РЕШЕНИЕ
№ 3301
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110127456
по описа за 2021 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката К. СТ. ДЖ. в подадената на 19.05.2021 г. молба за защита от домашно
насилие твърди, че е подложена на психологически тормоз от съпруга си Г. ИВ. ДЖ., с
когото живее в едно жилище. В продължителен период от време ответникът обиждал
молителката, наричайки я „крокодил“ и по друг начин, а когато през м.03.2021 г. се
разболяла от коронавирус, не само че не й помагал и не се интересувал от нея, но дори
казал, че е по-добре са умре. Подал и молба за развод. Конкретно твърди акт на домашно
насилие – психическо насилие, извършен на 20.04.2021 г. ответникът обидил молителката с
думите: „Ти не си нормална, ще си останеш все същия Крокодил“. Моли за издаване на
заповед за защита от домашно насилие.
Ответникът Г. ИВ. ДЖ. оспорва молбата за защита. Отрича да е извършвал актове на
домашно насилие по отношение на молителката, като твърди, че самият той бил жертва на
актове на домашно насилие от страна на молителката. Моли за отхвърляне на молбата.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си. Актът на домашно насилие по
чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост –
1
всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа
най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или
най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове,
извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита
може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8,
т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните състезания
поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И
обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно
насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните
състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с
насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице,
обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо
поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на опасност
пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането
му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на връзка между молителя и
ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН в
процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Актове на домашно насилие преди
конкретния процесен акт на домашно насилие и такива, които го следват по време, могат да
имат значение за преценката за мерките, които следва да се наложат по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН,
както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Те обаче не могат да обосноват
сами по себе си основателността на молбата за защита.
В случая по делото е безспорно, че страните са съпрузи и живеят в едно жилище.
Спорът е какво се е случило на датата 20.04.2021 г. и дали на тази дата ответникът е
извършил актове на домашно насилие по отношение на молителката в семейното жилище,
когато те са били насаме двамата.
За установяване на твърденията си за извършено на 20.04.2021 г. домашно насилие
молителката, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала нито едно годно
доказателствено следство по делото. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е негодна да
установи какъвто и да било конкретен акт на домашно насилие – в нея липсва конкретна
дата на твърдяното поведение на ответника. Поради недоказаност молбата следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, на когото следва да се
2
присъдят разноски в размер на 405 лв. за адвокатски хонорар и такси.
Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита губи действие с
постановяване на настоящото решение, с което молбата се отхвърля. За по-голяма яснота
съдът намира, че следва изрично да я отмени на осн. чл. 253 ГПК (промяна на
обстоятелствата).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. СТ. ДЖ. , ЕГН **********, за издаване
на заповед за закрила от домашно насилие по чл. 8 ЗЗДН срещу Г. ИВ. ДЖ., ЕГН , във
връзка с твърдени актове на домашно насилие от 20.04.2021 г., в гр. София.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОБЯВЯВА на осн. чл. 19 ЗЗДН за загубила действие заповед за незабавна защита от
19.05.2021 г., издадена по гр.д. № 27456/2021 г., СРС, 139-ти с-в, и на осн. чл. 253 ГПК вр. §
1 ЗР ЗЗДН я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА К. СТ. ДЖ. , ЕГН **********, да заплати на Г. ИВ. ДЖ., ЕГН 1, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН сумата от 405 лв., разноски, сторени по делото.
ОСЪЖДА К. СТ. ДЖ. , ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН
по сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 25 лева, държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването на препис на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, както и на СДВР – за
сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3