Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 171
гр. Перник, 28.052020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Слава
Георгиева
При
секретаря Е. В., като разгледа административно дело № 55/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166, ал. 3 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка
211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба №
11/03.04.2008 г.)
Образувано е жалба Ц.И.Г., с адрес *** против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-140-6500/1881 от 14.11.2019г., издаден от зам. изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“. С акта за установяване на публично държавно вземане Ц.Г. е изключена от
подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 710.46 лв.,
представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011г.,
2012г., 2013г. и 2014г..
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издадения АУПДВ. В молба, депозирана по делото на 20.03.2020г. се застъпва тезата, че
актът е издаден от некомпетентен орган, а представените от органа
доказателства не установяват извършени
плащания по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител. С молба от 14.05.2020г., с характер на писмени бележки
пълномощникът на жалбоподателя адв. А.Д. моли съда да уважи жалбата и да отмени
оспорвания акт. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът – заместник –
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, редовно призован не се е явил
и не е изпратил представител. По делото на 14.05.2020г. е постъпила молба от юк.
Я. К.а, в която е изразено становище за неоснователност на жалбата. Направено е
искане жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконсултстко
възнаграждение. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, която е
засегната от акта. Оспорва се индивидуален административен акт. Поради това
същата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Административен съд–Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по
делото писмени доказателства, приема за установено:
От фактическа страна:
По подадено заявление с УИН 14/060611/29476 жалбоподателката е регистрирана по следните
схеми и мерки за подпомагане: „Схема за единно плащане на площ” и „Плащания за природни ограничения на
земеделски стопани в планински райони”.
За кампания 2011г. Ц.И.Г. е подала заявление за
регистрация и заявление за подпомагане на 17.05.2011г., по Схема за единно
плащане на площ /СЕПП/ и по мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“,
с УИН 14/060611/29476. След извършени административни проверки и проверки на
място на данните в така подаденото заявление и сравняването им със съответната
налична информация, съдържаща се в регистри на ИСАК изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“
е издал уведомително писмо, с изх. № 02-140-6500/698 от 30.06.2012г., за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, в това число и по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ за
кампания 2011. От него е видно, че по мярката е оторизирана сума в размер на
2841.82лв. и на 29.05.2012г. е изплатена.
За кампания 2012г. Ц.И.Г. е подала заявление на 15.05.2012г., по Схема за единно плащане на
площ /СЕПП/ , по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДР/
и по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“. От уведомително писмо, с
изх. № 02-140-6500/2525 от 21.09.2013г., за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания е видно, че не са
оторизирани суми и не е извършено плащане по заявените за подпомагане мерки.
За кампания 2013г. Ц.И.Г. е подала заявление на 13.05.2013г., по Схема за единно плащане на
площ /СЕПП/ , по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДР/
и по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“. От уведомително писмо, с
изх. № 02-140-6500/1924 от 14.08.2014г., за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания е видно, че не са
оторизирани суми и не е извършено плащане по заявените за подпомагане мерки.
За кампания 2014г. Ц.И.Г. е подала заявление за подпомагане на 30.05.2014г., по Схема за
единно плащане на площ /СЕПП/ , по Схема за преразпределително плащане /СПП/,
по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДР/ и по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“. От уведомително писмо, с изх. № 02-140-6500/3232
от 29.09.2015г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания е видно, че не са оторизирани суми и не е
извършено плащане по заявените за подпомагане мерки.
За кампания 2015г. няма подадено заявление за
подпомагане по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“.
С писмо изх. № 01-6500/3482
от 25.06.2019г. заместник– изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” е открил производство
за установяване на публично държавно вземане. Основание за образуване на производството е неспазване на петгодишен ангажимент
по мярка 211 поет със заявление УИН
14/060611/29476 в кампания 2011г., като през 2015г. не е подадено заявление от страна на жалбоподателя по тази мярка.
Прието е, че не са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/03.04.2008г.. С писмото Г. е уведомена за изплатените до момента суми за
кампании 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., които са съответно в размер на 2841.82лв.
по заявлението от 2011г. и за останалите са в размер на нула лева, като е
посочено, че на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008г., същата
следва да възстанови сума в размер на 710.46лв., която представлява 25% от
получената субсидия по мярка 211 поради прекратяване на участието си в мярка
211 след четвъртата година от поетия ангажимент. Предоставена и е възможност за
депозиране на възражения. Писмото е съобщено на жалбоподателката на 10.07.2019г.,
видно от известие за доставяне. Възражения не са подадени в указания срок.
Зам.-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е издал
АУПДВ с изх. № 02-140-6500/1881 от 14.11.2019г., с който на основание чл. 14,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008г. е изключил от подпомагане Ц.Г. и установил подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 710.46 лв., представляващо 25% от общата изплатена сума по
мярка 211 за кампании 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г..
Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на
АУПДВ с изх. № 02-140-6500/1881 от 14.11.2019г., издаден от зам.-изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“.
В хода на съдебното производство страните не ангажират
други доказателства, поради което така възприетата фактическа обстановка се
възприема от документите в административната преписка приети като годни
доказателства по делото.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал.
1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
АУПДВ е издаден от компетентен орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК
предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен
в съответния закон. Съответният закон в случая е Закона за подпомагането на
земеделските производители. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба урежда
възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена
Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г., издадена от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”, с която /т. 18, т. 19/ на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП
правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за издаване и подписване на писма за
откриване на производство по издаване на актовете за установяване на публични
държавни вземания и за издаване и подписване на актовете за установяване на
публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания за земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони” и/или изключване от
подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008г. за условията и реда
за прилагане на мярка 211, са делегирани на П. С., заместник изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“. Както писмото за откриване на административно
производство, така и оспорвания акт са подписани именно от П. С., заместник
изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. Въз
основа на това се приема, че доводът за липса на компетентност на издателя на административния акт е
неоснователен. Актът е издаден от
компетентен орган, поради което не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1
от АПК.
Актът е издаден в писмена форма и отговаря
на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни основания и
изложени фактически такива. Мотивиран е. Съдържа
ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа,
пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за
отмяната му.
При издаване на акта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да се възприемат за съществени и
само на това основание АУПДВ да се отмени. Административният орган се е позовал
на резултати от административна проверка по чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП, които са обективирани в писмените доказателства по делото.
Отделно от това и жалбоподателката не оспорва факта, че не е подала заявление
за 2015г. Налице са и доказателства за извършени компенсаторни плащания по
мярката за кампания 2011. Ответникът представя доказателства за уведомяване на
адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1
от АПК за започване на административно производство по установяване
на публично държавно вземане, като по този начин е осигурена възможността му по
чл. 34 от АПК
да участва в производството. Актът е издаден след като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
При това положение се приема, че не са налице основания, които да доведат до
отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалваният акт
за установяване на публично държавно вземане е издаден при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта му. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3
от Наредба № 11/03.04.2008г. са предвидени задължения за кандидатите за
подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони” да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение
на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от
същият нормативен акт. В относимата редакция, след изменението му с Решение № 4401 от 13.04.2016г. на ВАС по адм. д. 4639/2015г., обнародвано в ДВ бр.
13/07.02.2017г., е предвидено, че земеделски стопанин,
който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен
ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да
възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките. Издаване на акт за прекратяване на подпомагане,
към дата на издаване на атакувания АУПДВ не е предвидено, като предпоставка за
установяване на публично държавно вземане. Доводите на защитата в противна
насока са неоснователни.
В настоящия
случай, жалбоподателката е получила първото компесаторно плащане по мярка 211
за камапния 2011 година. Приетите
уведомителни писма са с достоверна дата и на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК удостоверяват, посочените в тях обстоятелства.
Доказателствената им стойност не е разколебана в хода на настоящето
производство. С оглед на това са приема, че на жалбоподателката е изплатена
сума по мярка 211 за процесните години в размер на 2841.82лв. Затова съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба
№ 11/03.04.2008г. е имала задължение в продължение на още четири години да
осъществява субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. Не е
спорно между страните, че същата не е подала заявление за подпомагане за
2015г., което е било установено от ответника при извършената от него
административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. При това положение е налице основание
за приложение на нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008г. за изключване на жалбоподателката от
подпомагане и за установяване в нейна тежест на публично държавно вземане в
размер на 25% от общо получените компесаторни плащания за необлагодетествани
райони, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Именно на това правно
основание се е позовал и административния орган. От доказателствата по делото,
се установява, че общият размер на изплатените суми по мярка 211 за кампании
2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. е 2841.82лв. Затова правилно е определена като
подлежаща на възстановяване от жалбоподателката сума в размер на 710.46лв.
Предвид изложеното се приема, че оспореният акт за установяване на публично
държавно вземане е издаден при наличие на предвидените в чл. 14, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 4, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г. материални предпоставки. Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата при наличие на извършени
компесаторни плащания и неизпълнение на задължението на получателя им да подаде
заявление за подпомагане е налице основание за изключване от подпомагане по
мярка 211 и за установяване на публично държавно вземане. В случая както се
прие по-горе фактическите основания са се осъществели и затова оспореният
административен акт е материално законосъобразен.
АУПДВ съответства
и на целта на закона. По разбиране на състава развитие на селските и
планинските райони чрез безвъзмездно финансиране се постига при дългосрочно
осъществяване на подпомаганата дейност. По мярка 211 е прието, че
продължителността и следва да е поне 5 години. Преждевременното и прекратяване
е в противоречие с целта, формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за които се
предоставя субсидията, затова задължаването на получателят да я възстанови е в съответствие с целта по
чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в частност тези посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредба №
11/03.04.2008г..
С оглед
на изложеното настоящия състав намира, че жалбата е напълно неоснователна и
като такава ще се отхвърли. АУПДВ е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма. При издаването му са спазени административно
производствените правила и са приложени относимите правни основания. Същият е
съобразен и с целта на закона.
По разноските:
При този изход на спора
ответната страна има право на разноски. Присъждането на разноски за
юрисконсулско възнаграждение е направено своевременно. Разгледана по същество претенцията е основателна.
Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева,
определено по реда на чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ц.И.Г., с адрес *** против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 02-140-6500/1881 от
14.11.2019г., издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“.
ОСЪЖДА Ц.И.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Държавен
фонд „Земеделие”, със седалище и адрес: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136,
сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/