№ 400
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100509727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20125242 от 27.05.2021 г., постановено по гр. дело № 30691/2020 г.,
Софийският районен съд, I ГО, 127 състав, е осъден „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул ******* да заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк Бояна, ул. *******, на основание чл. 405, ал.
1 КЗ сумата от 13 022, 36 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.07.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за
вреди, настъпили върху л.а. „БМВ X Reihe“ с рег. № ******* в периода 16.01.2020 г. -
17.01.2020 г., като е отхвърлен иска за разликата над 13 022, 36 лв. до пълния предявен
размер от 13 594, 92 лв.
С решението е осъден „Д.З.“ АД да заплати на „Ф.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2 958, 14 лв., представляваща разноски, съразмерно с уважената част от
предявения иск. С решението е осъден „Ф.“ ЕООД да заплати на „Д.З.“ АД на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 7, 58 лв., представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в уважената част е постъпила
въззивна жалба от "Д.З." АД, с който сочи, че неправилно и необосновано
първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е основал извода си на тълкуването
на разпоредбата на т. 7.24 от ОУ, приложими към договора, като е приел, че кражбата на
части от автомобила се покрива от застраховка „ пълно каско“. Поддържа, че клаузата на т.
7.24 следва да намери приложение във всеки случай в който става въпрос за противозаконно
отнемане или липса на който и да е агрегат или система на автомобила. Счита, че
единственото ограничение относно приложението на този изключен риск е при
противозаконно отнемане или липса на система от детайли, които формират основата на
автомобила, преобладаващата му част или съставляват съществени съставни части на
същия, че може да се приеми, че се касае за противозаконно отнемане на цялото МПС. Моли
1
решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната от „Ф.“ ООД, в който
оспорва въззивната жалба, като излага доводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл
обосновано и съобразно установените от събраните по делото доказателства факти и
установената съдебна практика. Претендира разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над
13 022, 36 лв. до пълния предявен размер от 13 594, 92 лв. е влязло в сила поради
необжалването му в законовия срок.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Във връзка с въведените доводи във въззивната жалба, настоящият
състав намира следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Предвидената в нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ отговорност
на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически
състав, който включва следните елементи: наличие на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществената застраховка между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на
вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие, покрит риск по сключения договор; изпълнение на
задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата
застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно
събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.
С доклада по делото, съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: наличие на валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка по отношение на
автомобил „БМВ X Reihe“ с рег. ******* към датата на процесното събитие; извършването
на кражба от трето лице на описаните в исковата молба части от процесния автомобил и
плащане от страна на ответника на сума в размер на 1652, 79 лв.
По делото не е спорно, а и се установява от свидетелство за регистрация на
автомобил марка „БМВ X Reihe“ с рег. *******, че МПС е собственост на ищеца.
Съгласно Опис – заключение за вреди на МПС по заведена от собственика щета №
********* от 17.01.2020 г., двустранно подписан, се установяват следните липси и щети:
патрон врата за подмяна, капачка патрон врата, облицовка табло, кора багажник – горна,
основа пепелник, навигация, дисплей н навигация, контролер, пепелник, въздуховоди
централна конзола, управление климатроник, лост скорости, бутон ръчна спирачка, рамка
лост скорости, рамка централна конзола - средна. Установява се, че от „А.Б.“ ООД са
издадени две фактури за извършен ремонт от 21.01.2020 г. и от 11.02.2020 г. на „Ф.“ ЕООД
съответно за сумите от 4033,45 лева и 11214,26 лева, които съгласно преводни нареждания
от 22.01.2020 г. и 12.02.2020 г. са платени.
Между страните не е спорно, че ответникът е бил поканен на 12.02.2020 г. да заплати
горепосочените суми, но с писмо от 13.03.2020 г. отговорил, че определя застрахователното
обезщетение в размер от 1652,79 лева, което не е спорно, че е платено на ищеца, а за
разликата над 1652,79 лева до пълния претендиран размер застрахователят отказал
изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на т. 7.24 от общите си условия,
съгласно които не обезщетява претенции за липсващи отделни части, възли, детайли,
агрегати, оборудване и принадлежности.
По делото е прието неоспорено заключение на съдебна автотехническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
2
обективно и компетентно изготвено. В заключението са посочени подробно в табличен вид
щетите по автомобила и е изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на всики
щети, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, се
равнява на 14 675, 15 лв., като 1177, 02 лв. е стойността, необходима за възстановяване на
увредените части, а 13500, 29 лв. е стойността за възстановяване на липсващите части.
Посочило е още, че без детайлите модул навигация, дисплей навигация, контролер,
въздуховоди - централна конзола, управление - климатроник, скоростен лост, бутон - ръчна
спирачка, рамка - скоростен лост, рамка - централна конзола средна, процесният автомобил
не може да бъде управляван безопасно. При изслушването на вещото лице по реда на чл.
200 ГПК, същото уточнително, че в модул навигация има много функции, в него са данните
за климатроник, температура, различни свързвания с датчиците, управлението на
климатроника, и той съдържа индикации, които се появяват вследствие взаимодействие с
датчиците. Контролерът е управляващият блок на навигацията, като всички посочени
детайли са видими и дават пряка информация на водача на превозното средство за
състоянието на автомобила: за климатроник, за налягане на гумите, за дистанция, които
данни се визуализират на дисплея. Централната конзола се намира отдясно на водача,
отстрани на скоростния лост, на която има кръгла част като джойстик. Този джойстик е с
бутони и при неговото завъртане се превключват различните менюта, които се изобразяват
на дисплея на навигацията. Вещото лице заявява в съдебното заседание, че без посочените
отнети детайли автомобилът не може да се използва безопасно. Според вещото лице, тези
детайли не могат да се премахнат само с издърпване, а са необходими остър предмет или
електрически винтоверт и отвертка, тъй като са свързани с арматурното табло. Те са част от
интериора на автомобила и няма как да бъдат свалени, без да се влезе в автомобила.
Спорен е въпросът дали липсите и щетите са покрит риск по застраховката. Съгласно
т. 7.24 от ОУ на застрахователното дружество, независимо от клаузите и покритието,
избрани от застраховащия, тази застраховка не покрива щети, причинени от свързани с или
вследствие на кражба, грабеж или липса на отделни детайли, възли, агрегати, инструменти и
принадлежности на МПС. Правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение, поради наличие на изключен риск, предвижда безспорно
установяване на осъществяване на фактите, към които следва да се приложи конкретния
текст на ОУ, на които ответникът се позовава - т. 7.24. Според настоящия състав на
въззивния съд, редакцията на т. 7.24 от ОУ не води до извод, че при кражба на части от
автомобила, които засягат неговата функционалност и цялост, застрахователят се
освобождава от задължението да изплати застрахователно обезщетение следствие
на кражба. Текстът предвижда, че не се покриват липсващи отделни части, възли, детайли,
агрегати, инструменти, принадлежности.
Настоящият състав на съда намира, че при тълкуването на клаузата на 7.24 от ОУ
съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, като се отчете, че при неяснота на уговорката, същата
следва да се тълкува с смисъл, ограничаващ правата на страната, която я е предложила и
която цели да се ползва от нея и като се отчете, че автомобил е застрахован по клауза
"Пълно Каско", както и като бъде съобразено обстоятелството, че при така установените
липси и щети, с изключение на пепелник и щора за багажник – горна, автомобилът не би
могъл да се ползва безопасно съгласно прието по делото САТЕ, се налага извода, че същите
представляват нарушаване на функционалната цялост на автомобила като сложна съставна
вещ, а не представлява кражба на отделна част по смисъла на т. 7.24 от ОУ. Елементите,
които са липсващи и повредени, освен пепелник и щора за багажник не попадат в
приложното поле на "липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати и принадлежности"
(в този смисъл решение № 94 от 28.05.2010 г. по т.д. № 900/2009 г., ВКС, решение № 260067
от 06.01.2022 г. по в. гр. д. № 809/2021 г. на СГС, решение № 4568 от 27.07.2020 г. по в. гр.
д. № 561/2019 г. на СГС, решение № 261084 от 25.03.2022 г. по в. гр. д. № 2766/2021 г. на
СГС, решение № 1352 от 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 6990/2021 г. на СГС). Друго разрешение
намира въпроса за липсващите щора за багажник – горна и пепелник, доколкото същите са
отделни детайли, които не нарушават функционалната цялост на автомобила, поради което
представляват изключение от покритие по застраховката.
С настъпването на застрахователното събитие ответникът - застраховател дължи
заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер - действителния размер
на увреденото имущество, като действително претърпени вреди към деня на настъпване на
3
събитието съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ. В случая, размерът на обезщетението следва да се
определи в размер на вредата, която е равна на възстановителната стойност на
застрахованото имущество по пазарни цени към момента на застрахователното събитие.
Общият размер на стойността на щетите по средна пазарна цена според САТЕ е 14675,15
лева, от която сума следва да бъде приспадната стойността на щората за багажник е 844,20
лева по фактура от сервиз и според САТЕ. Ето защо предвид горното и при отчитане на
сумата, платена от застрахователя преди започване на исковото производство, то остава
дължима и неплатена сума в размер на 12 178,16 лева. Поради тази причина, искът по чл.
405, ал. 1 от КЗ се явява основателен до размера от 12 178,16 лева, в която част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а за разликата над 12178,16 лева
до размера от 13 022, 36 лв. следва да бъде отменено ( т. е. за 844,20 лева ), а искът
отхвърлен в тази част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на въззивника се следват разноски за въззивна
инстанция в размер на 24 лева, а в полза на въззиваемата страна разноски в размер на 1033
лв. В първоинстанционното производство, изчислени съобразно изхода на спора, разноските
следва да бъдат разпределени по следния начин: в полза на ищеца 2 888 лева, а в полза на
ответника 11,70 лева. Това налага частична отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която „Д.З.“ АД е осъден да заплати на „Ф.“ ООД сумата , представляваща
разликата над 2888 лева до присъдения размер от 2958,14 лева, а „Ф.“ ООД следва да бъде
осъдена за сумата от още 4,10 лева – разноски за първоинстанционното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20125242 от 27.05.2021 г., постановено по гр. дело № 30691/2020 г.,
Софийският районен съд, I ГО, 127 състав, В ЧАСТТА, с която е осъден „Д.З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул ******* да заплати на „Ф.“
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, жк Бояна, ул. *******,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата представляваща разликата над 12178,16 лева до
размера от 13 022, 36 лв. ( т.е. за 844,20 лева), ведно със законната лихва върху тази част от
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2020 г. до окончателното
изплащане, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско“ за вреди, настъпили върху автомобил „БМВ X Reihe“ с
рег. № ******* в периода 16.01.2020 г. - 17.01.2020 г., както и В ЧАСТТА, с която „Д.З.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул ******* е осъден да
заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
Бояна, ул. ******* разноски, представляваща разликата над 2888 лева до присъдения
размер от 2958,14 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 405, ал. 1 КЗ иск от „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк Бояна, ул. ******* да бъде осъден „Д.З.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул ******* да заплати
на „Ф.“ ЕООД сумата, представляваща разликата над 12178,16 лева до размера от 13 022,
36 лв. ( т.е. за 844,20 лева), ведно със законната лихва върху тази част от сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.07.2020 г. до окончателното изплащане,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ за вреди, настъпили върху автомобил „БМВ X Reihe“ с рег. № *******
в периода 16.01.2020 г. - 17.01.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20125242 от 27.05.2021 г., постановено по гр. дело №
30691/2020 г., Софийският районен съд, I ГО, 127 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул
******* да заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк Бояна, ул. ******* сумата от 1033 лева, представляваща разноски за въззивна
инстанция.
4
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
Бояна, ул. „******* да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* сумата от 24 лева, представляваща разноски за
въззивна инстанция, както и сумата от 4,10 лева, разноски за първоинстанционното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на сон. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5