Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 26.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 15053 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 475980/23.08.2018г. по
гр.д. № 70707 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 72-ри състав са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2024763/04.10.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: ***
срещу М.П.К., ЕГН **********, П.П.К., ЕГН **********, К. ******К., ЕГН ********** , трите с
адрес: *** с правно основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване
за установено, че М.П.К., ЕГН **********, П.П.К., ЕГН **********, К. ******К., ЕГН ********** дължат
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******разделно при квоти 1/6 за М.К., 1/6 за П.К.
и 4/6 за К.К. заплащане на сумите в
общ размер, както следва: сумата от общо
830,06лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.07.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 58 в гр. София, гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от общо 156,45лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 830,06лв. за периода от
15.09.2015г. до 06.06.2017г., сумата от общо 16,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.07.2017г., до изплащането й, представляващи стойността на възнаграждението
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г.,
както и сумата от общо 3,57лв., представляващи лихва за забава за плащането
на главницата от 16,20лв. за периода от
15.09.2015г. до 06.06.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 50114/2017г. на Софийски районен съд, 72-ри
състав, като ищецът е осъден да заплати на всеки ответник съдебни разноски от по 200лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5144339/17.09.2018г. по регистъра на СРС,
депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******в
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че събраните доказателства установяват, че през целия процесен
период ответниците са били собственици на имота, поради което и дължат плащане
на сумите, обстоятелството, че имало ІІІ-то лице носител на вещното право на
ползване върху имота за периода не се отразявало на качеството им на потребител
на топлинна енергия в имота. Безвъзмездното учредяване на вещно право на
ползване означавало че отговорност за плащане на потребена енергия в имота носи
собственикът му, а не носителят на вещното право на ползване. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемите за
разноски.
Въззиваемите-ответници по исковете М.П.К., ЕГН **********, П.П.К., ЕГН **********, К.
******К., ЕГН ********** са оспорили
жалбата. Посочили са, че вещният
ползвател на имота имал качеството потребител на енергия и отговорността им за
плащане на процесните суми не може да се ангажира от ищеца. Безвъзмездно
учреденото вещно право на ползване не се отразявало на облигационните
задължения за плащане на потребената топлинна енергия. Претендирали са
разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец –Б.”ООД
не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2024763/04.10.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** срещу М.П.К., ЕГН **********, П.П.К.,
ЕГН **********, К. ******К., ЕГН **********,
трите с адрес: ***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че М.П.К., ЕГН **********, П.П.К., ЕГН **********, К. ******К., ЕГН ********** дължат
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******разделно при квоти 1/6 за М.К., 1/6 за П.К.
и 4/6 за К.К. ********** заплащане на сумите в общ размер, както следва:
сумата от общо 830,06лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 24.07.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 58 в гр. София,
гр. София, ж.к. „******за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата
от общо 156,45лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата
от 830,06лв. за периода от 15.09.2015г. до 06.06.2017г., сумата от общо
16,20лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението 24.07.2017г., до изплащането й, представляващи
стойността на възнаграждението за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г., както и
сумата от общо 3,57лв., представляващи лихва за забава за плащането
на главницата от 16,20лв. за периода от
15.09.2015г. до 06.06.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 50114/2017г. на Софийски районен съд, 72-ри
състав, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са собственици на имота при квоти 1/6 за М.К.,
1/6 за П.К. и 4/6 за К.К. и като такива са потребител на топлинна енергия в
имота, потребили количества и на стойност за които е предявен иск, дължали и
стойност на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им.
Ответниците М.П.К., ЕГН **********, П.П.К.,
ЕГН **********, К. В.К., ЕГН **********
в предоставения срок са оспорили
исковете. Навели са твърдения, че са собственици на имота, но за процесния
период ІІІ-то лице било носител на вещното право на ползване на имота и го
ползвал, поради което отговорността им пред ищеца за плащане на сумите не
можело да се ангажира. След смъртта на ползвателят с молба от 07.05.2015г.
поискали да се открие партида за имота на тяхно име, но за процесния период не
били в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия в
имота. В имота не било доставено количество топлинна енергия за което а
предявени исковете, изравнителните сметки не били стабилизирани.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ Б.”ООД,
ЕИК ******не е изразило становище по исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 50114/2017г. на СРС, 72-ри състав, съгласно което по заявление вх.№
3057756/24.07.2017г. районният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил М.П.К.,
ЕГН **********, П.П.К., ЕГН **********,
К. В.К., ЕГН ********** да заплатят
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******разделно при квоти 1/6 за М.К., 1/6 за П.К.
и 4/6 за К.К. сумите в общ
размер, както следва: сумата от общо
830,06лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.07.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 58 в гр. София, гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от общо 156,45лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 830,06лв. за периода от
15.09.2015г. до 06.06.2017г., сумата от общо 16,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.07.2017г., до изплащането й, представляващи стойността на възнаграждението
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г.,
както и сумата от общо 3,57лв., представляващи лихва за забава за плащането
на главницата от 16,20лв. за периода от
от 15.09.2015г. до 06.06.2017г., както и 75лв. съдебни разноски по делото, за
така издадена заповед длъжниците са уведомени на 14.08.2017г., на 17.08.2017г.
са оспорили заповедта, на 04.09.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта
да представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението
и такива е представил на 04.10.2017г.
По делото са приети неоспорени от
страните нотариален акт № 76/17.03.1992г., съгласно който П.Г.И.и М.Й.И. са продали на П.Д.К.апартамент № 58 в гр. София, гр. София, ж.к. „******, като продавачите са
си запазили вещното право на ползване върху имота до края на живота на всеки един от тях.
По делото е прието неоспорено от
страните удостоверение за наследници № 1022/07.05.2015г., съгласно което П.Д.К.е
починал на 17.12.2010г. и е оставил за наследници по закон съпругата си К.К.,
децата си М.К. и П.К..
Прието е неоспорено от страните
удостоверение от 07.05.2015г. издадено от СО, район Сердика, съгласно което М.Й.И.
е починала на 10.04.2015г., за което и ма съставен акт за смърт от Община
Бухово.
Приета е молба декларация от
07.05.2015г., , съгласно която К.К. е поскала от ответника да открие партида за
имота на нейно име, като е представила удостоверение от СО, район Сердика за М.Й..
Приети са протокол от
30.05.2002г., договор от 13.06.2002г.,
съгласно които етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. „********, са избрали и възложили на Бруната България”ООД да извършва дялово
разпределение на топлината енергия в сградата.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, съобщения за фактури за порцесиня период, издавани на името на М.Й..
Приети са протокол, покана,
съгласно които на 25.04.2015г. К.к. е огледала имота, на 24.04.2015г. ответниците
са съставили покана до В.И., М.И. и И.И.,с която са ги поканили да вземат
движимите вещи на родственицата им М.Й., намиращи се в имота.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на
ДКЕВР от 03.02.2014г. и от 07.01.2008г.
Приети са изравнителни сметки,
протоколи за отчет на уреди в имота, съгласно които на 11.06.2015г. уреди в
имота са отчетени реално, потребена в имота енергия за периода е общо 954,44лв.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата
експертиза, вещото лице-топлотехник е посочило,
че за процесния период реално потребена топлинна енергия в имота е на стойност от 954,44лв.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно- счетоводната експертиза,
вещото лице е
посочило, че за процесния период начислени като дължими са 830,06лв. главница
за топлинна енергия и 16,20лв. за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията. Лихва за забава на плащането за процесния период била в размер на
156,45лв.
С определение от о.с.з. от
23.04.2018г. районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, че на 17.03.1992г. К.К. и Пейчо Китов са придобили процесния
имот в режим на съпружеска имуществена общност, като праводателите са си
запазили пожизнено вещното право на ползване върху него.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за обезщетение за забава
на плащането й, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на
ответниците топлинна енергия срещу задължение да заплащат стойността им, както и
че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността им,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му. Следва да докаже и че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и на обезщетение за забава
на плащането й.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжниците са осъдени да му заплатят процесните суми като
дължима стойност на потребена топлинна енергия и за възнаграждение за
разпределянето й за процесния имот за периода в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72,
ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото не е установено ответниците да са
били потребители на топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до
10.04.2015г. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая по делото не се спори , а и се
установява от приетите по делото нотариален акт, издадени от СО удостоверения,
че през целия период ответниците са били собственици на имота, но за периода от
01.05.2014г. до 10.04.2015г. вещното
право на ползване върху имота е принадлежало на М.Й.. При така установеното и
като съобрази обстоятелството, че по делото не е установено въпреки, че не са
носител на вещното право на ползване върху имота ответниците да са сключили с
ищеца договор за доставка на топлинна енергия в него, като са подали искане за
същото, то съдът приема, че за този период ищецът не може да ангажира
отговорността им за плащане на стойността на потребената в имота енергия.
Безвъзмездния характер на учреденото вещно право на ползване няма за последица
безвъзмездно потребяване на топлинна
енергия в имота и доводите на ищеца в обратния смисъл са неоснователни.
Страните по договора за вещното право на ползване са различни от страните по
облигационния договор за доставка на топлинна енергия в имота, поради което и
съглашения на страните по първия договор не могат да се отразят на
правоотношението по доставка на енергия в имота. По делото не се твърди и не се
установява ответниците да са наследници на вещните ползватели на имота. При
така възприето съдът приема, че по делото не е установено ответниците да са
били страна по договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за периода от
01.05.2014г. до 10.04.2015г., не е установено те да носят отговорност пред ищеца за заплащане на
стойността на потребената в имота за този период и правилно районният съд е
отхвърлил исковете за този период. По делото не е установено потребление на
конкретно количество енергия в периода от 11.04.2015г. до 30.04.2015г., поради
което и правилно районният съд е отхвърлил иска и за този период.
По същите съображения съдът приема за
неоснователен и иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията в
имота. Отделно, по делото не е установено ищецът да е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия. По делото не се
спори и се установява от приети доказателства, че дяловото разпределение на
енергията в имота е направено от третото лице-помагач, сключило договор за
същото с етажните собственици. При така установеното съдът приема, че вземане
за възнаграждение за тази услуга има третото лице помагач. По делото не е
установено ищецът да е придобил това вземане, поради което и на това
допълнително основание иска за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията е неоснователен.
С оглед неоснователността на исковете
за главници неоснователни са и акцесорните им искове за обезщетение за забава
на плащането на главниците.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районният съд в обжалваната част е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да
се постави отговорността за разноски по делото и той следва да бъде осъден да
заплати на всеки въззиваем разноски за възнаграждение за адвокат в размер от по
200лв. Възражението на въззивника за прекомерност на същото е неоснователно.
Действително, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но
уговореното и платено от всеки въззиваем възнаграждение за адвокат не надхвърля
минималния размер по Наредба № 1/2004г.,
поради което и основание за намаляването му съдът приема, че не е установено по
делото.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
475980/23.08.2018г. по гр.д. № 70707 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 72-ри
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** да заплати на
М.П.К., ЕГН **********, с адрес:
*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 200лв. (двеста лева), представляващи
съдебни разноски, направени
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** да заплати на
П.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от общо 200лв. (двеста лева),
представляващи съдебни разноски, направени
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** да заплати на
К. В.К., ЕГН ********** с адрес: ***
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от общо 200лв. (двеста лева),
представляващи съдебни разноски, направени
производството пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника - ищеца – „ Б.”ООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.