О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143 16.06.2020 година град Бургас
Бургаският окръжен съд наказателна
колегия
На шестнадесети
юни две хиляди
и двадесета година
В открито съдебно
заседание в следния състав:
Председател: Стефан Стойков
Член:
Светлин Иванов
Съдебни
заседатели: 1. Недялка Гечева
2. Иван
Тончев
3.
Виолета Диянова
Секретар: Евдокия
Недкова
Прокурор: Мануел
Манев
разгледа докладваното от съдия Иванов НЧД № 53 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.433 и следващите от НПК, във
връзка с чл.87 от НК.
Образувано е по молба на С.Д.А.
ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, чрез упълномощения му
процесуален представител адв.Калин Янев от АК-Бургас, за постановяване на
съдебна реабилитация за осъжданията му по посочените в молбата 4 влезли в сила
присъди за извършени престъпления.
Прокурорът изразява
становище за неоснователност на молбата, поради наличието на невъзстановени по
НОХД № 179/2006 г. по описа на РС-Айтос имуществени вреди в общ размер 2806,19
лв., поради което в случая не е изпълнено изискването по чл. 87, ал. 1, т. 2 от НК.
Молителят С.А., редовно
призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. К.Я. от АК-Бургас.
Защитникът поддържа молбата с доводи, че по отношение на молителя са налице
всички предвидени в чл.87 от НК предпоставки да бъде съдебно реабилитиран за
осъжданията, посочени в молбата. Представя допълнителни доказателства, сред
които копие от присъдата по горецитираното НОХД 179/2006 г., както и
удостоверение от Първо РУ на МВР-Бургас, сочещо липса на противообществени и
противоправни прояви и добро поведение на молителя А. в изследвания период, а
също и експертно решение, с което на А. е призната 50% трайно намалена
работоспособност, поради сърдечни заболявания. Счита, че са налице извинителни
причини осъденият да не е възстановил имуществените вреди по НОХД № 179/2006 г.
на РС-Айтос, предвид факта, че деянието е извършено в съучастие с още три други
лица, както и че поради хроничните си и здравословни проблеми молителят е
възпрепятстван да работи и да си осигурява трудови доходи.
Молителят А. моли молбата му
да бъде уважена, като се позовава на примерното си поведение по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което е било оценено от
Затворническата администрация и съдилищата, поради което той е бил условно
предсрочно освободен. Заявява, че поради хроничните си и здравословни проблеми
е възпрепятстван да полага трудова дейност, което е причината и да преустанови
работата си като водач на таксиметров автомобил и се чувства неудобно и
унизително да разчита за издръжката си на пълнолетните си деца. В последната си
дума А. заявява желание да бъде съдебно реабилитиран по посочените в молбата му
осъждания.
Бургаският окръжен съд
обсъди искането на молителя, становището на прокурора и след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителят, видно от
справката за съдимостта му, до момента е осъждан 12 пъти за извършени от него
престъпления, както следва:
1.С присъда по НОХД №
785/1974г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 07.01.1975г., за извършено
престъпление по чл.346 ал.2 вр.чл. 20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на
основание чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от 2 години;
2. С присъда по НОХД № 540/
1975 г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 21.10.1975г., за извършено
престъпление по чл.346 ал.2 вр.чл. 20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание
чл.64 ал.1 от НК е настанен в ТВУ;
3. С присъда по НОХД № 177/
1976 г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 26.04.1976г., за извършено
престъпление по чл.252 вр. чл. 195 ал.1 т.5 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК му е
наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2
месеца;
4. С присъда по НОХД №
430/1976г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 23.09.1976г., за извършено
престъпление по чл.346 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, му е
наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година;
5. С присъда по НОХД № 802/
1979г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 31.01.1980 г., за извършено
престъпление по чл.346 ал.2 от НК, му е наложено ефективно наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 година;
6. С присъда по НОХД №6/
1984г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 08.03.1984г., за извършени
престъпления по чл.325 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, и по чл.131 ал.1 т.1 вр.
чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, му е наложено общо ефективно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години;
7. С присъда по НОХД № 965/
1986г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 20.01.1987г., за извършено
престъпление по чл.272 ал.2 от НК му е наложено наказание „Задължително
заселване“ за срок от 12 месеца;
8. С присъда по НОХД № 530/1987г.
по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 06.10.1987г., за извършени
престъпления по чл.144 ал.3 от НК и по чл.148 ал.1 т.3 от НК и по чл.325 ал.3
вр. ал.1 от НК му е наложено общо ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 години и 6 месеца, което на основание чл.24 от НК е било увеличено до
2 години и 10 месеца;
9. С присъда на НОХД №
103/1997г. по описа на Районен съд-Търговище, изменена с решение на Окръжен
съд-Търговище, в сила от 30.11.1999г., за извършено престъпление по чл.195 ал.2
вр. ал.1 т.3,4,5 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 от НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е
било отложено за изпитателен срок от 3 години;
10. С присъда по НОХД № 83/
2001г. по описа на Окръжен съд-Бургас, изменена с решение на Апелативен съд-Бургас,
потвърдено с решение на ВКС, в сила от 28.12.2002г., за извършено престъпление
по чл.116 ал.1 т.4, т.6 вр. чл. 115 от НК му е наложено ефективно наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 20 години;
11. С присъда по НОХД №
179/2006г. по описа на Районен съд-Айтос, в сила от 28.09.2006г., за извършено
престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3,4 и 5 от НК, му е наложено ефективно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 10 месеца;
12. Със споразумение по НОХД
№ 92/ 2009г. по описа на Районен съд-Карнобат, в сила от 06.03.2009г., за
извършено престъпление по чл. 195 ал.1
т.3 и 5 вр. чл.20 ал.2 от НК, му е наложено ефективно наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 9 месеца.
С определение по същото дело,
наложените на осъдения А. наказания по НОХД № 103/1997г. по описа на Районен
съд-Търговище, НОХД № 83/2001г. по описа на Окръжен съд-Бургас, НОХД №
179/2006г. по описа на Районен съд-Айтос и по НОХД № 92/2009г. по описа на
Районен съд-Карнобат са групирани, като е определено за изтърпяване едно общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 20 години, от което на основание чл.25 ал.2 от НК са приспаднати
изтърпените дотогава наказания „Лишаване от свобода“ по включените в
съвкупността осъждания.
С определение по ЧНД №
1160/2014г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 22.01.2015г., осъденият А.
бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от определеното му
по НОХД № 92/ 2009г. по описа на Районен съд-Карнобат общо наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 20 години, с размер на остатъка от 1 година, 4 месеца и
25 дни, за който остатък на основание чл.70 ал.6 от НК бил установен
изпитателен срок.
Съгласно представеното с
молбата Удостоверение № 445/ 2009, издадено от началника на Затвора-Бургас,
молителят изтърпял наложеното му по НОХД № 92/ 2009г. по описа на Районен
съд-Карнобат общо наказание „Лишаване от свобода“ от 20 години за времето от
04.06.1999г. до 14.01.2015г. включително, със зачетен предварителен арест от
19.02.1999г. и приспаднати от работа 2 години, 8 месеца и 10 дни. А. *** на
14.01.2015 г.
Видно от Удостоверение вх. №
555 от 28.01.2020 г. на Окръжна прокуратура - Бургас, срещу молителя към
настоящия момент няма образувани неприключили наказателни производства, нито
повдигнати обвинения за престъпления от общ характер.
Съгласно Удостоверение изх.
№ 02020200022387 от 29.01.2020 г., издадено от ТД на НАП-Бургас, молителят А.
няма задължения по образувани срещу него изпълнителни дела за събиране на
публични вземания.
Съгласно Удостоверение изх.
№ 8 от 29.01.2020 г., издадено от Държавния съдебен изпълнител при Районен съд-Бургас,
за периода от 01.01.1997г. до датата на издаване на удостоверението срещу
молителя А. няма висящи изпълнителни дела.
Съгласно Удостоверение №
431000-2540/03.04.2020 г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР-Бургас,
молителят А. разполага с постоянен и настоящ адрес ***.2015 г. до датата на
издаване на удостоверението спазва добро поведение по местоживеене и няма
противообществени прояви за последните пет години.
Видно от представените с
молбата 4 бр. епикризи, през м. септември 2011г. А., тогава изтърпяващ
ефективно наказание „Лишаване от свобода“, е бил диагностициран с „Алергичен
ринит“ и е лекуван стационарно в СБАЛЛСС-гр. София в периода 09.09.-26.09.2011
г. В периода от 30.05.2019г. до 26.09.2019г. включително, А. е бил приет
трикратно за стационарно болнично лечение в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД-Бургас с
диагноза „Исхемична болест на сърцето. Нестабилна ангина пекторис-новопоявила
се. Коронарна атеросклероза-трисъдова коронарна болест. Хипертонична болест ІІІ
степен, висока степен, сърдечна форма“.
Представено е експертно решение №
1156/27.05.2020 г., отнасаящо
се до молителя А., с което на А. е
призната 50% трайно намалена работоспособност, поради описаните в предходния
абзац хронични и тежки сърдечни заболявания.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на чл.87 ал.1 т.1 и т.2
от НК, поради което молбата за съдебна реабилитация за осъждането на С.А. по НОХД
№ 103/1997г. по описа на Районен съд-Търговище, НОХД № 83/2001г. по описа на
Окръжен съд-Бургас, НОХД № 179/2006г. по описа на Районен съд-Айтос и по НОХД №
92/2009г. по описа на Районен съд-Карнобат, следва да бъде уважена. Няма спор,
че наказанията по изброените присъди са били групирани по реда на чл.25 ал.1
вр. чл.23 ал.1 от НК до размера на най-тежкото от тях – 20 години „Лишаване от
свобода“, което настоящият съдебен състав възприема като едно единно наказание.
То е било ефективно изтърпяно в периода 04.06.1999г. - 14.01.2015г. включително.
След влизане в сила на определението по ЧНД № 1160/2014г. по описа на Окръжен
съд-Бургас на 22.01.2015г., от следващия ден – 23.01.2015 г., започнал да тече
установения по реда на чл.70 ал.6 от НК изпитателен срок в размер на 1 година,
4 месеца и 25 дни, който изтекъл съответно на 17.06.2016г., без в неговите
рамки осъденият А. да е извършил друго престъпление, включително друго умишлено
престъпление, наказуемо с „Лишаване от свобода“.
Съгласно предвиденото в
чл.70 ал.9, във връзка с чл.88а ал.3 от НК, установеният от закона срок за
реабилитация на осъдения при условно предсрочно освобождаване започва да тече
от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. В конкретният случай, в
установения съгласно чл.87 ал.1 от НК 3 годишен срок с начало 18.06.2016г. и
край 18.06.2019г. включително, а и след този срок до датата на разглеждане на
делото молителят не е извършил престъпление, наказуемо с „Лишаване от свобода“
или с по-тежко наказание. В същия период, А. е изпълнил и изискването за добро
поведение, като е упражнявал надлежно регламентирана трудова дейност като таксиметров
шофьор и липсват данни за негови противоправни прояви. Представени са
доказателства, че молителят страда от хронични заболявания на сърдечно-съдовата
система, в това число исхемична болест на сърцето, коронарна атеросклероза и
хипертонична болест ІІІ степен, като е претърпял трикратно хирургично лечение,
а въз основа на тези заболявания му е издадено и експертно решение, с което е
призната 50% трайно намалена работоспособност.
Действително, от
доказателствата по делото, и по-конкретно от бюлетина за осъждането на молителя
по НОХД № 179/2006г. по описа на Районен съд – Айтос явства, че с това
престъпление са причинени имуществени вреди в размер на 3 512 996
неденоминирани лева (3 512.99 лева), като в хода на наказателното
производство на ощетеното юридическо лице са върнати част от откраднатите вещи
на обща стойност 706 800 неденоминирани лева (706.80 лева), тъй щото
невъзстановената имуществена вреда е в
размер на 2 806.19 лева. Не са представени доказателства А. да е
възстановил посочената сума, но въпреки това съдът намира, че за това
бездействие са налице уважителни причини. Съгласно диспозитива на присъдата по
цитираното дело, престъплението е осъществено на 14.03.1998г., но не е дело
единствено на молителя, а е било извършено след сговор и в съучастие с лицата Ю.
В., Р. В. и В. П., видно от представеното копие от присъдата по делото. Част от
отнетите вещи са били възстановени на техния собственик в хода на наказателното
производство, липсват твърдения и доказателства ощетеното юридическо лице да е
предявило срещу А. и неговите съучастници граждански иск за вредите било в
наказателното производство, било в отделно исково дело по реда на ГПК. От
представените справки от ДСИ при Районен съд-Бургас е видно, че срещу молителя
за периода от 01.01.1997г. до настоящия момент няма образувани или неприключени
изпълнителни производства. Наред с това, молителят е освободен от
Затвора-Бургас на 14.01.2015 г., към която дата при липса на предявен
своевременно граждански иск за вредите от престъплението, извършено на 14.03.1998г.,
вземането се явява погасено по давност, съгласно предвиденото в чл.110 от ЗЗД.
Най-после, приложените към молбата епикризи ясно сочат, че А. е боледувал от
хронични тежки заболявания на сърдечно-съдовата система, които наложили
трикратните му хоспитализации през 2019г., последвани от признаване на намалена
работоспособност по установения за това ред. При така установените факти по
мнението на съда за молителя са налице извинителни причини по смисъла на чл. 87
ал.2 вр. ал.1 т.2 от НК за невъзстановяване на остатъка от вредите, причинени
по НОХД № 179/2006г. по описа на Районен съд –Айтос – изтекъл дълъг период /над
двадесет години/ от датата на извършване на престъплението по това дело,
преобладаващата част от който период молителят е прекарал в Затвора без
възможност да възстановява каквито и да било вреди, трайно намалена
работоспособност, препятстваща А. да осъществява непрекъснато трудова дейност,
която би му позволила да получава правомерни финансови доходи и то в размер,
достатъчен за възстановяване на имуществените вреди по това дело.
Неоснователно е позоваването
от страна на прокурора за имуществените вреди нанесени с престъплението по НОХД
№ 92/2009 г. по описа на РС-Карнобат. Видно от справката за съдимост и бюлетина
за това осъждане по делото е било одобрено споразумение, задължително условие
за което е причинените с деянието имуществени вреди да са възстановени.
Що се отнася до осъжданията
на молителя по НОХД № 785/1974г., НОХД № 540/ 1975 г., НОХД № 177/ 1976 г., НОХД
№ 430/1976г., НОХД № 802/ 1979г., НОХД № 6/ 1984г., НОХД № 965/ 1986г. и НОХД №
530/1987г., всички по описа на Районен съд-Бургас, по тези дела А. е
реабилитиран по право (чл.86 и чл.88а НК) и по съдебен ред (чл. 87 от НК – с
протоколно определение по НЧД № 98/ 1994г. по описа на Районен съд-Бургас). За изброените
тук осем осъждания, благоприятният ефект от реабилитацията за осъдения вече е
постигнат, поради което не следва да бъде предмет на изрично съдебно
произнасяне, а и не са въведени като предмет на делото с молбата на осъдения.
Така мотивиран, на основание
чл.436 ал.1 и ал.2 от НПК, във връзка с чл.87 ал.1 т.1 и т.2 от НК, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
РЕАБИЛИТИРА осъдения С.Д.А. ЕГН **********, роден на ***г***,
с постоянен адрес ***, за осъжданията му по НОХД № 103/1997г. по описа на
Районен съд-Търговище, НОХД № 83/2001г. по описа на Окръжен съд-Бургас, НОХД №
179/2006г. по описа на Районен съд-Айтос и по НОХД № 92/2009г. по описа на
Районен съд-Карнобат.
Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от определението,
след влизането му в сила, да се изпрати на Бюро „Съдимост” при Районен
съд-Бургас, за отбелязване на реабилитацията на молителя в електронния архив и
в бюлетините за осъжданията по НОХД № 103/1997г. по описа на Районен
съд-Търговище, НОХД № 83/2001г. по описа на Окръжен съд-Бургас, НОХД №
179/2006г. по описа на Районен съд-Айтос и по НОХД № 92/2009г. по описа на
Районен съд-Карнобат.
Председател:
Член:
Съдебни заседатели: