МОТИВИ:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия М.Й.К.,
с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а
именно:
„на 23.09.2016година в гр. ***
намерил чужди движими вещи - мобилен
апарат „***“, модел „***“ с IMEI1 *** и с IMEI *** на стойност 255лв. и СИМ
карта на Теленор на стойност 7лв., всички вещи на
обща стойност 262лв., собственост на С.Г.А. *** и в продължение на една седмица
не съобщил за тях на собственика или на властта„
В съдебно
заседание представителят на РП - *** поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение.
Намира обвинението за доказано въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание. По отношение на
наказанието, предлага, същото да бъде определено при условията на чл.54 от НК,
като предлага на подсъдимия М.Й.К. да бъде наложено наказание глоба в размер на
300 лв. при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия М.Й.К. -
адв. ***, изразява становище за установеност на
фактите по случая и наличие на смекчаващи вината обстоятелства като направените
пълни самопризнания, изразеното съжаление и разкаяние от подсъдимия и моли за
наказание в минимален размер.
Подсъдимият
М.Й.К. участва лично в наказателното производство и с адв.
*** от АК - ***. Признава се за виновен по повдигнатото против него обвинение, не
дават обяснения относно механизма на деянието. Има критично отношение към
извършеното и желае да му бъде наложено наказание глоба в максимален размер.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
На 23.09.2016 година свидетелят С.А.,
заедно със свой приятел – Д.П., посетили търговски комплекс „***“, находящ се в кооперативен пазар „***“ в гр. ***.
Непосредствено преди влизане в комплекса свидетелят С.А. провел телефонен
разговор от притежавания от него мобилен телефон марка „***“, модел „***“, след
което го оставил в задния джоб на дънките си. Двамата
първо се разходили в комплекса и после седнали на пейка пред него да си
говорят. По-късно отишли в дома на свидетеля Д.П., където свидетелят С.А.
установил, че телефонът му липсва от джоба на дънките.
На същата дата подсъдимият М.К. ***
в района на кооперативния пазар, заедно с баща си. Двамата седнали на пейка
пред магазин „***“, в близост до която подсъдимият забелязал телефона на свидетеля
С.А. – марка „***“, модел „***“, светлосив на цвят, с тъчскрийн,
с предна и задна камера и гнезда за две СИМ карти. Подсъдимият
взел телефона, извадил и изхвърлил намиращата се в него СИМ-карта на мобилен
оператор «Теленор», след което поставил своя карта в
апарата с номер ***. Пробвал дали същия работи и след като установил, че
телефонът е с парола за включване, посетил сервизен магазин, където телефонът
бил разкодиран.
Подсъдимият
започнал да ползва за себе си намерения мобилен телефон, като поставил във
второто гнездо и другата притежавана от него СИМ карта с номер ***.
През
месец ноември 2016година подсъдимият М.К. отишъл да пие кафе в кафене, находящо се в гр. ***, срещу Централния мол.
На масата бил негов познат - Ю.С.Я.. След като си изпил кафето, подсъдимият М.К.
си тръгнал, като забравил мобилния телефон марка „***“ на масата. Свидетелят Ю.Я. взел телефона на подсъдимия
М.К. и го прибрал в себе си. Малко по-късно подсъдимият М.К. се сетил, че е
забравил телефона на масата и се върнал, но свидетелят Ю.С.Я. отрекъл да е
намирал телефона му. Подсъдимият М.К. му повярвал и си тръгнал.
Впоследствие свидетелят Ю.Я.
заложил телефона в заложна къща „***“ в гр. ***, откъдето бил закупен от свидетелката
Н.А.Н..
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-стокова експертиза,
от която е видно, че пазарната стойност на мобилен телефон марка „***“, модел „***“ е
255лв., а на СИМ-картата е 7,00 лева, или общата стойност на вещите към момента на
извършване на деянието е в размер на 262 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанията
направени от страна на подсъдимия М.Й.К., показанията на свидетелите Ю.С.Я., Н.А.Н.,
Д.К.П. и С.Г.А. дадени в хода на съдебното производство, както и от показанията
на свидетеля А.А.В. и Р.Г.А. дадени в хода на досъдебното следствие.
Съдът кредитира гласните доказателства по делото изцяло, тъй като същите са
обективни, правдиви и непротиворечиви, логични и последователни. Между
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите съдът, от една страна и
от друга страна между обясненията на самия подсъдим, съдът не установи
противоречия, които да дадат основание да не бъдат кредитирани.
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и приложените по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият М.Й.К.
е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав
на чл. 207, ал.1 от НК, тъй като на
23.09.2016година в гр. *** намерил чужди движими вещи - мобилен апарат „***“, модел „***“ с IMEI1 ***
и с IMEI *** на стойност 255лв. и СИМ карта на Теленор
на стойност 7лв., всички вещи на обща стойност 262лв., собственост на С.Г.А. ***
и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика или на властта.
Съставът на чл. 207, ал. 1 от НК инкриминира несъобщаването в едноседмичен
срок от дееца за намерена чужда вещ. Изпълнителното деяние е съчетание от
действие и бездействие, като деецът не съобщава в продължение на една седмица
на собственика, на този, който я е загубил, или на властта за това, че вещта е
у него.
Присвояването на намерена вещ е формално двуактно престъпление, което се
осъществява единствено чрез бездействието на субекта. Поради това при него
опитът е невъзможен. Но то е довършено едва с изтичане на седемдневния срок от
намирането на вещта.
От обективна страна е необходимо съобщаването да не е извършено на
собственика, на властта или на този, който е изгубил вещта. Предмет на
престъплението е чужда движима вещ. Легалната дефиниция на понятието
"движима вещ" се съдържа в чл.
110, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗС.
Освен това се касае до вещ, намерена от дееца, което предполага преди това
тя да е била загубена от някого - по някакъв начин е излязла от фактическата
власт на нейния собственик или на лицето, което я е владеело, и то не знае къде
се намира вещта.
От субективна страна деянието е възможно само при умисъл. Интелектуалния
момент на умисъла включва представи у дееца, относно обстоятелството, че е
намерена движима вещ, която не е собствена за дееца и за факта на несъобщаване
за вещта на собственика, на властта или на изгубилия вещта.
В конкретния казус подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК. Подсъдимият е намерил чужди движими
вещи, собственост на свидетеля С.Г.А. и не е съобщил за тях на собственика, на
властта или на изгубилия вещта.
Деянието е осъществено от подсъдимия умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. У
подсъдимия е било налице съзнание и по отношение на всички елементи от състава
на престъплението по чл.207, ал.1 от НК.
Причините и условията за извършване на деянието съдът намира в ниската обща
и правна култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов
ред, стремежът им към противоправно
облагодетелстване, изградените престъпни навици на подсъдимия М.Й.К..
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдими, съдът взе
предвид следното:
За извършеното от подсъдимият М.Й.К. престъпление законът предвижда
наказание “глоба” от 100 до 300 лв.
Като се съобрази със степента на обществена опасност на деянието и на
подсъдимия, която се явява по – висока, предвид на предходните му осъждания,
причините за извършване на деянието, направените от подсъдимия самопризнания,
способствали за разкриване на обективната истина по делото, съдът определи
наказание при условията на чл.54 от НК, като наложи на подсъдимия М.Й.К. наказание
глоба в максималния, предвиден в закона размер, а именно 300 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.Й.К. е осъден и да заплати направените по делото разноски,
както следва: 43,32 лв. по сметка на ОД на МВР – *** и сумата от 35 лв. по
сметка на РС – ***.
С оглед така
направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с
оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: