Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 9049 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 100674 от 22.04.2019г.,
постановено по гр. д. № 67602/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 61
състав, са отхвърлени предявените от „Т. - София“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу Г.Д.Д., гражданин на Ирландия, роден
на ***г. в Ирландия, паспорт № В 458729, с адрес в Ирландия, гр.Корк,
Рочерстаун, ********, осъдителни искове с правно основание по чл.79 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 172,15 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди, доставена
в обект, находящ се в гр.София, общ.Студентски, ул.“********, магазин № 1, за
периода от 01.1.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 05.11.2015г. до окончателното плащане
на сумата, както и сумата от 27,51 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 30.06.2013г. до 23.09.2015г.
Срещу постановения съдебен акт в
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т. - София“ ЕАД, в
която се навеждат правни доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановения съдебен акт. Конкретно се поддържа, че ищецът не
е навеждал твърдения, поради което и не е ангажирал доказателства за наличие на
сключен договор между страните за покупко – продажба на топлинна енергия,
напротив – изложените твърдения в исковата молба, депозирана пред
първоинстанционния съд, сочат за липса на подписан договор за продажба на
топлинна енергия, въпреки отправената покана от „Т. - София“ ЕАД до Г.Д.Д.,
последният като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
общ.Студентски, ул.“********, магазин № 1. Предвид изложеното, ищецът твърди
неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на топлопреносното дружество,
като последният дължи да върне на дружеството онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера на обедняването. Твърди се, че това обстоятелство е
изрично посочено в исковата молба, като в случай, че същата не е отговаряла на
изискванията по чл.127 и чл.128 от ГПК, първостепенният съд е следвало да
съобщи на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в срок.
По изложените съображения, моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан. Претендират
се сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
Депозирано е по делото становище на
въззивната жалба извън срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Г.Д.Д., посредством
назначения му в първоинстанционното производство особен представител адв.М.С. –
САК, в който се излага становище за неоснователност на същата и се моли
решението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен
от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно.
По допустимостта
на обжалваното съдебно решение съдът приема следното:
Предметът на
делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от
ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът
се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск
на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на
които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна
квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния
съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на
спора (в този смисъл – решение № 124/24.03.2011 г. гр. д. № 882/2010 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК
и др.).
В случая,
първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на
спорното право като е посочил чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, вместо вярната
такава по чл.59 ЗЗД. При преценка допустимостта на обжалваното решение правно
релевантно е обаче обстоятелството, дали първоинстанционният съд е разгледал
заявените от ищеца фактически твърдения или не.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че с обжалваното решение първоинстанционният съдът е
разгледал различни от заявените в исковата молба фактически обстоятелства.
Както в изготвения по реда на чл. 146 ГПК
доклад на делото, така и в постановеното съдебно решение, съдът е основал
изводите си на това, че ищецът претендира исковата сума в качеството на
потребител на топлинна енергия за стопански нужди на основание сключен договор
между страните. С доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищеца е разпределено да докаже фактите,
на които основава своите искания, а именно – наличие на облигационно
правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чийто клаузи са обвързали потребителя без да
е необходимо изричното им приемане, изпълнение на задълженията му по него,
както и размера на претенцията. Дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на претенцията като такава по чл. 79, ал. 1 ЗЗД не съответства на изложеното в исковата молба. В същата ищецът изрично
е посочил, че през исковия период ответникът е ползвал топлинна енергия,
доставена до процесния имот, без да заплаща стойността й, поради което се е
обогатил неоснователно и дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В исковата молба ищецът е заявил конкретни фактически
твърдения относно наличието на неоснователно обогатяване на ответника – въпреки
отправената до него покана за сключване на писмен договор, съгласно изискването
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, ответникът в качеството на собственик на имота не е
предприел необходимите действия за сключване на договор. Същевременно е ползвал
топлинна енергия, която не е заплащал. По този начин се е обогатил за сметка на
ищцовото дружество. Ищецът е посочил в обстоятелствената част на исковата молба
§ 1, т. 43 ДР на ЗЕ (отм., бр. 54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.), която съдържа
дефиниция на понятието "потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди", от което обаче не може да се направи обоснован извод, че
ищецът се стреми да ангажира договорната отговорност на ответника, тъй като в
исковата молба, ищецът не е поддържал фактическо твърдение за сключен писмен
договор с ответника. Напротив, в исковата молба се твърди, че въпреки изпратената
от ищеца покана, ответникът не е предприел действия по сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Наред с посоченото ищецът е
заявил, че между него и ответника няма сключен договор за доставка на топлинна
енергия, респективно и сумите се претендират на извъндоговорно основание –
неоснователно обогатяване.
Изложените и
поддържани от ищеца конкретни факти и обстоятелства сочат категорично на
предявен иск за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, с
правна квалификация на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение
първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала - наличие на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия и е разгледал иск с правно
основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, какъвто не е бил предявен от ищеца.
Същевременно съдът не е изследвал релевантните за спорното право обстоятелства
– дали е налице обогатяване на ответника без основание за сметка на ищеца,
посредством спестяване на разходи за доставената и ползвана от него топлинна
енергия за процесния имот и съответно дали се е породило задължение за
заплащане равностойността на онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Предвид обстоятелството,
че с обжалваното решение относно претендираните от ищеца главница и лихви, първоинстанционният
съд се е произнесъл на непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния
предмет и е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищцата, следва да
се приеме, че решението е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК (решение № 364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС;
решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по
реда на чл. 290 ГПК и др.)
По изложените
съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се
обезсили изцяло, като делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от
друг съдебен състав по предявения от ищеца иск, съобразно заявените в исковата
молба фактически твърдения.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 100674 от 22.04.2019г., постановено по гр. д. № 67602/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав.
ВРЪЩА гр. д. № 67602/2015 г., по описа на СРС, ГО, 61 състав, за ново
разглеждане от друг състав на Софийския районен съд, при съобразяване на
указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение и произнасяне по
предявения иск, съобразно заявените от ищеца фактически твърдения.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.