на сградата.
Складовите помещения могат
да бъдат преустроени в ателиета, работилница, офис и други, при спазване на
разпоредбите на ЗУТ.
ОТНОСНО делбата на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.****.1.4:
Съдът намира иска в тази му
част за неоснователен. И при сключване на договора за доброволна делба и при
извършването на разпоредителна сделка с Г. П., двете помещения от
североизточната и южната страна на сградата, която е била строена като
двуетажна къща, са имали характер на складови, определени са от собствениците
като изби и като такива, съгласно разпоредбата на чл.98 ЗС следват главната
вещ. Преценката дали едно помещение (складов обект, находящ се в тавана или в
зимника) представлява принадлежност към жилищен обект в сградата в режим на
етажна собственост или е самостоятелен обект на право на собственост следва да
бъде направена към момента на придобиването, в конкретния случай от праводателя
на страните Г. П.. По делото е установено, че лицата, сключили договор да
доброволна делба са определили тези две помещения като прилежащи към първия
жилищен етаж. Само по изключение складови помещения могат да бъдат придобити
отделно от жилищните обекти в сграда в режим на етажна собственост чрез правни
сделки – единствено от притежателите на жилищни обекти в сградата, която е в
режим на етажна собственост. Установи по несъмнен начин, че към датата на
сключване на договора за покупко-продажба (и предвид поредността на вписване на
договорите за продажба, които и за двата жилищни етажа са били сключени в един
и същи ден), собственик на първия жилищен етаж и ¼ ид. част от дворното
място е била Е.М., собственик на втория жилищен етаж, заедно с другите две
складови помещения в сутерена е била Д.В., както и на ½ ид. част от
таванското помещение. Т.е. Г.К., сключвайки първия договор за покупко-продажба
с дъщеря си Е.М., не е имал възможност валидно да се разпореди с двете складови
помещения, означени в акта като изби, тъй като правото на собственост по
отношение на тези помещения е последвало собствеността на главната вещ – първи
жилищен етаж и те са станали собственост на Е.М., на основание чл. 98 от ЗС. За
да достигне до този извод съдът кредитира изцяло заключенията на трите
експертизи, които по несъмнен начин установиха, че макар и заснети в кадастъра
като самостоятелен обект на правото на собственост, двете помещения към момента
не представляват самостоятелен обект, и липсват доказателства някога да са
представлявали такъв или да е предприемана процедура по промяна в
предназначението им – от обслужващи, складови помещения в нещо друго (ателие,
работилница и пр.). В този смисъл е решение № 26 от 23.02.2017 г. по гр. дело №
3024 от 2016 година на ВКС, І г.о., в което е посочена и трайно установена
практика на ВКС по този въпрос. Не са налице изключенията, посочени в решението
– складовите помещения да са самостоятелни обекти към момента на придобиването
от праводателя та страните, или да са принадлежност към дворното място, за да
могат да бъдат придобити от трети за етажната собственост лица, или от
съсобственици на дворното място. Не се установи складовите помещения да
отговарят на действащия закон за обособяването им в самостоятелен обект на
правото на собственост.
При това положение,
доколкото Г.К., по отношение на двете складови помещения, към момента на
прехвърлянето им, не е притежавал право на собственост, и не е могъл да се
разпорежда валидно с тях, тъй като същите през 1993 година не са представлявали
самостоятелен обект на правото на собственост, а са принадлежали на другата му
дъщеря, на основание чл. 98 от ЗС, то Г. П. не е придобила права, респективно,
такива не са придобили и наследниците й.
Предвид на изложеното, и
доколкото не се установява нито ищцата, нито ответникът да притежават право на
собственост по наследяване върху двете помещения, тъй като и праводателят им не
е придобил право на собственост, искът за делба на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ********.****.1.4 следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО иска за делба на
дворното място:
По отношение на дворното
място, съдът намира, че към момента на постановяване на решението, иск за
зделба на идеална част от него се явява недопустим.
Няма спор между страните,
че в дворното място е построена жилищна сграда, която е двуетажна със сутеренен
етаж, и че отделните жилищни етажи принадлежат на различни собственици, които
не са страните по делото. По принцип иск за делба на идеални части от имот е
недопустим, освен ако не се поиска конституиране на лицата, които притежават
останалите идеални части от обекта. Също така, недопустима е делба
на общите части в етажната собственост - чл.38 ал.3 от ЗС, тъй като
освен че законът предвижда това, делбата е несъвместима и с оглед
предназначението на общите части - да обслужват отделните етажи или части от
етажи. Недопустима е делба на съсобствен парцел, ако в него съсобствениците имат
отделни сгради. При предявяване на иска е било налице изключение, което е
дало на съда повод да приеме, че исковата претенция за ¼ ид. чат от
дворното място е допустим. Това е хипотезата, при която се иска делба на един
самостоятелен обект на правото на собственост, и на идеалните части от терена,
които принадлежат на съсобствениците на този самостоятелен обект. Ищцата е
основала иска си на твърденията, че двете избени помещения представляват
самостоятелен обект в сграда, по отношение на която между нея и ответника е
възникнало право на собственост с равни права по силата на правна сделка и
наследяване, и също така е възникнала съсобственост върху ¼ ид. част от
дворното място, предмет на същата правна сделка. При тази хипотеза, и в случай,
че се бе установило, за заснетите като СО с идентификатор ********.****.1.4
помещения, имат характер на самостоятелен обект в сграда, то искът за делба на
¼ ид. част от дворното място би бил допустим и без да се иска
конституиране на останалите съсобственици. Само в случай, че се иска делба на
отделен обект в етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се
част от земята. В този смисъл са решение № 309 от 18.11.2011г. по гр.д.
№215/2011г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №279 от 20.06.2011г. по гр.д.№915/2010г.
на ВКС, I г.о. В настоящия случай в хода на процеса се установи, че предметът
на делба не представлява самостоятелен обект в сграда, която безспорно е етажна
собственост, съдът отхвърля иска за делба в тази му част. Делба се е искала за
обект за който се е твърдяло, че представлява самостоятелен обект, преценката
за това се прави само по същество и по повод възраженията, направени с отговора
на исковата молба, поради което съдът намира, че не е налице изключението, при
което иск за делба на идеална част от дворното място е допустим, а ищцата не е
поискала конституирането на останалите съсобственици на дворното място. Поради
това, следва съдът да прекрати производството по отношение на дворното място
като недопустимо към момента на постановяване на решението.
ОТНОСНО разноските:
Разноски от страните не са
претендирани и не се присъждат.
Следва, на основание т.10
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да се
осъди ищеца да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от
Р.С.П. с ЕГН ********** *** против Г.Б.К. с ЕГН ********** *** за допускане до
делба на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********.****.1.4;
Последно изменение в КККР, засягащо самостоятелния обект: няма данни за
изменение; Адрес на имота: гр.С., п.к. ****, ул. „Х.Д.“ ***, ***;
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
********.****.1 с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилно; Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ********.****; Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в
документа площ: няма данни; Прилежащи части: таван ¼ ид. част; Ниво: 1;
Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: ********.****.1.3; Под
обекта: няма; над обекта: ********.****.1.1; Стар идентификатор: няма, при
квоти: по ½ (една втора) ид. част за всеки от съделителите, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото, по иска предявен от Р.С.П. с ЕГН ********** *** против Г.Б.К. с ЕГН
********** *** за допускане до делба на следния недвижим имот: САМО ¼
(една четвърт) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********.**** с
площ от 613 кв.м; Последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: от
04.03.2015 г.; Адрес на поземления имот: гр.С., п.к. ****, ул. „Х.Д.“ ***;
Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10м); Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен
план: **** (980), квартал 87 (86), парцел: III (IV); Съседи: ********.***;
********.***, ********.***, ********.***; ********.***; ********.***; при
квоти: по ½ (една втора) ид. част за всеки от съделителите, като
НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА Р.С.П. с ЕГН
********** *** в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на районен съд
Карлово държавна такса в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта, с която производството по делото се прекратява, имаща
характер на определение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: