Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2023 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, трети тричленен състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
-ДАСКАЛОВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Теодора
Чавдарова
и прокурора Александър А ,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 60/2023 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
„Преглед Консулт“ ООД, ЕИК *****, представлявано от А.Ж., чрез адв. И.Г.,
против Решение № 1534/17.11.2022г. на ВРС, ХХІІ състав, постановено по НАХД № 20223110202646/2022г., с което е потвърдено НП №
23-0000053/04.02.2022г. на директора на РД „АА“-Варна, с което за нарушение на
чл.24, ал.1, вр.чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и на
основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв.
Касаторът твърди неправилност на
решението. Поддържа, че неправилно ВРС е преценил, че декларацията за
съответствие и свидетелството за последваща проверка са идентични документи. С
нормата на чл. 18 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС не се визира
задължение за представяне на свидетелство за последваща проверка, а само и
единствено декларация за съответствие, която се представя еднократно с цел
издаване на разрешение за извършване на периодични технически прегледи, чието
задължение е на лицето по чл. 12 от същата Наредба. Поддържа, че неправилно АНО
е приел, че разпоредбата на чл. чл.18, ал.1, т.10 от Наредбата предвижда да
бъдат представени протоколите за последваща проверка на уредите. Нормата
предвижда, че за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС лицата по чл. 16 подават заявление,
към което прилагат: списък на уредите, съоръженията и средствата за измерване,
съдържащ данни за наименованието, марката, модела, типа и фабричния им номер,
придружен с копие на паспортите ЕС декларация за съответствие за
газоанализатора и декларация за съответствие с одобрен тип за стендовете за
проверка на спирачните сили и димомерите, като газоанализаторът, димомерът и
стендът за проверка на спирачните сили са със софтуери, вписани в регистъра по
чл. 15, ал. 1, както и свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6. Относно уредите въвеждането на изисквания за
преминаване на първоначална и последваща проверка са въведени в чл.9, ал.3 от
Наредбата, а периодичността на проверката е регламентирана в чл. 9, ал.7. В
нормата на чл. 18, ал.1, т.10 от Наредбата няма препращане към тези текстове, а
само изискване за представяне на свидетелство за проверка, относно уредите,
пуснати в действие преди 30.10.2016 г.
Нормата на чл. 24, ал.1 от Наредбата, която се твърди, че е нарушена,
предвижда, че при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документи по чл.
18, ал.1, т.4, 6-10, лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор
на ИА в седмодневен срок от извършването на промяната или от узнаването й, като прилага документите, които я
удостоверяват. Задължение за промяна би възникнало при промяна на марката,
модела, типа или фабричния номер на уреда, но задължение за уведомяване за
извършена техническа проверка на уреда не е предвидена. По изложените доводи
моли да се отмени решението на ВРС и потвърденото с него НП, както и да се
присъдят сторените по делото разноски. В с.з. касаторът не изпраща
представител. В депозирана писмена защита процесуалният му представител
релевира доводи, че нарушението представлява „маловажен случай“ по смисъла на
§1, т.4 от ДР на ЗАНН, респективно – налице са основания за приложимост на
чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.
Ответната страна – директора на РД
„АА“ – Варна не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното
решение на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.
От фактическа страна ВРС е приел,
че дружеството притежавало разрешение № 1670/20.03.2018 г. за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, с валидност
до 20.03.2023 г. на пункт за технически прегледи, находящ се в гр. Варна, *****.
На 10.11.2021 г. е подадено заявление от „Преглед Консулт“ ООД до Министъра на
транспорта и информационните технологии, чрез ръководител на РЗ на ИА „АА“ за
извършване на промяна в обстоятелствата към издадено разрешение № 1670 за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
ППС. При проверката е установено, че срокът за подаване на заявлението е
започнал да тече на 10.09.2021 г., тъй като тогава е било издадено свидетелство
за проверка № ДД21/171 от 11.10.2021г. на стенд за измерване на спирачните сили
марка „BDE 3504 NSC1-13t“,
с идент. № 1116.Т2000614717В.105 и одобр. тип: 5065, а заявлението било
подадено на 10.11.2021 г.
ВРС от правна страна приел, че
отговорността на дружеството правилно е ангажирана за нарушение на чл.24, ал.1,
вр.чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Били издадени
свидетелство за проверка на стенд, свидетелство за проверка на димомер,
свидетелство за проверка на газоанализатор, свидетелство за проверка на стенд
за измерване на спирачни сили, удостоверение за периодично обучение и сертификат
за система за управление ISО,
като заявлението било подадено на 10.11.2021 г., т.е. след изтичане на
определения срок. Въззивният съд е намерил, че
санкцията е правилно определена и е съобразена със степента на обществена
опасност, а констатираното нарушение не се отличава с по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, поради което не
следва да се квалифицира като маловажен случай.
След извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка по случая, и на база събраните
доказателства е стигнал до обоснован и съответен на процесуалния и материалния закон извод
за законосъобразност на наказателното постановление. Следва да се отбележи, че
действително в изложените от ВРС мотиви от правна страна неправилно е посочена
датата, от която е започнал да тече срокът за подаване на заявлението –
10.09.2021г., вместо 11.10.2021г. Допуснатата неточност явно представлява
техническа грешка, която не опорочава правилността на цялостните изводи на
съда, включително поради посочването в същото изречение на правилната дата на издаване
на релевантното свидетелство за проверка № ДД21/171 от 11.10.2021г., от когато
е започнал да тече срокът за подаване на заявлението.
В настоящото производство липсва спор
по фактите. Спорът между страните е правен, ясно очертан и от изложените в
касационната жалба възражения, като се свежда до въпроса дали издаденото
свидетелство за проверка № ДД21/171 от 11.10.2021г. на стенд за измерване на
спирачните сили марка „BDE 3504 NSC1-13t“,
с идент. № 1116.Т2000614717В.105 и одобр. тип: 5065, представлява промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, респ. дали
фактът на издаването му – т.е. заключението, че средството за измерване
съответства на изискванията на Наредбата, поражда задължението по чл.24, ал.1
за лицето по чл.16 от Наредбата, в 7-дневен срок от издаването му, да уведоми
изпълнителния директор на ИА „АА“.
В чл.24, ал.1 от Наредбата е разписано
задължение на лицата по чл.16, при промяна на обстоятелствата, удостоверени с
документите по чл.18 ал.1, т.4, 6 – 10, в 7-дневен срок от извършването на
промяната или от узнаването ѝ,
писмено да уведомяват изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на
съответното регионално звено, като приложат документите, които я удостоверяват. Съгласно чл.18, ал.1, т.10 от Наредбата, за издаване на разрешение за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС лицата по чл.
16 подават заявление
по образец (приложение № 3) до министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответното регионално звено на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилагат списък на
уредите, съоръженията и средствата за измерване, съдържащ данни за
наименованието, марката, модела, типа и фабричния им номер, придружен с копие
на паспортите ЕС декларация за съответствие за газоанализатора и декларация за
съответствие с одобрен тип за стендовете за проверка на спирачните сили и
димомерите, като газоанализаторът, димомерът и стендът за проверка на
спирачните сили са със софтуери, вписани в регистъра по чл.15, ал.1, както и
свидетелства за проверки по реда на чл.9, ал.6.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от
Наредбата, стендът за измерване на спирачните сили на ППС и димомерът трябва да
са от одобрен тип по реда на Закона за измерванията и да са преминали първоначална или последваща проверка,
а съгласно чл.9, ал.7, т.1 от Наредбата, стендът за измерване на спирачните
сили на ППС преминава последващи проверки по реда и на Закона за измерванията на всеки две години. Изрично в разпоредбата на чл.24, ал.6 от Наредбата е посочено, че за
промяна в обстоятелствата по ал.1 се счита и преиздаването на документ по
чл.18, ал.1 поради изтичане на неговия срок на валидност, т.е. промяна в
обстоятелствата, подлежаща на заявяване в установения срок, е и преиздаването
на свидетелството за проверка на стенда за измерване на спирачните сили, на
осн. чл.9, ал.7, т.1 от Наредбата. С оглед така въведеното общо изискване за
последваща проверка на уредите за измерване, неоснователно касаторът твърди, че
задължение за уведомяване по чл.24,
ал.1 би възникнало единствено при евентуална промяна на марката, модела, типа
или фабричния номер на средството за измерване, която би следвало да е
придружена с копие на паспортите и декларация за съответствие с одобрен тип, но
не и при извършена последваща/периодична проверка на вече регистрирания
газоанализатор. Принципно вярно е възражението, изложено в касационната жалба,
че задължение за изпращане на информация за всеки уред или средство, вписани в
регистъра по чл.15, и информация за всяка извършена първоначална или последваща
проверка, е изрично регламентирано в чл.9, ал.10 от Наредбата, като адресат на
това задължение са лицата, извършващи първоначален или последващ контрол на
средствата за измерване по чл.9, ал.2 и 3 от Наредбата съгласно Закона за
измерванията. Така въведеното задължение за посочените лица, обаче, не отменя
задължението по чл.24, ал.1 от Наредбата на лицата по чл.16 за уведомяване при
настъпване на промяна на обстоятелствата. Задължението на лицата по чл.9, ал.10
е с оглед поддържане на регистъра по чл.15 в актуално състояние. От друга
страна задължението на лицата по чл.16, регламентирано в чл.24, ал.1 от
Наредбата, е свързано с текущото удостоверяване на релевантните за издаване на
разрешението обстоятелства, включващо и преиздаването на документ по
чл.18, ал.1 поради изтичане на неговия срок на валидност.
Предвид
изложеното, като е потвърдил издаденото НП, ВРС е постановил валидно, допустимо
и правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора,
претенцията на касатора за разноски се явява неоснователна, като такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1534/17.11.2022г. на ВРС,
ХХІІ състав, постановено по НАХД № 20223110202646/2022г. по описа на ВРС, с
което е потвърдено НП № 23-0000053/04.02.2022г. на директора на РД „АА“-Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: