№ 1316
гр. Варна, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100501961 по описа за 2024 година
Прои Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД, гр. Варна срещу Решение № 2201/12.06.2024 г., постановено по
гр.д.№ 12148/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XIX състав, поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 3016/08.08.2024 г., с което e осъдено
да заплати на И. П. П. сумата от 3192.68 лева, като частичен иск от претенция
в общ размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди на собствения на П. л.а. марка „Хонда ЦР-В“, с рег. № СВ
7139 КТ, изразяващи се в увреждане на декоративна решетка средна, броня
предна, спойлер преден, капак преден, ПВЦ водач под ляв фар, ПВЦ водач по
десен фар, водач горен предна броня - център, греда между рогове, инсталация
температурен датчик, централна решетка предна броня и А/С кондензатор,
причинени в резултат от авария настъпила на 13.05.2023 г. на уличен
водопровод, намиращ се в гр. Варна, ул. П.С., ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 13.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
1
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по възражението за
съпричиняване. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което
да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемият И. П. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с който отправя искане решението на ВРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя
искане решението на ВРС да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Третите лица – помагачи община Варна и Министерство на
регионалното развитие и благоустройство в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не
депозират отговор по така подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззивникът „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД, гр. Варна, въззиваемият П. и третото лице – помагач ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски. Третите лица – помагачи община Варна
и Министерство на регионалното развитие и благоустройство не изразяват
становище по съществото на правния спор.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на И. П. П. против
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, гр. Варна с правно основание
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 100
лева, като частичен иск от претенция в общ размер на 3500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на
собствения на П. л.а. марка „Хонда ЦР-В“, с рег. № СВ 7139 КТ, изразяващи
се в увреждане на декоративна решетка средна, броня предна, спойлер преден,
капак преден, ПВЦ водач под ляв фар, ПВЦ водач по десен фар, водач горен
предна броня - център, греда между рогове, инсталация температурен датчик,
централна решетка предна броня и А/С кондензатор, причинени в резултат от
авария настъпила на 13.05.2023 г. на уличен водопровод, намиращ се в гр.
2
Варна, ул. П.С., ведно със законната лихва от датата на увреждането -
13.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. С протоколно
определение от 22.05.2024 г. ВРС допуска изменение в размера на иска с
правно основание чл. 49 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от
3192.68 лева, като частичен иск от претенция в общ размер на 3500 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
община Варна, с който се оспорват изцяло предявените искове, като се отправя
искане за тяхното отхвърляне като неоснователни, тъй като инцидентът се
дължи на непреодолима сила и е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Оспорва се и размерът на главната претенция.
По искане на ответника, направено в отговора на исковата молба по чл.
131 от ГПК, с Определение № 138/04.01.2024 г. конституира като трети лица –
помагачи на негова страна, както следва: ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД,
община Варна и Министерство на регионалното развитие и благоустройство.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с правно основание
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По отношение на фактическата страна на спора, настоящата инстанция
намира за установено следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
3
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-
гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване
на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на
възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е
условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на
отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва
закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно
следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство
същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.
Не се спори между страните, а и от представените писмени
доказателства /свидетелство за регистрация част I/ е видно, че въззиваемият е
собственик на л.а. с марка и модел „Хонда ЦР-В“, с рег. № СВ 7139 КТ.
Възражението на ответника, че не е материално правно легитимиран да
отговаря по иска, а отговорността за вредите следва да бъде понесена от
собственика на авариралия водопровод – Държавата, тъй като дружеството не
е собственик на водопроводната и канализационна система, а единственото му
задължение е да ги експлоатира, настоящият състав намира за неоснователни,
като съображенията за това са следните:
Нормативна уредба и наличието на сключен договор по чл. 198п от
Закона за водите, обуславя извод, че монополистът – ВиК оператор е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за вреди,
причинени от ВиК съоръжение/съоръжения в обслужваната от него обособена
територия, след като те са под негов изключителен надзор.
Ответникът е търговско дружество ВиК оператор с действие в
обособена територия, в обхвата на която е включена територията на район
"Приморски", община Варна, където се е осъществил инцидента, при който е
пострадал л.а., собственост на П.. В изпълнение на решение от дата 30.03.2015
4
г. на Общото събрание на Асоциацията по Водоснабдяване и Канализация на
обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване и Канализация" ООД
– Варна, на 09.03.2016 г. е сключен, на основание чл. 198п ал. 1 от Закона за
водите Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги между посочените по-горе страни: АВиК и ответното
дружество. Договорът цели постигане на европейски стандарти в
предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на населението,
подобряване качеството и ефективността им, подновяване, разширение и
подобрение на водоснабдителна и канализационна система и прилежащите
съоръжения. По смисъла на договора, стопанисвани активи са движимите и
недвижимите вещи (сред последните водоснабдителни и канализационни
съоръжения), публична или частна собственост, от съществено значение за
предоставянето на услугите и които са предоставени на оператора за
стопанисване, поддържане и експлоатация (извън частните активи, собствени
на оператора), а експлоатация на активите означава държането и използването
им за целите на предоставяне на услугите от оператора или за каквато и да е
друга стопанска цел. С разпоредбите на договора- чл. 2. 1., чл. 3. 1., чл. 4. 1,
чл. 4. 2, Асоциацията е възложила на оператораответник да стопанисва,
поддържа и експлоатира публичните активи, намиращи се в обособената
територия, като от името на асоциацията и всеки един от членовете й (един от
които е Община Варна) упражнява всичките им права, като собственици на
активите. Правото на оператора на стопанисване, поддържане и
експлоатиране на всички съществуващи и бъдещи/създадени или придобити
по друг начин от асоциацията и нейните членове) публични активи е
определено като изключително, както и му е предоставен безпрепятствен
достъп до всички земи, съоръжения и инфраструктура в обособената
територия, държавна или общинска собственост.
Според чл. 13, ал. 1, т. 5 от Закона за водите и чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона
за водите водностопанските системи и съоръжения на територията на
общината могат да бъдат публична държавна или публична общинска
собственост, но същевременно законът установява монопол за извършване на
дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията, както и за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане – чл. 198о от Закона за водите. Тези дейности могат да бъдат
5
извършвани само от точно определени правни субекти – ВиК оператори в
съответствие със Закона за водите и Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. Операторът, който разполага
с монополно положение за обособената територия, по силата на чл. 198о и сл.
от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по стопанисване,
поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и
предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия.
Възлагането на дейностите по чл. 198о ал. 1 от Закона за водите се извършва с
договора чл. 198п ал. 1, в който договор съгласно ал. 5, т. 1 и т. 2 на чл. 198п
Закона за водите се определят обхватът на дейностите и отговорностите на
ВиК оператора по предоставянето на ВиК услуги и задълженията на ВиК
оператора по експлоатацията, поддръжката и реконструкцията на ВиК
системите и съоръженията. Съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за
организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация,
Асоциацията възлага на ВиК оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 5 от Закона
за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите
и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите в
обособената територия; възлагането на дейностите се извършва с договор
по чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите, който се одобрява от общото събрание и
се подписва от председателя на асоциацията. Договорът по чл. 198п ал. 1
предложение първо от Закона за водите се сключва от името и за сметка на
членовете на асоциацията, които са собственици на съответните ВиК системи
и съоръжения. Съобразно чл. 37 от раздел IІ "Стопанисване на В и К
системите и съоръженията" на правилника, Асоциацията предоставя на ВиК
оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК
системите и съоръженията в обособената територия. Според чл. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, ВиК услугите,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения, се извършват от
експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни
услуги, наричани "ВиК оператори", какъвто безспорно е ответникът по
смисъла на чл. 2 от същия закон. В чл. 9, ал. 2 от същия закон са изброени
основните показатели за качеството на Ви К услугите, като сред тях са
посочени авариите на водоснабдителната система и авариите на
6
канализационната система - т. 5 и т. 9.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че не следва да бъде ангажирана отговорността му, тъй като не е
собственик на водопроводната система, респ. на авариралия водопровод.
Както се посочи, задължение на ВиК операторите е освен да експлоатират,
така и да изграждат и да поддържат водоснабдителните и канализационните
системи.
От проследената по – горе нормативна уредба и клаузите на договора от
09.03.2016 г., сключен на основание чл. 198п от Закона за водите между
"Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от Водоснабдяване
и канализация –Варна" и ответното дружество "Водоснабдяване и
канализация – Варна" ООД, последното е задължено да поддържа в
експлоатационна годност предоставените му за стопанисване, поддържане и
експлоатация публични активи, в това число и на процесния водопровод, като
елемент от ВиК системата, от аварията на който са причинени вредите по л.а.
на П., следва, че въззивното дружество е длъжно да обезпечи техническата и
експлоатационна изправност на процесното водоснабдително съоръжение. В
тежест на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, гр. Варна е да
докаже, че е изпълнило задълженията си вменени му от закона и договора по
изпълнението на тази работа. Техническата и експлоатационна изправност на
водопровода включва в своя предмет осъществяване на дейност по нейното
поддържане в състояние, в което същият може да осъществява своето основно
предназначение, за което е изграден. Възможно е изпълнителят да бъде
освободен от отговорност само ако докаже, че е изпълнил това си задължение,
което включва поддръжка и ремонт на процесния водопровод, но въпреки
активно осъществените от него действия са настъпили вреди по обективни,
независещи от него причини.
По делото не са ангажирани доказателства, че в периода преди
настъпване на инцидента на 13.05.2023 г., ответникът е осъществявал дейност
по поддръжка на авариралия водопровод. Поради изложеното,
противоправното поведение на ответника, като един от обективните елементи
от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, се изразява в бездействие, тъй като
същият не е осъществил действия по поддръжка и ремонт на процесния
водопровод, при което е допуснал нарушение на задълженията, вменени му от
7
Закона и Договора за поддръжка и експлоатация, с който му е възложена тази
дейност.
Доводите за освобождаване от отговорност на въззвиника за репариране
на причинените на П. вреди поради това, че същите са в резултат на
непреодолима сила, съдът намира за неоснователни. Непреодолимата сила,
като основание за освобождаване от отгворност, е легално дефинирано в чл.
306, ал. 2 от ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба непреодолима сила е
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.
Непреодолимата сила е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие,
което не може да бъде избегнато, или последиците от които не могат да бъдат
предотвратени чрез общоприложимите към момента средства и възможности
на науката и техниката. В конкретния случай, при едно редовно поддържане,
включващо дори частична подмяна на елементи от водопреносната система,
което е напълно в кръга от възможностти на съвременната наука и техника, не
би се стигнало до авария в такъв размер.
Следователно възражението на ответника за наличието на непреодолима
сила – възникването на авария, което обстоятелство го освобождава от
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, настоящият състав
намира за неоснователно.
Съдът намира за неоснователно релевираното от въззивника възражение
за съпричиняване, основано на твърдения за неправилно паркиране на водача
на пострадалия автомобил, доколкото същите се опровергават от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, КП № 1000/378118 на
ответното дружество, застрахователната преписка и свидетелските показания.
От същите се изяснява, че автомобилът е бил паркиран в дясно на пътното
платно на ул. "П.С." в гр. Варна, като в района на инцидента не е имало знаци,
ограничаващи паркирането и престоя на пътни превозни средства. Не се
установява по категоричен начин също паркираният автомобил да е създавал
опасност, да е бил пречка за движението или да е закривал пътен знак или
сигнал, нито да е бил в непосредствена близост пред входовете на жилищни
сгради и гаражи, така че да затруднява достъпа до тях. При недоказаност на
посочените обстоятелства не може да се направи обоснован извод на
извършено нарушение на чл. 98 от ЗДВП. Освен това съгласно разпоредбата
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП при престой и паркиране в населените места пътните
8
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя, както е постъпил П., като
законът не въвежда други ограничения. Т.е. по делото не се доказаха
обстоятелства, което да обусловят намаляването на дължимото от ответното
дружество обезщетение при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Обстоятелствата
дали П. притежава гараж и как използва и управлява собствеността си са
ирелевантни за настоящото производство.
От събраните по делото доказателства /КП на ответното дружество,
застрахователна преписка, САЕ, свидетелски показания/ се установя
механизмът на увреждането на собствения на ищеца лек автомобил, а именно:
на 13.05.2023 г. при авария във водопровод, който минава под улица „П.С.“ се
излива голямо количество водна маса, която премества контейнер за битови
отпадъци, разположен на улицата и го понася в посока на долу, като същият се
врязва в предницата на л.а. с марка и модел „Хонда ЦР-В“, с рег. № СВ 7139
КТ, който е спрян в дясно на пътното платно. Не се спори между страните, че
горният контейнер е собственост на община Варна и че същият в нарушение
на чл. 19, т. 5 от Наредба за организация на движението на територията на
община Варна е бил поставен на уличното платно за движение. Дори да се
приеме, че инцидентът се дължи и на неправилно поставен контейнер за
битови отпадъци, това не изключва отговорността на ВиК операторът, който е
длъжен да полага грижа по поддържане на ВиК мрежата в изправност, тъй
като съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно.
Заключението на вещото лице по допуснатата и приета от
първоинстанционния съд САЕ е компетентно, пълно и обосновано, не е било
оспорено от страните и се кредитира напълно от съда, като съгласно същото
общата стойност на увредените части и разходите за труд и материали за
отстраняване на щетите по МПС е в размер на 3 192.68 лева, поради което и
общият размер на дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
следствие инцидента на 13.05.2023 г. се равнява на сумата от 3192.68 лв.
Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че предявеният главен
иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата сумата от 3192.68 лева, предявен като частичен иск от
9
претенция в общ размер на 3 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане,
настъпило на 13.05.2023 г. в резултат на авария във водопровод на ул. „П.С.“,
гр. Варна.
Съобразно направеното искане с правно основание чл. 86 от ЗЗД, сумата
на обезщетението следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на деликта – 13.05.2023 г., на основание чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД до окончателното й изплащане.
С оглед съвпадането на правните изводи на първоинстанционния и
въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено в горните
части.
По отношение на конституирането на Министерството на регионалното
развитие и благоустройство в качеството му на трето лице – помагач на
страната на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД: Процесният
водопровод по силата на чл. 13, ал. 1 ,т. 4 от Закона за водите и на чл. 19, ал. 1,
т. 4, б. „а“ от ЗВ може да бъде публична държавна или публична общинска
собственост. По делото не е установено безспорно дали същият захранва с
питейна вода потребителите на територията на повече от една община,
каквото е изискването на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗВ, за да е собственост на
Държавата. Но дори да се приеме, че е собственост на Държавата, то активно
легитимиран да участва в процеса като трето лице - помагач е именно
Държавата, представлявана от Министъра на финансите, а не Министерството
на регионалното развитие и благоустройство, което е лишено от
правосубектност - чл. 31 , ал. 1 от ГПК. С оглед изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта по
отношение на Министерството на регионалното развитие и благоустройство.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемият И. П. П. следва да му се присъдят разноски за въззивното
производство като въззивното дружество бъде осъдено да му заплати сумата
от 740 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК на третите лица –
помагачи не се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2201/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№
12148/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XIX състав, поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с Решение № 3016/08.08.2024 г., В ЧАСТТА, с която
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* e осъдено да
заплати на И. П. П., ЕГН ********** сумата от 3192.68 /три хиляди сто
деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, като частичен иск от
претенция в общ размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на
собствения на П. л.а. марка „Хонда ЦР-В“, с рег. № СВ 7139 КТ, изразяващи
се в увреждане на декоративна решетка средна, броня предна, спойлер преден,
капак преден, ПВЦ водач под ляв фар, ПВЦ водач по десен фар, водач горен
предна броня - център, греда между рогове, инсталация температурен датчик,
централна решетка предна броня и А/С кондензатор, причинени в резултат от
авария настъпила на 13.05.2023 г. на уличен водопровод, намиращ се в гр.
Варна, ул. П.С., ведно със законната лихва от датата на увреждането -
13.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2201/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№
12148/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XIX състав, поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с Решение № 3016/08.08.2024 г., В ЧАСТТА, с която е
постановено при участието на Министерството на регионалното развитие и
благоустройство, в качеството му на трето лице – помагач на страната на
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* и ОБЩИНА ВАРНА, в качеството им
на трети лица – помагачи на страна на ответника „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, представлявана от
управителя В.Р. ДА ЗАПЛАТИ на И. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „П.С.“ № *** сумата от 740 /седемстотин и четиридесет/ лева –
11
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12